ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
НАДХИТРЯНЕТО МЕЖДУ КИТАЙ И САЩ ЕСКАЛИРА
Борислав Сретков, 27.01.2025
Съединените щати трябва да сменят курса на икономическа зависимост от Китай и нашата външна политика трябва да допринесе страната да стане по-сигурна, по-силна и просперираща. За по-малко от десет години, буквално всичко което има значение за нашия живот ще зависи от това дали Китай би ни разрешил да го имаме или не. За всичко от уреди за измерване на кръвно налягане до какви филми ще гледаме и всичко по между, ще зависи от Китай Те потискаха, лъжеха, хакваха и крадяха и си осигуряваха пътя към статут на супер сила и те правиха това за наша сметка. (Marco Rubio, пред Сената на САЩ на 16.01.2025)
Ако САЩ не успеят да привлекат инвестиции за проекти с Изкуствен интелект, то те биха потекли в китайски проекти, което би засилило глобалното влияние на Китай. (Sam Altman, основател и изпълнителен директор на OpenAi, 2024)
BYD и други китайски производители на електромобили много сериозно ще разрушат повечето останали автомобилни компании в света. (Ilon Musk, 2024)
Надявам се на сделка с Китай, аз съм в комуникация чрез изискани писма с китайския президент Си Дзинпин. Китай и Съединените щати могат заедно да решат всички проблеми на света ако се замислите. Така, че това е много важно. (Доналд Тръмп в разговор с президента на SoftBank, Япония, Son, декември 2024)
Твърде дълго нашата нация бе разрешавала некоректно разбиване на международната система за търговия. Министерство на финансите играе ключова роля при защитата на националната сигурност на Съединените щати. Ние трябва да подсигурим доставните вериги, които са уязвими от стратегически конкуренти и ние внимателно трябва да наложим санкции, като част от един комплексен правителствен подход, адресирайки нашите изисквания за сигурност. (Scott Bessent пред Комисията по Финанси в Сената на САЩ на 16.01.2025)
Новата 2025 година започва интересно, всички погледи съзнателно бяха насочени към Вашингтон и инаугурацията на новия американски президент. Но това, което е на повърхността покрива далеч по-съществени моменти, касаещи глобални проблеми свързани с околната среда, демографски тенденции, настъпващата Нова Парадигма в сферите Финанси-Дигитализация-Енергия-Комуникации-Транспорт. Предстоят големи, тектонични промени, които назряват от началото на 21 век, но през тази година определено навлизат в нова, качествена фаза. В гореизложените цитати на видни представители на Западния отбор, с ключови думи се визират именно финансови, технологични, транспортни и политически аспекти, свързани с настъпването на Нова Парадигма. От тях лъха и доза притеснение, самокритичност, реализъм, но и решителност.
И всички цитати са само едно поредно потвърждение на нашето схващане, че от 2016 година светът реално е разделен по формулата Г-2: Китай-САЩ. Това бе потвърдено и в първата 30-минутна реч на Доналд Тръмп и от неговото изказване пред Форума в Давос. Но тези изказвания, а ние бихме могли да ги добавим с още 50 подобни, третират перфектно и двете основни войни, които се водят в момента между Китай и Съединените щати (зад които се крие Глобалния Централизиран Капитал) войната срещу американския долар и свързаната с него международна парична система и технологичната война, с фокус върху чиповете и тяхното приложение в Изкуствен интелект, мега супер компютрите и биотехнологиите.
Тези две войни ускориха своя ритъм и темпо след 2022 и по всичко личи, че скоро няма нито да стигнат до край, нито до приемливо за основните играчи решение. Но най-късно през 2022 година, на всички участници и наблюдатели започна да става, че Китай засилва своя курс на откачане от Западния икономически и технологичен модел и насочва своите усилия към създаване на свой Клуб от държави съмишленици. Всички изказвания и декларации от страна на новия екип в Белия Дом, Министерство на финансите и Пентагона са подплатени със същите намерения САЩ ще направят всичко необходимо да запазят технологичните си предимства към този момент и при никакви обстоятелства няма да допуснат, доларът да бъде атакуван и дестабилизиран от вън. Ние добавяме, че системната кризисна ситуация в глобалния капитализъм достатъчно постепенно разрушава неговите основни подпори. И продължаваме да смятаме, че точно в тази точка, запазване на глобалното значение на американския долар, Централизираният Глобален Капитал не е свалил още всички карти на масата и реакцията му е непредвидима и би била съпътствана с жесток, безмилостен отпор.
Китай през януари 2025, през Очилата на Вашингтон
Какво е новото през последните 2-3 години в насочеността и движението на китайските пари зад граница. И по-конкретно в преките китайски инвестиции зад граница, FDI, Foreign Direct Investment. Американците са изпечени глобалисти и много внимателно следят движението на всеки долар по глобалната карта, независимо дали е пряка инвестиция в производство, портфейлна в ценни книжа, или е консумация. И е видно, че през 2016 година китайските FDI показват връхна точка като обем и той е насочен главно към икономиките на развити капиталистически страни. През 2022 година западните дестинации на преките китайски инвестиции FDI, са рязко заменени и започва нов китайски инвестиционен бум в развиващите се страни. И през 2023 те достигат общата сума от 162,7 милиарда $. Листата на страните получатели се води от Саудитска Арабия, Малайзия и Виетнам. По наше мнение това е една трайна тенденция и бе част от подготовката на Пекин, за нов президент в Белия Дом, който ще задълбочи натиска за възпиране на всестранния възход на Китай.
През първите 11 месеца на миналата година, преките задгранични инвестиции на Китай показват ръст от 11% на база 12-месечен период и са 128,6 милиарда $, по данни на Министерство на търговията на Китай. Американският тинк танк Rhodium Group от Ню Йорк, потвърждава тази тенденция с данни, че през 2023 година, само 28% от китайските FDI са били насочени в страни с развити икономики, при 80% през 2016 и 50% през 2021 година.
Goldman Sachs предлага анализ от септември 2024, който показва една картина, кои страни имат най-голям китайски дял FDI в тяхната икономика. Първата Десятка по място на този китайски дял включва: Узбекистан, Етиопия, ДР Конго, Камбоджа, Зимбабве, Шри Ланка, Туркменистан, Виетнам, Малайзия, Бангладеш. В същата таблица е показана за сравнение и Десятката на страните-получатели на преки американски инвестиции: Коста Рика, Ирландия, Мексико, Алжир, Япония, Люксембург, Египет, Хондурас, Сингапур, Гвинея.
Не е трудно да се досетим, че Китай активно работи да се позиционира като лидер в Глобалния Юг и влага целеви средства с обмислена стратегия. Само през 2022 година, в съчетание с локдауни и пандемия у дома, Пекин е инвестирал 1,8 милиарда долара FDI в страни от Африка, при 75 млн. $ през 2003. През 2013 година Китай изпреварва САЩ като пряк инвеститор на африканския континент.
По наше мнение, търговската война от 2018 със САЩ, принуди Пекин да засили този тренд и да навлезе с преки инвестиции и в страните от АСЕАН. Защото китайските FDI в тези страни през 2023 достигат рекордно ниво от 17 милиарда долара. Една трета от тези пари са вложени в производството на електромобили, електроника и възобновяеми енергии. Тук няма място за всички примери, но през октомври 2024, китайската компания Sungrow Renewables, голям производител на оборудване за слънчева и вятърна енергия започна инвестиционен проект за 1 (един) милиард долара във Виетнам. BYD, китайски лидер при електромобилите обяви през юли миналата година пряка инвестиция в Турция за 1 милиард $, а през октомври и стартиране на завод в Индонезия за 754 милиона $. И разбираме, че този поход в друга посока, не е толкова продиктуван от американските вносни мита, а просто това е част от една стратегия за завладяване на други пазари. Или периодът, в който китайците купуваха петзвездни хотели в САЩ и в други западни страни отмина. Сега те строят химически заводи в Казахстан, енергийна инфраструктура във Виетнам, заводи за електроника в Малайзия. Но този тренд е и резултат от технологичната война и някои остри американски санкции. А последствията от него най-добре резюмира главния китаист в лондонския тинк танк Capital Economics, Mark Williams, който пише преди една седмица: Най-вероятният сценарий от тук напред в годините е, че глобалната икономика ще се обособи в два блока, центрирани около САЩ и Китай. Споделяме тази прогноза и тя е между други 7-8 ключови изказвания и конкретни пресни примери, които ни заставиха да напишем този материал. Защото нямахме такива намерения.
На 31 декември 2024 държавният инвестиционен фонд за развитие на китайската индустрия за чипове, наричан още Big Fund, оповести нов инвестиционен пакет от 244 милиарда юан, или 47 милиарда $. Официалната цел е преодоляване на американските санкции при чиповете и стабилизиране на националната доставна верига за чипове.
Какво наблюдават днес от Вашингтон в Китай, в така важния за всяка икономика сектор Енергия? В края на 2024, почти половината от атомните електроцентрали намиращи се в процес на строеж, са в Китай. В момента в света се строят 63 ядрени реактора, с общ капацитет от 71 Гигавата. От тях 29 се намират в Китай, по данни от 16.01.2025 на Международната Енергийна Агенция, IEA. Същият източник пише, че в глобалния свят днес са в експлоатация 420 ядрени реактора и през тази година те ще доставят рекордно ниво енергия. 70 процента от тях са разположени в развитите страни. Но производството на енергия от атомни централи в развитите страни спада от 24% през дял през 2021 на 17% през 2023 година. Интересно е да се знае, че прогнозата за 2030 година на IEA е, че в Китай се планира инсталирана мощност на ядрени реактори, която ще надхвърля общия капацитет на Европейския съюз и САЩ взети заедно. И е задължително да се отбележи и факта, че проектите за строеж на атомни централи в Европа и в Съединените щати, приключват с едно средно закъснение от 8 години и най-важното са двойно по-скъпи от заложеното в първоначалната план-сметка.
В сектора Транспорт Китай рязко увеличава своя капацитет и това е конкретен повод за безпокойство във Вашингтон. Голямата държавна компания China State Shipbuilding Corp., CSSC е вложила през 2024 нови 5 милиарда юан в реконструкция на свои мощности в Тянжин и Вухан, където ще се произвеждат скъпи, морски съдове. Yangzijing Shipbuilding Group е инвестирала 3 милиарда юан в нова корабостроителница в провинция Jiangsu, която ще влезе в експлоатация през 2026 година.
Типичен китайски пример е развитието на корабостроителната компания от Dalian, Hengli Group, която е инвестирала 9,2 милиарда юан (1,25 млрд.$) в корабостроителен завод за супер танкери и ултра големи контейнеровози, с пусков срок декември 2025. Първоначално корабостроителницата в Dalian е била построена от южнокорейската компания STXGroup, но по време на световната финансова криза 2008, тя бива затворена, включително и поради слаб пазар. И едва през 2019 Hengli Group, която основно е химически комбинат, я придобива, като с помощта на Samsung Heavy Industries, Южна Корея, се позиционира през 2022 и като корабостроител. А през 2024 година, Hengli Group се появява на пазара с 30 нови танкера, като има и подписан договор за стратегическо партньорство с глобалния швейцарски превозвач на морски товари, MSC. При това никой от управляващия елит в Пекин не бие барабана какво чудо са реализирали творящите фокусници-индустриалци от китайския град Dalian. А да не говорим, че през 2024 световното корабоплаване има подписани договори за 65,8 милиона бруто тона (Compensated Gross Tonnes, CGT), което е ръст от 34% спрямо 2023. Но 70% от тези поръчки, или 46,5 CGT са подписани от китайски корабостроителни фирми. За Китай това представлява едно увеличение спрямо 2023 от 58%. За сравнение в Южна Корея това са 9% ръст, а за японското корабостроене, спад от 52%.
Доналд Тръмп обещаваше в предизборната си кампания, че Америка отново ще произвежда кораби, а правителството на демократите обвиняваше Китай, че китайците използват некоректни политики и практики за доминиране на морския логистичен и корабостроителен сектор. Това, което пропуска да каже Доналд Тръмп е защо Съединените щати не произвеждат днес кораби и ситуацията е кризисна. И най-вече и това, че производството на кораби в Япония например драматично е спаднало, а в Южна Корея почти не расте, е това, че китайците първо са гъвкави, второ, работят бързо, трето умеят да консолидират сериозен финансов ресурс в стратегически важни сектори и четвърто, фабрично-заводската цена им е 50% от тази на японците и останалите конкуренти. Разходите за труд в тази китайска калкулация са по-ниски и стоманата изцяло е собствено производство, с добро качество и най-конкурентна цена. Ние предвиждаме, че от Белия Дом още през тази година ще погледнат строго и към китайските корабостроителници и не е изключено да ги вкарат в списъците с чипове и електроника.
Американците са бизнесмени и глобалисти и не може да им се отрекат уменията, как 80 години създават икономически и технологични зони на глобалната карта, след това пишат и правилата в тези зони и наричайки ги геоикономика и винаги са първи в тегленето на печалбите от тях. На кратко казано, Глобалният Капитал постоянно търси сфери, извън запазената марка Спекулация, нови продукти и пазари, в които да наливат пари и теглят монополни печалби.
Подбираме емблематичен пример, свързан с автономното шофиране на електромобилите, технологичното бъдеще на важен елемент в сектора Транспорт. На 23 януари 2025 излезе проучване на американската фирма за пазарни анализи, Gartner за Дигиталния Индекс на автопроизводителите. Както и бизнес прогноза за пазара на електромобили през 2040 година. Отбелязваме второто с предимство, защото е кратко, но значимо. Оценката е за един стойностен обем от 9,2 трилиона долара на този пазар, общо от реализирани продажби. Това са огромни пари и зад тях стоят и ще стоят конкретни интереси. 43% от този стойностен обем, се оценява да отидат за покупка на електромобили. 33% ще се разпределят в апове за обслужване, съвместно ползване на електромобили (Sharing) и МПС с автономно управление. 18% от сумата се предвижда да се поеме от ремонтни дейности и зареждане на батериите и 6% за лизингови и застрахователни дейности. Анализаторите от Gartner ни ориентират колко голяма през 2040 би била бизнес-баницата, но и чрез Индекса показват, кои фирми са застанали на терена, с летящ старт да я консумират ежегодно, докато тя само расте. И не трябваме да забравяме, че цялата трилионна сметка се заплаща от крайния потребител на електромобили, независимо дали е китаец, французин или американец.
Digital Automaker Index отчита и точкува 14 000 елемента, обособени в осем категории, като лидерство, човешки талант, ниво на инсталирана в електромобила технология, до колко успешно е инсталиран софтуер при вземането на бизнес решения и до каква степен е дигитализирано превозното средство. Анализирани са 22 фирми-производители.
На първо място е попаднала американската Tesla с Index 70. Следват:Китайската Nio с 66, Xpeng, Китай с 61, Rivian, 56 USA, Lucid, с 50, USA, Geely, Китай с 48, BYD, Китай с 42, FORD, USA с 40, GM, USA с 40, BMW и Mercedes с по 39.
Японските Toyota и Mazda с индекси от 30 и 29 са съответно на 20-то и 21-во място. Последна е индийската JLR(TATA), може би да ни подсети поне на едно незначително място в този дълъг текст, че освен Китай и САЩ на планетата съществуват и държави от БРИКС. С уточнението, че става въпрос на индийски собственици на производителя на марка Ягуар, в Англия.
Tesla e първа при показателя лидерство, талант и удовлетворение у клиентите Моделът и Y е бил най-добре продаваният през 2023 година. Китайските производители Nio и Xpeng са съответно на второ и трето място, като Xpeng е първа при ниво на технология за автономно управление. Впечатляващо е, че от старите традиционни гиганти автомобилостроители, в тази технологична Десятка от фирми са останали само General Motors, FORD и BMW. Японските електромобили показват една реализация от минус 33% през миналата година, или техния дял на автомобилния вътрешния пазар в Япония е спаднал на 2%.
На 8 януари т.г. президентът на американския технологичен концерн Nvidia заяви: Единственият най-голям принос е невероятната технология идваща от Китай, конкретно от четирите китайски автомобилни фирми BYD, Nio, Xiaomi и Xpeng Бъдещето на Изкуствения интелект е във физическия свят, в частност в автономното шофиране. Производството на електромобили в Китай поставя летвата за стандарт при автономното шофиране. Това ни въвежда в друга ключова тема свързана с Китай:
2025 Година на развитие в роботиката и на роботакситата.
Днес само в Китай и в САЩ съществуват малко градове, където се правят експерименти с таксита-роботи. Американската Tesla работи по създаване на голям флот от роботаксита. FORD се подготвя да пусне през тази година своя модел Cruise. Развитието на този пазарен технологичен сегмент от сектора Транспорт, зависи на първо място от системата за неговите регулации. Има симптоми, че през 2025 Пекин ще облекчи регулациите за роботакситата и ще отвори пътя им към пазара. Вторият фактор е това, как хората възприемат това ново роботизирано транспортно решение. Американско изследване от 2022, показва, че 45% от американците не биха се чувствали комфортно в такси без шофьор. За китайските настроения и нагласа, не намираме информация. Но оценката, по-горе на президента на Nvidia е показателна. Съвсем не е случайно и предложението от администрацията на Джо Байдън от 2024 китайският софтуер и хардуер за автономно шофиране да бъде забранен за използване в САЩ. Това вече е гаранция, че наистина китайците са водещи в авангардната технология за автономно шофиране, включително и при роботакситата. Това, че новата администрация във Вашингтон ще отвори през 2025 година фронт срещу Китай и на това технологично поле е ясно.
Американска прогноза показва, че до началото на 2027 година се очаква, Югоизточна Азия да се превърне в третия най-голям хъб за центрове за данни, след САЩ и Китай. А те са критично важни за засилване на дигитализацията на икономиката, бума при технологиите за Изкуствен интелект, за индустриалната роботизация и за интелигентните решения в транспорта, като роботакситата. И Китай си плете географското присъствие, разбирай своята геоикономическа карта и без навлизане на пазара в САЩ. А цялото това развитие изисква разширяване на мрежите за обслужване на дигитализацията, повече мощни компютри, по-добра и мощна енергийна инфраструктура.
Цитираната по-горе топ технологична китайска фирма BYD e на второ място по продажба на електромобили на пазара в Египет например. Но китайците не спират до тук. През тази година BYD стартира съвместно производство в Египет на своя най-евтин модел електромобил, заедно с египетската фирма Zeekr.
Chery, китайска фирма започва през тази година строителство на завод за монтаж на електромобили в Найроби, Кения. Мароко, експортьор на автомобили, започна през 2024 с китайска помощ производство на 40 000 електромобила, като през тази година ще бъдат произведени 100 000. Не е трудно да се досетим, кой ще построи до няколко години нови центрове за данни в тези страни, а и чии роботаксита биха завладели тези бъдещи пазари.
ЮАР предлага от миналата година 150% данъчни облекчения върху инвестиции в електромобили. Нямаме никакво съмнение, кой пръв би се възползвал от тази примамка. С едно допълнение, че след построяване на най-модерен завод за електромобили на достъпни цени, китайците ще приложат системата на пакетната технологична инфраструктура и само за 5 години ще направят чудеса в тази природно красива страна. А в китайския пакет задължително ще попаднат и авангардни сървъри за Изкуствен интелект. Анализаторите пишат, че през тази година износът на сървъри с приложение при Изкуствения интелект ще се увеличи с 28%, а през 2026 с още 18 процента. В днешната битка между САЩ и Китай, сървърите за Изкуствен интелект заемат централно място. Стратегическата цел на американските технологични гиганти Alphabet, Microsoft, Amazon и другите технологични компании се борят да произвеждат повече такива сървъри, с приложение при Изкуствения интелект, както и да развият повече и по-качествени чипове за Изкуствен интелект. В Китай, технологичният отбор на този ключов за влияние терен се води от гиганта Huawei, който осигурява необходимото технологично ниво, контакти и търговски опит за провеждане на китайската експанзия в страните от Югоизточна Азия, Африка и Средния и Близък Изток.
На този терен много остра е борбата за предимство, HBM, high bandwith memory чипове, където са водещи са американската Nvidia и TSMC, Тайван. Тези чипове са критични за развитието на приложения с Изкуствен интелект, чрез рязко увеличаване на компютърната мощ. По схемата за friendshoring, американската и тайванската компании са започнали съвместна работа по създаване на най-нов чип от този вид.
От казаното до тук се потвърждава изводът, че САЩ ще затворят максимално достъпа на Китай до най-авангардните си технологични предимства и се движат в темпо към decoupling (откачане) спрямо Китай, в комбинация с homeshoring и friendshoring. Облягайки се на все още функционираща глобална иновационна машина, парично-кредитната международна доларова система, мрежата от лидерски технологични фирми не само в САЩ, но и в Япония, Южна Корея, Холандия,Германия, Великобритания, което е и предпоставка Това е вървящ в момента тренд за разделяне света на две зони, който по всичко личи е някакво макар и междинно решение и за Китай. Защото борбата между двете системи и двата икономически и технологични модела се води и извън нашето полезрение и под вълните на моретата и океаните.
Войната за подводните кабели
По тази актуална тема пишем в нашата книга Загадката Китай в новия световен ред от юни 2024, следното: В света има 500 подводни кабелни линии с обща дължина 1,3 милиона километра. И на този терен вече възникват спорове, кому принадлежат кабелните линии и кой да ги полага. Става въпрос за голям бизнес, контрол и влияние, с неприятния потенциал, в един миг да бъдат прерязани. На първо място тук борбата между САЩ и Китай е по геоикономически причини. И тук на Европа е отредена ролята на наблюдател. Полагането на подводни кабели се осъществява от три големи компании: SubCom(USA), NEC(Япония) и Alcatel Submarine Networks (Франция-Финландия). Но през 2009 на пазара се появи нов конкурент HMN Tech от Китай. А от къде другаде бихме казали ние. Преди две години бе започнат нов проект за подводен кабел от Хонгконг, през китайския остров Хайнан, Сингапур, Пакистан, Саудитска Арабия, Египет до Франция в Европа. Офертата на китайската компания бе с 500 милиона $ по-изгодна от тази на SubCom, САЩ. Стартирана бе кампания, че китайците ще осъществяват шпионаж и пет участници в консорциума по сделката от Франция, Египет, Шри Ланка, Индия го напуснаха и изпълнението на проекта бе възложено на SubCom. От своя страна SubCom освен, че прави частни сделки е и доставчикът на подводни кабели за военноморските сили на САЩ и конкретно е изтеглила кабели до техните бази на Гуам в Пасифика и Диего Гарсия в Индийския океан. А когато американските гиганти Google, Meta и Amazon пожелаха да положат подводен кабел между Съединените щати и Хонконг, минаващ през Южнокитайско море, правителството във Вашингтон забрани това трасе. Това ни говори, че в условията на разрастваща се технологична война се появяват нови правила: ΄подводни кабели само през приятелски страни΄. Което означава, че технологичната война е слязла вече и на дъното на океаните и би станала и потенциална заплаха и в условията на Новата Парадигма. Не звучи успокояващо защото е конкуренция, с голям потенциал от риск и опасности.(27 глава, Загадката Китай в новия световен ред, 2024, Борислав Сретков). Точно тези редове са писани през месец март 2024. През януари тази година, дължината на подводните кабели в света вече 1,4 млн. километра и те са гръбнакът на глобалните комуникации. Тази подводна мрежа обслужва 95% от потока на данни в света и успоредно с това е милиарден бизнес.
Тази тема би трябвало да я допълним, с разяснението, Как и Защо китайците успяха в последните години да направят пробив и в този стратегически бизнес на Колективния Запад, доминиран и в тази компонента от американски технологии и интереси. Китай е построил първия подводен кабел през 1993. Следват 10 години на големи инвестиции от страна на държавната China Telecom. След 2010 до 2015 китайците разширяват подхода си на инвестиции в международни консорциуми и през 2013 китайците успяват да се появят като самостоятелни доставчици на подводни кабели. Успоредно с това Пекин обяви своя голям план за Дигитален Път на Коприната и за неговата реализация бе създадена компанията HMNTech,(Huawei Marine Networks) родена разбира се от технологичният гигант Huawei. HMNTech, използва всички търговски приоми на фирмата-майка и започва чрез ниски цени да навлиза на пазара в Африка. Но през 2019 HMNTech попада под американски санкции и е продадена с производството си на фибро-оптични кабели на друга китайска фирма Hengton Group. Междувременно, още през 2017 година китайците осъществяват първия голям пробив, произвеждайки и полагайки напълно самостоятелно фибро-оптичен подводен кабел. През 2015 се появява и друга китайска фирма FiberHome, специализирайки се при земни фиброкабели. През 2020 американците поставят и нея в Черния Списък. Но резултатът от санкциите е, че през 2024 година китайците вече разполагат със собствена доставна верига в бизнеса с подводни кабели. Картината на тази верига е следната:
1. Китайците разполагат с 4 основни фирми за фибро-оптични кабели YOFC(Yangtze Optical Fibre & Cable), Hengtong, FiberHome и Yangsu Zhougtian Technology, които контролират днес 35% от глобалния пазар.
Тези фирми произвеждат всички видове оптични кабели за земен терен, подводно полагане.
2. В инвестиционния процес тук са активни China Telecom, China Mobile и China Unicom и зад тях плътно стои държавата.
3. В сегмента монтаж и оборудване за подводни кабели специализирани са HMNTech и FiberHome.
4. Оптични компоненти и чипове доставят пет силни самостоятелни китайски фирми, като Wuhan Fislink, Huawei Technology, Microelectronics Technology
5. Repeaters доставят HMNTech и FiberHome.
6. Специализирани кораби за полагане и ремонтна на кабели притежават FiberHome Marine и S.B. Submarine Systems.
7. Сървъри за изчислителни центрове Huawei, Inspur и Lenovo.
Примерът за създаването на китайската собствена комплексна доставна верига при подводните кабели е емблематичен. Но успехът нито е случаен, нито е станал за един уикенд. Известно е, че на технологичната, топ китайска компания Huawei, са били необходими 20 години целенасочени усилия за да достигне едно ниво на качество и надеждност за да получи първата поръчка от чужд клиент, който де факто поема и риск, насочвайки се към нов, при това китайски доставчик. По наше мнение, този китайски пробив на стратегически технологичен пазар, в съкратени срокове, под строги санкции от страна на главния конкурент от 2019 година, не би бил възможен без много умен мениджмънт, който е създал, контролирал, финансирал и реализирал един мащабен план. Или една от ключовите думи е не план, а процесът Плановост, защото голямата тайна в планирането не е в самия план, а в начина, по който той се осъществява. Няма кой да се измерва и съревновава с китайците в поставянето на високи цели и плановостта, с която ги преследват и постигат.
Постигането на затворена доставна верига в авангарден бизнес, като този с подводните кабели би била непосилна задача, за която и да е друга държава. А ако разширим горния списък с основните сегменти в тази доставна верига и техните основни играчи-доставчици, се получава една прегледна картинка. Как срещу изброените по-горе топ китайски фирми, като основни конкуренти стоят технологични гиганти от САЩ, като Meta, Amazon, Google, SubCom, Corning, Coherent, Broadcom и няколко от Япония, като NEC, Sumitomo и една от Франция. Излишно е да питаме, къде са другите страни, а някои от тях имат големи претенции за величие. Една доставна верига представлява една голяма бизнес история. Критичен елемент, не единствен в тази конкретна верига са специализираните кораби за полагане на подводни кабели. В момента в света има 60 такива кораба. Десет от тях са китайски. Но китайците си ги строят сами, защото отбелязахме по-горе, че са световни лидери в корабостроенето и произвеждат своите морски съдове при изгодни ценови условия за собствена стомана и качествени, приемливи разходи за труд. В основата на всеки бизнес лежи една добра, изгодна план-сметка, а и в сметките китайците са ненадминати.Тук се налага да се докоснем и до икономическата компонента на подводните кабели. И защото тази тема се превърна от бизнес и геоикономика и в геополитика, и доведе до силни санкции, големи спорове за трасета, в комбинация и с пандемията Covid, което резултира в така нареченото влошаване на бизнес средата. Което веднага удря в джоба и води по дефиниция до поскъпване. И примерът и тук е категоричен: до началото на пандемията и засилване на американските санкции 2020 година, средната цена за 1 километър инсталиран подводен кабел е около 30 хиляди долара. В края на 2024, специалистите я посочват вече в диапазона 40-60 хиляди $. А търсенето на подводни кабели се увеличава. Потребностите от пренасяне на данни и компютеризацията с Изкуствен интелект се увеличават. Това създава по-голямо търсене на подводни кабели, които свързват не само развитите страни, но и региони като Азия, Индия, Африка.(Sony Submarine Network Division, 2024).
Директорът на китайската FiberHome пише през декември: Трудно е да навлезем в САЩ и Европа, но ние може да работим в Югоизточна Азия и Латинска Америка и сме окей. А президентът на Wuhan Fisling пише през миналата година: Съединените щати използват подводната мрежа от кабели като инструмент за запазване на глобалната си хегемония. Но при фибро-оптичните кабели ние се самозадоволяваме. Успехът в тази индустрия вече зависи в голяма степен от международните дипломатически връзки, където политиката решава кой има достъп до ключови пазари и кой не. Нашата индустрия за подводни кабели прилича на Клуб, в който негов член може да получи поръчка от определено правителство. Това представлява едно дипломатическо съревнование.
Тук не е както при авангардните чипове. Китай успяха да се превърнат в глобален играч тук, само защото са по-добри в интеграционния процес.(Merics, Berlin, декември 2024). Оценката е вярна и добавяме, че интеграционният процес в тази сфера има вертикален характер и разбира се е пронизан от плановост, каквато липсва днес в страните от Колективния Запад, включително и в Германия, а за САЩ да не споменаваме.
Политическите напрежения днес водят до там, че в новите подводни трасета с кабели, всяка страна желае сама да строи и контролира и според анализаторите в Института изучаващ Китай, Merics: Ще възникват все повече паралелни подводни кабели, които ще водят до две отделни мрежи, едната водена от Съединените щати и техните съюзници и една водена от Китай и нейните партньори Тук се върви към One World, Two Systems, което бързо се превръща в реалност под морските вълни.
Главният шеф на китайската FiberHomes обобщава на кратко: Това е витално за нашата национална сигурност и ние желаем да бъдем независими от американските намеси.
HMNTech е завършила през 2022 в условия на санкции една отсечка от 25 000 километра, което представлява най-дългият подводен кабел и свързва Азия, Близкия Изток, Африка и Европа. Статистиката показва, че след 2010 година, китайците са инвестирали в проекти за подводни кабели в над 65 трасета.
Американският тинк танк TeleGeography информира: Истина е, че районът на Азия-Пасифик е главният лидер при инвестициите в подводни кабели и в този район през 2024-2026 има рекордни инвестиции, като Китай изпълнява най-малко 3 основни проекта: свързването на Китай и Хонконг с няколко държави в Югоизточна Азия, като Филипините, Виетнам, Камбоджа, Малайзия, Индонезия и Сингапур. През 2025-2026 в Азия се инвестират 2,2 милиарда в подводни кабели, в района на Транс-Пасифика, 1,7 млрд., между Европа и Азия, 1,4 млрд $. В Латинска Америка 0,8 милиарда, в Океания 0,25 милиарда в Трансатлантика 0,6 млрд.$ и в други райони, общо около 1,3 милиарда.
CAICT, China Association of Information & Communication Technology от Пекин има оценка, че в периода 2023 до 2028, в света ще бъдат построени нови 770 000 километра подводни кабели. От тях 45% от китайски компании.
Кризисните явления в Китай не затихват
Какво показват някои важни икономически показатели в китайската икономика, които не са тайна за света. Не зависимо от големите успехи в редица сфери, не всичко е розово в китайската икономика. Известно е, че след 2021, в резултат на структурни проблеми в китайския икономически модел се заквасиха няколко паралелни кризи, които взаимно си въздействат и може би и усилват. Най-добре познават тяхното текущо състояние менажерите на икономическия модел в страната в Пекин.
Следва да уточним, че кризисните явления, които се наблюдават в Китай не са изолиран елемент, а по дефиниция са свързани с глобалната системна криза на капитализма, или по-точно на Казинокапитализма. Защото живеем в комплексен свят, с холистични характеристики, а всяка национална икономика, както и глобалната е жив организъм. И така, както една пандемия порази цялата световна икономика само за 2 седмици, така и финансовите, дълговите, енергийните, суровинните кризи, а и световната система на ценообразуване, влияят директно на всяка една жива икономика и само за една нощ могат да я заразят с най-различни болести. Това е отделна, интересна тема.
Китай се сблъсква с проблем в потреблението на местния пазар, което означава, че квотата на спестяване е висока и пари се влагат в сектора Предлагане и между предлагането на стоки и услуги няма равновесие с това в сектора Търсене. Това най-добре би ни го обяснил и днес Карл Маркс. Това е довело в сектора на индустриалното Предлагане и до класическа криза на свръхпроизводство. В Китай са натрупани през последните две години огромни обеми от произведени стоки като автомобили, стомани, кораби, всякакъв електроника, соларни панели, облекло и обувки, уреди за домакинствата в цялата гама и те не могат да се реализират на вътрешния пазар. Този стоков излишък, китайците биха могли да пласират на международните пазари и те се опитаха да го направят на дъмпингови цени. Но целият Kолективен Запад надигна вой, защото това би означавало загуби големи за местните производители в САЩ и Европа. Темата е обширна и Западът обвинява китайците в нелоялна конкуренция. Но когато една китайска фирма трупа непродадена стокова продукция, се запушва изхода и вложените пари не се въртят, то Маркс би казал, че тази стока се превръща в анти-стойност. Отделно се запушва фонда работна заплата и това води по дефиниция във всеки икономически модел и до безработица.
Това е вторият голям проблем в Китай през последните три години. Особено голяма е тя сред младите хора до 40 години, но и при завършващите висше образование. За безработицата на младежи до 27 години се публикуват официални данни, че е около 20%. Колко е точно ние няма да разберем, а освен това Китай е огромен и сме чели информации, че в някои градове в провинции, тя надхвърля и 40%. Известно е, че през 2023 година половината от завършилите ВУЗ, а те са 10,5 милиона абсолвенти, са имали затруднения в намиране на работа. Това ни подсказва и една друга мисъл. Главната стратегическа цел на едно китайско семейство е да даде максимално добро образование на своето дете. Китайска практика е всички роднини в рамките на семейството да събират средства за финансово осигуряване на едно следване на дете в елитен китайски или западен университет. И това е похвално и познаваме много такива , щастливи китайски студенти. Но си представяме, какъв откат би дало в психологически план, ненамирането на работно място след приключване на образователния курс на студента в цялото семейство. Това е едно крайно нежелано колективно разочарование. По възникване и управляване на безработицата Карл Маркс е написал всичко преди 166 години.
Другата структурна криза, която потиска живата китайска икономика това е кризата в строителния сектор, или на пазара за недвижимости. Тя тече вече 4-та година и все още не е ясно излизането от нея. Независимо, че ръководството на ККП полага невероятни усилия за нейното успокояване и решаване в средносрочен план. Но какво могат да четат по тази тема американските наблюдатели, а те много разбират и от кризи в активите с недвижимости. Защото пък в капиталистическа Америка, до сега не сме срещнали в последните два века, криза, която да не е планирана.
Пикът на продажбите на недвижимости, основно жилища, бе през 2020 година в Китай. Данните излезли на 21 януари тази година са, че най-големите китайски фирми имат понижение на продажбите през 2024 с 30%, а спрямо 2020 с 70 процента. Изчисления на швейцарската банка UBS, показва, че в края на 2024, в Китай има строителни обекти, които са в застой и не вървят, с една обща площ от 745 милиона м2. Това отговаря на 7,45 милиона жилища с площ от по 100 м2. Ако пресметнем средно по трима души на апартамент, то получаваме една цифра от 22 милиона, които очакват незавършени и спрени жилищни сгради. Но зад тази проблемна завеса се крият различни човешки съдби. Има такива, които не могат да сключат брак, други са взели заеми, плащат погасителни вноски от текущ доход, а не знаят кога ще получат ключ. Известна е и китайската практика, че населението гледа на инвестицията на спестени пари в собствен дом като най-приоритетна, а за някои и единствена материална цел в живота. За някои такава инвестиция, освен, че подбива настроението, поражда и неприятното чувство за личен банкрут.
Втората по големина строителна фирма Garden Holidays, показва с голямо закъснение баланса си за 2023 , едва на 16 януари 2025 и обявява една загуба от 178,4 милиарда юан, или 24,3 млрд.$. А това е втора по значение реализирана годишна загуба след фалита на легендарната китайска Evergrande Group, показала абсолютен рекорд от 476 милиарда юан загуба през 2021. През миналата година продажбите на Garden Holidays са се свили с цели 70 процента, а фирменият дълг е достигнал в края на 2024 сумата от 250 милиарда юан. Прогнозите за тази компания за 2025 не са оптимистични.
На 19 януари излязоха данни за печалбите на китайските компании, листвани на фондовите борси в Шанхай и Шънджън. Печалбите им през миналата година спадат. Акциите на повечето 500 такива компании, както и годишните печалби показват или загуби или малки печалби. Изключение от негативните резултати са показали само компаниите от корабостроенето, производството на енергия, операторите на аутобани и строителите на аерогари. Държавната голяма строителна компания, свързана с народната армия, Poly Developments, показва 10% спад в годишния доход и 58% спадане на годишната печалба. Загуби показват компаниите от отраслите химическа промишленост и стоманодобив. Голямата държавна компания Sinochem International, един химически конгломерат, показва с 50% по-голяма нетна загуба от 2023, или 2,85 милиарда юан. Китайският въгледобив показва също едно намаление на нетната печалба в 2024 от 2,13 милиарда юан. Авиокомпанията Air China показва загуба от 240 милиона юан, при 1,04 милиарда за 2023.
Всичко това не спира китайския износ. Добър пример е, че до октомври 2024 година в пристанище Лос Анджелис са били обработени 900 хиляди китайски 20-футови контейнери, което е едно увеличение спрямо 2023 с 25%. През 2024 Китай е изнесъл стоки за 3,54 трилиона $, което е увеличение с 5% спрямо 2023. Този износ ще резултира в едно положително търговско салдо за Китай от над 1 (един трилион) долара.
Другото болно място в китайската икономика е скритият дълг на провинциалните правителства. В края на ноември миналата година, китайското финансово министерство официално обяви този скрит дълг за 1,97 трилиона юан, 1,43 трилиона юан през 2023. Но има реални икономически оценки и според китайки експерти, че дълговете на китайските провинциални правителства, които се водят извън балансово са между 50 и 60 трилиона юан. Или става въпрос за скрит дълг около 8 трилиона долара. Нещата тук са сложни, защото е известно, че и нескритият дълг е вложен в голяма степен в инфраструктурни проекти, които днес не носят доход под формата на ликвиден поток. Без дълбокия джоб на китайската държава, разбирай чрез емисия на нов държавен дълг, което и се прави, този проблем не би могъл да бъде решен в средносрочен план. Тези дългове са отпускани чрез специално създаваните за целта инструменти, наричани LGFV ( Local Government financing vehicle) и само тези финансови инструменти са натрупали по данни на МВФ един съвкупен дълг през 2023 от 60,2 трилиона юан. А това са 47,9% от БВП на Китай. През ноември м.г. китайската държава емитира облигации за 10 трилиона юан, равностойни на 1,4 трилиона долара, с цел облекчаване на натрупания дълг в провинциите. Но всяка такава финансова инжекция от държавата би дала на тези провинциални правителства само глътка въздух, което ние наричаме купуване на време. Защото едно японско изследване показва, че 53% или 30 трилиона юан от общия дълг в LGFV няма насреща поток от кеш да бъде обслужван. А Международният Валутен Фонд прави прогноза, че този дълг на провинциалните китайски правителства ще се увеличи до 2029 година на 92,4 трилиона юан.
Ако продължим да гледаме през Очилата на Вашингтон към Китай става ясно, че Китай успява да се справя успешно в борбата или войната при технологиите, доизгражда в бързо темпо собствени доставни вериги, напредва с преки инвестиции в посока на Глобалния Юг, въоръжава се интензивно, но успоредно с това има сериозни икономически проблеми у дома. А те са свързани и с това, че икономическият модел се нуждае от структурна реформа и ако нещата продължават така, то голямата цена неминуемо ще трябва да заплати китайското население, което никак не отговаря на обществения договор, който има ККП с него и особено със средната китайска класа. Това ни подсказва да мислим, че Китай е заинтересован да не отстъпва от своите планове, но да отиде на малка корекция в тях и избере един подход на договаряне с Централизирания Глобален Капитал, представляван от новото правителство в САЩ. А това договаряне не би могло да бъде друго, освен навлизане в умерена технологична Студена война, временно затихване на валутната война и райониране на света по схемата Г-2: Един Свят, Две Системи, центрирани около САЩ и Китай.
Ескалацията от страна на САЩ Stargate
На 20 януари президентът Тръмп, обяви най-голямата сделка до сега в областта на новите технологии с фокус Изкуствен интелект на общ инвестиционен обем от 500 милиарда долара. Името на този сериозен проект е подбрано като са използвани и ключовите думи Наука и Фантастика, защото препратката води към американския научно-фантастичен филм от 1990-те години Stargate. Какви изводи биха могли да си направят от това от далеч подготвено, в известна степен популистко изказване на президента в Белия Дом, китайците. Целият свят знае, че между големите западни концерни и китайските държавни гиганти се води технологична война. За китайците този ход не би трябвало да е новост, но безспорно това е нова степен на ескалация в безмилостната технологична надпревара. В Пекин отлично знаят, че развитието на приложенията на Изкуствен интелект изискват огромен потенциал и мощ на изчислителна техника мега супер компютри. А за трениране на моделите на приложение от една страна и за функциониране на супер компютрите с тези приложения от друга, е необходимо невероятно количество енергия. През май 2024, излезе доклад на Electricity Power Research Institute, в който се посочва, че до 2030 година, изчислителните центрове в Съединените щати ще консумират 9,1% от общото потребление на електричество в страната. Китайците са сметнали, че това означава, почти два пъти повече от днес. И елементарната логика е, че за да се получи този огромен допълнителен поток от енергия са наложителни двойни усилия с построяването както на нови мощни изчислителни центрове и успоредно с това на нова инфраструктура за производство на енергия. На китайците е ясно, че този проект не узрява от този януари и той е едно от разклоненията във водената през последните 4 години технологична политика на homeshoring и friendshoring, започната активно от администрацията на демократите. Защото големите идеи какво да се прави в технологичен план се раждат в мозъчните центрове на водещите компания, които са част от американската, глобална иновационна машина. А инвестициите, които са необходими за големи пробиви чрез големи пари се одобряват и решават в невидимите центрове на Централизирания Глобален Капитал. Това, което наблюдават през този януари в САЩ китайците е един пряк опит и по наше мнение силен ход на технологичните топ компании, да заредят проекта Stargate и с политическо значение. Но това е само половината истина. Втората, по-голямата е, че Централизираният Глобален Капитал назначава Доналд Тръмп за Шеф в Белия Дом за установяване на пряк авторитарен контрол върху всички технологични, инвестиционни, финансово-данъчни и всякакви други управленски решения. Идеята е през тези 4 години Съединените щати да се управляват от един кабинет, включително чрез въвеждане и на извънредно положение. За тази роля сполучливо е подбран Доналд Тръмп и той подготвя и американската и европейската и останалата световна общественост вече в продължение на една година. А този конкретен проект, тече на практика също от една година. Тръмп гръмко обяви, че проектът е за 500 милиарда долара и това ще създаде 100 хиляди работни места в САЩ. Той не уточнява, че тази сума е предвидена за 5-годишен период, на траншове от по 100 милиарда, нито кой точно участва, с какви конкретни намерения и от къде ще потекат тези милиарди.
Но да видим кои са основните фирмени играчи в тази крупна, властова, технологична и разбира се бизнес-игра. Това са лидерът при приложенията за Изкуствен интелект OpenAi и Oracle, силна в софтуера и облачните технологии и двете от САЩ и частната и най-голяма топ инвеститорска компания от Япония, SoftBank. Един по-задълбочен поглед ни показва, че основен акционер в OpenAi е гиганта Microsoft, както и тясната технологична връзка с концерна Nvidia. SoftBank има 2024 година голям съвместен проект в Япония с американската Nvidia. Това е проект по пътеката friendshoring, който до април 2026 година трябва да пусне в експлоатация японска, национална мрежа за Изкуствен интелект, като 200 хиляди базисни станции за прехвърляне на данни, бъдат преобразувани в mini data centers. Мрежата ще достатъчно гъста, а това е нужно за всеки един индустриален робот. Японските експерти пишат, че индустриалният робот се нуждае от вкарване на нова информация, input, 10 пъти в секундата. А същото важи и за интелигентните електромобили. След успешния старт на проекта, плановете са и за неговото експортиране. Уточняваме, че японската SoftBank притежава 90% от капитала във водещата английска до преди една година фирма за специализирани чипове, разбирай и за военни нужди Arm. Oracle се управлява от Larry Ellison, който е тясно свързан с Глобалния Централизиран Капитал и компанията му оперира глобално. Примерно, поддържа със свои сървъри Европейския съюз при облачните технологии. Ellison казва пред CNN: Stargate помага на националната сигурност на САЩ и ще пази и техните съюзници. Едно кратко изречение, което подсказва материал за две страници развърнат текст.
Водеща компания в проекта Stargate е естествено американската OpenAi. А една от ключовите думи на Sam Altman в неговото изказване от началото на първа страница в този материал е инвестиция. Как стоят нещата с източника на инвестиции в Stargate? Главният собственик и шеф на SoftBank, Masayoshi Son, е определен за председател на проекта и се обявява, че ще поеме основната част от финансирането. Друг инвеститор в Stargate ще бъде инвестиционната фирма от Абу Даби MGX. Появяват се мнения на експерти, че този обем от 500 милиарда е доста голям и за мащабите на Силиконовата Долина. Нашето мнение е, че в случая американците просто копират китайския модел на финансиране на технологичните пробиви и ще претръскат в международен мащаб от Дубай, през Токио, Лондон, Швейцария и някои законсервирани до момента офшори и ще осигурят без проблем парите. Независимо, че се пише как на 31.12.2024, компанията Oracle разполага с ликвидност от 11 милиарда $, а SoftBank има по сметките ликвидни 32 милиарда $. Ние не подценяваме инструментите на Казинокапитализма и използваните спекулативни инструменти за правене на пари. Самият факт, че на другия ден след обявяване на Stargate от позицията на президента в Белия Дом, на следващия ден курсът на акциите на SoftBank скочиха с цели 10%, а на Oracle с 8 процента. Успоредно с това скочиха и акциите на Nvidia и Arm. Главният акционер основател на SoftBank, M.Son, обяви в Белия Дом през този януари, че първите 100 милиарда за проекта вече са осигурени съвместно от всички участници и SoftBank ще инвестира в този проект 100 милиарда в следващите четири години. Инвестиционният фонд от Абу Даби се посочва, че работи изключително в технологичния сектор. Тази инвестиция не е случайна и това, което я характеризира е, че парите ще се налеят в конкретни обекти, по подобие на китайския иновационен инвестиционен модел. Към тези големи пари, които ще дойдат и от кредити към фирмите участници, емисии на нови акции, заеми от приятелски фирми и дори богати частни лица ще се активизират и двата големи мозъчни пула, този на Япония и на Съединените щати в комбинация с този в съседна Канада, Великобритания и Ирландия. Защото и 800 милиарда да потекат в този огромен технологичен проект, без участието на силен тим от таланти, резултат няма да се получи. Китай показва на света как се управляват и осъществяват големи технологични проекти с участието на планов център и инвеститор държавата, голяма армия от мотивирани таланти и най-големия собствен пул от данни. Последната компонента, данните, на този етап остава малък проблем за Stargate по наше мнение. И американският президент трябва да знае, че без всички данни, налични в колективния Запад, America First не би могла да се конкурира успешно с огромния Китай.
От съществено значение е обръщението на президента и главен акционер в SoftBank, милиардерът Song, към Доналд Тръмп: Разбира се бизнесът е важен, технологиите са важни, но едно нещо повече, за което аз се надявам е, че президентът Тръмп ще доведе света до мир. Това е моята допълнителна надежда и мисля, че той действително ще направи това да се случи. Ние оценяваме японския милиардер, като виден представител на терена на инвестициите в новите технологии на Глобалния Централизиран Капитал. Известно е, че както SoftBank бе голям инвеститор в Китай, така в края на 2023 тя изтегли своите сериозни инвестиционни участия в китайски компании и насочи първия освободен транш, от Китай директно към фирмата Arm. И понеже нашето схващане е, че без ролята на Китай, мир в света не може да има, включително и в Европа, това ключово изказване приемаме като напътствие към новата американска администрация да търси пътя на преговорите с ККП в Пекин, а не на острата конфронтация. Или с други думи да се обработва варианта за Един Свят Две Системи. Защото японския бизнесмен е вложил през първия мандат на Тръмп в Белия Дом през 2017 година 50 милиарда $ в Щатите. Но сега директно подсказва, че удвоява тази сума на 100 милиарда, но желае да има мир в света. На нас това ни прозвучава и като условие от страна на едрия капитал. А Доналд Тръмп бе поканен от Едрия капитал да се позиционира в Белия Дом като приятел на авангардния технологичен бранш и да подкрепя бъдещето му и разчиства пътя на бъдещето на Изкуствения интелект в САЩ. И успоредно с това да обслужва с благоприятни регулации и крипто бранша на настъпващите нови пари. За китайците този януари и всички декларации и назначения в американското правителство означават, че основните компании и техните главни акционери в областта на най-новите технологии свързани с Изкуствения интелект, супер компютрите, квантовите технологии навлизат директно в управлението на американската държава. При това с активната помощ на Глобалния Капитал и летвата на ескалация в съревнованието между двете системи се повдига на ново ниво. При това от няколко ключови източника, свързани и с министерство на финансите на САЩ и от представители на големия интернационализиран капитал, към Белия Дом, а и косвено към Китай се подават сигнали за едно договаряне, как да се управлява в следващите няколко години глобалната властова игра и то в схемата Г-2. В Пекин разбират, че във Вашингтон започват конкретни, сериозни маневри по създаването чрез най-новите технологии на нова архитектура, при това за целия Колективен Запад на нова парична система, основана на крипто пари, нова инфраструктура на информационни технологии, основана на Изкуствен интелект и супер компютри, нова енергийна мрежа. Това е в същност американският отговор на възхода на Китай до момента в много области на производството, иновацията, енергийния сектор, транспорта и дигитализацията. И Доналд Тръмп с голямо желание поема тази роля да управлява Белия Дом с Укази и светкавично да създаде най-благоприятна рамка от регулации за тези технологични браншове. Той потвърди на 20 януари всичко това с едно изречение: Ние ще опростим максимално всичко за технологичните компании. И веднага отмени указ на Джо Байдън от 2023, който целеше ограничаване на рисковете от прилагане на Изкуствения интелект. Така вече в Съединените щати няма твърди регулации за развитието на моделите с Изкуствен интелект. Това определено ни подсказва, че играта водена от Глобалния Капитал загрубява.
Интересното в контекста на големия проект Stargate е, че само един ден след тържественото му обявяване от Тръмп, от храстите буквално изрева, минаващият за най-богат американец, иноватор, бизнесмен и ключов член в предизборния щаб, а и в управленческия щаб на Доналд Тръмп Ilon Musk: Те в същност нямат парите за този проект Stargate. Това като ход е нещо без прецедент и ние не бихме могли да си представим, че и след 50 години би се случило в Китай например. Това е непохватен акт на Musk, който показва, че той не е узрял за участие в голямата политика. Второ, това показва и доказва, че вътре в кухнята на елитните американски концерни има голяма борба за влияние, разбирай и за пари. Трето, това показва, че групата, която оформя ядрото по бизнес темата Изкуствен интелект около Sam Altman и неговата OpenAi е избрана от Глобалния Капитал да вземе връх във вътрешен спор, кой да води голямата игра в САЩ по полагане на най-важните технологични подпори за утвърждаване на Новата Парадигма. Четвърто, това е успокоителен сигнал към Пекин, че американските бизнесмени не разбират добре методите на централното планиране и стройната, комплексна организация на бизнеса на бъдещето, който е непостижим без освобождаване на големи синергии. И пето, Пекин би могъл да бъде спокоен, че както писа преди десетина години един голям американски бизнесмен: Капитализмът и доларовата му система ще рухнат не от външни атаки, а от алчност.
Борислав Сретков
Берлин, 26 януари 2025
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация