ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Турскогръцка федерация или война? Засега нито едното, нито другото
Симеон Николов, 12.06.2020
След като в началото на юни министърът на отбраната на Гърция Никос Панайотопулос заяви, че страната му е готова да използва военна сила за да потуши конфликта, възникнал след заявката на Турция за лиценз за изследване и добив на газови и нефтени находища в непосредствена близост до гръцки острови, няма коментар в Европа, който да не споменава думата война, а към 1213 юни вече се твърдеше, че тя е почти неизбежна. Но не това е найизненадващото, предвид на примерите от близкото минало, когато съседите ни отново бяха на ръба на войната като през 2016 г. заради островите Imia или през 2018 г. с ежедневните десетки нарушения на гръцкото въздушно прностранство от бойни турски самолети, или през пролетта на настоящата година, когато турското знаме бе забито на оголения гръцки бряг на р. Марица. Показателни днес са две неща:
Първо, опитът да се възроди една нереалистична идея, която бе лансирана от покойния вече историк Вангелис Кехриотис: създаване на турскогръцка федерация като силов фактор в Средиземно море и на Балканите, за която Георгиос Пападопоулос заяви на 29 май 1971 г., че «няма алтернатива». През 2011 г. по време на гръцката криза вк «Елефтеротипиа» публикува материал, в който разясни, как гърците гледат на въпроса за федерация между Турция и Гърция. А днес отново се коментира същото.
Второ, далеч пореалистичната перспектива назряващото разрастване на конфликта в Либия да бъде допълнено и с военен конфликт между две страничленки на НАТО, което пък не би било изненада предвид на разделението на неговите членове и по отношение на Либия и намесените там сили, но би възпламенил цялото Средиземноморие.
Найдостоверното обяснение за «романтичната» идея за турскогръцка федерация е, че тя е израз на безсилието на Европейския съюз да повлияе за предотвратяване на конфликта на собствените си граници, макар че седем държави, прилежащи към Средиземно море призоваха двете страни да уважават международното право, включително морското и техните суверенни права. Тук трябва да си спомним и поведението и на НАТО, която на последната си среща на върха на 03/04. декември 2019 г. не уважи оплакването на Гърция с обяснението, че това било двустранен проблем.
Размразяването на идеи, подобни на тази за турскогръцка федерация, която в интерес на истината има горещи подръжници и в двете страни, е не само нереалистична, но и вредна в настоящия момент. Въпреки, че аргументите на привържениците й са в очакването тя да разреши всички конфликти между двете страни, тъй като те щели да се претопят поне икономически и географски в едно обединение. Идеята събужда обаче спомени и за несъстоялия се план за гръцкоалбанска федерация от 1943 г., за провалилата се идея за Кипърска федерация срещу достъп на Турция до проучване на газови и нефтени находища, за обединение на албанските общности на Балканите, за връщане на Турция към границите на Османската империя, маркирани днес с военните постове на турската армия в Сирия и Иракски Кюрдистан, за идеи за компенсиране с територии, ако се допусне създаване на Кюрдска държава и т.н. Затова не би трябвало да се подценяват дори такива нереалистични на пръв поглед идеи.
Евентуален военен сблъсък между Турция и Гърция не би бил от полза и за двете страни, предвид икономическото им положение и международната изолация на Анкара. Появилите се оценки, че турската военна мощ надвишава тази на Гърция са верни по принцип, но това не обещава турска победа при евентуален военен сблъсък. Докато Турция е ангажирана на два фронта Сирия и Либия, но и в двата случаи действа с подкрепата на «прокси» сили ислямистки отряди от Сирия, Гърция разполага с модерно равностойно въоръжение, силна авиация, добра ПВО. Една изтощителна война, каквато впрочем Западът не би допуснал, би сринала и двете държави.
Печеливши биха били единствено големите международни концерни за добив на газ и нефт, които в края на краищата ще си поделят определени природни ресурси, а цената биха платили Гърция и Турция. НАТО също ще е губещ в такава война, защото още преди да е започнала се очертава разцепление на членовете на съюза. САЩ имат своите изключително сериозни вътрешнополитически проблеми, а и не биха рискували укрепването на южния фланг след подписания милата година актуализиран договор за военно сътрудничество с Гърция с мащабни планове за разширяване на своите бази в нашата съседка, чието предназначение впрочем е в посока Североизток и контрол на Проливите.
Напълно прибързани и фалшиви бяха твърденията на някои западни коментатори, че при евентуален конфликт Русия щяла да подкрепи Гърция, подведени може би и от мнението на президента на руската Академия по геополитика Константин Сивков.
Руските коментари в държавни медии буквално от последните дни обаче, не препоръчват на Гърция да се впуска в такива действия срещу Турция. САЩ и Русия нямат интерес от такава война.
При възникване на такава остра ситуация в близост до българските граници беше нормално България да излезе с позиция и предупреждение, да проведе консултации, да участва в мобилизирането на европейски отговор. Не станахме свидетели на подобни стъпки. Нещо повече, в публикувания тези дни открит /несекретен/ доклад на Военното ни разузнаване, макар и за 2019 г., няма и следа от анализ и изводи в тази насока, въпреки че събитията се развиваха и през този отчетен период. При подобни ситуации, независимо от съюзническите ни отношения би трябвало вече да са «проиграни» сценариите, които биха възникнали и планирани конкретни действия по «прикриване» на границите ни, дори само заради бежанския поток, който ще възникне.
Посредничеството между такива непримирими противници като Турция и Гърция наистина е трудно и българският премиер го почувства пряко, когато се опита да събере президента Ердоган и премиера Мицотакис на тристранна среща. Тогава турският президент не пожела да се озове в една стая с гръцкия премиер, но само дни след това замина за Брюксел за да постави въпроса за споразумението с ЕС по бежанците и да настоява за обещаната финансова подкрепа.
Посланикът на САЩ в Гърция Geoffrey Pyatt обаче, за да балансира отношенията и за да окаже натиск върху гръцката страна, още миналия петък посети военната база в Souda на остров Крета заедно с гръцкия военен министър Никос Панагиотопоулос и началника на ГЩ Константинос Флорес и направи някои изявления, които хвърлят светлина по въпроса. Първо, той изтъкна важната роля на военната база като плацдарм за проектиране на американска сила в един стратегически и динамичен район в Източното Средиземноморие от Сирия, Либия, до Черно море. Второ, посланикът дипломатично подчерта, че Гърция не би трябвало да действа самостоятелно в Егейско море и Източното Средиземноморие, тоест, тук думата имат САЩ и те гарантират сигурността на Гърция. Освен това, той не пропусна да изтъкне и значението на НАТО, удобно забравяйки, че именно Алиансът не се вслуша в молбата и тревогите на Атина.
Турският президент Ердоган проведе телефонен разговор с руския си колега Путин, но след като разговаря с американския президент Тръмп, като този порядък напоследък като че ли стана практика. Както руската, така и американската пресслужби излязоха със сходни съобщения, от които се разбра, че са били обсъдени три теми: Либия, Сирия и Източното Средиземноморие, но не бяха дадени подробности. От последвалата след това реплика на Ердоган, че «във взаимоотношенията между Турция и САЩ може да настъпи нова ера», бихме могли само да съдим за постигнат компромис, без да сме сигурни по коя от трите теми. Положителното в случая е, че както САЩ, така и Русия внасят успокоение в ситуацията около изострените турскогръцки отношения, което увеличава надеждата, че няма да се стигне до военен сблъсък. За съжаление обаче, Турция никога няма да се откаже от амбициите си по отношение на газовите и нефтени залежи и е въпрос само на време до следващата криза между Анкара и Атина. Единственият позитив от спешната дипломация е предотвратяване едновременното разпалване на две войни в един регион. Защото тази в Либия засега е в далеч понапреднал и трудно разрешим стадий, при това с намесата на много повече страни.
CSR в ТВ и радио предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация