ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/23/24
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Политика, изоставила дипломацията, е път към Трета световна война
Симеон Николов 14.12.2024
Колкото повече наближава датата на встъпване в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, толкова по–силни стават милитаристичните заявления на група западноевропейски страни по отношение на Русия и войната в Украйна, които се противопоставят на заявените инициативи на американският държавен глава за разрешаване на конфликта.
Министрите на външните работи на шест европейски страни (Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Обединеното кралство) потвърдиха подкрепата си за Украйна по нейния "необратим" път към членство в НАТО и военна подкрепа на всяка цена. "Снежната топка " нараства със срещата на европейските лидери с украинския президент Зеленски на 18.12., към която ще се включат председателят на Европейският съвет Антонио Коста и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да обсъдят по–нататъшни действия, включитено и разполагане на европейски въоръжени сили в Украйна. Това стимулира ново развитие на ескалацията, която започна с разрешаването на използването на западни оръжейни системи със среден обсег за поразяване на цели в обсег в тила на Русия. Отговорът на Москва с използването на новата балестична ракета "Орешник", а преди това, подписаното от САЩ и Германия споразумение за разполагане на ракети със среден обсег на германска територия от 2026 г. отбелязаха началото на надпревара за базиране на такива въоръжения. Ставаме свидетели на желанието да се поемат повече рискове, както от западна, така и от руска страна.
Поведението на някои западноевропейски страни несъмнено ще затрудни обявения от Тръмп подход за прекратяване на войната в Украйна. Желанието за продължаване на войната, въпреки перспективата за рухване на украинския фронт и въвличане на НАТО пряко във военните действия, за което свидетелстват изразената готовност на част от тези страни да изпратят свои въоръжени сили и ескалацията с използване на нови ракетни системи са саботиране на всякакви мирни договори. Сблъсък между Русия и НАТО обаче представлява значителен геополитически риск. Подобни действия несъмнено водят към опасността от прерастване на конфликта в ядрен. Колкото и налудничаво и безотговорно да изглежда подобно поведение, именно от същите европейски държави и някои американски "експерти" чуваме аргументи за допустимо водене на регионална ядрена война. Трудно е да се повярва, че тези "експерти" и политици не си дават сметка, че една ограничена ядрена война не може да бъде контролирана, да не говорим за това, че ще бъде за сметка на европейските съюзници.
В стремежа си да аргументират, че прекият военен сблъсък с Русия е необходим и неизбежен, тези кабинетни стратези отново се връщат към несъстоятелни и компрометирани доводи, като например този, че руската армия щяла да продължи военните действия срещу европейките страни, въпреки че тя показа, че няма военните способности да завземе и задържи огромната украинска територия, какво остава за Европа. Несериозно е да се сместват пропагандни и реални военно експретни оценки или да се загърбват въпросите за необходимостта от система за сигурност в Европа.
Тези действия, които очевидно се предприемат за да затруднят всякакви опити от страна на новия американски президент за преговори по разрешаване на военния конфликт не са никак безобидни, защото и сега опериращите разузнавателни и бойни самолети, корабни патрули могат при стечение на обстоятелствата да предизвикат излизане извън контрол и нежелан военен сблъсък в много по–голям мащаб. Затова е необходима стабилна мрежа за комуникация, а не ескалация на напрежението. Рисковете се засилват и то това, че отдавна е рухнал контрола върху въоръженията. Но партньорствата са възможни, дори когато геополитическото напрежение нараства.
Реакцията на определени европейски страни може би е повлияна и от тревогата, да не бъде оставена Европа сама да се справя с проблемите на сигурността и отбраната, което означава заделяне на много повече финансови средства за превъоръжаване. Отново се сблъскваме с отсъствие на реалистичен подход, защото САЩ никога не биха си позволили да отслабят НАТО и да се откажат от влиянието си. А степента на превъоръжаване зависи от умението за постигане на приемливи договорни отношения и отказ от преследване единствено курса към военен сблъсък. Защото неограничените стремежи към власт и влияние е ключов фактор за предразположение към конфликти. Надпреварата във въоръжаването предполага наличие на заплаха. Гарантирането на сигурност чрез възпиране обаче вече не е стабилна.
Сътрудничеството между НАТО и ЕС не беше лесно и досега. От 2014 г. насам разходите за отбрана на европейските страни са се увеличили с 60%. А след 2022 г. с видими и последствията за икономическото развитие на страните. За да стигнем днес до изявлението на генералния секретар на НАТО за твърде високите пенсии и социални разходи, от които трябвало да заделим за войната.
Изявлението на министрите на външните работи на шестте европейски страни (Франция, Германия, Италия, Полша, Испания и Обединеното кралство), споменато в началото на настоящия коментар, е предизвикателство за политиката за сигурност на Европа. Такава политика е изоставила дипломацията. Декларацията на тези страни може да се разбира и като основополагащ документ за Трета световна война.
На фона на всичко това некомпетентни съобщения и коментари внушават погрешни представи за решения, от които зависи бъдещото ни съществуване. Европейският парламент например прие резолюция за допълнително увеличаване военната помощ за Украйна, включително чрез предоставяне на самолети, ракети със среден обсег, включително „Taurus“. Погрешно е обаче да се счита, че това е решение на Европейския съюз. ЕП е законодателна асамблея, която наблюдава Комисията и може да дава препоръки само в онези области, в които държавите са отстъпили част от суверенитета си на Комисията. Член 42, параграф 7 определят условията , при които правомощията в отбраната могат да бъдат прехвърлени на ЕС при консенсус, разбира се. ЕП не налага решения на националните правителства. Следователно такива резолюции са НЕРЕАЛИСТИЧНИ. Основните въпроси на националната отбрана остават политическо решение на суверенната държава.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация