ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Към Беларус с повече реализъм

Симеон Николов 23.08.2020

Няма съмнение, че в Беларус има диктатура и полицейско насилие, макар някои западни наблюдатели да отбелязват, че и в техните страни органите за сигурност не  щадят протестиращите. Но някои коментари тръгват в много погрешна посока. Сравненията със събитията в Украйна и Грузия в някои случаи са дълбоко неверни.

Причините за масовите протести в Беларус са срещу нечестни и фалшифицирани избори. Няма антируски елементи в него, а отношението на хората към съседна Русия са подчертано близки и приятелски. Споровете между държавните ръководства през последните месеци бяха за доставките на нефт.

Интересът на външни сили към Беларус е повече икономически. САЩ, Саудитска Арабия, Норвегия и Казахстан предложиха доставки на петрол, а през юни т.г. се реализира първата американска доставка.

Голяма част от собствеността в Беларус остава държавна, а едрите металургични центрове, доброто машиностроене и др. са апетитни хапки за всеки  едър инвеститор при евентуална бъдеща приватизация.

Приликата със събитията в Украйна и Грузия във външната намеса са, че виждаме абсолютно същите външни актьори. Поводът в Украйна обаче, беше отхвърлянето на нескопосания договор, предложен от Брюксел.

Освен това и в Украйна намираха необяснимо големи количества пари, както днес в Минск, много преди госпожа Нюланд, помощник държавен секретар на САЩ  да признае за 5–те милиарда години наред, докато се стигне до майдана в Киев.

Положението в Беларус обаче е много по–различно, Лукашенко досега се опитваше да играе и за двете геополитически страни,  а Украйна и Грузия съвсем не са привлекателен пример за беларуските граждани.  Защото резултатът от събитията в Украйна след 2014 г. са, че търговията й с източните партньори се срина от 38 млрд.дол. през 2013 г- до 11,7 мрд дол. днес. Страната е най–бедната и корумпираната. В Грузия пък обемът на продукцията й още боксува на 30% от нивото по време на социализма. А гражданите на Беларусия се радват на далеч по–добри икономиченски показатели и особено на социални бонуси.  

В сегашната ситуация в Беларус би било опасно, ако външни и вътрешни актьори погледнат на проблема отново само като смяна на режима на всяка цена, без оглед на въпроса „А какво идва след това?”. Очевидно, че трябва да се преговаря с Лукашенко за избори, контролирани от външни наблюдатели и конституционни промени и евентуално „достойно” оттегляне”.

Министърът на външните работи на Австрия след среща с америкаския държавен секретар Помпео преди броени дни припомни в интервю  по ZIB2, че „Политиката на ЕС през последните 11 години служеше на целта Беларус да бъде отчуждена от тясното й сътрудничество с Москва.” В тази връзка той напомни за срещата на върха на страните от Централна и Източна Европа във Виена през 2000 г., на която е била очертана „червена линия” през континента от Рига до Одеса.

Исторически Беларус е приобщена към Русия през 18–ти век, откъсвайки я от Съюза Полша–Литва. След Втората световна война, в която губи 25% от населението си тя фактически е буфер между Русия и Европа. Териотрията й обаче исторически винаги е била на пътя на най–важните във военно–стратегическо отношение подходи от Запад към Русия и от Русия към Запада.

Ако НАТО и ЕС настояват в случая  евентуално за аналогичен подход както към Украйна и Грузия, включващ военни предимства, закриване на руснки воени обекти и т.н., не само че няма да успеят, но биха създали опасни предпоставки за световния мир. Русия никога няма да приеме американско присъствние и ракети с малък обсег на беларуско–руската си граница на почти 500 км от Москва. Това напомня казуса с намеренията за американска база в Крим и изместване на руската отбрана в териториална дълбочина. Нещо, което би било самоубийствено за Москва.

За Русия обаче би било рисковано и неприемливо както да предприеме военна намеса в Беларус, така и да защити политически Лукашенко. Най–вероятно Москва ще работи за облекчаване на политическия преход в Беларус.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел бе критикувана за първоначалното й продължително мълчание. Трябва да се има предвид обаче, че ЕС има своите икономически и стратегически интереси. Освен това, САЩ нямат интерес ЕС да спечели влияние в Беларус. Германия е потърпевша от санкциите на САЩ. Тя губи 667 млрд дол. месечно от общо 4 млрд. дол. загуби от тази американска политика и руския й отговор, т.е. най–много от всички страни. Ангела Меркел разбира, че ако се тръгне по пътя, по който се процедираше с Украйна, ще бъде поставено под риск сътрудничеството между ЕС и Русия, а тя най–добре познава последствията от украинския случай. Освен това, сдържаният й подход до изработване на окончателно общо становище се дължеше на действителните трудности на извънредното кризисно съвещание на външните министри на ЕС по Беларус и Турция на 14. август, които бяха прикрити от медиите. Оказа се, че то е било предшествано от голям спор по въпроса дали ЕС също трябва да започне или заплаши с наказателни мерки срещу Турция заради сондажа за газ в Средиземно море. Гърция е призовала за това, но не е успяла да надделее. Като реакция Атина в крайна сметка не  е подкрепила санкциите срещу Беларус, съобщава T. Nuttall от „Икономист“. Всъщност на 14. 08. нямаше официално решение, а само обобщение от върховният представител на Европейския съюз по въпросите за сигурността и външните работи Жозеп Борел. На 19.август ЕС вече прие санкции срещу Беларус и финнасова подкрепа за гражданското общество от 53 млн евро, но не включи името на Александър Лукашенко сред санкционираните.

Фактът, че федералното правителство на Германия само „взе предвид“ курса на Макрон спрямо Турция е предизвикал силно раздразнение в Париж. За да разреши спора, на 20. август  Меркел  се принуди да отиде до лятната резиденция на Макрон в Южна Франция. Това показва също, колко голямо е напрежението, колко малко са постигнали външните министри и колко неточна информация стига до хората, или тези, които не умеят да разчитат знаците на дипломацията.

Същевременно обаче набират сила критики срещу двойния стандарт на големите европейски страни в ЕС заради тяхното отношение към диктаторите, които очевидно се делят на „свои” и на такива, които трябва да бъдат свалени от власт. Например, игнорирането на искането на Гърция за съдействие срещу агресията на турския президент Ердоган, учудвало лидерите в Атина. Толерирането на турския режим би могло да се обясни с огромните инвестиции, които Европа предприема в тази страна. Само за модернизация на жп–линии в Турция Германия е инвестирала 35 млрд евро след 2018 г. Възмущение предизвиква изявлението на външния министър на Германия, че репресиите в Беларус са неприемливи през 21 век, а в сощото време се неглижира убийството на хиляди кюрди, хвърлянето в турските затвори на стотици хиляди интелектуалци и функционери на опозиционната Демократичната партия на народите, етническото прочистване в Сирия и т.н. Германският журналист Томаз Кониц пише в тази връзка: „Шизофренията във възприемането на авторитарни режими и диктатори е симтом за геополитическите размествания през последните години: Това, което в момента се утвърждава, е имперски дискурс, както беше обичайно в  САЩ да узаконяват геополитическите интервенции от десетилетия - и в които избирателното възприемане или игнориране на нарушения на правата на човека функционира като пропаганден инструмент във външната политика и геополитиката.”

CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация