ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Турция все повече се отдалечава от западните си съюзници

Интервю на Емил Спахийски със Симеон Николов за вестник «Труд», 27. март 2019

Тези дни официално беше обявено окончателното заличаване на „Ислямска държава“ от Ирак и Сирия, но дали е така. В същото време САЩ призна суверенитета на Израел върху Голанските възвишения, окупирани от еврейската държава през войната от 1967 година. Целият арабски и ислямски свят настръхна. Президентът на Турция е изправен пред едни от най-важните си избори и той задейства това което действа най-добре по време вот – ислямския национализъм. Ердоган обяви, че ще превърне най-величествения храм-музей – „Света София“ в действаща джамия. И още много от Изток.

– Какви основания и последствия има решението на президента на САЩ да признае израелски суверенитет над Голанските възвишения, господин Николов?

Поредното несъобразяване с международното право в поведението на президента на САЩ не е изненада, но важността на последния му ход – признаване суверенитета на Израел над Голанските възвишения– произтича от това, че включва преразглеждане на подхода и вижданията за всички земи, заети от Израел след 1967 г. и промяна на  основата на мира между Израел и Египет, Сирия и Палестина, което го прави повратна точка в американската политика през последните 50 години. Безспорно е, че такава стъпка може да доведе до нова ескалация в региона, погазва резолюция на Съвета за сигурност на ООН, прави опит да легитимира незаконно статукво, защото тази територия от 500 кв.км между Североизточен Израел и Югоизточна Сирия категорично е сирийска, а не израелска, противопоставя ЕС и отделните европейските страни на Вашингтон, вреди на възприемането на политиката на самите САЩ от арабските държави, надхвърля дори способностите на Израел да контролира тази зона.

–Изненадващо ли е това решение?

Колкото и нелогично и глупаво да изглежда това, то не изненадва като факт, защото министърът на  разузнаването на Израел още на 30 май 2018 г. съобщи, че вероятността САЩ да признаят окупираните всъщност  Голански възвишения за част от Израел била голяма. Лобирането очевидно постигна своята цел, а зад идеята застана президентският съветник по национална сигурност Джон Болтън.

– Простото ояснение е, че Тръмп действа емоционално, нестабилно, както обичат да казват критиците му.

Обяснението обаче, не е толкова просто, както го представят някои коментатори, че Тръмп давал тласък на израелския премиер в предстоящите избори. Американският президент във вътрешнополитически  план беше поставен под силен натиск от политически кампании  и обвинения и наруши международното право по отношение на Ерусалим като столица на Израел и предложи признаване на сирийските Голански възвишения за да получи подкрепата на мощното израелско лоби. Вярно е, че по–голяма част от американските евреи не го подкрепят, но може би израелското лоби е целяло да държи Тръмп в относително слаби позиции за да извлече повече в свой интерес. От друга страна неоконсерваторите, които движат външнополитическите въпроси на САЩ, са една от малко оставащите му опори.

– Каква може да бъде целта му?

Създавайки безпрецедентни отношения с Израел, като оставя в негови ръце почти всички външнополитически въпроси на САЩ в региона, Тръмп изпълнява новата стратегия на страната си, предвиждаща присъствие в Азия и Европа, но само управление в Близкия Изток. Той няма да воюва пряко с основния си  враг Иран, а ще остави това на силно подкрепяните от него и във военно отношение Саудитска Арабия и Израел, включително и изтласкването на иранското влияние от Сирия. Тъй като Русия се превърна във фактор в региона, а ролята на САЩ видимо отслабна, Тръмп иска да демонстрира, че може да променя координатите в Близкия Изток, опирайки се на Израел. Враждебността срещу Сирия, Иран, Русия е в полза на Израел. Ако САЩ съдействат за дестабилизиране на Сирия и Ирак както Ирак и Либия, Хизбула ще бъде откъсната от иранска подкрепа.

Ако решението на Тръмп за Голанските възвишения е признаване на моментните дадености в Близкия Изток без съобразяване с международното право, то фактическото анексиране на територии от Северна Сирия от турската армия би трябвало по същата логика да бъде признато. Турция изгради вече и своя администрация в тези райони и Русия наблюдава с тревога и недоволство това развитие на ситуацията. Така Вашингтон налива масло в тлеещата жарава мужду Анкара и Москва.

– Веднага се сещам за Крим.

Търсенето на паралели с Крим  е несъстоятелно, защото двата казуса се развиха при съвсем различни исторически условия и събития, макар да имаше нарушение на международен договор от гарант за целостта на Украйна, но и референдум с категорично изявена воля на суверена в присъствието на чужди, включително и български наблюдатели.

–На картата на Сирия мече отсъстват сиви петна. Отърва ли се светът от «Ислямска държава»?

САЩ няколко пъти обявяваха предстоящия край на «Ислямска държава», но както този факт, чия е заслугата за това и очакваното развитие на ситуацията подлежат на сериозни корекции. Наивно би било да се смята, че победата над халифата би могла да е и победа над идеологията на «Ислямска държава», която пусна корени и изгради структури в над 17 държави по света. А актуално усилване на позициите има в Афганистан, Пакистан, Либия, Сомалия, Югоизточна Азия Индонизия, Западна Африка Йемен и др. В град Багхус на Ефрат действително бе разбит последния бастион на терористичната групировка след цели три месеца обсада. От самото начало бе по–правилно да използваме името «Даеш», вместо «Ислямска държава».  На една от двете карти, които публикува президентът Тръмп ясно се виждат редица «сиви» зони, както в Сирия, така и в Ирак, в които все още има «остатъчни» сили на «Даеш». По данни на ООН само в района на Северна Сирия има между 20 000 и 30 000 бойци от «Даеш». За освобождаване на сирийските територии допринесоха много Сирийските демократични сили /СДС/, съставени от кюрди и араби и беше редно това да се отбележи. Кюрдите понесоха особено големи загуби в последните сражения. Загиналите са над 11 000 бойци и цивилни, а ранените са над 21 000. Не бива да се подценява и ролята на Сирийската армия и руската подкрепа особено заради различната тактика, която чрез преговори с групировките, а не с унищожителни бомбардировки намали жертвите и разрушенията.

– Но изчезна ли «Даеш» завинаги?

«Даеш» запази структурите си за информационна пропаганда и разузнавателния си отдел и много преди загубата на Багхус премина от армейска тактика към партизанска война. Последни проучвания показаха, че групировката е спасила поне 400 млн долара и въпреки загубата на редица досегашни източници, успешно препира финансови средства в страни като Турция и част от тях влага в злато, инвестира във всичко, особено  недвижими имоти и продажба на коли. Изнудването остава предпочитан метод  на базата на богатия архив за население от 8 до 10 млн от контролираните доскоро територии.

– А от чисто военна гледна точка?

Организацията е добре въоръжена, съдейки по използването дори на ракети с топлинно насочване. Множество групи в Сирия и Ирак предприеха успешни нападения и показаха, че организацията е жива. В доклад на Пентагона, публикуван преди няколко седмици се прави прогноза, че «Даеш» в рамките на 6 до 12 месеца би могла да възкръсне за нов живот. Стотици джихадисти се вляха в други терористични групи, повечето от които са съсредоточени в Идлиб. Други се сляха с цивилното население, тактика, която прилагаха след разгрома на силите им в съседен Ирак. Хиляди бойци от «Даеш» се предадоха на кюрдските отряди и влязоха във временни лагери, които се превърнаха в сериозна тежест за СДС. В лагера «Ал Хол» за 10 000 души например са настанени 70 000. От тях 26 000 са от «Даеш». Децата са около 25 000. Видеозаписи от лагерите показват, че макар и сложили оръжие, джихадистите не са се отрекли от идеологията си. Дори жените заявяват воля за продължаване на борбата. Има данни, че стари кадри от «Даеш» са поели организацията и реда в лагерите. Недоволството на цивилните е предпоставка за бързото им радикализиране. Бойците от «Даеш» и радикализираните в лагерите се превръщат в бомба със закъснител. Все пак те не са в затвори, а в места за убежище. Мисълта, че хиляди привърженици на «Даеш» могат да се присъединят към вече съществуващи «клетки» на организацията в други държави, тревожи много столици. Турция вече е място, където се устройват бивши бойци на групировката и разбира се транзитна страна за Европа. Кюрдите разбират, че могат да въздействат на Дамаск, Москва и Вашингтон чрез държаните от тях джихадисти. Условията, които кюрдите поставят обаче за самоуправление на Роджова  не се възприемат еднозначно.

– Каква е съдбата на лидера на «Ислямска държава»?

Напуснали последната крепост на «Ислямска държава» гр. Багхус споделят, че до последно са получавали призиви и послания от Ал–Багдади. Последната информация е, че се укрива в сирийската пустиня или е преминал в Ирак. От СДС не вярват, че е още в Сирия, но някои предполагат, че е в пустинята Бадиа в Централна Сирия, където през юли миналата година загина сина му от 3 руски ракети. Придружават го само 3–ма души– по–големия му брат, шофьора и охранителя–приятел от детинство. САЩ са обявили награда от 22 млн долара за залавянето на Ал–Багдади.

– Какво правят западноевропейските страни със своите граждани–терористи от «Даеш»?

Западноевропесйките страни в по–голямата си част не желаят да приемат обратно своите граждани, които са се били в редовете на «Даеш», както и техните семейства. А общият брой на присъедитилите се към терористичната организация е 5 904 от Западна Европа и 7252 от Източна Европа от общо 41490 души от 80 страни, като убитите са около 15–25%.  Кюрдските организации настояват за Международен трибунал на място, но забравят, че СДС не е държавен субект, а САЩ не са в Римския статут на Международния съд.  Но ако сирийците нямат съдебен капацитет, западноевропейците се сблъскват с трудността да докажат вината на съответните свои граждани. В много случаи се подценява опасността например от жените, които през последните 2 години се биеха наравно с мъжете в Сирия, а децата им се обучаваха в жестоки убийства. А някои от мъжете са стигнали до ръководни позици в «Даеш», като ръководител в разузнаването например или «министър на образованието» и др. На трето място, колкото и странно да изглежда, някои политически сили, като например Зелените и Левите в Германия препоръчват приемането им в страната и мерки за тяхното интегриране. Липсата на посолства в Сирия от 2012 г. затруднява решаването на някои хуманитарни случаи и извеждане от страната.

Пренебрегва се и факта, че прехвърлянето дори на командири с боен опит от Сирия в Западна Европа и други страни започна още в началото на 2017 г. А разследванията на атентаторите в Европа показа, че всеки от тях е имал контакти с окооло 36 до 80 лица /във Фрланция/, които са им съдействали. Разсейките на раковия тумор отдавна са обхванали европейското тяло. Въпрос на време е «Ислямска държава» да демонстрира живучестта на своята идеология.

– Има ли изгледи за подобряване на отношенията САЩ–Турция и връщане на страната в орбитата на Запада?

Ако анализираме трите плоскости, на които се разминават интересите на двете страни, ще установим, че те са в най–дълбоката си точка в историята им. Няма изгледи за решаване на спора за закупуване на руските системи за ПВО– С–400. Те ще бъдат доставени през юли, а през октомври т.г. ще бъдат в бойна готовност. Покупка на американските «Пейтриът» се осуетява по вина на САЩ, които вдигнаха цената, не дават заем и не предоставят технологията за тях. От 19 февруари е блокирано доставянето на изтребителите Ф–35. Първите два остават в САЩ под предлог за обучение на турските летци. Американският Конгрес подготвя санкции по член 231 от закона срещу руското влияние в Европа и Азия от 2017 г.

По отношение на политиките на двете страни в Близкия Изток: САЩ не са готови да променят отношението си към сирийските кюрди и да внесат сериозни промени в политиката си в региона. Турция от друга страна вследствие на идеологическата близост на Ердоган с организации като «Мюсюлмански братя» е в Студена война с страни като Египет, Саудитска Арабия, Обединенеи Арабски Емирства и Израел. 

Що се отнася до третата област– отношенията с Русия, изводът е, че Турция все повече се отдалечава от западните си съюзници и заема позициите на Русия по бъдещето на Сирия и решаването на конфликта. Турция  се възприема в САЩ по–скоро като като съюзник само на теория, но идеологически противник. Затова ще бъде интересно, как ще протече посещението на президента Ердоган в САЩ и срещата му с Тръмп на 31 март т.г.

– Ще се реализира ли предложението на Ердоган за промяна на статута на «Света София» в Истанбул от музей в джамия след изборите?

Това е по–скоро претоплена новина за въздействие върху електората в предстоящите местни избори по подобие на предложението за въвеждане на смъртното наказание преди две години и е продължение на реакцията на терористичния акт срещу мюсалмани в Нова Зеландия.  На практика е трудно осъществимо съжителстване на образа на Христос с мюсюлманската молитва. Въпреки това, българският министър на външните работи можеше да реагира подобно на гръцкия си колега, но не го направи. Ако Ердоган обаче, загуби местните избори, това ще бъде началото на края на 17–годишния му възход.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация