ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Как европейците възприемат заплахите за сигурността си?

Симеон Николов  16.08.2020

Представените тези дни резултати от проучване на Международния изследователски институт You Gov /с 41 предсдтавителства в Европа, САЩ, Близкия Изток, Африка и Азия/ относно възприятията на европейците за съвременните заплахи за сигурността не се посрещат еднозначно в част от 13–те европейски страни, в които то е проведено.

Някои не проумяват защо не е включен въпрос за пандемията Covid-19. Други очевидно не искат да повярват, че населението им има такова ниско доверие в отбранителната политика на своята страна. Българите пък за пореден път ще се запитат, защо България не е включена в изследването. Както винаги досега от Балканските страни присъстват само Румъния и Гърция.

Как европейците възприемат днес заплахите?

Оказва се, че за 21% от европейците имиграцията /бежанци, търсещи убежище и мигранти/ е най голямата заплаха за сигурността им. Разбираемо е, защо при гърците този поцент е 64, а при немците– 24. Но възразяващите или съмняващите се в тези данни трябва да признаят, че управление и медии в повечето европейски страни внушават разбирането за расизъм или нацизъм за всеки, който не одобрява политиката на отворените врати. Провалът на политиката за интегриране на мигрантите, проблемите с престъпността и неспособността на ЕС да намери общи работещи решения са безспорни и е възможно този процент дори да е по–висок.

На второ място като най–голяма заплаха за сигурността се възприемат измененията в климата – 17%. Поляците в най–голяма степен възприемат тази заплаха – 24%, докато сред немците тя достига само 16%. Имат ли основание европейците за такива опасения?

В новоизлязлата също през тези дни книга „Накъде върви светът. Глобалният политически лабиринт през погледа на българските дипломати” на издателство „Изток–Запад”, ние също отбелязваме, че докато се фокусираме предимно върху пандемията, пропускаме далеч по–дългосрочни мащабни с последствията си заплахи. Т.н. до 2070 г. климатичните промени биха могли да прогонят 3,4 млрд от населението от някои региони в света. В резултат ще се увеличат бежанските потоци, бедността, гладните кризи в континентален мащаб. Целта на ООН до 2030 г. да бъде победена бедността отново се отдалечава в неопределено бъдеще. Освен това, Глобалният пакт за миграция и Пакта за бежанците взети заедно ни убеждават, че става дума за масирано заселване на Европа с хора и това са първите глобални документи за началото на преустройство и приемане на новия световен ред.

На трето място като заплаха европейците посочват тероризма със средно 13%. Логично е споменът за атентатите в Париж да обясняват тези 23% при французите, както по същите причини и 21% при британците. В книгата „Накъде отива светът”  ние обърнахме внимание както на трансформацията и възраждането на терористични организации, така и на радикализацията на мюсюлманското население и на резкия скок на крайно десни, расистки изстъпления срещу религиозни обекти на други религии. Не случайно озаглавихме раздела по тази тема „Ако не си разбрал тероризма, ще трябва да го преживееш”.

Може би някои са били подразнени от резултата, че само 20% от европейците са на мнение, че НАТО е важен за отбраната. Не е изненадващо обаче, че германците и шведите имат най–ниско доверие в отбранителната политика на страните си. Подценяването на НАТО можем да се обясним с много неща, но се пропуска факта, че отдавна  структурата му  за медийна и обществена политика  и работа със страните–членки е слаба и недостатъчно професионална. Лектор от Брюксел ни убеждаваше в Центалния дом на армията в София, че са сменили фона на видеоклипа за военни учения с настъпателна агресивна музика. Не се прави така и това съвсем не е достатъчно. По–важното обаче е, че няма и следа от самокритика. Не можеш да откажеш на Гърция подкрепа срещу турската агресия, защото това било двустранен проблем. Такъв подход ще посее съмнения в други страни–членки. Алиансът отдавна се нуждае от реформи, но е немислимо в страни като България да се спомене това официално, макар че сме изроявали необходимите такива на научни конференци.  Колкото до втория въпрос относно ниския дял на доверие в собствената отбранителна политика в някои страни нека си спомним за други проучвания, показващи, че готовността на гражданите да защитават страната си е най–ниска именно в Германия и Австрия – 21%. На предпоследно място сме ние българите с 25%. В същото време готовността на турците е 73%, на американците 72%, на украинците– 62%, на руснаците–59%, на румънците– 38% и т.н. Подробности можете да намерите в цитираната вече новоизлязла книга „Накъде отива светът?”. Но по–важни са изводите, които следва да се направят от тези данни.

Китайската мощ и влияние като заплаха е поставена от европейците на 4–то място с 10%. На пето място с 9% е Русия. Тези резултати маркират промяната на новия курс на САЩ спрямо Китай с агресивна пропагандна кампания и санкции, която изкривява донякъде действителността. Само преди броени дни обаче, излезе от печат втори том на Борислав Сретков „Китай”, в който много подробно е споделен не само богатия личен опит на автора, но са обобщени и анилизирани последните оценки на световно известни експрети по тази страна. Сретков вдига завесата и на търговската война между САЩ и Китай и на същността на тектоничните промени и реалните стратегии и подходи на Пекин. А подходите му не включват военна сила, освен такава за самоотбрана. Друга е философията на неговата икономическа експанзия и влияние. Борислав Сретков прогнозира, че „коронавирусът ще бъде иглата, която ще пробие огроминте балони, надути с кухи пари и в Западното, но и в Източното полукълбо..... При това с много по–сериозни последствия за всички пазари и елементи на световното стопанство. Много вероятно е светът да бъде по–бързо от очакваното разделен на два блока. И в тях ще витае страхът, неизвестността и задължително ще има външен враг. Ще се установят безпримерни  и непознати на живите генерации хора диктатури. В Китай базата и надстройката е готова, в САЩ е на път да се реализира..... Да му мисли цивилизована Европа  и нейната средна класа. Страни като Русия, Бразилия, Турция, Унгария, а ще се появят и нови, нямат проблеми, защото са се подготвили......”

Твърде нереалистично в изследването на международния институт You Gov  изглеждат обаче скромните 7% за американската мощ и влияние като заплаха. Антиамериканските настроения значитилно нарастнаха, а недоверието стигна и до елитите на някои европейски страни, като причините не на последно място са в сигналите, които идват от самите САЩ, било то като прекратяване на международни договори, санкции, противопоставяне на проекти, критики и ултиматуми, непредсказуемост на политиката или съобщения като това на бившият съветник на САЩ по национална сигурност Джон Болтън от преди два дни, че президентът Тръмп «може да реши да обяви излизането на САЩ от НАТО».

Резултатите от проучването общо взето са близки до действителното състояние на възприятието на европейците за заплаха. Като критика, която бихме могли да отправим, е пропуска да се включат въпроси за опасността от военен конфликт, разоръжаването, пукнатините в евроатлантическите отношения, очакванията за бъдещата трансформация на световния ред, предвид на нарастващото съперничество между великите сили и промяна на баланса на силите между някои страни. Липсва въпрос и за опасенията от предстоящи социални сътресения и риск от разпад на вътрешния ред в страните, което се премълчава от медиите. Разбира се, че разчупването на шаблона на повечето подобни институти и организации и разширяването броя на страните на техните проучвания, включително и с България, би допринесъл за по–реална представителност и валидност на  крайните резултати.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация