ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ БРЕКЗИТ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ОТБРАНА, СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ОТБРАНИТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ И ШАНСОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Симеон Николов, 30.05.2019
За разлика от темите, свързани с икономическите и финансови негативи от Брекзит, последствията за сигурността и отбраната в Европа не намериха широко място в разгърналия се дебат в страните–членки на ЕС. Това е неоправдано от гледна точка на необходимостта от задължителни усилия за запазване на глобална стабилност и търсене на равновесие в етап на процеси на формиране на многополюсен свят, възникване на нови властови центрове, пренебрегване на международното право и опити за налагане на политики върху други държави.
От военно–оперативна гледна точка, не е без значение фактът, че освен 20% от икономическата мощ на ЕС, Великобритания осигурява 24% от разходите за отбрана в ЕС, представя и 15% от активните военни във въоръжените сили на страните–членки и осигурява общо почти 50% от капацитета и военните способности на ЕС.
Затова отражението на Брекзит върху стратегическите параметри се изразява в недопускане на загуба на военно–политическо влияние на Европа, за което са необходими прагматични общи решения.
От друга страна Великобритания се явяваше спирачка за една по–самостоятелна Европейска обща политика за сигурност и отбрана, която придоби ускорено развитие през последните две години. Ако досега САЩ осъществяваха този натиск чрез Лондон срещу търсене на автономност на европейската отбрана, в бъдеще той ще се активизира и упражнява директно от Вашингтон.
Определени промени започнаха да се проявяват и в изграждането на въоръжените сили в САЩ, Великобритания и Европа. С появата на новата стратегия за национална отбрана, разработена от бившия военен министър на САЩ Джеймс Матю, според която Европа и Азия отново стават приоритетни театри на военинте действия се забелязва стремеж и на страни като Великобритания за връщане към по–тежки конвенционални сили за междудържавни и глобални сблъсъци. Това се оказа малко по–различно от сформиращите се вече европейски структури на базата на новата стратегия на Германия например за следващите 15 г. или на новата военна доктрина на Гърция, фокусирани повече върху собствена защита, както и тенденцията към по–засилена съвместна подготовка на специалните сили, ориентирани съобразно новите заплахи и локални конфликти. Британските военни планират обаче, в случай на конфликт по суша да са в състояние до 2025 г. да въведат до една цяла дивизия в Източна Европа.[1] Тенденцията е въоръжените сили да се структурират не както до сега от малки, но подвижни и ефективни части– бригади, а от по–големи структури– дивизии с обща артилерийска, противовъздушна и друга подкрепа. От стартиралата през последните 2 години модернизация, например на танковите войски във Великобритания и Германия може да се се извлече предположение за различни тенденци, означаващи различна ориентация на въоръжените сили. Освен това, докато Германия залага на изключително модерни и високотехнологични системи при надграждането на танка Леопард 2А6 до нивото на Леопард 2-А7V, Великобритания сведе плана за модернизация само до 148 от 227 танка Challenger 2 от първоначално приетите на въоръжение 408, запазвайки си 79 броя само за резервни части. [2]
В организацията на сътрудничеството в рамките на общата европейска отбрана също се забелязаха различия и между други европейски страни. Така например Франция предпочита това да се осъществява между страните с реални и големи възможности, докато Германия е по–склонна към привличане за участие на повече страни–партньори.
Великобритания ще остане една от двете ядрени сили в Европа. Тя разполага с 215 ядрени бойни глави, включително и на атомни подводници, докато Франция има около 300 такива.[3] Досега двете страни си сътрудничеха тясно, съгласуваха своите планове и провеждаха съвместни учения. Тъй като ядрените оръжия са на национално подчинение, Брекзит не поражда последствия, освен очакваното по–тясно съгласуване с Вашингтон. Увеличилите се преди Брекзит гласове в Германия за „общо ползване” на френските и британските ядрени оръжия в рамките на Европейския съюз логично заглъхнаха. Европейските страни членки на ЕС и НАТО обаче гласуваха заедно със САЩ срещу споразумението на ООН за забрана на ядрените оръжия, подписано от 120 и вече ратифицирано от над 50 държави. Проблемът понастоящем е в осигуряването на нови носители за американските ядрени бомби, съхранявани в 5 европейски страни /Германия, Холандия, Белгия, Италия, Турция/ след модернизацията им. Още повече, че Германия се отказа от придобиване на американските F–35 и се оринетира към «Ойрофайтър», които не са пригодни за модернизираните ядрени бомби.
Брекзит има отражение и върху отбранителната индустрия на страните–членки на ЕС, които самостоятелно са в по–неизгодни позиции да реализират проекти по производство на ново въоръжение, както и да издържат на глобалната конкуренция в различните сектори. Особеностите на европейската отбранителна индустрия са в нейните три зависимости: от вноса на редки минерали или специални метали, от износа на продукцията си извън Европа и от цивилните технологии. А във Великобритания например е единственото по–голямо находище на волфрам извън Китай, който доставя 60% от този метал в света, необходим за самолетни мотори, ротори за вертолети и противотанкови боеприпаси. В износа на оръжейна продукция пък Великобритания заема първо място с 94%, докато при останалите големи европейски страни тази зависиост е между 50 и 70%.
Очакваното излизане на Великобритания от ЕС предизвика обаче активизирането на сътрудничеството между останалите 27 страни–членки. Новата глобална стратегия за сигурност на ЕС, Постоянното структурирано сътрудничество /ПЕСКО/, съгласно член 42, параграф 6 от Лисабонския договор и Европейския фонд за отбрана и Координирания ежегоден преглед на отбраната, както и по–нататъшното развитие на способностите за съвместно планиране и действие биха могли да увеличат крайната стойност и ефективност на сътрудничеството в отбраната и да генерират нови способности за преодоляване на кризи.
Самите преговори по Брекзит до този момент обаче, подкопаха взаимното доверие, което косвено въздейства върху сектори като този на сигурността и отбраната.
При тези рамкови условия се очертават следните предизвикатества свързани с последствията от Брекзит за Европейската сигурност и отбрана и възможните решения в пет области:
Първо, в организационно отношение Великобритания разбира се няма да участва в органите за вземане на решение, но силно оспорвания момент беше в категоричното нежелание да бъде регламентирана като „трета категория партньор”, както Норвегия, Швейцария или Турция и др.[4] Като бивш член на ЕС тя действително би могла да има привилигерован или „подобрен статут на трета държава”, при условие, че не нарушава консенсуса в ЕС, въпреки известните възражения на останалите страни, че избира винаги черешката на тортата, като приоритизира определени съвместни проекти които отговарят най–вече на собствените й интереси.
За разлика от всички други области обаче, в сферата на сигурността приносът на Лондон започна силно да намалява далеч преди да се стигне до споразумение за излизане от ЕС. Т.н. от една година е известно, че оперативната главна квартира на мисията Atalanta се премества от Northwood в испанската Рота. Командването на ЕUFOR Althea в Босна и Херцеговина преминава от британско под френско командване. Лондон няма да поеме планираното за юли 2019 г. командване на многонационална бойна група на ЕС /EU battlegroup/.
Целесъобразно е обаче, да се търсят възможности за запазване на участието на Великобритания частично в някои сфери на сигурността, предвид военноморските й и военновъздушни способности, ролята й в Европейската агенция по отбрана като високотехнологична нация, участието й в мисии на ЕС, в структури на ЕС като Европол, Cepol, Olaf и др. Или да се преразпределят някои нейни квоти.
Оптимизъм в повече е необходим за въпроса дали ако е с «подобрен статут на трета страна» и участва в операции на ЕС, Великобритания би имала свой принос в бюджета за европейската сигурност и отбрана.
Второ, по отношение на юридическото регулиране на въпросите касаещи сигурността и отбраната и предложения като тези на френския президент Макрон за Договор за отбрана и сигурност, трябва да се има предвид, че сегашните проблеми възникват не от съществуващи договори, а от начина на прилагането им и нямаше да ги има, ако се спазваха. Там, където промените не могат да станат бързо, държавите –членки ще трябва да подпишат временни споразумения. Но докато в другите сектори /търговия, транспорт, право на пребиваване и др./ се предвижда поне преходен период, в отбранителната политика няма такъв, те просто вече се случват.
Впрочем, идеите на Макрон бяха силно критикувани като нереалистични, необмислени, прикриващи желанието да се създаде алиби за провала на политическите елити в ЕС и макар да споменава 8 пъти «защита», 9 пъти «да защитим», 4 пъти «Сигурност», си спестява конкретиката, кого да защитим, от кого и срещу кого. Не аргументира привличането на Великобритания в Съвет за сигурност, нито «реформирането на политиката на конкурентност», нито как ще се отрази настъпващата икономическа рецесия върху повишените иззисквания за военни разходи.
Ако излизането от ЕС се проточи, или дори не се състои, би трябвало военно–политическото сътрудничество да се договори съвсем отначало на нова юридическа основа. Това би било не само отрезвяване за Великобритания, но и за бъдещите способности и за рестартиране на ЕС. Впрочем, изграждането на новата ЕПСО трябваше да започне с общ преглед на сектора сигурност в ЕС и с ясна пътна карта.
В случай на излизане без договор Великобритания най–вероятно ще запази участие в инициативи като Мултинационални експедиционни сили /JEF/, създадени от нея 2014 г. като доброволно формирование, както и предложената от френския президент Макрон и основана на 25 юни 2018 г. Европейска инициатива за интервенция /EI2/ за по–тясна връзка между началниците на ГЩ на 9 европейски страни и по–бърза реакция.
Ако се стигне до излизане на Великобритания със споразумение, й остава възможността за участия на базата на отделни и ад–хок споразумения. Трябва да се има предвид обаче, че тя е заинтересована от сътрудничество на стратегическо ниво и от широки рамки на взаимодействие, което да й позволи да осъществява определено влияние в бъдещи дебати по европейското сътрдничество в сигурността.
Трето, Постоянното структурирано сътрудничество /ПЕСКО/
Отдалечаването на Великобритания от сектора «отбранителна индустрия» след въвеждането на ПЕСКО ще нараства. За «трета», дори и привилигерована страна, не е ясно, как би участвала в общите проекти. Затова е целесъобразно страните да сключат договори с Великобритания за да се възползват от уникалната технологична база и си гарантират устойчиво партньорство в бъдеще.
Постоянното структурирано сътрудничество като понятие внушава разграничаване от досега съществнуващата про–глобализационна ориентация и е неизбежна необходимост за отбранителната индустрия, но то ще изпълни ролята си, ако приоритетите му се насочат към практически синергиен потенциал, а не само в интеграционно–политическа символика.
Вярно е, че има и проблеми, заложени в самата идея, чиято тежест нараства при развитие на дезинтеграционни процеси в Европа. В изданието „Стратегическа автономия и отбраната на Европа”, дело на автори от 28 страни–членки, вкл. и България, бе направен извода, че посочените в раздела за отбранителната индустрия тенденции „правят по–малко вероятно страните–членки на ЕС да реализират сегашната визия за европейска отбранителна технологична база.[5] На европейско ниво секторът трудно би могъл да се преструктурира ефективно. В следващите години вследствие на изместване на пазарите и интернационализацията на продукцията той ще се глобализира все по–силно. Все по–трудно ще става да се запазят чисто национални отбранителни сектори. Възниква въпросът, как Европа ще може да запази една отбранително–технологична индустрилна база, съответстваща на нужните военни способности на европейските въоръжени сили.
Постоянното структурирано сътрудничество обаче е инструмент, а не цел. То трябва да придвижи напред стратегическата автономия на Европа и да допринесе за материализиране на Европейснката политика за сигурност и отбрана в един конкретен резултат, какъвто може да бъдат на първо време общи европейски формирования. Т.е. имаме пред себе си един дългосрочен процес, който не може да зависи от Брекзит или от популистки политики, пренебрегващи факта, че нито една страна днес не би могла да се справи самостоятелно с новите предизвикателства. Планираното увеличаване на инвестициите в сигурността и отбраната във финансовата рамка 2021–2027 г за Европейския фонд за отбрана на 13 млрд евро, което е 22 пъти в сравнение с този до 2020 г., би могло да запълни вакума, който ще остави излизането на Великобритания.
Четвърто, независимо от демонстрираната от разузнавателните служби на Германия, Франция и Великобритания по време на Мюнхенската среща готовност за продължаване на изграденото вече сътрудничество, трябва да се има предвид, че това, което важи на национално ниво, съвсем не е валидно за ЕС като цяло. [6]
Брекзит, затварянето в собствените интереси и размиване на доверието, влошиха силно средата, която би могла да бъде основа за една бъдеща европейска разузнавателна служба. В борбата срещу тероризма и обмена на данни между разузнаванията би могло да се постигне по–голяма близост, но ще са необходими компромиси. Фокусирайки се върху повече самостоятелност, Великобритания противно на тенденцията към по–активни контакти между разузнавателните служби, организира самостоятелни операции, за които се стреми да спечели подкрепата на други държави.
Освен това, промените и особено нарастващата интензивност на информационната война изведоха на преден план нови подходи и практики. За съжаление те водят до това, че границата между ”независим” и ”общественополезен” институт, НПО или фондация и света на военните и разузнавателните служби напълно се размива. В края на 2018 г. Великобритания възложи на институт за държано управление и новосъздадена фондация да водят информационна война, но на практика изпълняват и други задачи, досега в 9 държави, в които бяха изградени т.нар. ”клъстери” - в Испания, Франция, Германия, Гърция, Холандия, Литва, Норвегия, Сърбия и Италия. Планирани са такива в още 18 страни, включително и в България. В тях са привличат известни журналисти и учени. Интересното е, че всички тези ”клъстери” се контролират не от самия институт, а от съответните посолства на Великобритания. Така България може неволно да бъде забъркана в международен скандал или стане изпълнител на чужди интереси. Информационната война води до политическо инструментализиране на заплахите, а когато няма такива, те се измислят или инсценират и разузнаванията участват в това.
Отслабването на военната мощ от евентуално продължаване раздробяването на ЕС се компенсира от утвърждаващата се вече практика на приватизиране на войните и превръщане на военно–индустриалния сектор в постоянен военен комплекс с интерес към неограничено продължаване на войните.
Пето, взаимодействието с НАТО: Институционализираното сътрудничество на Лондон с НАТО и ОССЕ ще продължи. Тереза Мей декларира, че ще подкрепя европейските страни чрез НАТО с военните си бази зад граница, два нови самолетоносача и широка информационна мрежа. Може да се очаква, че Великобритания ще развие по–силно стратегическо сътрудничество със САЩ, Япония, страните от Персийсксия залив. Т.е. амбициите са и след Брекзит да остане първокласна глобална военна сила и незаменим партньор за европейските съседи. Gavin Williamson, британски министър на отбраната, е на мнение, че след излизане от ЕС ще укрепи още повече въоръжените сили на страната, които да засилят глобалното си присъствие и да бъдат готови да прокарват интереси и със сила.[7] Великобритания няма да може обаче, да играе същата роля на мост между САЩ и европейските партньори в НАТО, поради намалялото доверие към нея. Би трябвало обаче да се положат усилия за запазване на тесните консултации между НАТО и ЕС.
НАТО би могъл обаче, да бъде главен форум за търсене на съгласуване по предизвикателствата, ако не може да намери такова на военнополитическа основа с ЕС. От друга страна с малко повече смелост в прогнозите бихме могли да си представим Европейската обща политика за сигурност и отбрана в бъдеще като механизъм за интегриране на автономни актьори и с малко повече дипломация да предложи механизми за координация за глобален мир, тъй като в тази област НАТО разполага с ограничени способности.
По всичко изглежда обаче, че проблеми има по–скоро НАТО, а не Великобритания, заради неспособността с повече самокритичност да се променя и усъвършенства. Тези промени биха могли да изглеждат така:
▪ По–малка политическа роля на назначени администратори и генерали и направлявания от тях военен инструментариум.
▪ Промени в командната структура, като част от заеманите длъжности от американски генерали се заемат от европейски такива в съответствие и в отговор на изискванията на президента Тръмп и за по–справедливо разпределение на отговорностите.
▪ Промяна на член Пети от Договора, гарантиращ действителна и сигурна защита.
▪ Промяна в задачите и способностите на НАТО предвид промените в света, ролята на военния фактор при решаване на конфликти, навлизането в нова технологична ера, хибридните войни.
▪ Командните структури на НАТО би трябвало да са в състояние да предоставят елементи от генералщабната дейност за операции под ръководството на ЕС.
Мястото на България
Потенциален риск за България е изоставането ни в модернизацята на въоръжените ни сили, което ни оставя в периферията при процеса на интегриране на европейската отбрана, докато Румъния, Чехия и други страни например вече обединяват свои военни формирования с Бундесвера. Това може да има и геополитически последствия, ако попаднем в една от посочваните от някои Тинк–танкове на САЩ оси – Турция–България– Македония–Косово– Албания.
Най–полезно за България е участието в общия Фонд за европейската отбранителна индустрия. Но именно заради слабите ни възможности бяхме допуснати само до 3 от общо 17 проекти от първия пакет, като 2 от тях бяха свързани с предоставяне на коридори и обслужващи задачи, а не до високотехнологични разработки.[8] Необходимо е по–своевременно да се търсят партньори /необходими са минимум трима такива за всеки проект/ и по–агресивно да се лобира за следващите проекти, които да имат принос за повишаване нашите оперативни способности. Целесъобразно е, да се фокусираме повече и в научно–изследователски проекти, за които България разполага с добър научно–технически потенциал. А бюджетът на Фонда само за изследователски проекти е 4,1 млрд евро. При придобиването на въоръжение и техника трябва да е ясно, че присъединяването ни към Фонда за европейска отбранителна индустрия ще предполага ориентирането ни към платформи произведени в Европа, а на всяка друга ориентация нашите европейски партньори гледат изключително ревниво и критично и с основание, защото получаваме средства от общия Фонд за европейска отбранителна индустрия. Съпротивата на САЩ срещу укрепващата европейска отбранителна индустрия ще се увеличава, но България не бива да загърбва европейската солидарност заради чисто икономическите интереси на големи американски компании.
Протичащите процеси в Европа изискват промени в различни области на Българската отбранителна индустрия и ведомства:
▪ Научно–изследователската и развойна дейност е ключова за бъдещото развитие на отрасъла, за създаването на нови продукти и повишаване на конкурентноспособността на фирмите, но подценяването й е довело до минимизирането на нейния потенциал.
▪ Производителите се нуждаят от перспектива за разработките и производството, но Минтистерството на отбраната не може да им каже, от какво ще се нуждае след 5–10 години. Само след конкретизиране на плановете за развитие на отбранителните способности и гарантиране на устойчивото им изпълнение, това може да се преодолее.
▪ Липсата на приемственост между правителствата се отразява и върху отбранителната индустрия и подкрепата за нея.
▪ Вменяваните нагласи в обществото, поляризирайки всеки разумен диалог за реформи в ЕС и сигурността в групи на евроскептици и атлантици нанася повече щети и пречи в придвижването ни към едно действително усъвършенстване на общия европейски дом и неговото опазване и защита.
Бележки и източници:
[1] Niklas Masuhr, Der Ukrainekrieg und westliche Militärstrategie - CSS - ETH Zürich, April 2019, Достъпен от www.css.ethz.ch/content/dam/ethz/...for.../pdfs/CSSAnalyse242-... /16.04.2019/
[2] Waldemar Geiger, Reduziert Großbritannien seine Panzertruppe? Europäische Sicherheit und Technik, Heft 4, April 2019, Достъпен от https://esut.de/2019/04/meldungen/streitkraefte/12271/grossbritannien-panzertruppe/ /26.04.2019/
[3] Shannon n. Kile and Hans m. Kristensen, Trends in world nuclear forces, Sipri, Juli 2017, Достъпен от https://www.sipri.org/sites/default/files/2017-06/fs_1707_wnf.pdf , / 16.04.2019 /
[4] Alan Mak, Der Brexit wird nichts an Großbritanniens Verhältnis zur Nato ändern, Frankfurter Allgemeine Zeitung, 14.02.2019, Достъпен от https://www.faz.net/aktuell/politik/ausland/sicherheit-in-europa-brexit-wird-verhaeltnis-zur-nato-nicht-aendern-16037177.html /16.04.2019/
[5] Simeon Nikolow, Bulgaria, in „Strategic Autonomy and the Defence of Europe. On the Road to a European Army?”, Dietz Verlag, Bonn, Deutschland, 2017, page 90- 102
[6] Christian Trippe,Bedroht der Brexit Europas Sicherheit? Deutsche Welle, 15 02 2019, Достъпен от
https://www.dw.com/de/bedroht-der-brexit-europas-sicherheit/a-47541685 /15.02.2019/
[7] „Säbelrasseln vor dem Brexit Britisches Militär soll "mehr tödliche Schlagkraft entwickeln" 1.02.2019, Достъпен от https://www.spiegel.de/politik/ausland/brexit-mays-verteidigungsminister-sieht-grossbritannien-als-militaerische-fuehrungsmacht-a-1252605.html, /11.02.2019/
[8] Министерство на отбраната, „България и общата политикиа за сигурност и отбрана на Европейскеия съюз, Актуално развитие в областта на ОПСО на ЕС”, Достъпен от https://www.mod.bg/bg/cooperation.html. /16.04.2019/
THE EFFECTS OF BREXIT ON EUROPEAN DEFENSE, DEFENSE INDUSTRY COOPERATION AND THE CHANCES OF BULGARIA
Simeon Nikolov*, snikolow@abv.bg
Summary: Considering some new moments in the security environment, five challenges, which are related to the consequences of Brexit to the European Defense and the possible solutions, are outlined in five areas: Changing Britain's status as a partner; Legal regulation of all issues concerning security and defense; Permanent Structured Cooperation (PESCO); Cooperation in Intelligence area and the Interaction with NATO as a fifth area. A potential risk for Bulgaria is the remaining of the country at the periphery of the of European defense integration. Bulgaria benefits the most of the its participation in the newly created common fund of the European defense industry. The Processes in Europe require changes in the Bulgarian defense industry as well.
Keywords: Brexit, Common European Defense, Permanent Structured Cooperation (PESСO), European Defense Industry, Intelligence Services, NATO, Armed Forces, Bulgarian Defense Industry, cooperation
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация