ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Сигурността в Черноморския регион и ролята на Турция

Интервю на Росица Цонева със Симеон Николов за в–к „Българска армия” 25.06.2021

Какви са геополитическите фактори, влияещи върху сигурността на Балканите и Черноморския регион?

Сегашните процеси на промени в глобален мащаб движени от интереси към ресурси и влияние неизбежно водят до нарастване на геополитическото значение на отделни региони, държави, морски пространства. Това се отнася и за Черноморския и Средиземноморския регион и за Балканите в частност. В случая с Балканите и Черно море проблемите се разглеждат през призмата на политиката за възпиране на Русия, а в Източно Средиземно море се наслагват и сериознrте за НАТО проблеми между Турция и Гърция.

Разслоението между държавите и оформянето на един многополюсен свят стимулира създаването на нови съюзи на политическа основа /на страната на Гърция застанаха Египет, Израел, ОАЕ, Саудитска Арабия/, или икономическа и военно–стратегическа такава, или оси между няколко държави /Полша–Румъния–Турция/, или  възраждането на стари амбиции за хегемония /идеята за Великия Туран от Турция/. Редица тинк–танкове и експерти посочват Китай и Турция като възможни рискове в близък времеви план.

Резултатите от разговорите между президентите на САЩ и Русия дават основание обаче за намаляване на напреженето и пренасяне на акцента върху Китай и евентуално вкарване на клин в руско–китайските отношения. Срещата между Байдън и Ердоган пък не донесе резултати, но е от значение е, че се стигна до такава, а разговорите ще продължат между министерствата на външните работи и на отбраната.

Реалистични ли са амбициите, претенциите и целите  на Турция?

Цялата активност на Турция през последните години във всички географски посоки свидетелства за амбиции не на регионална, а на велика държава, което е нереалистично. Анкара винаги е била труден партньор, но в този период тя демонстрира, че може да не съгласува свои военни решения с НАТО, да нарушава международното право, да заплашва друг член на Алианса /Гърция/, да извършва етнически прочиствания и турцизиране на части от съседна държава /Сирия/, да атакува и ликвидира съюзници на САЩ /сирийските кюрди/, да мобилизира като наемници ислямистки джихадисти от терористични организации и използва същите в Сирия, Либия и Нагорни Карабах и т.н. В отношенията си с останалия свят Турция вече не се вижда като част от Запада, а като самостоятелна сила, която все още смята, че може да обедини мюсюлманския свят.

            С изграждането на свои военни бази в стратегически важни райони /такива има вече в 5 други държави/ Турция прави заявка за    бъдещо влияние. Пример за това е изграждането на базата в Судан, където и САЩ, Франция, Италия и дори Япония имат военно присъствие на «вратата» на Червено море. Планират се още 3 бази в Азербайджан.

            Въпреки амбицията си във военно–технологично отношение да постигне 100% самодостатъчност до 2023 г. и дори да развие успешна търговия със собствено въоръжение и бойна техника, Турция все още се нуждае от чужди технологии  и ресурси, което обяснява предложението на Ердоган пред президента Байдън за сътрудничество на отбранителните промишлености на двете страни.

Какво е отношението на НАТО и ЕС към Турция при тези обстоятелства?

За САЩ и НАТО Турция продължава да е важен съюзник заради геостратегическото й положение. Въпреки това, според изследване на британската компания Kantar Group от 13 юни т.г. Турция се оценява като най–малко надеждния съюзник сред страните от НАТО с 23% /а като най–надеждни – Канада със 75% и Германия и Швеция със 73%/. 

Президентът Байдън очевидно се опитва да подкопае тактическото сътрудничество между Анкара и Москва и оказва натиск върху Турция във връзка с придобитите руски системи С–400. Закупуването на руско оръжие се определя от западни коментатори като стратегическа грешка, но също толкова погрешно беше САЩ дълго време да отказват компромиси по договаряне на доставка на «Пейтриът» за турската страна.

Въпреки острите политически нападки на турската страна срещу съюзници от Алианса, Турция изпълнява своите задължения. През 2021 г. тя пое командването на Силите за бързо реагиране. Участва във военни учения на НАТО и споделя недоволството на Алианса  от въвеждането от руската страна на т.нар. зони за ограничаване на достъп и възпиране А2/АD, което пречи на военните учения на пакта. А в комюникето от срещата на НАТО от юни т.г. два пъти бе поименно спомената: «приветства създаването на Център за върховна морска сигурност на НАТО в Турция» и «Оставаме бдителни по отношение на изстрелването на ракети от Сирия, които отново могат да ударят или насочат Турция.» Второто е особено показателно, защото е отстъпление под турски натиск за признаване на терористична опасност от кюрдска страна. Турция иска да поеме контрола на летището в Кабул след изтегляне на американските въоръжени сили от Афганистан очевидно със съвсем разични намерения от американските и афганистански интереси, а и талибаните се обявиха против това. Министърът на отбраната на Германия Анегрет Каренбауер, която посети Турция на 17 юни т.г., увери Анкара в един по–силен ангажимент на Германия при осигуряване югоизточния фланг на НАТО и приветства амбициозното й желание за Афганистан.

ЕС се опитва да промени поведението на Турция, въпреки че през март 2021 г. по повод на годишнината от войната в Сирия я определи като агресор. В актуализираната стратегия за разширяване на ЕС останаха само Западните Балкани, а името на Турция бе извадено от текста. ЕС е готов да увеличи финансирането на споразумението по бежанците, а на въздържането на Брюксел от преговори за членство турският външен министър отговори, че «ЕС няма да стане глобална сила без Турция».

След като американският президент Джо Байдън на срещите на Г–7, на НАТО и с ръководството на ЕС през юни т.г. консолидира еврорейските си съюзници включително и за противопоставяне на недемократичните режими, ако това е искрено и със серизони намерения, Европейският съвет би трябвало незабавно да започне с Турция. Още повече че причината е не само в разминаване на демократичните ценности, но и във външната политика на тази страна, която все по–често противоречи на европейските интереси. Не е достатъчно само Европейският парламент да отбелязва това, необходима е твърда позиция на Европейския съвет.

Ролята на Турция обаче е особено важна и в Черно море. Какви са перспективите за военно сътрудничество в този регион?

Възобновяването на сътрудничеството между Турция и Украйна и фокусирането му върху военното такова логично предизвиква повишено внимание от страна на Русия. Украйна се превърна в полезна противотежест в турската еквилибристика между великите държави, а също и в лост за влияние върху Русия. Ердоган е воден от няколко съображения: значението и ресурсите на страната; да спечели разположението на новия президент на САЩ с подкрепата си за нея; да привлече съюзник в сферата на черноморската активност, тъй като Русия налага все по–силно военноморското си влияние; заради неотклонната политика за подкрена на кримските татари. Съвместното производство на дрона «Байрактар» ТВ2, който показа своята ефективност във войната в Нагорни Карабах и желанието на Украйна да закупи още 48 броя от него, както и намерението на двете страни за съвместно строителство на корвети и военно–транспортни самолети  трасират тенденция, която може да ерозира тактическия съюз между Русия и Турция.  Все по–често действията на Ердоган започват да предизвикват недоволство в руския му партньор Путин. Предвид на новата британска стратегия и истинския разцвет на турско–британското сътрудничество, особено в разузнаването и сигурността, както и общите им интереси в Близкия Изток, не е  изключено една бъдеща ос, в която да влязат Великобритания– Полша– Румъния–Турция.

            В каква степен вътрешнополитическите и икономически проблеми на Турция могат да се отразят на външната й политика?

Бедността и безработицата силно контрастират с гигантските проекти като Истанбулския канал и космическата програма. Инфлацията е около 17%. Турската лира се обезцени до историческо дъно /8.8 лири за долар/. Външнотърговският дефицит бележи масиран отлив /32,8%/. Кризата в отношенията с някои арабски страни се отразява негативно на икономиката на Турция. Изтичането на човешки потенциал от страната придобива вече размери, които ще имат негативно въздействие в средносрочно бъдеще.

Засилват се опозиционните настроения. Управляващата партия на Ердоган /ПСР/ по последни данни има само 27% одобрение. Проевропейски настроените турци са разочаровани от двойните стандарти на Европа и отсъствието на политическа реакция срещу репресиите на режима. Продължава ограничаването свободата на словото. Показателно е делото за забрана на прокюрдската и парламентарно представена Народна демократична партия /НДР/ и забрана на 657 нейни функционери да се занимават с политика през следващите 5 години.

Огромни  ресурси и усилия се полагат за ислямизацията на  населението, въпреки че младите са все по–отворени към Европа. Контролът върху по-голямата част от религиозната сфера е от решаващо значение за поддържането на авторитарната система. Това предполага желание на Ердоган да остане активен в политиката. Ислямизацията на армията по данни на турски експерти върви с по–бързи темпове от тази в гражданското общество. Проучване на нагласите за следващи избори дава основание за обобщението, че от 82 области, в 69 по–оляма част от избирателите ще предпочетат ислямистки партии, в 8 области – кемалистки партии и в 5 области – кюрдски партии.

Подготвя се изтегляне на редовните избори от 2023 за 2022 год. Работи се и върху изменения на конституцията.

Тази динамика на процесите, икономическата криза, социалното напрежение,  репресиите срещу опозицията, могат да доведат до  подклаждане на националистически настроения и повече външнополитически авантюри.

 2009 СИ–СМО.Всички права запазени.                                                                                            Последна актуализация