ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


БЮЛЕТИНИ 2018

 
      Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

2019–та: предстоящи военни конфликти и надпревара във въоръжаването

Симеон Николов, 04.01.2019

В пожеланията си за Нова година хората често започват с това «да бъде мирна», но изследвателските институти, които ежегодно правят оценки за «потенциални конфликти» в света, освен че не са оптимисти, имат и някои различия и пропуски в прогнозите си.

Така например Съветът за външни отношения (CFR) на САЩ очаква през 2019 г. девет потенциални конфликта на база на вероятността им да се появят  или ескалират и с най–висок риск от общо 30 такива.

Като най–опасна  извънредна ситуация се оценява разрушителна кибератака срещу критични инфраструктури на САЩ. Вероятността за терористично нападение остава постоянна и на миналогодишното ниво. На пръв поглед е странна е констатацията, че опасността от конфронтация между САЩ и Русия не се е увеличила и запазва досегашното ниво, въпреки многобройните факти за противното. Но в този случай трябва да се има предвид, че САЩ предпочитат воденето на «прокси»–войни, подкрепени скрито от тях включително и със сили на частни армии. В това изследване отсъства например Украйна, която фигурира в други подобни за 2019 г. Съветът за външни отношеня на САЩ стига до извода, че потенциалът за конфликт в Близкия Изток е най–голям в сравнение с който и да е било друг район в света.  

Това е обобщената оценка, а иначе възможните конфликти за разделени на такива с «висока вероятност», но умерено въздействие и такива с умерена вероятност, но високо въздействие и последствия.

Към първите спадат:

– събитията в Сирия и създалато се напрежение между външни страни в конфликта;

– задълбочаването на икономическата и политическата криза във Венецуела, водещи до граждански вълнения и увеличаване на потока бежанци;

– влошаване на хуманитарната криза в Йемен, свързана с продължаващата чужестранна намеса в грлажданската война, която впрочем индиректно се подкрепя от САЩ с оръжия и боеприпаси за Саудитска Арабия, което тук не се споменава;

– растящото насилие и нестабилност в Афганистан.

Към втората група конфликти с «умерена» вероятност, но «високо въздействие» се причисляват:

– Кибератака срещу критични инфраструктури и мрежи в САЩ;

– възобновяване на напрежението на Корейския полуостров;

– въоръжен конфликт между Иран  и САЩ или съюзници на американците;

– въоръжен сблъсък в спорни морски райони в Южнокитайско море между Китай и повечето странви от Югоизточна Азия;

– терористично нападение срлещу САЩ или съюзници от чужди или местни терористи.

Според друг анализ, на професора от Военния колеж на армията на САЩ Робърт Фарли в National Interest, най–горещите райони, където през 2019 година може да започне Третата световна война са Южнокитайско море, Украйна, Персийския залив и Корейския полуостров. Посочва се, че макар Украйна да е едно от вероятните места за започване на война, Русия не е заинтересована от такава. В Персийския залив пък напреженито се засилва поради икономическия натиск на САЩ срещу Иран.

Последните събития потвърждават промяната в политиката на САЩ, определили като първостепенен противник Китай, а не Русия. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс изостри доста тона срещу Китай с ултиматум да се продчини, в противен случай ще се стовари цялата Студена война върху него.

Въпросът, кога би настъпил военен катаклизъм, винаги е стоял на вниманието на учените. Ежегодните оценки на групата учени, създадена през 1947 г., между които 15 носители на Нобелова награда, са известни с нагледната форма за представяне на това очакване– на колко минути преди 12.00 часа се намира светът. Миналата година стрелката на часовника бе преместена с една минута и показа 12 без 2 минути. Тази година учените още не са се произнесли, но събитията от 2018 г. подсказват, че стрелката в никакъв случай няма да се върне назад, а може да отиде с още 1 минута към критичния 12.00 часа. Впрочем, някои исторически и теоретични изследвания като тези на компютърния специалист и статистик Aaron Clauset показват, че ако през 1823 г. честотата на войните е била през 1,9 години, то след 1940 г. тя е през 12, 5 години. На въпроса за вероятността от голяма война той отговаря, че далеч във времето е такава с 1 млрд жертви, равносилна на ядрена война и природен катаклизъм. Относително висока обаче е вероятността  с жертви, колкото през Първата световна война. Други учени предсказват, че Трета световна война може да се очаква през 2019 – 2020 г. Но в края на краищата всичко е в ръцете на човечеството.

Логично възниква въпросът, как биха могли да се предотвратят очакваните кризи в света през 2019 г. и оснобено Трета световна война и евентуален ядрен апокалипсис. Ако анализираме петте фактора, формулирани от професор Свенсон от университета в Упсала, Швеция, които биха предотвратили такова развитие, ще видим, че в 4 от 5 вместо укрепване има негативни процеси на развитие, което обяснява, защо не успяват да въздействат върху връхлитащите ни заплахи. Тези фактори са: международните организации, международната търговия, демокрацията, развитето в Корейския полуостров, Южно Китайско море и Балтийските държави. Единствено на Корейския полуостров имаме положително развитие, което обаче не е необратимо, този фактор е заместен от Близкия Изток. За безпомощността и решенията на ООН под скрит натиск , за търговските войни и Световната търговска организация, за ерозирането на демокрацията, за милитаризирането и манията за руска окупация в Балтийските държави е излишно да говорим.                                                    

Сред днешните факти, които предопределят по–нататъшното развитие в сферата на сигурността, най–тревожното е отварянето на пътя към

нова надпревара във въоръжаването.

Страните от ЕС  гласуваха в ООН против продължаване валидността на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег на действие, въпреки че някои техни министри, като германския външен министър например, настояваха за продължаването му. България не е участвала в гласуването.  „Следващият ход, разбира се, ще бъдат ответни мерки на Руската Федерация“, ако в Европа се появят американски ракети, заяви министърът на външните работи на РФ.

Попитан за възможността от избухване на всеобхватна война между ръководения от САЩ военен алианс НАТО и Русия, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че «Конфликт, основан на инструментариума на силата, неизбежно води до по-нататъшен дисбаланс в архитектурата на глобалната сигурност и допринася за надпреварата в въоръжаването. Такава ситуация може да възникне от грешка или недоразумение и да се превърне във фатална."

Макар засега да има само заявено намерение за излизане от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, почти сигурно е, че САЩ ще го направят, защото това се вписва в цялостната им концепция за излизане от всички медународни договори и предоговаряне на част от тях, в случая – включване и на други страни в обвързващ договор като Китай, Иран, Пакистан, Индия,  както и в интереса от разработка на нови ракети, на които сегашния договор поставя граници.

Би могло да се появи една малка вероятност за спасяване на Договора, ако двете страни проявят готовност за взаимни инспекции на пусковите установки с наземно базиране с ракети със среден обсег,  но засега няма  такива индикации.

Оттеглянето на Съединените щати от споразумение за контрола върху въоръженията и някои нови програми за стартиране могат да отворят големи възможности за отбранителната промишленост, твърди Тод Харисън, директор на проекта за аерокосмическа сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания в nationaldefensemagazine. Пентагонът би могъл да модифицира крилатите ракети Tomahawk. Съединените щати вероятно ще имат трудности да накарат съюзническите държави да се съгласят да приемат нови ракети на тяхна територия, признава Харисън.

Нека да си припомним, че през юли 2017 г. 122 държави–членки на ООН подписаха Споразумението за забрана на ядреното оръжие. Но САЩ и страните от НАТО продължават с опитите си да попречат то да влезе в сила. Тенденцията, която се наложи от февруари 2018 г. в САЩ за създаването на нови ядрени оръжия с малък ядрен здаряд, т.н. «Mini-Nikes”, би могла значително да снижи бариерата за използване на стратегическите ядрени средства. Предстоящата модернизация на ядрените средства в Европа означава, че те ще останат като основна възпираща сила. Очаква се разполагане на нови ядрени бомби в Авиано в Италия.

 Надпреварата продължава стремгалво и в други области. Новината внесла смут в западните експерти и политици бе  последният заключителен тест на хиперзвуковата ракетна система «Авангард» на 26. 12.2019 г. Със скорост 27 пъти по–висока от скоростта на звука по постоянно променяща се и непредсказуема тераектория тя порази цел на разстояние 6000 км. в Камчатка. Новата междуконтинентална стратегическа система »Авангард» ще бъде въведена  на въоръжение в Стратегическите ракетни сили на Русия през 2019 година.

САЩ определено изостават в развитието на хиперзвуковите ракети. Пентагонът се нуждае от индустриална база, която може да подпомогне развитието и производството на хиляди хиперзвукови оръжия и средствата за защита срещу тях, каза заместник-министърът на отбраната за изследвания Майк Грифин по време на дискусия в Арлингтън, Вирджиния, домакин на Националната отбранителна промишлена асоциация. Междувременно стартира общност, която обединява заинтересованите страни в тази област. Конференция за възможностите на Hypersonics ще се проведе тази година в Уест Лафайет, Индиана, на 12-14 март.

САЩ изостават и в сферата на разработване на електорамагнитни оръжия, се твърди в доклад на Пентагона. Затова през пролетта на 2019 г. ще се проведе разширено съвещание за набелязване на мерки за предотвратяване на изоставането спрямо Русия, която е постигнала сериозни успехи. Електромагнитното оръжие парализира всички електронно–технически средства и тъй като такива има на всички бойни полета– земя, въздух, море, космос и киберпространство, електромагнитният импулс поразява всичко на десетки и стотици километри. Това оръжие не е смъртоносно, както и кибероръжието, но много лесно предизвиква пълен срив на всички бойни средства и срещу него няма защита.  

Президентът Тръмп обяви, че е подписал заповед и Пентагонът вече работи по създаването на шестия род войски на въоръжените сили на САЩ– космическите войски. Създаденото космическо командване е  11-то бойно командване във въоръжените сили на САЩ. Официално цената на създаването на независима космическа сила ще е в размер на 13 милиарда долара, въпреки че външни експерти я поставят под съмнение. Ежегодните разходи ще са между 500 и 800 млн.

 

Надпреварата продължава, но най–лесно печелят войните тези, които не участват в тях.

 

 

CSR в ТВ – и радио –предавания

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  23.01.2019