ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

„Зона за сигурност” – смокиновото листо на Ердоган

Симеон Николов, 12.10.2019

Турските лидери много харесват символиката. Но европейските коментатори не познават Ориента и въобще не им направи впечатление, че военната операция срещу Северна Сирия съвпадна със събития от октомври 1918 г. и по–конкретно със залегналите в т.н. Националния пакт граници, идентифициращи онези части от империята след поражението в Първата световна война, за които правителството е готово да се бори. Картите от този период не са карти на Османската империя или на целия тюркски свят, но много турски  медии ги показаха в деня на стартиралата военна операция срещу Сирия. „Границите”  на Турция преминават северно от Алепо в днешна Сирия до Киркук в сегашен Ирак. Според Ердоган тогава Ататюрк е предал  Мосул и гръцките острови, но внушението е, че един силен лидер като него днес ще си върне и двете. От 3 години турските медии разпространяват карти, които дават ясна представа към какви граници ще се придържа той. Вестникът на неговата Партия на справедливостта и развитието „Yeni Akit“ в деня на военната операция излезе с едро заглавие на първа страница: „Върви и кажи на неверниците, че армията на Мохамед се е завърнала!”

Турската инвазия в Северна Сирия, започнала на 09. 10. 2019 г.  не беше изненада. Президетът Ердоган многократно предупреждаваше, че ще вземе нещата в свои ръце, защото очевидно партньорите му не се съгласяваха с доводите на колегата си. Още през април 2019 г. той се нуждаеше от бърз външнополитически успех и подсказа, че „веднага след изборите ще реши въпроса за Сирия на място / на бойното поле/, а не на бюрото”. През август 2019 г. открито заяви, че „само който е с военен бутуш на място, може да определя бъдещето на страната”.

Много изявления, позиции, резолюции бяха формулирани през първите дни на операцията, но никой не посочи действителните причини и цели поради които Ердоган заложи на този аргесивен ход. Официалното изявление от турска страна, акцентиращо на осигуряване на мир, сигурност за населението и борба с тероризма, беше тотално несъответстващо на истинските намерения на турския президент, а наименованието на операцията звучеше изключително цинично: „Източник на мир”. Аргументът, че действията на Турция са на основание член 51 от Устава на ООН, който признава правото на държавата на самозащита, въобще не издържа, защото отсъства формулираното в този член условние „в случай на въоръжено нападение” срещу страната, а „мерките при упражняване на това право с нищо не трябва да засягат правомощията и отговорностите на Съвета за сигурност”. Последният обаче се събра едва след започване на военната операция. Ердоган определя защитата на кюрдското население като атака срещу турската сигурност, което е абсурдно!  В случаят не Турция, а Сирия има правото да се възползва от член 51 от устава на ООН.

На територия, която от векове  е била кюрдска, се подготвя създаването на огромно гето, охранявано от ислямистски отряди, мобилизирани от турска страна, което също е в противоречие на международни норми по оказване на помощ на бежанците.

Самото понятие „Зона за сигурност”  също е неадекватно и в проекто–резолюцията на СС на ООН правилно беше отбелязано, че зад военната операция прозират намерения за „подмяна на населението”. Но това не е цел, а средство и далеч не е единственото.  

Какво цели Ердоган?

▪ Турция се нуждаеше от повече влияние в Сирия и по–силни позиции в тристранните преговори с Русия и Иран, в които първоначално бе пренебрегвана. Самият факт, че не можа да отстои интересите си в Идлиб, е част от причината  да компенсира това с тази операция.  Сирийските демократични сили, подкрепяни от САЩ, контролираха една трета от сирийската територия, а това би означавало право на глас при обсъждане бъдещето на страната. Ограничавайки тяхното присъствие до възможния минимум се освобождава политически терен.

▪ Истинският повод да се премине към трета поредна военна операция в Сирия е в това, че Сирийските демократични сили допринесоха реално най–много за разгрома на „Ислямска държава” и с това разбиха „джихадистката стратегия” на Ердоган, който слага в една кошница марксистката и обявена за терористична организация Кюрдска работническа партия и сирийските Отряди за народна отбрана, военно крило на Партията на демократичното единство. А провала на аргументите  на Ердоган щеше да се отрази зле и на вътрешнополитическата му стабилност, която и без това бе силно разклатена след местните избори, губейки от опозицията много големи градове.

▪ Важна цел е разрушаването на уникалния демократичен модел, който бе изграден в кюрдската автономия Роджава. Равенството на религииге, участие на всички етноси в местните съвети и др. не се харесваха нито на „Ислямска държава”, която преди години атакува кюрдския град Кобани, превърнал се в символ на героична защита, така и на управлението в съседна Турция, което се опасяваше този модел да не зарази и турските кюрди.

▪ Най–дългосрочната цел обаче има корени в «Стратегическата дълбочина» на Ахмет Давутоглу и амбициите на Ердоган да върне старото величие на страната и нейните граници от Националния пакт, в името на което наложи промяна на Конституцията и въведе президентско управление. В Сирия и Ирак военните операции и създадени армейски опорни пунктове съвпадаха изключително точно с посочените в Пакта граници. Ердоган използва за целите си турски  малцинства в съседните страни. Турция превърна и Европа в обект на своята стратегия, подкрепяща систематично ислямизацията й, както и изграждането на мрежа от свои инструменти и дори политически партии.

▪ Крайната цел на турския президент е страната му да доминира в целия регион. Затова е необходимо Сирия да е провалена държава, да продължи хаоса и нестабилността. Събразно тези стратегически планове бяха създадени и военните бази в Катар и Судан, което е заявка за голямата игра за важен за международното корабоплаване  стратегически район, където САЩ, Франция, Италия имат военно присъствие на «вратата» на Червено море. Заложено беше и на т. н. «шиитска дъга», а триъгълникът Катар–Иран–Турция вече безпокои Саудитска Арабия. Като убеден  привърженик на «Мюсюлмански братя», организация обявена за терористична в САЩ и Египет, тази линя бе логична за Ердоган.

▪ От геополитическа перспектива би било интересно да се разсъждава по това, че Турция се позиционира между два полюса в един новооформящ се международен ред, като прави това търсейки най–голямата изгода за себе си.  В речта си пред ООН Ердоган отбеляза: «Светът е по–голям от пет», визирайки постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. Дали това е послание, че в междуполюсния свят не е достатъчно тези 5 държави да вземат решения, или Турция има претенцията да бъде шести член в СС? Във всеки случай, показателно е, че една страна от средна величина се опитва да принуди най–мощната държава да признае нейните интереси и право да ги преследва по свой начин. Но тук султанът се самозабрави и сгази международния правов ред. А защо да не го прави, като САЩ си го позволяват? Заяви направо, че му се полага дори и ядрено оръжие, след като на другите е разрешено.

Ако сред горните цели някой счете, че е пропуснато опасението на Ердоган от създаване на кюрдска държава, изтъквано често от «експерти» и политици, нека се справи с актуалната информация от последните години, за да разбере, че кюрдите отдавна се отказаха от своята мечта и заложиха на автономия, а обхвата на последната е единствения спорен проблем в досегашните преговори с Дамаск. А колкото до тюрските кюрди, добре е да се види и посланието на лидера Йоджалан преди местните избори т.г.

Какви ще бъдат реалните последствия от операцията?

▪ В дългосрочен план ще бъде подменено коренното кюрдско население. Институтът за външна политика в Германия дава за пример резултата от операциите «Щита на Ефрат» през 2016 от Джарабулус до Азаз и «Масринова клонка» през 2018 г. в провинция Африн и го формулира като «турцизиране на Северна Сирия». Холандският институт Clingendael констатира, че само от района на Джарабулус са прогонени 150 000 сирийски кюрди, което е полованата от населението и на тяхно място са заселени арабско говорещи сирийци. Европейският институт във Флоренция уточнява, че 90 000 са били преселени от районите на Алепо и Гота. Прогнозите за резултатите от последната, трета операция и създаване на т.н. „Зона за сигурност” също се очертава, че ще бъде операция срещу кюрдите и опит за „арабизиране” на кюрдска територия.

▪ В краткосрочен план ще се активизират нападенията от „Ислямска държава”. Впрочем, това вече се случва, първата атака бе изършена в нощта на 08 срещу 09–ти октомври в нейната бивша столица Ракка. А Сирийските демократични сили заявиха, че ориентират усилията си към защита от турците, което ще им попречи да продължат борбата срещу „Ислямска държава”. Терористичната организация има запазен потенциал: бойците й се вляха в различни ислямистки организации, други минаха в нелегалност, запазени бяха пропагандния отдел и разузнавателната служба, складове с въоръжение, финансовите им резерви възлизат на 300 млн долара. Ръководството своевременно осигури прехвърляне на ценни кадри с боен опит в други страни към досегашните 17, в които имаше присъствие.

▪ Оправдани са опасенията на европейските страни, че задържаните в плен терористи в лагери в Сирия, охранявани от Сирийските демократични сили могат да бъдат освободени и да тръгнат към Европа. Още първият ракетен обстрел на турците нанесе щети на външните зидове на затвора с най–опасните терористи от „Ислямска държава”, 2000 на брой. В лагерите има общо 90 000 дущи– мъже, жени и деца. В лагера”Ал Хол” от 70 000 души, 26 000 са от „Илямска държава”. Както кюрдите, така и САЩ отдавна предлагаха на европейските страни да приемат сънародниците си, но те не пожелаха, с малки изключение като Франция, която прехвърли някои от френските бойци в затвори в Ирак. Едва на третия ден от операцията САЩ прехъврлиха няколко известни и опасни терористи от Сирия в Ирак.

▪ Започналите военни действия срещу населението на Северна Сирия  и познатата експанзионистична политика на Ердоган няма да останат ограничени в посочените сирийски провинции. Амбициите на Турция са по–големи, а условията в Сирия и потенциалът от враждуващи страни предполагат подновяване на войната, чийто край изглеждаше толкова близко. Всъщност, с предоставяне на свобода на Турция да действа по този начин се минира изграждането на основите за демократчино развитие на Сирия. Новите сблъсъци, които се очертават, освен тези с „Ислямска държава”, са следните: В началния етап Отрядите за народна защита ще воюват срещу турските сили и техните ислямистки съюзници. Те обявиха и всеобща мобилизация на кюрдите. Започнаха вече партизански действия на кюрдите в Африн. Заявлението на сирийското правителство, че ще направи всичко за запазване целостта на страната, означава, че не е изключен и директен сирийско–турски сблъсък. Инциденти при грешни попадения могат да предизвикат нови фронтове: още на третия ден от операцията турските въоръжени сили обстрелваха част от специалните сили на САЩ край гр. Кобани. За щастие нямаше жертви, защото се знае, как реагират американските, пък и руските военни в отговор на загинал свои сънародници.

▪ Въпреки споменаваната на първо място опасност от нова бежанска вълна, трябва да се има предвид, че тя е преекспонирана. Да, може да има такава, ако се разширят военните действия. За сега бежанците бягат в обратна посока, не към турската граница, която в голямата си част е затворена с предпазни съоръжения. Колкото до изпълнение на заканите на президента Ердоган към ЕС, това е по–вероятно, но не в мащабите, в които ни се представя. От споменаваните 3,6 млн бежанци, само 240 000 бяха в лагери, а от три месеца те един след друг се закриват. Над 350 000 са се завърнали в Сирия, други принудително се извозват от турска страна в завзетите от Турция сирийски провинции. Според германската n-tv обаче, „турското разузнаване винаги се активизира и организира мигрантски натиск, когато Турция се нуждае от пари или политическо благоволение от ЕС”. Освен това, ако не беше това военно нахлуване на Турция, войната вече бе приключила и нямаше да имаме основание да приемаме бежанци.

САЩ и Русия сърфират между международни и вътрешни проблеми

Зад блокирането от САЩ и Русия на проекторезолюцията в Съвета за сигурност на ООН, внесена от Германия, Франция, Великобритания, Белгия и Полша, както и аналогичните действия на Унгария в рамките на ЕС, стоят определени интереси и зависимости.

САЩ показват противоречива двойнствена позиция, в резултат на вътрешнополитическите противоречия във Вашингтон и острата реакция срещу президента Тръмп, който напомни за обещанията си да изведе страната от „продължителни и ненужни войни”. След очевидната подкрепа на плановете на Ердоган, дадена в телефонен разговор между двамата президенти със заявяването на готовност да бъде изтеглена част от американския контингент от въпросните райони, последва твърдението, че САЩ не подкрепят турската инвазия. Въпреки блокирането на резолюцията в СС на ООН, след него САЩ призоваха пък за нейното прекратяване. Първото може да се обясни с желанието да се дискредитират постигнатите досега успехи на Русия и внесе разкол в коалицията Русия–Турция–Иран, второто – с натиска на силите, които се стремят да не позволят на Тръмп да осъществи предизборното си обещание. Това бе подкрепено и от инициатива в друга насока: адмирал Джордж Ричарсън съобщи за подготовката на тактически военен удар срещу руските въоръжени сили в Крим.

Очаквано беше САЩ да се самопредложат за посредник, защото те и без това постепенно биват изтласквани от преговорния процес и операциите в Сирия.

Според офицера от Специалните сили на САЩ, участник във войните в Близкия Изток, Chuk Pfarrer, сред военните има силни настроения срещу Тръмп. Отношението към Турция и нейната политика е 100% отрицателно в почти всички среди в САЩ. А отказът на САЩ от досегашния си кюрдски партньор, платил с 11 000 загинали и над 21 000 ранени, ако е истински, а не тактическа игра, вече води до срив на доверието дори в страни от НАТО. Какво би станало, ако след като е превърнала източноевропейските си партньори във фронтова зона, а утре оттегли военнта си подкрепа? Не е изключено Тръмп да разсъждава в посока създаване условия за ускоряване свалянето на Ердоган. Много вярно американският президент е схванал слабото й място– икономиката и затова заплаши с остри икономически санкции. Ако с военната аванатюра Ердоган задълбочи и международната си изолация, това напълно се вписва в американските сценарии, как да си върне стратегически важния съюзник и провали руско–турското сътрудничество.

Има вероятност позицията на Вашингтон коренно да се промени, ако турските сили и техните ислямистки съюзници извършат геноцид над кюрдското население. Тогава е възможна и военна намеса на САЩ срещу Турция. От това може да се направи извода, че САЩ едва ли скоро биха напуснали Сирия, напротив, създадената ситуация може да бъде повод за намеса, която да е свързана с ограничаване влиянието на Иран както в Сирия, така и в Ирак.

Русия блокира резолюцията защото не може да си позволи разпад на коалицията с Турция и Иран, която е важна за уреждане бъдещето на Сирия. Въпреки това, президентът Путин изрази съмнение, че Турция би се справила с терористите. Освен това, проекто–резолюцията на СС на ООН не отива достатъчно далеч, като не засяга и правото на намеса и военно присъствие на други сили в страната, очевидно визирайки САЩ и Турция, за които няма нито резолюция на СС на ООН, нито покана на сирийското правителство. Препоръката на Русия да започнат преговори между Дамаск и кюрдите е трудно изпълнима, защото сирийското правителство вижда в тях „агенти на Вашингтон”. А тезата, че Русия би могла да привлече досегашните съюзници на САЩ кюрдите на своя страна би станало възможно само ако сегашното поведение на Тръмп не е временен тактически ход.

НАТО и ЕС: Светкавичното посещение на генералния секретар на Алианса Столтенберг в Турция е свидетелство за сериозността на положението. По–меката позиция на НАТО обаче пътвърждава факта, че Турция е считана за твърде важен съюзник за да бъде изоставена. Въпросът за това, дали Турция да остане в НАТО възникна за пореден път след началото на операцията и особено след отправената към ЕС закана за пускане на мигрантите. Това наложи включването на темата за разглеждане в дневния ред на предстоящата среща на върха на ЕС следващата седмица. ЕС обаче носи също вина за това, което си позволява Турция днес, защото не осъди първите две военни операции на  Ердоган в Сирия – „Щита на Ефрат” и „Маслинова клонка”, въпреки нарушаване на международното право, въпреки етническото прочистване на населението, въпреки фактическо анексиране на териториии– турски назначения, утвърждаване на решения на градските съвети от Анкара, изучаване на турски език, предоставяне само на турски фирми на строежите тези области и др.

Турция – изолирана от световната общност но сплотена на патриотична основа

В резултат на решителните военни мерки Ердоган успя да сплоти редиците зад себе си. Опозицията в лицето на Народно–републиканската партия подкрепи военната операция. Единствено прокюрдската и проевропейска  Народно–демокатична партия се противопостави на ердогановата авантюра. Иронията е в това, че без кюрдите НРП нямаше да спечели големите градове в местните избори и да нанесе за първи път такова поражение на Ердоган.

В международен план има силен срив на авторитета на Турция. Военното нахлуване и циничните аргументи на управляващите станаха повод както в САЩ, така и в Европа за напомняне на твърде нелицеприятни за Анкара факти, главно относно някогашната й подкрепа за  „Ислямска държава” на база документирани факти.  

Тепърва започна да се развръща мощно протестно движение на кюрдите в Европа. Не трябва да се съмняваме, че Ердоган ще противодейства, защото отдавна доказа, че гледа на турците в Западноевропейските страни като на троянски кон и защото създаде мрежа от организации и структури в своя подкрепа. Да не говорим за активността на турското разузнаване, което стигна до ликвидиране и отвличане на противници на турския режим.

Позицията на България

Докато другите европейски страни се обоснаваха с нарушаване на международното право, защитиха демократичните ценности  и призоваха за прекратяване на военната операция, ние поставихме акцента само върху две неща: добросъседските отношения с Турция и обещанието на Ердоган, че няма да пусне бежанците. Има известна логика като съседна и слаба страна да мислим и по този начин. Но за съжаление Ердоган, който не се съобразява нито с Вашингтон, нито с Брюксел, едва ли би се съобразил със София, ако счете, че е наложително да изпълни заканата си. За да се разберат някои неща, премиерът трябва да има съветници, които познават в дълбочина манталитета на турския елит, практиката и историята, но за съжаление такива няма вече и в МВнР.

Отправяйки призив към ЕС да спре критиките си срещу Турция, ние фактически казваме „Да” на нарушаване на международното право, „Да” на етническото прочистване, „Да” на цивилните жертви, „Да” на съюза на една натовска армия с отряди от ислямисти–главорези. Точно в този момент дългогодишни политици в българското Народно събрание да правят изявления, че Турция трябва да бъде приета в ЕС, а само дни преди това да са ни убеждавали в европейски и евроатлантически ценности е същия цинизъм, който ни демонстрира президента Ердоган с аргументите си да „справедливата” касапница, на която подлага кюрдския народ.

Демократичните ценности трябва да се защитават постоянно, те не са даденост, която ни е гарантирана завинаги. 

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация