ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ЗАД ЗАВЕСАТА НА СВРЪХПРОИЗВОДСТВОТО В КИТАЙ -
СОБСТВЕН ИКОНОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ
Борислав Сретков, 28.06.2025
Търговската война между САЩ и Китай, която е и част от технологичната война, доби изключителна актуалност и странни, неразумни измерения, след изборите за президент на САЩ през ноември 2024 година. Високите вносни мита, които като на шега анонсираше в предизборната си кампания Доналд Тръмп, се оказаха през тази година не плашещ наратив, а една брутална реалност. Тази тема е много сложна и с различни разклонения, защото лавината от високи вносни мита потече от Белия Дом във всички географски посоки и икономически дестинации. На дъното на тази не случайна кампания, ние виждаме как стои един реален спор между два икономически модела. Този наложен от ККП в Китай и неолибералния финансово-икономически модел на глобализация, който ние от 1996 година описваме като политически проект на САЩ, но схващайки Съединените щати, като основния инструмент на Централизирания Глобален Капитал. От 2000 година по редица причини, този финансово-икономически модел започна да изпитва сериозни кризисни симптоми и през 2008 година, с избухване на планираната голяма финансова криза, просто достигна своите граници и навлезе в дълбока системна криза.
Китай от друга страна, успя да запази положителни елементи на социалистическото управление на икономиката, прие през 1987 голям стратегически план за собствено развитие, който се изпълнява по петилетки и до днес. Китайското ръководство успя да вземе и реализира единственото възможно гениално решение и да не премине към смяна на икономическия си модел в периода 1985-1992 чрез дива приватизация и шокова терапия. И бързо усвоявайки ключови елементи, носещи икономически успех на западния икономически модел от втората половина на 20 век, реализира една комбинация от три допълващи се и усилващи се взаимно модела - политически, икономически и социален. Така в Китай до 2015 година бе постигнато в условията на държавен капитализъм едно невероятно икономическо чудо.
Предимствата на китайския икономически модел са много, но това, което го различава примерно от всички бивши социалистически страни е, че заложи с приоритет на рязко подобряване на образователната си система и издигане на фактора Знание в култ, на провеждане успоредно и поетапно на 4 основни модернизации, - в селското стопанство, въоръжените сили, индустрията технологичните готови завоевания на западната иновационна машина, създадена в глобален мащаб от САЩ. Китайците използваха парите и търговските и мениджърски умения на своята 50 милионна диаспора в страните от Азия и създадоха поне три нива на лична свобода за идеи, решения и маневреност на средния китаец, в сравнение, с който и да е руснак например. Китайците на време прегърнаха иновацията, като начин на мислене и действие, изградиха една матрица от 50 милиона частни и държавни фирми и бързо усвоиха капиталистическото схващане и практика как се създава и развива пазар. Първо развиха локалния си пазар, после изградиха мощни частни концерни, които по метода от периферията (разбирай Африка), постепенно навлязоха на глобалните пазара и се превърнаха в основната заплаха за пазарите на редица стоки и в Европейския съюз. А особен ръст и успех показаха новосъздадените китайски ИТ концерни, като Huawei, Alibaba, Tencent, Baidu. В тези собствени концерни, класически акционерни дружества по американски модел, те успяха да наложат китайска самодисциплина, невероятна мотивация, преследване с Вълчи Дух на върхови, световни цели и като цяло налагане на една уникална вътрешнофирмена култура на управление, каквото през този век светът може би не познава. Китайците успяха да докажат чрез своя модел на фирмено управление на парите, че знаят как да ускоряват скоростта им на обръщение и постоянно да съкращават разходите за създаване на единица продукция. И китайците постигнаха още нещо изключително важно, с което не разполага през този век, западният, либерален икономически, глобализиран модел, а именно - на местния китайски пазар цари и до днес в условията на глобална икономическа криза, включително и в Китай, една бясна и неповторима конкуренция между местните китайски фирмени играчи. Това е тема, която внимателно наблюдаваме от 2011 година и нашето мнение е, че без тази компонента на китайския икономически модел, днес в тази страна нямаше да има това свръхпроизводство и ние нямаше да пишем този материал. Защото се вижда от самолетна височина, че в останалите страни от БРИКС, нито има иновация, нито икономика на знанието, нито плановост, нито производителност на труда, нито ИТ концерни, но най-вече няма никаква конкуренция. Тя е тотално задушена, дори убита и целият икономически модел в тези дестинации е потънал в една непродуктивна сива икономика пропита във всяка клетка от тотална корупция. А над западния, неолиберален финансово-икономически модел е надвиснал като плътен похлупак, финансовият чадър на бизнеса Спекулация, в комбинация с мощните информационни атаки за mind control и манипулации. Китайците успяха да създадат три свои фондови борси, на които фирмите-шампиони генерират свеж финансов капитал, но като цяло спекулативната съставка на китайските борси е под сериозен контрол от страна на държавата. Това не означава, че там не съществува бизнеса Спекулация.
Как да разбираме термина свръхпроизводство?
Най-често свръхпроизводството се определя, когато една фирма, държава или даден пазар, разполагат с по-голям производствен капацитет, който би могъл да бъде използван в носене на печалба, което оставя част от производствената мощност неизползвана. Маркс би казал, че превръща тази част от производствения капитал в анти-стойност. Обикновено това става в резултат на прекомерни инвестиции, водещи до свръхпроизводство. В западния икономически модел на пазарна икономика, това е нещо нормално и в учебниците ни учат, че става въпрос за бизнес цикъл. Теорията подсказва, че възникването на свръхпроизводство води до понижаване на цените и оцеляват само най-силните, а по-слабите фалират. Този цикъл на капитала не се наблюдава през този век в модела на Китай.
Китайците имат много разгърната, сложна, но носеща резултат система за плановост и управление на икономическите процеси, включително въртене на капитала, в съчетание с една сериозна плановост, но и широки зони за маневреност, както на ниво провинции, на ниво големи, милионни градове, така и на големите концерни, изградени като класически акционерни дружества. Пекин е изградил една мощна мрежа от държавни и частни банки, които наливат големи капитали в различните отрасли и тесни места на производствената част от модела. Плановостта в Китай има свой център, свои мозъчни, аналитични тръстове, подплатени с богат софтуер и супер мощни компютри.
Китайците може би обичат и Спекулацията, но политиката, която налага официален Пекин преследва други цели, а с това поставя пред цялата работеща нация и други приоритети. Поглеждайки към плановете на китайската държава е видно с просто око, че китайците поставят основния фокус върху главния им приоритет: да развиват сферата на предлагането (supply side) и поставят на втори план, сферата на търсенето/потреблението (demand side). Първото е свързано с разбирането, че най-важното е да се създаде една достатъчно голяма Торта, а след това следва да се мисли за нивото на потребление от домакинствата и общата консумация в страната. Поставяйки така приоритетите, Пекин залага през този век, особено след голямата финансова криза от 2008 на мощна индустриализация, която на практика се реализира чрез мощни инвестиции, иновация и нови технологии. Всичко това се копира в едната му част от американския бизнес модел през втората половина на миналия век. Но има и разлики. Китайците влагат максимален капитал в иновация, доразвиване на съществуващи производства, предимно в държавни структури и не допускат фалити. Фокусът на Пекин особено след 2013 година е в развиване на ключови технологии на световно ниво. Там се налива не само максимален капитал, но и се използва компресирано знание, опит, натрупан де факто и в глобален мащаб. Или китайците успяха да привлекат качествени мозъци не само от сънародници, обучени и работещи на Запад, но и известни западни учени и специалисти. Това, че китайците съчетават в една дейност, големи пари, богат разностранен мозъчен пул, понякога и чуждо готово знание и не се страхуват от финансови загуби, или казано иначе - целта към върха на пазара, може да бъде постигната и без печалба, а често това в икономическия модел на Китай става и с планирани загуби. По наше мнение това е една съществена разлика, с който и да западен пазарен модел и днес виждаме, че това се превръща в проблем за западните икономически модели.
Съгласно едно проучване на Европейската Търговска Камара от 2024 по Китай, от 529 анализирани китайски компании, при 39 е констатирано наличие на излишни производствени мощности, а при други 10 на хоризонта ги очаква свръхкапацитет. По отрасли картината е: тези компании заети в химическия отрасъл на Китай през миналата година се наблюдават 51% производствени свръхкапацитети, при фирми в производството на индустриални машини това са 55%, в отрасъла фармацевтика това са 55% и в автомобилостроенето 62 процента.
Партийният лозунг в текущия петилетен план е :“Нови Качествени Производителни Сили” и той подканя към “революционни пробиви” в технологията, разпределение на производствените фактори и индустриална трансформация на модела. В материално отношение това предполага още по-големи инвестиции в сектора Предлагане (Тортата), в Иновация и R&D, постигане на по-висока производителност, и модернизация на индустриалната база.
Тук интересното е, че девиза за развиване на нови качествени производствени сили, не означава и не допуска, зарязването на традиционните китайски производства. Схемата тук не е традиционна капиталистическа - затваряй и да те няма на пазара. Пекин акцентува върху необходимостта, тези нови качествени производствени сили да подсилят традиционните китайски индустриални предприятия и им впръскат живот и конкурентоспособност, като се допуска един преходен период.
Другият важен лозунг, проповядван от Си Дзинпин, когато говори за китайската стратегия по декарбонизация е “Първо създай и затвърди, след това разграждай”. Това е не само термин, но и реална политика, която провеждат държавните плановици в Пекин. В Китай днес няма притеснения, че ново производство би се забавило и би погълнало и време и средства. Правилото е новото да сработи и се утвърди и едва тогава да се пристъпи към консолидация на активи или закриване на старо производство. Това е една актуална концепция за управление на китайския икономически модел през последните 5 години.
И един пример от китайските СМИ. “В малкия град Shaoxing, провинция Zhejiang, където залязващите текстилната индустрия и печатарска индустрия притежаваше с 30% от националния пазар. Чрез прилагане на двата слогана (споменати по-горе в текста), местните менажери са вдигнали рязко инвестициите, преместват всички производители в една индустриална зона и след това консолидират фирмите. През тази година, управлението на града очаква да разполага вече с 40% от китайския пазар. Този пример в Shaoxing се лансира като пример за подражание, доказвайки, че че консолидацията не води до намаляване на производството. Вместо това това то се подобрява и увеличава, дори и в не модерни производства, които нормално биха били пренесени зад граница, когато държавата се развива. Това е пътят тези индустрии да могат и да трябва да останат в Китай.” (Peoples Daily, 2024)
Китайците са шампиони в пестенето
В областта на пестенето китайците играят в една своя ненадмината Лига. Китайците са по манталитет големи спестовници и това е може би в основата, в тази страна да се натрупват големи, излишни спестявания като суми, които след това се насочват в инвестиционния процес. Днес квотата на спестявания в Китай се посочва като 34%, а това е значително по-високо в сравнение със средно или високо развитите страни подредени по показателя БВП. За тях този процент е средно 24. Известно е, че пандемията създаде една обстановка на несигурност, свързана с дълги локдауни, спиране на износа и това засили тенденцията към натрупване на спестявания в банките. Смята се, че това е било използвано от партийното ръководство на Китай и голяма част от тези спестявания са били инвестирани в индустриалния сектор на страната или както е официалната версия - в “реалната икономика”. Не е трудно да се досетим, че една част от тях се наливат без да се прави анализ за възвръщаемостта като печалба от тях. Ние приемаме този формулировка и подход, защото вариантът, който ни показва и през тези 5 години англосаксонският модел е, че големите спестявания, или нека ги наречем монополни печалби отиват с предимство във виртуалната икономика или бизнеса Спекулация. И самият факт, че целият Запад е настръхнал от мащабното свръхпроизводство в Китай, което при лимитирано търсене у дома, излиза навън на глобалния пазар, при това на много конкурентни цени. Но китайците предлагат електромобили, соларни панели, айфони чипове, медицинска техника, лекарства, кораби, кранове, стомана, влакове, детски играчки, облекло, цимент - реални неща, а не ценни книжа, от които не се нуждаят редовите потребители в Западния свят?
Съществената част от спестяванията биват пренасочвани като фирмени кредити. Данните на Националната банка на Китай показват през последните 10 години една трайна тенденция на увеличаване на дела на дългосрочните заеми към индустрията в страната. Ако през 2016 година техният дял в общото средносрочно и дългосрочно кредитиране е само 8%, през трето тримесечие на 2020 това са 10 процента, то през март 2022 достигат 30%, в края на трето тримесечие на 2023 година са вече 35%. На полугодието 2024 този дял е 30%. Това е много рязък завой в разпределението на кредитирането по отрасли.
Успоредно с това Индексът за настроение на потребителите, спада от 110 пункта в края на 2020 на 88 пункта през декември 2021 година и се движи до края на миналата година около 90-94 пункта.
Данните за средните ценови равнища в областта на жилищното строителство, цените на индустриалните стоки и на потребителските стоки показват дефлационни характеристики. Това е един от характерните проблеми през последните две години за китайската икономика. Така например, засегнатият от дълбока, трайна криза сектор на жилищното строителство показва един индекс на спад на цените през януари 2023 от минус 2,1%, през март 2024 от минус 3%, юли и август 6% и в края на октомври миналата година е минус 5,1%.
Голяма тема на Запад, свързана със свръхпроизводството в китайската икономика, разглеждано като нелоялна конкуренция е показателят осветяващ китайските производители, работещи на загуба. По данни на Световната Банка, през 2000 година, делът на Китай в глобалното производство е около 4,8%, като се развива с постоянен ритъм и темпо стремглаво нагоре, достигайки през декември 2023 година цели 30 %. Или почти една трета от всички индустриални и потребителски стоки в света се произвеждат в Китай. Графиката показва, ще през 2006 това са 10%, през 2012 - 20% и 2021 са 30%. Но, успоредно с това, през 2000 година 23% от индустриалните предприятия в Китай работят на загуба. През 2011 и 2012 този дял на губещи производители спада на 10% и започва бавно ритмично да се движи в обратна посока, достигайки през 2022 година 20% и в края на 2023 - 22 процента. Това ни говори много неща и най-вече и това, че в условия на локдаун, в икономическите модели на Запад просто фалират производствени фирми, а в Китай, някой координира дебалансите и попълва с държавен ресурс големите загуби долу в предприятията. Но те пък не играят с ценни книжа и деривати на борсата в Шанхай, а произвеждат реални стоки в една много широка гама, включителни и такива създавани с авангардни технологии.
Има много примери, които сме показали в нашите три книги за Китай, как и защо Китай се превръща във “Фабриката на света”. Отразили сме и това, че още през 2003 година, в САЩ започва да се говори, но да не се предприема нищо ответно, за China Chock. Страните от Европейския съюз имаха друга схема на присъствие на китайския пазар, допуснаха много китайски технологични фирми и в Европа и обменът - производствен и пазарен бе дълго изгоден и за германските и френските и швейцарски концерни, но с настъпването на пандемията Covid, нещата се обърнаха. Европа не успя да създаде ИТ концерни, да конкурира с тези на САЩ и на Китай, локдауните свиха потреблението, европейските производители в повечето отрасли се сблъскаха едновременно и у дома и навън със свиване на пазара им, при това и на най-големия пазар, китайският. И точно през последните три години в Европа и в Северна Америка надвисна голямата китайска заплаха - свръхпроизводството в Китай, в съчетание с една масирана атака чрез дъмпингови цени на международните пазари.
Наблюдавайки показателите на 6 основни бранша в Германия още през 2019 година например, ни стана ясно, че постепенно и за Европа се заквасва един неизбежен “Китайски Шок”. Това касаеше автомобилостроенето, строителството, фармацевтичната промишленост, въздухоплаването, търговията на дребно и банковото дело. Това са секторите представляващи основния гръбнак на икономическия модел в най-мощната икономика в ЕС - германската. Възходът на Китай в областта на индустриалното производство, резултат от целенасочена държавна политика се превърна в последните 5 години за една реална заплаха за производствените западни играчи на собствения им терен - в Северна Америка и в Западна Европа. И пряката заплаха е свързана с ерозия на собствения пазар, а от там и на собствената, изграждана повече от 140 години индустриална база. По наше мнение това е голямо изпитание за икономическите модели в САЩ, Канада, Великобритания и страните от ЕС. Темата е много обширна и това е трайна тенденция попадаща в сърцето на небивалата конкурентна борба, която бе наложена в определени производствени сектори от Пекин. И е наивно да се смята, че наличието на излишни производствени мощности и съответно свръхпроизводство в китайския икономически модел е груба грешка на растежа, свързан с дебаланси и прекомерни инвестиции и поддържане на слабо вътрешно потребление. По наше мнение за момента това е едно планирано на най-високо ниво в Пекин действие, добило същностна характеристика на китайския икономически модел. Защото това, което четем и наблюдаваме ни подсказва, че това е идеологическа постановка на ККП, която форсира активна, мащабна работа по налагане на нови икономически политики, преследващи други приоритети, в сравнение с тези на западните икономически модели. Става въпрос за самозадоволяване и постигане на технологична, военна, производствена, независимост на Китай, по пътя на иновацията, увеличаване на ефективността, подкрепа за изграждане на инфраструктури, подобряване на комплексните производителни сили, постигане на всеобща национална сигурност, включително на продоволствена такава и най-важното - без значение колко би струвало на Китай това. Или в Китай се влага и ще се влагат неограничено капитали, знание и труд, ще се допускат загуби в една четвърт от производствените предприятия, но моделът ще произвежда стоки в излишък и ще залива международните пазари с тях и така ще задълбочава системната криза на Казинокапитализма и ще ерозира от вътре производствената му и особено индустриална база.
Свръхпроизводството в Китай при електромобилите и проблемите за германското автомобилостроене
В наша статия от май тази година пишем за големите проблеми в реализацията на автомобилни лидери на глобалния пазар, като японските и американските компании. Тук би могло да добавим и какво смущава и притиска трите легендарни германски концерна Даймлер, БМВ и Фолксваген.
Китайският пазар бе в продължение на две десетилетия един от най-големите успехи за германското машиностроене. Китайската индустриална политика и функционирането на съответния икономически модел, доведе нещата до там, че днес точно на този пазар се излизат на преден план най-големите слабости на традиционното германско автомобилостроене. През последните две години, германските автомобили, дълго желани и предпочитани от средната и класата от китайския елит, се сблъскват с много сериозна конкуренция в класа и на луксозните леки коли. Но това има и своите конкретни икономически измерения. В края на април т.г., няколко дни след приключване на най-големия Автосалон днес в света, този в Шанхай, излезнаха притесняващи, но не изненадващи данни за сериозен спад в печалбите за първо тримесечие на тази година на концерните Фолксваген и Mercedes-Benz. Спадът е съответно с 41 и 43 процента за двата мощни концерна, или на чиста печалба за тримесечието от 2,2 и съответно 1,7 милиарда евро. Такова “потъване” не бе познато до сега в германското автомобилостроене. През първо тримесечие Volkswagen отчита една оперативна рентабилност на производството от смешните 3,7 процента, при минимална цел за годината от 6,5%. Mercedes-Benz показва 7,3% оперативна рентабилност. Но най-важното е, че за официална причина на това неприятно развитие категорично се посочва развитието на китайското автомобилостроене, в ролята му на главен конкуриращ фактор. Така например технологичното звено на Volkswagen и производството на компанията на батерии за електромобили, показват съвместно една оперативна загуба от един милиард евро. Но тук следва да се добави, че това развитие е констатирано, без още да се влезли в калкулациите, въведените от САЩ вносни мита при автомобилите.
В момента в германското автомобилостроене се въздържат от прогнози и оценки за бъдещите ефекти на действащи американски мита. Известно е, че Vokswagen реализира около 40% от своите продажби на пазара в Китай. През първите три месеца на тази година, се появяват данни, че на този пазар днес, 4 от 10 продавани автомобила са с електрическо захранване или с хибридно захранване. В този пазарен сегмент, германските електромобили са слабо представени и губят пазарен дял и продажбите в бройки показват спад. На фона на агресивните предлагания при редуцирани цени от страна на китайски производители като BYD.
Но защо е така и къде е мястото на Китай в тази пазарна, конкурентна игра?
Китай разполага с най-големия вътрешен пазар на автомобили, но е и най-големият производител в света на автомобили. След утвърждаване на позицията си като мощен производител на автомобили с двигатели с вътрешно горене, Пекин наложи динамична програма в стимулиране на производството на електромобили, в едно съчетание с укрепване на цялата доставна верига около изваждане на краен продукт. През 2023 година Китай се превърна в най-големия експортьор на автомобили. По данни на Китайската Асоциация на автомобилостроителите, през 2023 в Китай са продадени 26.8 милиона автомобили. Но за 2024 година самите производители са поставили своя цел от 30 милиона продадени в страната броя.
Американският тинк танк Center for Strategic and International Studies, CSIS, прави оценка, че в периода 2009 до края на 2023 година общата подкрепа за китайското автомобилостроене, включваща фаворитизиране на държавните покупки от китайски производители, средства за R&D, данъчни облекчения при продажбите, допълнителни средства за иновация, държавни и провинциални субсидии за ценови отстъпки на пазара, резултират в една съвкупна сума, надхвърляща 230 милиарда долара. Това са големи пари, но не отразяват цялата гама на държавната помощ за китайското автомобилостроене.
В ЕС има анализи, които показват, че китайски автомобилни фирми са получавали финансиране при изгодни лихвени нива, под условията на местния кредитен пазар, както и безплатни парцели земя или такива на много ниски цени. В този списък на локални привилегии попадат и редица материали за автомобилостроенето, доставяни на преференциални цени, както и субсидирането в изграждане на китайските мощности за производство на батерии за електромобили. Всичко това взето в комплекс, показва една много благоприятна стойностна картина в цялата верига до изваждане на днешния краен продукт - китайския електромобил. В допълнение на това следва да се знае, че програмата за стимулиране на производството на електромобили включваше и допускането на вътрешния пазар на стотици местни производители, които и до днес работят в жестока конкуренция по между си, много малко от тях биват поглъщани от конкуренти. И отделно, тези които не издържат на силната ценова конкуренция не биват затваряни, както е схемата в западните икономически модели, а в тях продължават да бъдат наливани пари, в поддържане на производството и разбира се на заетостта. Резултатът е ясен - свръхпредлагане на автомобили и електромобили.
Какво показва статистиката за китайския автомобилен пазар в периода 2019 до септември 2024 година? През януари 2019 китайските производители имат дял от 60,1%, който в края на септември 2024 достига 68 процента. Или китайският дял се увеличава. В същото време делът на производителите от Европейския съюз и САЩ намалява, а на японските компании стагнира на едно и също ниво. Като цяло, съвкупният дял на вносителите на леки коли в Китай се е преполовил за последните 5 години. Тенденцията остава в същата посока.
Кои са основните фактори стимулиращи свръхпроизводството на електромобили в Китай? Всички продадени електромобили в Китай са освободени от данък до края на 2027 година. Министерският съвет на страната е потвърдил, че данъчните облекчения по тази програма, представляват през 2024 година 315 милиарда юан. За 2025 и 2026 се предвиждат допълнителни данъчни облекчения от по 520 милиарда юан. Правителството в Пекин отпуска директни субсидии за производителите на електромобили, които са една от причините в този производствен сектор да се постига голямо серийно производство, което влия и на себестойността на крайния продукт. Тук западните конкуренти на Китай за момента не могат да противопоставят друго освен вносни мита.
Китай е огромна страна и ролята в тази конкурентна игра, чрез стимулиране на свръхпредлагане на китайските провинции е много съществена. Локалните правителства и кметства на милионните градове в страната, използват цялата гама на външна подкрепа за тези производители, не на последно място и с цел поддържане на заетостта. Ние не бихме могли да си представим, кога правителството на Баден Вюртемберг, Германия, би отпуснало на концерна Даймлер, безплатна земя за да построи нов модерен завод за автомобили в Германия, а не в Китай, каквото правеше тази знакова компания през последните 20 години.
Централният и локалният мениджмънт на китайския икономически модел, стимулира масивно, всяка една покупка на електромобил, с отстъпка от цената на нов от 30 хиляди юан, ако старият би бил предаден обратно на производителя.
Китайската индустриална политика включва в този сектор серия от мерки, които осигуряват конкурентни предимства на китайските автомобилостроители спрямо тези от Европа и Америка и Япония.
Но има и други странни фактори, като това, че в Китай се чака по няколко месеца за да се получи регистрационен номер за автомобил с двигател с вътрешно горене. За електромобилите това се получава за един час в един ден. Впечатляващ е фактът, че по съображения за национална сигурност, западни марки автомобили им е забранено да се движат в някои зони от страната. Това е косвена мярка към подтикване на китайския потребител, с предимство да купува леки коли местно производство.
И не трябва да пропускаме и ролята на естествените пазарни сили в Китай. Китайците знаят как се създава пазар, но и знаят да го управляват и развиват. Успявайки да създадат своя собствена доставна верига при производството на електромобили, китайците влияят чрез нея на себестойността, осигурявайки максимално изгодни под-доставки от собствено производство, на печалбата, а когато трябва реализират и загуби, което автоматично влияе на параметрите на пазара. Но днес наблюдаваме, че това преследва не само локални цели, а пряко завземане на дялове на глобалния пазар, в съчетание с пряко въздействие върху индустриалната база на развити западни икономики.
Свръхпроизводството на стомана в Китай
Стоманодобивът е традиционен производствен отрасъл в Китай и по свръхпроизводството и неговото отражение на глобалните пазари е писано много. Една от първите области, в които Доналд Тръмп започна с реториката за опасността от страна на Китай бе това поле. С китайския стоманодобив и преките му и косвени връзки с много други сфери като корабостроене, автомобилостроене, зелени енергии и ветрени турбини, производство на кранове, днес виждаме как с цени, качество и срокове на доставки, китайците силно разклащат индустриалната база, а от там и националната сигурност на развитите западни икономики. И реакцията на американската администрация в обявяване на несериозно високи импортни мита, съвсем не е случайна. Европейският стоманодобив от години се бори безуспешно с китайската конкуренция и постепенно бе принуден да се концентрира върху определен вид стомани и съответни нишови продукти. Това обаче съществено подкопа производствената база в ширина на страните-членки на ЕС, със съответно отражение и върху аспекта национална, икономическа сигурност.
Но каква е картината на глобалния пазар и Кой какво произвежда и предлага? По данни на Световната Асоциация за стомана, през 2023 година, Китай и дял от 53,9% в световното производство на стомани и 50,8% в глобалното им потребление. Или китайците са произвели през 2023 над 1000 (хиляда) милиона тона стомана, от които около 90 милиона тона са насочени за износ.
По оценки на експерти от ОИСР, през 2025 година в света се очертава един свръх производствен, излишен капацитет за производство на 644 милиона тона стомана. А това представлява на практика малко повече от съвкупния производствен капацитет на страните-членки на ОИСР.
На глобалния пазар за стомани след Китай се нарежда Индия, която произвежда 7,4% и потребява 7,5%. Страните от Северна Америка притежават съответно 7,7% от световното потребление и 5,8% производствен дял. Европейският съюз има съответно дял от 7,2% в потреблението и 6,7% в производството на стомани. Русия заедно с Украйна и бившите страни от Съвесткия съюз произвеждат съвкупно 4,8% и консумират 7,2%. Япония фигурира като отделен играч в статистиката на World Steel Association, с производствен дял 4,6% и потребление 3,0%. Това са данни за 2023 година, но те показват една специфична картина, съчетаваща огромен излишен производствен капацитет в стоманодобива и едно съкрушаващо, безпрецедентно конкурентно темпо, налагано с китайска целенасочена индустриална политика, водеща до свръхпроизводство, свръхпредлагане и дъмпингови цени на глобалния пазар. Защо трябва да се учудваме, че европейското корабостроене замира, или пък едва през 2024 година кандидатът за президент Тръмп, заби барабана, че американските корабостроителници са затворени и няма кой да произвежда кораби за ВМС на Съединените щати. В същото време, днес Китай разполага вече с най-големия военноморски флот в света. И корабостроителниците в Япония и Южна Корея зависят все повече от доставки на китайска стомана. Стоманата е базисен продукт и дава пряко отражение не само на корабостроенето, но и в автомобилостроенето, строителството и редица други отрасли като машиностроенето.
При китайците няма случайни решения. В налагане на индустриална политика с фокус върху инвестициите, иновацията и стимулиране на вътрешната конкуренция, без нагон към високи печалби, а при необходимост и работа на загуба, китайците успяват според нас да създадат висока степен на самозадоволяване и максимална, ценово изгодна подкрепа на всички индустриални отрасли, които интензивно използват стомани. При това тази политика облагодетелства както традиционните отрасли в страната, така и новопоявяващите се индустрии. Завоят на инвестиране от сектора строителство към този на тежко, стандартно и авангардно машиностроене в Китай е виден и само от един показател: през 2010 година 20% от потреблението на стомана в Китай е попадало в машиностроенето. През 2023 година този дял на стоманите вече е достигнал 30 процента.
Китайците успяват защото знаят как да боравят с парите, а те ги разбират и като енергия. По данни на Комитета за стомана към ОИСР, през 2024 година, държавните субсидии в Китай за стоманодобива са пет пъти в обем по-големи от колкото в средна държава нечленка на ОИСР. А по отношение на средната страна членка на ОИСР, а това са развити индустриални държави, тази разлика е цели 10 пъти. Към държавните субсидии в Китай следва да се добавят и тези на провинциалните правителства. А те са явни, скрити, преки и косвени. За тях споменаваме по-горе в текста. Не е трудно да допуснем, че именно и политиките на провинциалните правителства допринасят за създаване на свръх производствени капацитети в Китай, защото на този терен се преплитат интересите на големи държавни предприятия-производители и техни филиали или дъщерни фирми на провинциално ниво. А който е бил в Китай има някаква представа, че категорията провинция за Китай, отговаря по всякакъв вид мерни единици на цели държави от Европейския съюз, като размерите на България, Португалия или Румъния и Гърция са едни икономически джуджета в сравнение с една средна китайска провинция. Китайската действителност предлага съвсем други мащаби за развихряне на производства и не е случайно лидерското място на Китай в глобалния стоманодобив. Но китайците не само не спят, както съседите им на север и запад от Русия до Германия и Франция, но развиват и една специфична китайска динамика, характеризираща се с посока и висока скорост. В края на 2024 година китайският износ на стомани показва един физически растеж от 21% за 12 месеца. В същото време, в стойностно изражение той е спаднал с 5 процента. Това ни показва, че други производители на стомани са били изместени от глобалния пазар, чрез инструмента на ниски китайски експортни цени. А това, че китайската икономика потребява през миналата година над половината от общата консумация на стомани в света, също предполага към размисъл, каква е мощта и капацитета на този китайски икономически модел? Не би могло да си представим нищо друго, освен това, че вносните мита на Доналд Тръмп са закъсняли, поради проспано ценно време и липса на национален план за индустриално развитие и фалитите в западния свят, а и в страни като Турция, Мексико, Бразилия, Япония, Индонезия, всички производители на стомани биха се умножили. И няма как да не си представим, че мощните държавни китайски гиганти от стоманодобивния сектор в Китай няма кой да ги побутне, а те ще продължат да произвеждат свръхпредлагане на стомани и ще разбиват цените на международните пазари.
Китай на старта за свръхпредлагане на обикновени чипове на глобалния пазар
По войната за чипове сме писали достатъчно. Тя бе провокирана и започната по инициатива на Пекин още през 2016. След 2018 Вашингтон реагира с поредица от санкционни вълни. През 2022 бяха наложени най-остри ограничения по износа за Китай на най-авангардните чипове, произвеждани в САЩ, Япония, Тайван и Южна Корея. Задълбочаването на тази война, предизвика и доведе до двойна мобилизация на амбиции, финансов и мозъчен ресурс в мощната китайска инфраструктура заета в производство на чипове. Лидерските китайски концерни в този сектор като SMIC , Huawei и други проявиха китайска изобретателност, гъвкавост и упоритост и предприеха под плановия чадър на Пекин една мащабна реорганизация в своето производство. Положени бяха невероятни усилия, първо да бъде доокомплектована собствената, национална доставна верига на чипове. Второ, разликата в изоставането при забранените за Китай чипове, тези под 14-12 нанометра, които се считат за приложими при Изкуствения Интелект и новите ракетни, космически и други въоръжения, както и за управление, комуникация и контрол на въоръжени действия, бе съкратена по официални оценка на 12-18 месеца от достиженията на САЩ. И трето, мъдрите китайци утроиха своите усилия на терена на обикновените чипове, тези в диапазона над 28 нанометра, наричани по света Legacy, или Mainstream Chips. Освободени от всякакъв експортен контрол, тези чипове станаха обект на стратегически китайски план, произвеждайки ги в излишък в собствени свръх производствени мощности, постепенно това свръхпроизводство на обикновени чипове да залее глобалния пазар и се превърне в едно тайно оръжие за тотално проникване и наместване в живота и по домовете на всички хора на глобалния пазар.
Това е и темата на този силен пример за китайско свръх производство на чипове днес, с резонанс в стратегическия баланс на силите, в частта му ефективно китайско технологично присъствие на Запад и свързаното с това влияние на Пекин.
Едно проучване на американския тинк танк CSIS отразява пазара на обикновени чипове в света през 2023 с прогноза за 2030 година така:
През 2023 Китай притежава 25% от производствения капацитет за обикновени чипове в света. Прогнозата на американския тинк танк е за 50 (петдесет) процента през 2030. Следва Япония със съответно 16% и 19% през 2030. САЩ са поставени на трето място с 10 процента и съответно 16% през 2030. Европейският съюз през 2023 притежават 11%, с очакване за 14%. Тайван притежава дял от 12% през 2023, с тенденция да достигне 14%. Сингапур са с 4% и съответно 6% и Южна Корея, съответно с 4,5% и 5%. От пръв поглед са натрапва невероятната динамика в развитието на производствени мощности за нормални чипове в Китай. Япония и Съединените щати запазват лек растеж, но дали биха били в състояние да се освободят от атакуващия стил на китайските производители. Тук сме длъжни да си зададем и традиционния въпрос: а къде попадат в тази прегледна и убедителна таблица останалите участници в БРИКС. Нашият отговор е: във вътрешното джобче на Китай.
Институтът за пазарни проучвания TrendForce предвижда през 2027 година оперативният производствен капацитет за обикновени чипове в Китай да достигне 39% от глобалния. Като отчитаме, че през 2027 година ККП има поредния конгрес, нямаме никакво съмнение, че делът би достигнал и 40 процента.
Важно е да знаем, пазарът на полупроводници (чипове) е хетерогенен и съвсем не е лесно един чип да бъде заменен с друг. Поради това световната индустрия за производство на чипове е силно децентрализирана и различни фирми и компании са постигнали краен продукт в определени ниши на фона на една многопластова, авангардна доставна верига. Комплексността на доставната верига при чиповете е това, което прави голямата разлика. И в резултат на американските санкции наложени при авангардните чипове, Китай се превърна в единствената страна, която се стреми и върви по стръмния път да изгради своя, национална комплексна доставна верига за чипове. Това е ключов елемент в глобалния китайски национален план за технологично и индустриално развитие. И той не е подплатен с голи амбиции. Решаваща роля за масирано увеличаване на инвестициите в изграждане на собствени производствени мощности за обикновени чипове в Китай, изигра по наше мнение разгорялата се технологична война. Китайците разбраха, че сега е моментът да търсят степен на независимост в този сектор, на база създаване на собствена доставна верига.
Плановостта, в съчетание със стратегическо мислене, даде възможност в тежките за световната икономика 2021-2023 години, характеризирани с глобален застой и спад в производството, доведе до създаване на допълнителни мощности за производство на обикновени чипове единствено в Китай. Дори в лидера при чиповете, Тайван, това се сочат за години на забава в развитие на производствената база. В тази производствена китайска екосистема, която сме описали в други материали през 2024 година се създадоха много нови, конкуриращи се фирми. В тях се наливат големи инвестиции и производственият китайски капацитет нараства не случайно, а това се вижда с просто око и от Вашингтон, респективно CSIS. И повтаряме, първо това развитие е резултат от конкретна индустриална политика и второ, това вече се знае, ще доведе в следващите 2-3 години до голямо несъответствие между предлагане и търсене на чипове в самия Китай. Което означава, просто казано свръхпредлагане на обикновени чипове на международния пазар.
И сме длъжни са повторим как китайците постигат това на този важен продуктов терен. Китайските фирми и в този сектор не гонят печалби, а между тях има и такива, които произвеждат на загуба. Това е така, защото икономическият мениджмънт на китайския модел е определил чиповете като стратегически продукт, определящ и степента на национална сигурност. Това е ключът към успеха, в съчетание с търпение и издръжливост и постоянство. Подходящ пример е голямата китайска фирма за заготовки за чипове, Hua Hong, която в продължение на три години, бива подкрепяна с големи държавни субсидии за да избегне фалит. Коя друга държава с пазарен капиталистически икономически модел, дори най-развита, би подкрепяла своя частна компания с големи субсидии в такъв продължителен период? В развития капитализъм също отпускат субсидии и помощи, но това не е правилото, а изключението. Правилото е - банкрут и конкурентът те завладява на безценица.
В наш материал от 2024 пишем за китайския държавен “Big Fund”, който в две вълни субсидии, през 2013 и 2023 наля над 40 милиарда долара в производствени мощности за чипове. В момента тече третата такава вълна от държавни субсидии. А ние не знаем, успоредно с тези три държавни инвестиционни помощи-вълни, колко и кога подобни вълнички са налети на провинциално ниво от местните правителства и големи кметства. Защото ние не трябва да си мислим, че една китайска провинция с население примерно от 80 милиона души и липсва локален патриотизъм и чака на центъра в Пекин да и каже какво да произвежда, как да го финансира, развива и затвърждава.
Има данни, че острият конфликт при чиповете със Съединените щати, особено от 2022 година е предизвикал и едно засилване на участието на частния капитал в Китай в съвместни проекти с провинциалните правителства в производства на чипове.
В материал от 2024 пишем за уникалната китайска екосистема за създаване на китайски фирми, наречени “Малки Гиганти”, развивани по специална програма.
Китайците добре изучиха последствията в резултат на строгите санкции срещу ИТ гиганта Huawei и си направиха и съответни изводи. А именно, и фирми, които не попаднаха под американски удари, смениха своя курс и се ориентираха към по-високи инвестиционни разходи и разширяване и доизграждане на собствена доставна вериги, с цел постигане на независимост. Това разбира се не става безплатно. Подходящ пример е китайският гигант при потребителската електроника, Xiaomi, който генерира един собствен финансов фонд от 1,45 милиарда долара, с цел производство на нормални чипове.
И накрая да повторим, че китайците се стремят да избягват консолидацията на „клатещи“ се фирми. Тук съществена е ролята на провинциалните правителства, които прокарват свои политики за развиване на свои локални доставни вериги и с всички средства подкрепят местни фирми изпитващи затруднения.
Свръхпредлагането на обикновени чипове от Китай ще навлиза незабелязано на западните пазари и особено в страните от ЕС. Тези чипове ще пристигат в тези страни като вградени компоненти в битовата електроника, електромобилите, транспортните средства, пристанищните кранове, домакинските уреди, учебните помагала, средствата за комуникация, зелената енергетика. Или те ще навлизат незабелязано във всеки един дом, във всяко едно обществено място или учебно заведение, в машиностроителната продукция, във фармацевтиката, в медицинските уреди, роботиката, накратко казано навсякъде. И нека допуснем, че чрез ИИ всички те по видове стоки, в които се вграждат бъде свързани в една мрежа, която се командва от един център в Шанхай, примерно?
Най-малкият пример са китайските соларни панели, които в Европа с основание се разглеждат като компонент на енергийната сигурност. Литва например ограничава от 2024 достъпа на китайци до инверторите, които адаптират соларната и ветренета енергия в електричество към преносната мрежа. А китайският гигант Huawei доставя една трета от използваните конвертори в Европа. Опасенията са за сайбър-атака и по наше мнение, в случай на военновременна обстановка, не са лишени от смисъл. Защото през 2023 година, отново в резултат на свръхпроизводство и атрактивни цени, китайски фирми са внесли в страните от ЕС соларни панели за 19,7 милиарда евро, което представлява 98% от общия внос на соларни панели. Европейският съюз планира до 2030 година да има разполага с една мощност от 600 Гигавата соларна енергия. Но Китай държи 80% от световния пазар на соларни панели и освен това доминира доставната верига при фотоволтаиката:
90% в глобалните доставки на polysicon за соларни панели, 80% при соларните клетки, 79% при фотоволтаични модули и 97% при polysicon материали.
Много големи предимства показват днес китайските фирми в областта на електролитите, т.н. Зелен Водород. Тук не се вижда как Европа би противодействала на свръхмощностите на китайски фирми.
Пишем този материал с ясната представа, че става въпрос за остро съревнование между два икономически модела. Пекин открито декларира, че „нашето свръхпроизводство е една манифестация на конкурентни предимства.“ Или предлага и аргумента: „този, който приравнява флуктуациите между предлагане и търсене, не разбира правилно свръхпроизводството.“ Най-прекият контрааргумент срещу западните обвинения в манипулирано китайско свръхпроизводство на Пекин е: „западният либерален пазарен икономически модел просто не е в състояние да се конкурира с китайския стил модернизация.“ (Ивадка от реч на Си Дзинпин , демември 2024). Този отговор не е наратив и ние го възприемаме като една актуална истина. В нашите текстове за икономиката на Китай сме показали, как китайската система на държавен капитализъм създава благоприятни условия и стимули, които липсват в развитите икономики на страните-членки на ОИСР. Факт е, че държавните компании в Китай, нито бяха разграбени или приватизирани по руски образец, а се превърнаха в специлаен обект на стари и съвършенно нови форми на индустриална политика. Успоредно с тях, бе даден път, без да бъдат източвани или поглъщани от големите, малки и средни фирми, основани на модерни бизнес идеи, частна, лична инициатива, получаващи при доказана ефективност специални дотации и готово знание от научния пул на държавата. Тези фирми бяха оставени да се развиват под голямата защита на китайската държава, до като укрепнат като локални пазарни играчи и да не се допуска унищожаването им от външна конкуренция.
Наблюдавайки и изучавайки китайския икономически модел през последните 20 години, не е трудно да установим, че днес той в част от своите важни компоненти е достигнал една точка на развитие, при която определено се вижда, че не е съвместим с либералния и дори със социално-пазарния модел на страните от Северна Америка и Западна Европа. Едно от последствията е и текущият голям спор на глобалния терен, прав или виновен е Китай, че залива световните пазари със свръхпроизводство на изгодни в ценово и количествено отношение стоки.
Борислав Сретков
Берлин, 28.06.2025
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация