ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Ударът по Турция от САЩ е и удар по Европа

Интервю на Емил Спахийски със Симеон Николов за в–к Труд, 20. 08.2018

Изнервянето на отношенията между САЩ и Турция, след като Америка наложи жестоки санкции срещу южната ни съседка, вече дава „резултат“ – финансовата криза в Турция е факт. Кое наложи да се стигне дотук, ще оцелее ли турската икономика в тази война. Реална ли е заплахата на Ердоган към Тръмп, че Щатите ще изгубят Турция като партньор. Каква е ролята на Европа и последствията за нея. По всички тези въпроси разговаряме с експерта по международна сигурност Симеон Николов.

– Какви са причините за финансовата криза в Турция и има ли основание президентът Ердоган да обвинява „външни сили“ за нея, г-н Николов?
– Турция не е единствената страна, подложена на натиск от оттегляне на капитали и силен американски долар. Но ще стане много лошо, ако кризата в Турция предизвика ефекта на доминото и въвлече и здрави икономики. В Турция основната причина беше в прегряващата икономика. Постепенният спад на турската лира започна още от от 2013 г., а само от началото на настоящата 2018 г. до днес този спад достигна 70% спрямо долара и 61% спрямо еврото, или от 3,79 турски лири до 6,9 турски лири за долар. Това обаче се обяснява вече с втората причина – въведения нов държавен модел на управление – президентска република и отнемане независимостта на Централната банка. Новият финансов министър и зет на президента – Берат Айлбайрак, стана проводник на лишеното от икономическа логика разбиране на Ердоган, че лихвата не трябва да се увеличава, а да се държи възможно ниска и да се повишава производството, пренебрегвайки инструмента чрез лихвата да се овладее растящата инфлация, която надхвърли 15%. До този момент Ердоган не би трябвало да обвинява външни сили за срива на лирата. Нали дори едно от съображенията му да изтегли изборите от 2019 за 2018 г. бе именно опасението от очакваната криза. Развитието на Турция след опита за преврат и след смяната на модела на управление не я направи по-силна, както твърди турската пропаганда, а раздели по-дълбоко нацията, отклони я от светския път на развитие и постави в риск икономиката.

– Увеличените мита за внос на алуминий и стомана от страна на САЩ не отвориха ли клапана на парата?
– Да, двойното увеличаване на митата за алуминий и стомана от САЩ дадоха последния тласък на срива на турската лира, която се обезцени с още 14%. Тоест, това беше третата причина за кризата. А последвалите санкции наистина доведоха до икономическа война, за което Ердоган вече има право да се оплаква и отправя предупреждения и заплахи, а ние да се съмняваме в истинските намерения на Тръмп.

– Какви основания имаха САЩ да предприемат тези наказателни санкции?
– За САЩ причините са комплексни и се натрупваха още от арестуването преди година и половина на евангелисткия пастор Андрю Бръксон, живеещ от 20 г. в Турция, и обвиняването му в шпионаж и подкрепа за терористите. Турция не изпълни договорката със САЩ да го освободи срещу освобождаването на турски ислямист, задържан от Израел за сътрудничество с «Хамаз», за което лично Тръмп ходатайства пред Нетаняху. Раздразнение във Вашингтон предизвика и нежеланието на Анкара да се включи в санкциите срещу Иран. Освен това, Конгресът на САЩ бе принуден да блокира продажбата на бойните самолети Ф-35 за Турция, заради нежеланието на Анкара да спре сделката с Русия за ракетните системи С-400. Разбира се, тук може да възникне въпросът, дали замисълът на Вашингтон отива по-далече, например да предизвика смяна на президента в Анкара.

– Ще оцелее ли Турция в тази икономическа война?
– САЩ имат доста по-силни икономически възможности за въздействие, наример лишаване на турски фирми от достъп до американскикя пазар, или вето за турски заеми от международни финансови институции и др. Анкара въведе мита за 22 американски продукти, но и заплаши с преориентация към нови партньори и предприемане на мерки срещу служители, обиск във военната база в Инджирлик, макар че последното не е практичеси възможно, защото би предизвикало военна намеса на САЩ в Турция. Тоест, Турция реагира на финансова криза с политически средства, а САЩ на политическата криза с един съюзник – с икономически средства, което прави и двете страни губещи.

– Санкциите на американския президент Тръмп едновременно срещу Русия, Турция, Китай, Иран, ще предизвикат ли общ отпор от тези страни?
– Коментарите за преориентация на Турция към Русия, БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество не са от вчера. Днешна Турция живее с идеята да възвърне имперското си величие, а империите не правят съюзи с други империи. Във връзка с последната среща на БРИКС ясно бе заявено от руска страна, че не е имало разговори за членство на Турция. Това, което определя интереса на Турция там, е, че тя вижда в БРИКС възможност за подкрепа на визията й за нов световен ред, а Турция иска да се позиционира като глобална сила, докато в сегашния СС на ООН не констатира способност за решаване на световните проблеми. Освен тези геополитически интереси има и естествени глобални икономически процеси, начало на преформатиране на глобалния световен ред, вследствие на което виждаме протекционизма на САЩ, една системна регионализация на глобалната икономика и преориентация на споменатите страни. Общо е раздразнението от опита на САЩ да задават тона, без да се съобразяват с другите държави.

В отношенията пък между Турция и Русия са преплетени много интереси, но и много противоречия. Затова те ще останат тактически, а не стратегически. Русия няма интерес от излизане на Турция от НАТО, сегашната напрегната ситуация я устройва повече.

– Въпреки че САЩ са в Сирия и Ирак, активно подкрепят Израел, оставаме с впечатлението, че се отдръпва от Близкия Изток или че допуска изолация.
– Изолирането на САЩ от процесите в Близкия Изток вече е започнало: на срещата на 7 септември 2018 г. между Русия, Иран и Турция от Астанския процес по Сирия за първи път не е поканен представител на САЩ. Преди нея обаче, по инициатива на Ердоган ще се проведе среща на върха на трите страни, на която вместо САЩ, ще бъдат представени Германия и Франция, което е много показателно. Не е изключен обаче и обрат, при който заради неприемливо високите амбиции по Сирия, Турция може да се окаже притисната от два воденични камъка – Русия и САЩ, въпреки отсъствието на последната. По-вероятно е Анкара да се примири с предстоящата операция в провинция Идлиб и се откаже от идеята си за сформиране на „национална армия“ от ислямистките групировки там.

Друга логика за ориентиране на Турция към Изтока в противопоставянето на Вашингтон е в това, че докато тя има само геостратегически и политически козове, Русия и Китай държат по-силните козове срещу санкциите на САЩ и ЕС: енергоносителите за Европа, ракетните мотори за САЩ, титана за американските самолети, самолетните трасета на североизточната част на света, подкрепата за космическите изследвания, пазарите и интересите на много американски и европейски концерни и т.н.

– Реална ли е заплахата на Ердоган, че САЩ могат да загубят Турция като партньор?
– Ако това стане, то Турция би увеличила значитено влиянието си в региона. Но нейното геостратегическо положение е толкова важно за САЩ и НАТО, че те едва ли ще го позволят. Да не забравяме, че в Източна Турция се намира Централната радарна станция за противоракетна отбрана на НАТО, в Измир е Съюзното командване на Сухопътните сили на НАТО, в Инджирлик са базирани ВВС на САЩ и ядрените бомби В–61 и т.н. Ако се стигне до ограничаване функционирането или дори закриването на база «Инджирлик», ще нарастне ролята на страни като Гърция и ще се увеличи американското военно присъствие в Черно море.

– Каква е ролята на Европа и какви ще са последствията за нея?
– Европа ще бъде засегната заради силното обвързване на европейски банки и хиляди фирми с турската банкова система и икономика. Например испанската BBVA, италианската Уни кредит банк, френската БНП «Парибас» и др. които имат до 40% дялове в най-големите турски банки. Турция е получила от чужди банки кредити от $223 млрд. Ударът по Турция от САЩ е и удар по Европа. Това поставя ЕС в ново положение. Брюксел и Турция взаимно ще търсят подобряване на отношенията с ясното съзнание, че няма да се върне качеството им от преди 10 години.

Очертава се предстоящата срещата между Ангела Меркел и Ердоган да бъде повратен момент. Германия е готова да отиде на компромиси, а Турция ще търси съдействие в противопоставянето със САЩ. Германия и ЕС ще платят обаче подобряването на отношенията с Турция с мълчалив отказ от важни за европейското общество демократични принципи. Още по-тревожното обаче е, че настъпателната политика на Тръмп не се ограничава само със санкции към редица страни, а включва все повече предупреждения, например за връщане на Крим, военна помощ и оръжия за Украйна, натиск върху гръцкия премиер, инсцениран майдан в Румъния, стягане на евроатлантическите редици на Балканите, подготовката на инфраструктурите в Източна Европа до края на годината и др. Това едва ли е свързано само с предстоящите частични избори в САЩ през есента.

– Какви ще са последствията за България в зависимост от развитието на кризата?
– По-важни от временното намаляване на българския износ и увеличаване на евтин турски внос са стратегическите последствия при евентуален негативен сценарий. България се постави в голяма зависимост от Турция още с отказа ни от Южен поток. От икономическото здраве и политическата воля на нашата съседка ще зависи на какви цени ще ни продава руски газ, а в бъдеще и електроенергия, защото се оформя строежа на трета АЕЦ до българската граница, а за проекта «Белене» още няма яснота. При евентуална дестабилизация и хаос в Турция може да се активират бежански потоци и да се върнат до 300 000 български изселници. Изразеното очакване, че турски бизнесмени могат да прехвърлят бизнеса си тук както гръцките, е неоснователно, защото те са достатъчно наплашени от политиката на София на връщане на всеки, който Анкара е поискала.

CSR в ТВ и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                            Последна актуализация