ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Инициативата „Три морета”: Между геополитическатата конфронтация и прагматичния реализъм

Симеон Николов, 12.06.2021

Ще успее ли България да навигира успешно в „Трите морета” – това беше въпросът, който поставиха организаторите на конференцията „Инициативата „Три морета”– между политическата конфронтация и прагматичния реализъм” – фондация „Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения, проведена на 10. юни 2021 г. в София. Президентът Румен Радев, който направи въвеждащо изказване и участва след това и в дискусията, отбеляза, че това е едно много точно заглавие във верния момент. Председателстващият конференцията д–р Любомир Кючюков подчерта, че от една страна се разбира, че България не би могла да остане изолирана от един толкова всеобхватен регионален проект, като се отчитат и ползите, които страната би могла да извлече от развитието на транспортната и комуникационна инфраструктура в Източна Европа. От друга страна се изтъква аргумента, че Инициативата се явява част от геополитическата конфронтация и не води до деескалация на напрежението между ЕС и Русия. Според Кючюков обаче, приемането на домакинството на Инициативата, активността на българската страна и нейните предложения са заявка за това, че България иска да има своя външна политика.

Конференцията привлече изключително голям интерес, но поради известните ограничения, много желаещи да присъстват трябваше да я проследят в интернет. В залата присъстваха представители на администрацията на Президента, на МВнР и Българското дипломатическо дружество, професори от български университети, политици и бивши депутати. 

Госпожа Хелене Кортлендер, директор на бюрото в  България на Фондация „Фридрих Еберт” определи срещата като подготвяща конференцията, която ще се проведе на 08 и 09  юли в нашата страна, чрез дебати не само на експертно равнище. Тя обърна внимание на големия потенциал на региона, но обясни, че досега Инициативата „Три морета” се е държала под потенциала си, защото държавите не бяха толкова уверени във финансирането и не бяха определили още проектите, с които да участват. От миналата година това се промени. Разбира се, какво ще е бъдещето на Инициативата зависи преди всичко от участващите държави и политическата им воля, подкрепени от своите народи. Госпожа Кортлендер благодари на президента Радев, на д–р Кючюков и всички, с които е работила, предвид на това, че в края на месеца приключва мандата й в България. Но Фондация „Фридрих Еберт” ще продължи активната работа в страната. 

Президентът Румен Радев припомни, че инициативата "Три морета" е платформа за сътрудничество и регионално развитие, която обхваща 12 страни от Централна и Източна Европа и допълни, че без Австрия, останалите имат сходна историческа, икономическа, социална траектория на развитие в последното столетие. „Това е неинституционална платформа за диалог на ниво президенти, но нейната цел е именно търсене на най-ефективни пътища за синергия. Отивайки към прагматизма, първото нещо, което виждаме, че транспортната, енергийна и дигитална инфраструктура на нашия регион е много по-неразвита отколкото в богатите Западни държави. Равнището и качеството на живот са право пропорционални на развитието на тази инфраструктура. В последните години работата вътре в инициативата се ускори в това направление, в преследването на тази много важна цел“, каза той.

Според различни изчисления за постигането на сходни нива в развитието на инфраструктурата на Източна Европа с тази в Западна Европа са нужни между 1 и 3 трилиона евро. Затова, според президента Радев, следва да бъде търсен баланс между огромните нужди и реалните финансови възможности на държавите от региона.

Президентът каза, че обединявайки усилията си страните от  региона могат да бъдат по-ефективни, по-бързо да се интегрират в Европа, да постигнат конвергенция и необходимия изравняващ социален статус с държавите от Западна Европа. «Източна Европа има огромна нужда от инвестиции и активният диалог на най-високо равнище е послание към бизнеса в тази насока, подчерта държавният глава. Интерес за инвестиционно партньорство към „Три морета“ вече е заявен  и от държави, извън нейния географски обхват  – Япония, Южна Корея, Великобритания, Катар.»

Румен Радев определи бизнес форума, който ще се проведе в рамките на срещата на върха през месец юли в София, като изключително важен инструмент на Инициативата „Три морета“. По думите му това ще даде възможност на представители на българския бизнес да се срещнат със световните лидери в цифровите и енергийни пазари, което ще стимулира и българската IT индустрия, дигитализацията и енергетиката, като създаде  възможност за привличането на мащабни инвестиции.

След трите доклада на конференцията президентът Радев направи изказване, в което вземайки повод от тезите на докладчиците подчерта: „Ние трябва да имаме ясна представа винаги когато говорим за дадена международна инициатива какъв е нейният геополитически формат, какви са нейните външни измерения, но и какъв е отзвука вътре, какви са ползите и перспективите. От наша гледна точка аз бих перифразирал това много добро заглавие „Инициативата „Три морета“ – между инсинуациите, вътрешнополитическата употреба и реалните ползи за страната“. Още с поемането на домакинството на тази инициатива миналата есен от България започнаха всевъзможни спекулации. Връщане сто години назад идеите на полския маршал Пилсудски за междуморие, противопоставяне на Русия и започнаха да се проектират всякакви теории в тази посока.“ Държавният глава отхвърли спекулации за инициативата "Три морета" и изтъкна, че тя се развива в съвсем друго време и геополитическо пространство.  "Три морета" не е нито съюз, нито е военен, нито е срещу Русия, посочи Радев. За спекулации, че "Три морета" целяла да отреже тръбите на руския газ от изток на запад към Европа, по думите на президента е нелепо това да се твърди в страна, участничка в инициативата, където една тръба -  "Турски поток" мина със завидна скорост през България, платихме за нея до стотинка, влизайки в дългове, да пренесем безплатно руски газ от Турция до Сърбия. И "Северен поток" вече приключва успешно. Така, че тази инсинуация отпада, посочи Радев. Той отхвърли и тезата, че инициативата целяла да откъсне региона на Централна и Източна Европа от ЕС и посочи, че ЕК и Германия са стратегически партньори на "Три морета", чиято основна цел е по-бързото социално и икономическо сближаване между Източна и Западна Европа.

            Президентът открои и интереса на България за разширяване на географския обхват на Инициативата „Три морета“ с привличането на Република Гърция като гост на предстоящата среща на върха. Според президента постигането на по-висока свързаност в Източна Европа е немислимо без усъвършенстването на транспортните коридори Север-Юг в Източна Европа. Като пример в тази насока президентът отбеляза, че строежът на нови мостове на река Дунав ще насърчи, както икономическия обмен, така и туризма и транзита на стоки през страната ни, което ще създаде нова икономическа перспектива за Северна България.

Инвестициите в научна и образователна свързаност са основен фактор за постигането на устойчиво социално и икономическо сближаване в ЕС, подчерта още Румен Радев. Президентът припомни, че науката вече е водещ фактор в развитието на икономиката и затова следва да се утвърждава като приоритет и в регионалното партньорство в Източна Европа. На предстоящата среща на върха в София се очаква да бъде сключено споразумение за сътрудничество между научно-изследователски центрове в 12-те държави участнички от Европейския съюз, което да даде по-голяма перспектива на младите учени да търсят интелигентни решения в областта на свързаността. 

Първият доклад с провокиращото заглавие „Какъв ще е уловът на българския кораб в „Три морета”, изнесен от Симеон Николов, директор на Центъра за стратегичедски проучвания в сигурността и медународните отношения, акцентира върху геополитическите условия в трансформиращия се свят, особеностите на позициите и приноса на отделните страни в Инициативата, предизвикателствата и прогнози за бъдещето и нейната жизненост. Докладчикът обобщи, че въпреки че инициативата „Три морета” е икономическа инфраструктурна рамка за сътрудничество с прагматични намерения, влиятелни участници и партньори проектират в нея свои геополитически стремежи, които не винаги отговарят на интересите на част от страните членки. Но колкото по–малко се намесват аргументи, свързани с геополитически измерения, толкова по–свободно отделните държави ще се включват в проектите. Сред предизвикателствата той изтъкна финансирането, което не би могло да покрие нуждите за реализиране на всички проекти и изрази съмнение, че различните интереси могат да попречат на динамиката на Инициативата. Разумната алтернатива би била активното взаимодействие с ЕС, съфинансирането на проекти от Брюксел, тоест съчетаване на европейско, национално и частно финансиране и намаляване опитите за използването на Инициативата  като геополитически инструмент срещу когото и да било. Какви са ползите за България и има ли рискове, беше друг интересен въпрос, засегнат в доклада. Авторът направи някои оценки и предложения, касаещи българските проекти в Инициативата, като например необходимостта първо от своя стратегия в енергийния сектор, фокусиране на експертния ни потенциал върху изкуствения интелект и квантовия компютър в сферата на дигитализацията и др. По отношение на транспортните проекти докладчикът подчерта необходимостта от промяна на начина на преговори с Гърция и преодоляване икономическите аргументи по тунел под Маказа и недопускане изграждането на пътища от по–висок клас. Накрая бяха очертани някои крайности в българските коментари в медиите, резултат от липса на своевременна информационна кампания, силната фрагментация на общественото мнение и рязко влошените отношения между Запада и Русия. Но усилията да се съберат на едно място бизнес, правителства и инвеститори и в изоставащата страна да влязат три пъти повече инвестиции, отколкото е внесла, да се обявява за „сигурен път към война”, е анализаторско „постижение”, заяви иронично Николов. Той завърши с думите, че Предизвикателството пред нас има три съставни части: как да използваме успешно отпусканите от Фонда финансови средства за класирали се проекти, да не позволим откъсване от Брюксел и да бъдем мост, а не стена срещу Русия и Изтока. Очевидно е, че тук е необходим висш пилотаж в дипломацията.  А провеждането на срещата на върха на инициативата „Три морета” в България е шанс, стига да изиграем тази шеста шахматна партия с повече разум и по–малко безплодни емоции.

Вторият доклад на тема «Руските енергийни проекти в Европа– ще преодолеят ли «триморската бариера»,  бе изнесен от проф. Нина Дюлгерова,  преподавател във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Тя   отбеляза необходимостта да се поставя акцент върху диалога, а не върху конфронтацията и изрази надежда "Триморието" да се превърне не във вектор на противопоставянето между Изтока и Запада, защото най-близо до нас са Турция и Русия, а да бъде своеобразен медиатор. Да следваме принципа чрез диалог към съвършенство и прагматизъм. Политиците никога не забравят, че  най–важно е да получат подкрепата на избирателите.  България не трябва да излиза извън сферата на енергийните проекти, които се развиват, утвърждават и довършват в рамките на Балканския регион, каза още Дюлгерова. В резюме за съдбата на руските проекти– те ще продължат да съществуват.  «Триморието» не трябва да бъде «преодолявано» от руски проекти. За всички има място под слънцето, руските енергийни проекти ги има, ще започнат да се реализират в близко бъдеще, но нека те да бъдат част от енергийния микс и от политическата не конфронтация, а комфорт, който инициативата "Три морета" да създаде в България и в региона, каза Нина Дюлгерова.

Третият доклад на тема «Трите морета и едното от тях: остана ли място за регионално сътрудничество в Черно море» бе представен от проф. Маруся Любчева, директор на Черноморския институт, Бургас. Според нея, Черно море е един минимодел на «Триморието», защото участват изключително различни по икономически и социални покацатели страни, а регионът е даван като пример за замразени или нововъзникващи конфрикти. В тази връзка тя цитира знаменитата фраза на Йоан Екзарх «Морето събира всичко далечно». Проектът «Три морета» намира своя смисъл в съвремието. Макар че има много «за» и много «против», няколкото приоритета по никакъв начин не си противоречат с прироритетите на отделните страни–участнички и тези на ЕС– икономическо развитие, инвестиции, енергийна сигурност, интелигентна свързаност и борба с климатичните промени. Това означава, че сътрудничеството ще допринесе за по–силна , обединена и способна Европа. Още повече, че има 2 изградени стратегии– стратегия за съюз в Средиземноморието и стратегия за Балтийския регион, а ние имаме обща дневен ред за Черноморието. Какво ще донесе Черно море в Триморието? На първо място една дългогодишна традиция в съвместните грижи за другото море. Това е първият регион, започнал да сътрудничи по проблеми на моретата /Букурещка конвенция 1992 г./ На второ място – нов поглед и перспективна за социално–икономическото  и технологичнво развитие /2007 г. заедно с Румънишя влизаме в ЕС/. На трето място, нов импулс за съхрланяване на черноморската култура. На четвърто място– продължаване на научното сътрудничесдтво. Пети важен приоритет е прагматизма в определяне на приоритетите  за устойчиво развитие. Необходим е съществен анализ кой и как влияе върху развитието на «Триморието» и кой и как ще бъде повлиян. Две от страните са черноморски, две са средиземноморски , четири са от Балтийския регион и 4 са вътрешни, неморски държави. Изключително важно е да се определят прироритетите за да звучат като морски. След период на загуба на пактичността и прагматизма и забавяне на процесите на сътрудничество, сега взаимното сътрудничество стана много по–интензивно. Важно бе включването на Гражданската платформа. Това трябва да бъде привнесено и в «Триморието». Накрая проф. Любчева отправи препоръката, в Инициативата «Триморие» да бъде привнесена Инициативата «Черно море зона на мира» защото само в мирно икономическо, социално, културно сътрудничество може и Инициативата да има успех.

            Изказвания по темите направиха представителят на МВнР г–н Йълнъзов, президентът на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов, Елена Поптодорова от Атлантическия клуб, професорът от УНСС Динко Динков, Георги Пирински, Валентин Радомирски и други. В изказванията имаше също редица оценки, идеи, предложения и предупреждения като: недостатъчно използване на собствения потенциал, сложността на въпроса, как да се приоритизират предложените проекти, ефекта от загубване на суровини от Изтока, трансграничното сътрудничество, нов модел за растеж в Централна и Източна Европа на Виенския институт по икономика, необходимостта МВнР на България на обърне повече внимание на всички форми на регионално сътрудничество и т.н. Винаги в такива случаи има и един неразбрал например, че Инициативата не е европейска , а регионална и напиращ да се изкаже и да внесе политическите си пристрастия в професионалния дебат, но в български условия това е нещо нормално. 

Справочник:

Страни–участнички: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Те заемат 28% от територията на ЕС и представляват 22% от населението на Съюза, макар да създават само 10% от БВП.

Финансиране: Полша 750 милиона, Румъния 200 милиона, Словения 23 милиона и Естония, Латвия, Унгария, България, Литва и Хърватия - по 20 милиона евро. САЩ са обещали 300 млн от общо 1 млрд.

Проекти: Общият  брой на приоритетните проекти постоянно расте и към май 2021 г вече е 89 на обща стойност 85 млрд евро.

Български проекти: Подадени 4 български проекта за финансиране от Инвестиционния фонд: Възстановяване на проектните параметри на жп–линията Русе–Варна; Изграждане на тунела под прохода „Петрохан”,

Разширяване газовото хранилище  в с. Чирен и

Изграждане на магистрала Черно море /Варна–Бургас/.

Три от тях са приети за приоритетни /Чирен, жп Русе–Варна и тунела „Петрохан”/,

Първата инвестиция на Фонда в България: Фондът инвестира в най-големия соларен парк в България – в с. Караджалово до Първомай с площ 1000 дка и  инсталирана мощност от над 50MW, собственост на австрийско дружество.

 2009 СИ–СМО.Всички права запазени.                                                                                            Последна актуализация