ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

След словесните сблъсъци в ООН ни очакват турболентни събития

Симеон Николов, 02.10.2018

В сложното уравнение на настоящата трансформация в света има много неизвестни, но две от тях са най–трудни за определяне: продължитнелността на този процес и дали ще позволим тя да се изроди в едната или другата крайност. Последното ще зависи от всички, независило малки или големи народи, от яростно отстояващите статуквото на провалилия се либирален модел и от разума на факторите, които биха могли да не позволят махалото на историята да  стигне до  краен национализъм. Конкуренцията между субектите в този процес катализира усилията им към търсене на политическо, икономическо и военно надмощие и прави трудно разбирателството, преодоляването на старото мислене, изграждането на ново доверие и поволява да надделеят не само опитите за премерване на силите в локални конфликти, а да хвърлят сянката и на голямия самоунищожителен сблъсък.

Хората по света като че ли не са схванали още същността на тенденциите, на разликите между глобализация и глобализиране, на революцията, която извършва Тръмп не като едноличен субект, на който можем да се присмеем в залата на ОС на ООН, а като острието на определени сили с много дълбоко пресметната стратегия.

Ако се опитаме да направим изводи от сесията на ОС на ООН, ще се окаже, че премълчаните или слабо и едностранчиво засегнатите въпроси хвърлят много повече светлина върху истинските предизвикателства. Без да подценяваме разбира се и откровенния цинизъм в някои от изказванията или нелогичното за ООН избягване на въпроса за ерозиращото с години вече неспазване на международния правов ред.

Какво ни очаква обаче на базата на всичко това?

Първо: На 10–11 декември 2018 г. ще бъде подписан Глобалния пакт за миграция, който може да има далеч по–важни последствия за нас, отколкото всички приказки на ОС на ООН. Документът успя да си пробие път, започвайки от Ню Йоркската декларация, преминавайки  през Европейския парламент на 18 април т.г. с одобрение на предложенията за една сигурна, организирана и редовна миграция, лобирането за документа в кулоарите и на настоящата сесия на ОС на ООН. И макар само САЩ и Унгария да се оттеглиха от проекта с довода, че споразумението представлява „заплаха за света” и крие опасност страните да бъдат принудени да отворят границите си, трескаво се търси подкрепа, което създава условия за договаряния от типа „Аз на тебе, ти на мене”. Подводните камъни, на които обърнахме внимание /виж Епицентър, 21 юли 2018 г., Поканата на Меркел към мигрантите - невинна грешка в сравнение с Глобалния пакт за миграция на ООН/, без да последва някакъв масов интерес от медиите и забулени от мълчанието на българските политици, са в задължаването на страните подписали документа да разширят програмите си за преселване и приемане на мигранти, а Организацията по бежанците на ООН да казва, къде да бъдат насочени бежанци за приемане. Едва след подписването на документа на 10–11 декември обаче, държавите ще трябва да се придържат към определени квоти. Вярно, че подобни документи на ООН формално нямат международно–правна обвързаност, но практиката показва друго. Изненадващо е, че журналистите не питат политиците, каква е позицията на българското правителство, какви задължения ще приемем и срещу какво? Това става особено актуално предвид на последната информация тези дни от доклад за вътрешно ползване на ЕК, че има увеличение с 43% на мигрантите, идващи от Турция и може да се  възобнови и активира  Бълканския маршрут, по който в най–лошия вариант – „срив на твърдината Турция”, което според мен е малко вероятно, мигрантския поток можел да достигне до 3 млн души, които да влязат в Европа. Изглежда нереалистична цифра, но това ни кара да обърнем поне внимание, че докато в  Средиземноморския маршрут правилно се хвърлят огромни ресурси в момента, то несравнимо по–малко се инвестира в  състоянието на югоизточния фланг. А на нас също ни трябват дронове, размяна на информация в реално време и т.н.

Второ: Противоречията между САЩ и Европа и натискът от Вашингтон принуждават вече основните европейски страни да бъдат по–активни в политическите, икономически и военни контакти със страни от конфликтните зони като Близкия Изток и Северна Африка. Лидери на ЕС са принудени в отношенията си със страни от тези региони все повече да толерират и затварят очи пред нарушения на международното право и правата на човека, например в Турция, за да постигнат компромиси по относително стабилизиране на ситуацията в защита на икономическите си интереси и разширятване на политическото си влияние. Но цената, която трябва да платят за отказ от принципите на демокрацията и спазване на международното право, ще ерозира доверието в тях от европейските народи. Показателни са небивало широките протести в Германия срещу посещението на турския президент Ердоган.

Заслужава внимание и тенденцията към все по–чести, понякога и взаимствани  авторитарни прояви и методи в демократични държави в Европа. 

Трето: Неизбежно се очертават по–силни ангажименти на европейските страни в антитерористичната борба, включително с въоръжени сили /спецални части/ на терен, а не само с разузнавателни самолети /Германия/ или политическа подкрепа. САЩ настояват за това, а европейците ще се съгласят. Това обяснява инициативите на министъра на отбраната на Германия и критиките срещу нея, за участие или не на Бундесвера в Сирия. Тук веднага възниква обаче въпросът, че когато президентът Ердоган призовава за борба срещу тероризма, а българският премиер включва в изявлението си такава готовност, за какъв тероризъм става дума? Защото за Ердоган терористи са всички, които не са съгласни с мнението му. Следвайки призива му, кои „терористи” ще връщаме на Турция? Пак учители, професори, студенти, най–демократичната и проевропейска част от турското общество?

Лидерите на ЕС вече започнаха да пропускат думата тероризъм, а говорят за цивилни жертви и политически процес в Сирия, включително и българския външен министър, сякаш 100–те хиляди отявлени главорези в Идлиб не съществуват,  с което европейците от криворазбрана солидарност фактически се включват в защитата на терористите, заради които САЩ и Турция искаха да се спре операцията в Идлиб, а Анкара открито формира от тях Национален фронт за освобождение.  

Същевременно се пропуска истинския акцент, а той е, че  ДАЕШ /Ислямска държава/ ще има по–разпиляна дислокация, но ще се запази и ще продължи да действа от Сирия, Ирак, Либия, Египет, Афганистан, а „Ал Кайда” остава с висок  потенциал. Да не забравяме за позициите на ДАЕШ от Босна до Германия. Заплахи идват и от други организации като Боко Харам в Нигерия и Шабаб в Сомалия. При евентуална дестабилизация в Египет може да се формира нов център на джихадистката активност в Северна Африка, което е заплаха за Европа. Такива заплахи изискват единение, а не демострирания в Ню Йорк и в Брюксел разнобой.

Експертите по антитероризъм са категорични, че Турция трябва да е в центъра на вниманието в борбата срещу тероризма, а разузнавателната дейност на европейските страни в нея да се активизира. Това предупреждение беше логично, като се има предвид, че ДАЕШ и „Ал Кайда”продължават да присъстват в Турция. За това предупреждавахме и ние в България с конкретни данни за теростичните клетки на ДАЕШ в 81 турски провинии по доклад на турската полиция.

Според германски експерти по антитероризим на второ място по внимание на ЕС трябва да бъдат Тунис и Египет. ЕС трябва да поеме отговорност с участието си в операции за да не се допусне терористите за втори път да спечелят своя територия, обяват халифат и активизират дейността си в Европа.

 Четвърто: Продължаващото дистанциране между САЩ и Европа ще принуди последната да ускори усилията си за повече солидарност и единство и в областта на Европейската отбрана. Проблемът за нас е, че тя започна да се формира между големите страни със значими военни сопособности, а ние оставаме в периферията. Положителното е, че новосъздаденият Фонд за военната индустрия разкрива определени перспективи, но поради слабите ни възможности от първите 17 проекта успяхме да се включим само в 3, които при това не допринасят за повишаване на бойните ни способности, а разширяват задълженията ни в осигуряване на територия и логистика за съюзнически сили през нашата страна.

Паралелно с европейсксите усилия в отбраната обаче, създалата се международна ситуцаия благоприятства и развитието на тенденции към повече милитаризация на политиката и към търсене на ново лидерство освен в политиката и икономиката и във военната мощ. Така например, министърът на отбраната на Германия г–жа фон дер Лайен, която се спрягаше и за бъдещ шеф на НАТО, представи тези дни „Концепция на Бундесвера”, в която се подчертава, че той трябва да може да затвърди лидеството си в многонационалните операции /над 60 на брой от 1991 г.насам/ и по–специално защита на суверенитета, което  включва и по–спецално защита на търговските и снабдителни пътища. А на стр. 36 изискванията към Бундесвера да постига целите си във всички измерения и при всички нива на интензивност се свързва с осигуряване чрез военен успех на отваряне различни варианти на действие  чрез военнно превъзходство. Понятия като разоръжаване, приоритети за мирно разрешаване на конфликти, никъде не се срещат в Концепцията. Германия, както впрочем и България, бойкотира забраната на ядреното оръжие от ООН, под която сложиха подпис 122 държави. А сега в тази концепция се подчертава значението на ядреното оръжие. Германия иска да настигне ядрените сили като осигурява участия в мисии, съхранява ядрено оръжие на територията си и използва ядрени бомби в случай на война.  Предстои модернизация на бомбите Б 61 и замяна на самобетите „Торнадо” с Ф–35 до 2024 г.

Пето: В отношенията със САЩ либералният естаблишмент в Европа изглежда е избрал изчаквателна позиция с надежда за друг президент на САЩ,  което обаче може и да не се случи, макар и да се появяват вече списъци на най–вероятните наследници: Берни Сандерс, Джо Байдън, Елизабет Уорън, Камела Харис, Джон Кери, Мишел Блумберг, Джери Браун и др.  Същевременно нараства европейската активност за самостоятелни действия за увеличаване на влиянието в други райони на света и инииативи, като например Плана за транспортни, енергийни и дигитални инфраструктурни връзки с Азия, който ще бъде подписан на 15 октомври т.г.,  в противовес на „Новия път на коприната” на Китай.

 Шесто: Всички въпроси, свързани с Турция, като поетия авторитарен курс, противоречията със САЩ, отношенията с ЕС и  Германия, ролята на Анкара в Сирия събират във фокус голям брой световни проблеми, поради което е изключително важно и поучително тяхното следене и анализиране. В речта на Ердоган пред ООН имаше самочувствие и амбиция на велика сила /критиката към ООН и реформиране на Съвета за сигурност/. Стремежът на Турция бе да превърне доскорошния икономически ръст в политическа и военна мощ, без която нито един въпрос в Близкия Изток да не може да мине без турско участие и така постепенно да се позиционира като глобален играч. Икономическата и финансова криза обаче развали сметките й.

В тази ситуация Анкара се нуждаеше от икономическо рамо от Брюксел и Берлин, но обявеното ден преди посещението му в Берлин от ЕК съкращаване на средствата за Турция за периода 2018–2020 г. със 759 млн евро, т.е. близо 40%, до 1,181 млрд. заради неизпълнение на критериите, бе разочароващ сигнал за турския президент. Аргументът на ЕК, че остатъкът от парите трябва да се изразходва за подкрепа на демокрацията и правовия ред в Турция е уникална ирония и наивност, демонстрираща неадекватността на брюкселската администрация– разрушителят на демократичните основи на светска Турция да ги вложи в демократични реформи? Комисарят по разширяването правилно изтъква, че причините за икономическото и финансово състояние на Турция е резултат на вътрешни грешки, т.е. вътрешен проблем. Но изострянето на отношенията на САЩ с Турция и такива мнения от Брюксел пораждат конспиративната теория, че само свалянето на диктатора от власт би могло да нормализира отношенията. Тази теория отива и по–далеч, обвинявайки САЩ, че разрушаване на „стената” Турция би отприщила бежански потоци, които да разрушат ЕС, от което имало полза единствено управлението на Тръмп, което наистина предпочита договоряния с отделни страни, но не и със съюзи. А смяната на режима в Турция би било добре дошло за връщането й отново в НАТО.

Както в Ню Йорк така и в Берлин Ердоган показа обаче, че е склонен към смекчаване на позициите, а с политиката си, че не действа в интерес на САЩ, но не се вслушва и в руските интереси. Подготвяните в момента две нови военни операции в Сирия – източно от Ефрат и в посока Тел Абяд и легендарния в битката срещу ДАЕШ кюрдски град Кобане могат да поставят под въпрос дали по–нататък ще може да разчита на Русия.

От посещението му в Германия може да се направят изводи, че и двете страни се стремят към съществена промяна на отношенията, извеждайки на първо място  взаимни икономически интереси и политически амбиции, но това се оказа недостатъчно главно заради упоритото нежелание на Ердоган да признае нарушаването на човешките права и свободи. Склонността на Берлин към такива компромиси за пореден път дълбоко разочарова опозицията в Турция.

Освен това, усилията на политическото ръководство на Германия за това компромисно сближаване очевидно влиза в противоречие с оценките на разузнавателните служби и тяхното несъгласие с толерирането действията на турското разузнаване на германска територия. В навечерието на посещението за пореден път бяха разкрити агентурно проникване в германската полиция и създаване на платформи за съобщениаване на информация за критично настроени турски граждани директно в ценнтралата в Анкара с последващи арести и репресии. Заслужава внимание обаче една особеност в поведението на германските служби: те активираха действията си срещу кюрдските организации и леви турски активисти, но не са толкова склонни да съдействат срещу обвинени във връзка с Гюлен турски граждани. В края на краищата ислямският протвник на Ердоган– Гюлен може да бъде използван, ако един ден Ердоган бъде свален.

Позициите  на германските парламентарно представените партии към Турция и отсъствието на много техни представители на официалния прием при президента поражда въпроса, дали българските им аналози биха имали такова достойно поведение.

Турция може съвсем скоро да постави на изпитание и сигурността в Средиземноморието. Според експерти в близко бъдеще тук може да избухне нов конфликт, който да е много по–силен от Сирийския. Причината са газовите залежи край Кипър, които се оценяват като трети по големина в света. Анкара планира сама да стартира добива на газ и съсредоточи значителен военнноморски потенциал в Средиземно море. Такъв съсредоточават в момента и други страни– САЩ, Холандия, Франция, Гърция. В гръцката и кипърската преса вече се коментира подготовката на нова кървава война.

Седмо: Тенденцията актуалните събития да обрасват с невероятни фейк–нюз, примитивна пропаганда, груби манипулации, лъжи, изопачена информация  и полуистини в крайна сметка проваля опитите за постигане на разбирателство, ефективни резултати в преговори, осигуряване хуманитарна помощ на хора, например в Сирия. Да не говорим за подкрепата на доказани провокатори от формирования, създадени от представители на разузнавателни служби като „Белите каски”.

Убиват се надеждите за демокрация и справедливост например в опозицията в Турция.

Още по–лошото е, че на базата на недоказани факти и ескалиращи обвинения, например от Великобритания, се вземат решения, създават се коалиции, т.е. изнасят се на международно ниво, ескалирайки ненужно международните отношения.

Трибуната на ООН също се използва за лансиране на тенденциозни твърдения. Например, премиерът на Израел Нетаняху представи отново стара информация за Иран, която дори американските разузнавателни служби отрекоха още преди години, а Международната Агенция по атомна  енергия IАEA в 12 поредни доклада потвърди, че Иран спазва задълженията си.

Тълкуването дори на факта, че някоя страна не била спомената, като например Украйна– в речта на Доналд Тръмп пред сесията на ООН, не означава, че „Вашингтон е готов да върне Украйна на Москва”, както гласи заглавие в медиите и не е доказателтво, че страната „изпада от главните приоритети на САЩ”, както твърди украиският сайт  „Голос.уа”. Напротив, САЩ са готови да разширят оръжейните доставки за Украйна, да укрепят ВМС и ПВО, според специалния пълномощник на САЩ, така както наскоро утвърдиха доставката на противотанкови ракети Javelin за 250 млн долара.

Цинизмът най–ярко се проявява в теми като „масови кланета” и манипулиране на темата за деца– жертви. Истината е, че Международната коалиция на САЩ през последните 4 години е убила 2832 цивилни граждани в Сирия, в това число 861 деца, 617 жени по данни на Сирийската мрежа по правата на човека  /SHNR/. Във връзка с доводите срещу военна операция на сирийските и руски сили в Идлиб удобно се забравяше, че при завземането на Ракка американските ВВС, подкрепени от своите проксита по суша изравниха града със земята и дори днес още има случаи да изровят детски труп от пепелта. Разликата е, че при освобождаването на всички области досега руските сили преговаряха с всяка джихадистка групировка и създаваха коридори за извеждане на цивилни граждани.

Всичко това отваря въпросите за морала в политиката, съвестта на политическите субекти и за ролята на медиите. В резултат се руши доверието в демокатичните норми и принципи, за което някои изглежда въобще не си дават сметка. Шансът е в смяна на управляващите елити, връщане към основите на ЕС и създаване на нов световен ред, подчиненост на международното право, запазване на мира и спирането на военната надпревара в името на просперитета на човечеството в епохата на новата, четвърта индустриална революция.

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация