ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21/22/
23/24/25

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

Трудното ново начало в Германия и международните предизвикателства

Симеон Николов  24.02.2025

Резултатите от изборите в Германия не бяха изненада. По–скоро високата избирателна активност и рязката разлика в резултатите между Източна и Западна Германия впечатли международните наблюдатели. На пръв поглед дясноцентристката програма на Фридрих Мерц ще усложни усилията за формиране на мажоритарна коалиция. Но изглежда накрая бъдещата управленска коалиция и съставът й може да е само в два варианта: ХДС/ХСС и ГСДП или ХДС/ХСС, ГСДП и Зелените. Очевидно е, че хората искаха една по–силна държава. Зелените може да са необходими и за преодоляване на необходимото абсолютно мнозинство от 316 места в новия Бундестаг. Разпределението на местата в Бундестага е както следва: ХДС/ХСС-208, Алтернатива за Германия- 152, ГСДП- 120, Зелените – 85, Левицата -64.

Големият победител обаче, несъмнено е крайно дясната Алтернатива за Германия /AfD/, която удвои изборния си процент и ще бъде основната опозиция. Удвояването на резултата и неизвестността, дали останалите партии ще се споразумеят, води към мисълта, че през 2029 г. тази дясна партия може да посегне и към първото място. Тъй като Илон Мъск и вицепрезидентът Дж. Ванс изразиха подкрепата си за Алтернатива за Германия, придобиването на влияние на тази партия е и  показател за това, как Германия ще приема посланията към Европа от новото президентство във Вашингтон. От тази гледна точка задачата на бъдещия канцлер Мерц ще бъде да възстанови доверието в политическия център и нещо още по–важно за партията му,  превъзходството на либералната демокрация над авторитарните подходи. Още в неделя  вечерта той осъди безпрецедентната намеса на САЩ в предизборната кампания в полза на AfD и подчерта необходимостта от изграждане на европейска отбрана. Подобна стъпка не е лесна за един германски политик. Тази яснота трябва да се приветства: фактът, че Германия е ясно и решително ангажирана с европейското единство в този исторически момент, е от изключително значение за останалите европейски страни.

Списание Дер Шпигел основателно отбелязва, че нито едни канцлер не е бил изправен пред по–голяма задача след Обединението на Германия. Списанието не дава обаче отговор на въпроса, смята ли, че при ескалиращото геополитическо напрежение и разделение между САЩ и Европа, Фридрих Мерц би могъл да се справи. Сигурно и той самият не го знае. Ако сега или през 2029 г. Алтернатива за Германия се превърне в незаобиколима политическа сила при формирането на правителствена коалиция, САЩ ще имат политически лост за оказване на натиск вътре в ЕС.

Мирът обаче е големият губещ във федералните избори. Потвърждение  на тази теза предлагат актуалните изявления на лидери на спечелилата изборите партия ХДС, че „Украйна трябва да спечели войната“, описвайки и какво означава това. Проблемът е, че подобни твърдения в настоящия момент звучат крайно нереалистично, като ехо от друго време. Сякаш има още военен шанс. Но това ще се окаже много удобно за да се обвини след това Доналд Тръмп и усилията му да спре войната в момент, когато Украйна, „имаше добри перспективи“ /?!/ и беше „непобедена на терена“/?!/, но беше „изоставена“. С такава политика лидерът на ХДС и скорошен канцлер трудно ще се впише в сегашните усилия на международната общност към търсене на мирни решения, ако разбира се бързо не се преориентира в ситуацията.

В САЩ успехът на ХДС и Фридрих Мерц  бе оценен със заключението „Германските избори дават тласък на европейските центристи“. Дори американският президент написа в платформата Truth Social: Това е голям ден за Германия и САЩ. Иначе политиците в Конгреса се въздържаха от коментари. Вашингтон все още е скептичен относно икономическата сила на Германия и желанието й да се ангажира повече в отбранителната политика.

За много наблюдатели в различни европейски страни обаче,  тези избори имат стратегическо значение далеч отвъд границите на Германия, дори за цяла Европа. 

В Полша смятат, че отношенията между двете страни вероятно ще се подобрят допълнително под ръководството на двама правителствени ръководители от ЕНП. За Донард Туск ще бъде по-лесно да намери общ език с Фридрих Мерц. Във Варшава очакват следващото федерално правителство да заеме ясни позиции – особено по отношение на финансирането на европейската отбрана. А възходът на AfD се следи с голямо безпокойство в Полша.

Във Франция възходът на Алтернавита за Германия се разглежда като предупреждение за цяла Европа и се правят изводи за  повишена бдителност в политиката  за  да се предотврати плъзгане към популизъм. Националното сдружение на Марин Льо Пен обаче смята, че успехът на Алтернатива за Германия е ясен сигнал за преосмисляне на миграционната политика и за възраждане на националния суверенитет, което изисква по-тясно сътрудничество между националистическите партии в Европа.

Да хвърлим поглед и към Турция, която има голям свой контингент в Германия и изтъкнати личности на високи изборни длъжности. В турската страна се прокрадват опасени,  че политиката на дискриминация скоро ще стане обичайна в Германия: „Изглежда, че Германия ще стане по-трудна страна, както за „чужденците“, които живеят там, така и за „чужденците“, които пътуват там. В страни като Турция опашките за визи ще станат по-дълги, безвизовото пътуване няма да бъде въведено  и мултикултурализмът ще остане в миналото, въпреки че има турски кандидати както в Алтернатива да Германия, така и в ХДС/ХСС.

Трябва да признаем, че в Европа има очакване Германия отново за бъде по–активна в международните отношения. В ЕС се смята за необходимо Германия да си възвърне ролята на трета по големина икономическа сила в света. И не на последно място, да има водеща роля в условия, при които вече не може да се разчита на САЩ, както твърдят от деловите, пък и от политическите среди, в Германия.

В някои политически среди има очаквания Мерц да се противопостави на Тръмп. В ЕС също има голямо желание за по-силен, по-влиятелен германски глас, а не да се остави Тръмп да прави каквото си иска с една безпомощно слаба Европа. Само че, едно е желанието, друго реалността. Въпреки положителните оценки за Мерц, не трябва да се забравя, че в неговия досегашен път винаги е предпочитал да прави крачка назад пред съответното предизвикателство, вместо да се хвърли в борба напред, което може да се тълкува както като признак за мъдрост, но и като липса на постоянство.

Вярно е, че може да се очаква нов, паневропейски стил на лидерство, но Мерц  също така казва "Германия на първо място", с което се приближава до стила на Тръмп. Безспорно е, че германската политика се измества надясно и някои смятат, че това може да ускори появата на „Европа на две скорости“. И наистина, в Северна Европа например има много дискусии  за т. нар. „Ханза 2.0“ – формирането на група от държави, които имат общи икономически интереси, по-нисък публичен дълг и възможност за инвестиции в иновации. Има сериозни разногласия между Hansa 2.0 и Южна Европа главно относно финансирането на иновациите и отбраната. Въпросът за обединяването на дълга за стимулиране на европейското икономическо възстановяване вероятно щяло да разпали отново напрежението между Севера и Юга, твърдят някои коментатори.

От друга страна изглежда, че здравият разум запазва присъствие в най-голямата европейска икономика, което дава надежда и за бъдещето на ЕС. Помощта за Украйна няма да бъде спряна, това е ясно. Ще продължи изпращането на оръжие и заделяне на необходимите финансови средства, но няма да се стигне до изпращане на германски войници в Украйна. Разбиранията и досегашните изяви на Мерц предполагат, че ще има радикално увеличение на военния бюджет, ще има и поръчки за оръжейната промишленост. Това съвпада и с внушенията на Тръмп Европа за създаде своя система за сигурност и поеме повече ангажименти в отбраната. Рискове има в това, дали вътрешнополитическите проблеми могат да спънат тези тенденции във външната политика и сигурността. Провалът обаче, ще отвори пътя  за успех на „Алтернатива за Германия“ на едни следващи избори. Не е без значение и очерталата се тенденция младите хора да не гласуват за старите утвърдени партии.

Сред предложенията засега за съкращаване и сливане на министерства е и тази за обединяване на Министерството на икономическото сътрудничество с Министерството на външните работи. Министерството на икономическото сътрудничество трябва да бъде разпуснато, за да се образува ново Министерство на сигурността на суровините и международното стратегическо развитие. Конфликтът около разполагането на крилати ракети Taurus, който вече блокира светофарната коалиция, ще се прехвърли в новата коалиция. Одобрени са още 700 милиарда плащания за помощ за Украйна. Фридрих Мерц изглежда иска да стимулира германската икономика, като премине към военна икономика и производство на оръжия. Никой вече не се пита дали това е добре за Европа в дългосрочен план, на каквато и цена да е – и независимо дали САЩ се оттеглят от конфликта.

 

 

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  26.02.2025