ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Какъв ще е уловът на българския кораб в „Три морета“?
Симеон Николов 23.07.2021
Доклад на конференцията „Между геополитическата конфронтация и прагматичния реализъм”, организирана от фондация „Фридрих Еберт” с участието на президента на Република Българиа Румен Радев /10.юни 2021 г., София
Разглеждането на темата за Инициативата „Три морета” в голяма степен е свързано с мястото й в координатната система на трансформацията на международния световен ред, развитието на икономиката и технологиите и предизвикателствата на един динамичен преход. Много елементи от тези тенденции имат връзка и влияние върху създаването, развитието и бъдещето на такава Инициатива. В глобален план борбата за хегемония между великите сили, борбата за ресурси и икономическо съперничество внася високо напрежение в международните отношения. Разслоението между държавите и оформянето на един многополюсен свят стимулира създаването на нови съюзи на политическа, икономическа и военно–стратегическа основа, или оси между няколко държави, инициативи за сътрудничество или платформи, както и възраждането на стари амбиции от някои държави.
Върви подмяна на стратегиите на държави и съюзи.
На глобално ниво съществува заплаха Европа все повече да бъде изтласкана в периферията и Китай, Русия, Индия и САЩ да налагат правилата на 21 век. През следващите 10 години САЩ, които са партньор в Инициативата, ще инвестират своите по–скромни отпреди ресурси по–скоро в Индо–тихоокенаския регион, отколкото в Европа, Африка и Близкия Изток. Въпреки това е погрешно и подвеждащо да се смята, че ще отпаднат интересите и ангажиментите им особено към Източна Европа и проамериканските страни между Балтийско, Черно и Адриетическо море, а по–скоро ще нарастнат, тъй като са част от стратегическите им интереси към Азия.
Нараства стратегическото значение на определени региони в света. Югоизточна Европа днес е стратегически по–важна от Централна Европа. Някои страни, като България също придобиват по–голямо значение, предвид на промените и тенденциите в региона, а турско–гръцкият конфликт също допринася за това.
Променя се ролята на морските пространства в геополитически план. Около нас такива примери са Черно море и Средиземно море.
Надпреварата в научно–технологичната сфера може в кратки срокове да изведе някои държави в изпреварващи позиции, позволяващи упражняване на влияние и налагане на своята воля над останалите. В тази връзка не случайно е толкова важен т.н. трети стълб в Инициативата „Три морета” – дигиталицзацията и българските предложения в сферата на науката и образованието. Европа се намира в технологична зависимост. САЩ и Китай доставят водещите технологии. От топ 10 университети със изследователски центрове, 6 са в САЩ, 2 във Великобритания и 1 в Швейцария. В технологично и икономическо отношение ЕС бележи изоставане в сравнение със САЩ (от 50-те най-големи компании в света, само 1 е в Европа, а 34 са в САЩ).
Изоставането на Източна от Западна Европа е очевидно и това изисква не само инициативи и стратегии за преодоляването му, но и отчитане на общите процеси на континента и в света като смяна на елитите, укрепване на ерозиращата демокрация, противопоставяне на авторитарни тенденции, преодоляване на разочарованието от досегашните модели на управление и т.н..
Възникване и развитие на Инициативата „Три морета”
Инициативата „Три морета” бе подсказана от САЩ в доклад на Атлантическия съвет от 2014 г., озаглавен "Завършване на Европа: от коридора север–юг към енергиен, транспортен и телекомуникационен съюз", който насочи вниманието към разликата във възможностите за инвестиции в Централна и Източна Европа и неравенството в развитието на страните. Заслужава си да се имат предвид някои основни моменти от този доклад поради три причини:
– първо, за да се открои разликата между идеологическата основа на геополитическата концепция Intermarium на маршал Йозеф Пилсудски преди 100 г., фокусирана върху военната съпротива срещу съветската и германска хегемония и замисъла на днешната инициатива;
– второ, да се проследи, какво от американския доклад е възприето от европейските съюзници и
– трето, за да се осветлят действителните интереси и опровергаят някои крайни, песимистични и неоснователни днешни критики.
Докладът, който съдържа 4 основни раздела / Енергиен аспект; Транспорт; Телекомуникации; Финансиране и инвестиции в критична инфраструктура /, аргументира стратегическите цели на коридора север–юг:
– Икономическа интеграция– създаване на иконоически артерии, вклюващи енергийни тръбопроводи, магистрали, жп–линии, телекомуникационни мрежи;
– Енергийна сигурност– терминали за втечнен газ /LNG/ и мрежи от газопроводи;
– Конкурентноспосолност и икономическа устойчивост в глобалната икономика
– Значителен принос към европейските климатични цели.
Въпреки значителната разлика от концепцията Intermarium на маршал на Йозеф Пилсудски, безспорно е, че в доклада на Атлантическия съвет прозират интересите на САЩ основно в енергийния сектор и в стремежа за възпиране влиянието на Русия. САЩ приветстват обаче заключенията на Европейския съвет за обявяване на коридора север–юг за критичен инфраструктурен проект и признават, че нуждите от инфраструктурни инвестиции до 2020 г. възлизат на 1,5 до 2 трилиона евро или средно около 200 млрд евро годишно.
По време на Общото събрание на ООН през 2015 г. президентите на Хърватия и Полша договориха формата и споделения интерес за развитие на транспортните, енергийните и дигитални връзки по оста Север-Юг на Европейския съюз, за да се увеличи икономическия растеж и устойчивостта на региона. Учредяването се състоя на 25/26 октомври 2016 г. в Дубровник, а фокусът беше върху инфраструктурните проекти.
Инициативата „Три морета“ обедини дванадесет държави членки на Европейския съюз от региона между Балтийско, Черно и Адриатическо море: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Те заемат 28% от територията на ЕС и представляват 22% от населението на Съюза, макар да създават само 10% от БВП. Преди кризата предизвикана от Ковид-19, тези страни имаха най–висок ръст – до 3,5%, което е далеч над средния за ЕС – 2,1%.
Инициативата обаче се развиваше бавно. Полша беше домакин на втората среща на върха през 2017 г., а сред гостите беше президентът на САЩ Доналд Тръмп, който потвърди силната подкрепа на САЩ за инициативата и нейните цели. През 2018 г. успешно тръгна традиционния вече бизнес–форум, който събира представители на бизнеса не само от държавите участнички в Инициативата, но и от други страни. За първи път председателят на ЕК Жан Клод Юнкер посети форума, което означаваше, че се признава потенциаяла на Инициативата и същата не се тълкува като опит за разделяне и обособяване. Създадена беше и мрежа от търговски камари. През същата година на срещата на върха в Букурещ бе взето решение за създаване на Инвестиционен фонд на Инициативата за трите морета, но той заработи едва през 2020 г. В УС на Фонда са представители на Полша и Румъния, а в Надзорния съвет – на Полша, Румъния, Чехия, Естония, Словакия, Литва. През 2019 г. се реши „Доклад за напредъка” да предоставя на следващите срещи на върха периодична оценка на изпълнението на проектите. На същата среща бе приета и нова платформа – Партньорство за трансатлантическо енергийно сътрудничество.
На срещата през октомври 2020 г. в Естония проектът за Инвестиционен фонд постигна значителен напредък. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео увери, че САЩ са се ангажирали чрез Американска международна финансова корпорация за развитие да инвестират /DFC/ до 1 милиард долара за енергийни проекти. Първоначалната вноска на САЩ ще бъде 300 млн евро, като ще подържа дял от 30% в Инвестиционния фонд. Според него сумата е критично малка за предвидените проекти, затова ще се търсят още средства. Всъщност той е прав, защото Фондът стартира с 500 млн. евро (осигурени от полската национална банка (BGK) и от румънската национална Exim Bank), до момента са набрани 1,2 млрд евро, а обявената цел е 4 до 5 млрд. евро. В Талин Полша увеличи своя принос от 500 млн. с още 250 млн евро. Втора е Словения с 23 млн евро. Останалите страни, между които и България, се ангажираха с по 20 млн. евро и прибавиха общо още 290 млн. евро във Фонда. Така общият брой на вносителите нарастна на 9 от общо 12 страни–членки. /Все още не са внесли съфинансиране Словакия и Чехия./ Това наистина е недостатъчно, ако се има предвид, че в приетия списък доскоро фигурираха 77 прироритетни проекти, а още повече, ако търсим изравняване със Западна Европа, защото разликата между нея и Източна Европа в инвестициите в инфраструктура, енергетика и дигитализация през годините е достигнала стойност от 1.5 трилиона евро. Положително е, че общият брой на приоритетните проекти постоянно расте и към май 2021 г вече е 89 на обща стойност 85 млрд евро. До края на 2020 г. обаче, са завършени инвестициите само в 3 проекта, по 7 активно се е работило, по 14 е имало някакъв напредък, а 53 стоят само регистрирани на хартия. Само 12% от приоритетните проекти са били обезпечени с финансиране. До есента на 2021 г. се очаква да завърши изграждането на 230 километровия участък на Виа Карпатия в Унгария. Очаква се обаче подкрепа за фиансиране на съвместни проекти с участието на Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/, Световната банка, както и частни инвеститори. Разбира се, възможно и желателно е парите на фонда да се съчетават с европейските фондове и евентуално с европейския План за възстановяване и устойчивост за да се постигне максимален ефект върху БВП на региона.
Важно е да се отбележи, в кои сектори се очертават предложените и избрани прироритетни проекти: 51% от тях са свързани с транспорта, 32% с енергетиката и 17% с дигитализацията. Акцентът на последната среща в Талин беше дигиталната трансформация и интелигентното взаимодействие.
Подборът на проекти се извършва на пазарен принцип от инвестиционен съветник. Това е Amber Fund Management Limited. А лимитът е от 50 до 250 млн евро за проект.
Както е видно от изложеното дотук, в досегашните срещи на държавните лидери беше изградена структурата на Инициативата и вдъхнат живот в нейните органи. Тези срещи допринясаха и за активизиране на двустранните контакти. Т.н. в Талин миналата година бе подписано Споразумение между САЩ и Полша за сътрудничество в ядрената енергетика– изграждане на ядрени еелектроцентрали. Такова споразумение се постигна и с Румъния.
Между годишните срещи на върха се провеждат редица консултации и конференции, като например срещата на минстрите на външните работи през февруари 2021 година, макар и в онлайн режим. А в началото на юни 2021 г. се проведе първия парламентарен форум на председателите на парламенти с цел засилване ролята на националните парламенти и общата осведоменост.
Особености в позициите и приноса на отделните страни–членки
Един бегъл преглед на позициите, поведението и участието на страните–членки дава интересни нюанси в общата картина за състоянието на Инициативата, дори и за нейното бъдеще.
След изминатия до срещата в София етап всички участнички очакват категорични ползи, особено що се касае до предложените проекти.
Въпреки това, не може да се отрече, че през първите 5 години, а в много отношения и понастоящем се наблюдава неравномерна подкрепа за инициативата от нейните членки, изразяваща се както във финансовото им участие, така и в предлагане на проекти. Три четвърти от осигурените до момента финнасови средства за от полската национална банка BGK– 750 млн.евро. Но обещаващото развитие на Инициативата очевидно бе причина за присъединяването през февруари 2021 г. още две страни към към Инвестиционния фонд /Литва и Словения /, а Чехия да се включи със свои проектни предложения. Така в Инвестиционния фонд се включиха общо 9 от 12 страни–членки.
Прави впечатление, че се предлагат за приоритетни проекти, от които отделни страни са най–заинтересовани. Но докато страни като Унгария, силен поддръжник на Инициативата, освен че се присъедини към Инвестиционния фонд, предложи 16 проекта в областта на цифровизацията, транспорта и енергетиката, а Хърватия – 11 проекта, на другия полюс са страни, които не са предложили нито един проект, като Австрия например. Впрочем, Австрия се противопоставя на дублиране на структури, стратегии и финансови инструменти с ЕС. Полски експерти обръщат внимание на факта, че без участието на двете сравнително големи икономики на Австрия и Чехия, ще е трудно да се поставят основите на икономическото сътрудничество. За Литва пък са от стратегическо значение Rail Baltica, синхронизирането с контененталните електрически мрежи и свързването на газовата мрежа с Полша.
Поведението на страни–партньори обаче, очевидно също оказва влияние, защото след промяна на позициите на Германия например се забеляза активизиране позициите на Чехия и Австрия и на правителствени и държавни ръководители на други страни. Важно остава обаче възприемането на Инициативата от отделната страна. Т.н. Унгария счита, че Инициативата не трябва да е основана само на комуникация, а има смисъл само ако страните са в състояние да изпълняват проекти, които насърчават развитието и сближаването на региона. Унгария вижда в Инициативата «ренесанса на Централна и източна Европа». Докато в Чехия и други страни се срещат коментари, че ЕС отслабва, а САЩ рано или късно ще се оттеглят и тогава съюзът със страни близки в културно и историческо отношение ще бъде много полезен, затова да подкрепим Инициативата. Т.е. отново става дума за неразбиране основната й цел за укрепване на ЕС. Полша пък пречупва виждането си изцяло през призмата на собствения интерес: „Това е най-голямата възможност в историята от 17-ти век”, заявява полският президент Дуда.
Различия в позициите се появяват и между президент и премиер на дадена страна. Т.н. хърватският президент Зоран Миланович, наследник на поста на един от и Via Balticaинициаторите на Инициативата Колинде Грабар–Китарович, смята, че инициативата е „ненужна и потенциално вредна за Хърватия“. Хърватският премиер Андрей Пленкович обаче обеща, че неговото правителство ще продължи активно да подкрепя Инициативата за трите морета и подчерта, че в тази област трябва да се засили икономическото и особено енергийното сътрудничество. Шансовете за успешна реализация на проекта за газовата станция на остров Крк се увеличиха след парламентарните избори в Хърватия, което показва, че е от значение и вътрешнополитическата обстановка в страните и избраното управление.
Друга особеност е, че страните приели домакинство на Инициативата като Румъния и Словения през 2018 и 2019 г. видимо промениха в положителна посока отношението си към Инициативата. Да се надяваме, че този ефект ще се повтори и с България.
Формирането на организационната рамка стана възможно благодарение взаимното доверие на страните. Появиха се дори оценки, че самата Инициатива може да бъде рпазглеждана като подходящ пример за създаване на платформа за сътрудничество и изграждане на трайно доверие.
Различно е информационното представяне на Инициатавита в страните–членки като към някои се отправят критики, че такова почти липсва. Може би една от причините е, че официалното членство не гарантира конкретно ниво на участие на отделните държави, което не поражда същата необходимост за включването в отделните инициативи. В крайна сметка обаче, информацията и визията за Инициативата Три морета се оказа, че е един от най–голямите дефицити, а само колективната ангажираност на страните може да доведе до извеждането на начинанието на по–високо ниво.
При формирането на позициите по спорни въпроси, особена тежест има Полша, не само защото е страна–съосновател на Инициативата, но и заради преобладавщия й финансов дял в Инвестиционния фонд и политическата й подкрепа от САЩ. Полша ще се противопоставя срещу по–голяма тежест и влияние на ЕС при определяне дневния ред на Инициативата. Австрия не приема дублиране на структурите, стратегиите и финансовите инструменти на ЕС и защитава тезата, че ЕС трябва да има водеща роля. Забелязва се и промяна в позициите на Естония, която доскоро твърдеше, че този формат ще допълва ЕС. А това е преобладаващата позиция сред страните–членки, която ще се запази.
Ролята на САЩ като партньор, а не като член на Иницативата, се определя от променената оценка за региона и предприетия по–широк подход, включващ повече ангажираност в икономическо отношение, подкрепяйки компании и финансиране на инфраструктурни проекти. Мотивите на Вашингтон обаче остават геостратегически, които диктуват противопоставянето на икономическото, технологичното и политическото влияние на Китай и Русия. Насочвайки усилията си в създаване на нови стандарти за мрежова инфраструктура – 5G стандарти, САЩ решават ключов въпрос за интересите си в света, тъй като те позволяват контрол и потенциални разузнавателни предимства, а присъствието на американски 5G компоненти гарантира, регионът остава техонлогично безопасен за САЩ.
Стратегическото значение на Инициативата бе посочено и от външния министър на САЩ Майк Помпео на онлайн–форума през 2020 г. Споменаването в края на февруари 2021 г. за първи път от американския държавен секретар Антъни Блинкен, че в инициативата трябва да се включи и Гърция, бе потвърждение на казаното и от българския президент Румен Радев на срещата в Естония през октомври 2020 г., но трябва да се има предвид, че мотивът на Вашингтон вероятно е в това, че Пирея е вратата на Китай за Европа, което не отговаря на американските интереси.
Досега акцентът на САЩ беше върху енергийния сектор. Очевидно изграждането на газов коридор север–юг в Централна Европа е в интерес на САЩ защото би допринесъл не само за намаляване енергийната зависимост от Русия, но ще допринесе за по–голямо търсене на американски втечнен газ /LNG/. Освен това, добивът на газ от Черно море в Румъния може значително да диверсифицира енергийния внос в Унгария, което оправадава изграждането на газопровод между Румъния и Унгария /BRUA/ като отговор на руско–германския Северен поток–2 .
Създаването на група по инициативата „Три морета” в Атлантическия съвет, в която влизат генерали и служители на Пентагона, ще засили убежденията, че САЩ целят да придадат по–голямо значение на изолацията на Русия, отколкото на чисто икономическите проекти с важно значение за самия регион. Със или без такава група в Атлантическия съвет, не е изненада, че САЩ ще се стремят да контролират и направляват тези проекти.
Германия, която в началото беше скептична към Инициативата, се представи за първи път на форума през 2018 г. в Букурещ, където външният министър Хайко Маас дори се застъпи за пълноправно членство на Германия, заявявайки, че не може повече да гледа отстрани, но полският президент възрази, а решенията както е известно се вземат с консенсус. Днес обаче германски експерти отново настойчиво предлагат германското правителство да повиши приноса си като партньор в Инициативата „Три морета”, за да има шансове за сътрудничество и присъствие в региона. Внесените от президента Румен Радев предложения за нови акценти като наука, образование и иновации се подкрепя особено от Германия. Същата счита, че това би ѝ позволило дори като партньор да има силно икономическо и политическо присъствие в Източна и Югоизточна Европа, да засили европеизирането на Инициативата и да се позиционира в региона като геоикономически играч заедно със САЩ, Китай и Русия.
Появилата се в началото на февруари 2021 г. информация за предложение на правителствени съветници в Германия да се противопостави на геополитическото влияние на инициативата „Три морета” и да предотврати влиянието на външни участници бе показателна и адресирана вероятно към САЩ. Веднага след тази информация последва и много знаковото изказване на външния министър Хайко Маас: „Няма нужда да се опитват да изолират Москва и Пекин, тъй като това ще доведе до създаването на най-големия военен съюз в света.”
Положително би било силното икономическо и политическо присъствие на Германия в Източно–централна и Югоизточна Европа чрез ангажиране в такава многостранна рамка, което ще допринесе за засилване европеизацията на Инициативата и намаляване на напрежението. Вярно е, че съществува своеобразна германо–полска конкуренция в енергийнтаа политика, но с реализацията на Северен поток–2 Германия ще се превърне в главен европейски газоразпределителен център, а Полша ще трябва да увеличи доставките си на втечнен газ от САЩ.
Китай, който все още беше представен на много високо ниво в първия форум през 2016 г предложи дори да се свърже Via Carpathia с новия път на коприната. Но САЩ и Европейският съюз вече изтласкват Китай от инфраструктурни проекти. Изключение правят Гърция, Унгария и Хърватия и едва ли ще се откажат от избор на китайски компании. А в България е известно, че магистралният участък Русе-Велико Търново в България ще бъде изграден не с китайски, а с европейско финансиране.
В Инициативата са заложени геостратегически параметри
Маркираният в началото проблем в някои страни като България да се свързва с проекта от началото на ХХ век на поляка Йозеф Пилсудски за превръщането на Полша във велика сила срещу Москва и Берлин чрез обединяването на страни между Черно, Балтийско и Адриатическо море, макар и да избледнява постепенно с успехите на днешния проект, заслужава внимание. Страните, основали през 2016 г. инициативата „Три морета”, категорично отрекоха да имат други цели, освен заявените в три ключови области - транспорт, енергетика, дигитална свързаност, изтъквайки и коренно различните условия от тези през миналия век. По отношение на направлението север–юг Централна Източна Европа е относително слабо развита както по отношение на енергетиката така и по отношение на транспорта. На изток от Германия няма високоскоростна жп–мрежа. Инициативата „Три морета” предлага отлични възможнвости да се работи в тази насока. Но от германска страна с право се подчертава, че такива неформални съюзи винаги имат и „геостратегически параметри”. В действителност и САЩ не крият, че инвестират в „Три морета” както с политически, така и с бизнес интереси и главно за да ограничат руското влияние в Европа. Всички политолози също са единни, че и днес САЩ се ръководят от мисълта приписвана на Хaлфoрд Мaкиндeр от началото на миналия век, че никога не трябва да се допуска да се свърже богатия на суровини руски Изток с високотехнологично развития европейски Запад. Полша и Балтийските страни, когато са домакини на Инициативата, прокарват в декларациите винаги текст, който подчертава, че тя „ще се противопостави на интересите, които не са в съответствие с тези в региона”, което е явен намек за Русия. Във всички досегашни декларации винаги присъства и текст, че „икономическото присъствие на Съединените американски щати в региона може да допринесе за укрепването на трансатлантическата връзка”. Но не може да не прави впечатление, че докато по линия на Инициативата „Три морета” САЩ вложиха засега 300 млн от обещаните 1 млрд, то в двустранен план влагат много повече в страни, в които имат по–големи стратегически интереси: Т.н. във връзка с подписаните споразумения с Румъния и Полша за развитие на ядрената енергетика и свързаната инфрастрпуктура американската банка EXIM ще осигури 7 млрд долара заем. Само в Полша до 2043 г. ще бъдат изградени 6 блока на ядрени електроцентрали. По отношение на телекомуникационната инфраструктура пък САЩ се ангажират само на ниво двустранни отношения. Погрешна политика на България за свои ядрени централи на фона на оформящия се огромен потенциал в северната ни съседка означава след години да изпаднем в положението на Германия, принудена да доставя еленергия от Франция и да поддържа най–висока цена на тока, което ще се отразява на конкурентноспособността на икономиката.
Друг важен момент обаче е, че в декларациите от досегашните срещи на върха винаги бе записвано, че инициативата „Три морета” е напълно съгласувана с усилията на ЕС за укрепване и сближаване и преодоляване на регионалните различия в рамките на ЕС и потвърждение, че Инициативата е допълваща стратегията и програмата на ЕС, което вече се превръща в противоречие, предвид различията между страните.
Затова би могло да се обобщи: въпреки че инициативата „Три морета” е икономическа инфраструктурна рамка за сътрудничество с прагматични намерения, влиятелни участници и партньори проектират в нея свои геополитически стремежи, които не винаги отговарят на интересите на част от страните членки. Само с приемането на Украйна Инициативата би се доближила до идеята за „Интермариум”.
Самата неприязън на Германия към активността и влиянието на САЩ в Източна и Югоизточна Европа е признание и за други геополитически цели на Инициативата. Но богатите държави на континента, носят и своята вина за това, защото през последните 30 години са се ръководили преобладаващо от икономически интереси в Източна и Югоизточна Европа, но иначе до голяма степен са пренебрегвали тези страни. Това предлага на външните сили шанса да си осигурят влияние в региона чрез икономическо сътрудничество.
Годините през които стартира Инциативата „Три морета” обаче показаха, че колкото по–малко се намесват аргументи, свързани с геополитически измерения, толкова по–свободно отделните държави ще се включват в проектите, защото това позволява гъвкавост и не създава напрежение.
Предизвикателства пред Инициативата „Три морета”
Няма съмнение, че Инициативата е в етап на консолидация и оперативно раздвижване и че се очертават ползи за всички участници, но има два потенциални ограничителя. От една страна на този етап няма изглед да се покрият финансово заявените проекти. /Финансирането само на евентуалните проекти за модернизация на региона са за 600 млрд евро, а изравняването на нивата на развитие на Източна и Западзна Европа – около 1,5 до 2 трилиона./ Има наистина възможен изход в съчетаването на европейско, национално, частно финансиране с това на Инициативата. Но не е уместен прекаления оптимизъм, че до 2030 г. пазарът ан ЕС щял да изпревари тези на Китай и САЩ. От друга страна различните интереси и преди всичко разминаващите се геополитически ориентации на отделните страни, както и изискванията на мащабни инфраструктурни проекти биха могли да попречат донякъде Инициативата да развие повече динамика.
Възниква и следният въпрос, предвид подходът на САЩ към инвестиране предимно в газовите проекти, което всъщност е и основният им интерес в Инициативата, докато в края на януари 2021 г. президентът на ЕИБ Вернер Хойер недвусмислено заяви: „Меко казано, с газта е свършено“. Новите правила за финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предвиждат нови изисквания. Между 2014 г. и 2019 г. банката инвестира 12 до 14 милиарда евро в енергийния сектор всяка година. Тези пари вече няма да бъдат достъпни за газови проекти от 2022 г. Това затруднява финансирането на подобни проекти в рамките на ЕС. „Това бележи ясно разделяне с миналото. Но няма да можем да постигнем климатичните цели без края на неограниченото използване на изкопаеми горива", отбеляза Хойер. Но от друга страна когато енергийни, а вероятно и някои транспортни проекти няма да могат да бъдат подкрепяни в бъдеще от ЕС, тук включването на Инвестиционния фонд на инициативата „Три морета” би могъл да затвори тези пробойни и с това да бъде много полезен.
Първата инвестиция на Фонда бе обявена през октомври 2020 г. Обектът на инвестицията бе полската компания „Cargounit”– ключов играч от железопътната индустрия в Централна и Източна Европа, най–голямата частна компания за лизинг на локомотиви. Тук възниква въпросът, какъв потенциал има бизнесът в други страни, напромер България в трите основни сфери на Инициативата „Три морета” – транспорт, енергетика и дигитализация, че да имат шанс да бъде избран обект за финансиране от Фонда?
Очевидно, че огромната разлика между броя и мащабите на проектите на различните страни–членки в началото се дължеше на недоверието, сега става ясно, че се дължи и на възможностите на отделните страни. Едва на второ място са критериите за одобряване на проектите, като този за принос на съответния проект за региона и съседни страни. На трето място се намесва и интереса на съответната страна разбира се. Т.н. Румъния настоява бързата магистрала от Полша, Словакия, Унгария да минава само през държави–членки на ЕС и отхвърля идеята за път и през Украйна.
Пример за проект от значение за целия регион и няколко страни е Via Carpatia, свързващ Крайпеда в Литва със Солун в Гърция, един от най–важните за Унгария, Румъния и останалите страни, защото от него тръгват две разклонения – към Констанца на Черно море и Турция.
Страните, участващи в инициативата, също имат амбициозни планове за развитие на своите високоскоростни железопътни връзки, например между Будапеща и Варшава, проект, който е в етап на планиране. Изпълнението му също би позволило да се установи връзка през Варшава със съвместната високоскоростна железопътна система на балтийските държави Rail Baltica, която вече е в напреднал етап на изпълнение.
Друга особеност е, че изпълнението на някои проекти зависи от изпълнението на други такива от съюзнически страни. Например разширяването на съществуващата мрежа между Унгария и Словакия има смисъл ако тръбопроводът между България и Гърция бъде финализиран.
Проектите от Инициативата „Три морета” се превръщат в обект на двустранните срещи на високо равнище, което е видно например от последната среща между президентите на Полша и Румъния от 10 май 2021 г.. На нея бе обсъдено изпълнението на стратегически регионални проекти за взаимно свързване и продължаването на съвместното популяризиране, с приоритет на железопътния проект „Rail2Sea”, който ще свързва Констанца и съответно пристанищата в Гданск и пътния проект Via Carpathia.
Един от изводите от последните няколко години, до който сигурно са стигнали повечето страни–членки е, че освен сътрудничеството и изграждането на доверие, каквито предлага тази платформа, те не биха постигнали целите си, ако не задълбочават допълнително своите взаимоотношения.
Бъдещето на Инициативата „Три морета”
Успехът на Инициативата ще зависи:
– на първо място от наличието на досаттъчно финансови средства в Инвестиционния фонд;
– от включването на други държави ad hoc в изпълнението на определени проекти;
– от степента и ефективността на диверсификацията на енегийните доставки;
– от подкрепата на САЩ, ЕК и Германия.
Все още в Инициативата има повече въпроси, отколкото отговори.
Нереалистични са очакванията, че биха могли да се преодолеят различията в интересите и различните външни цели, което да стимулира още повече политическото сътрудничество.
Разширяването ѝ със страни като Украйна засега е малко вероятно поради съпротивата на някои групи от страни членки. Същото се отнася за страни от Западните Балкани, Беларус и Молдова. Украйна ще купува газ /LNG/ през Полша и ще участва вероятно в някои транспортни проекти. Германия поне още известно време ще остане партньор, но членството й би било особено полезно, предвид икономическата й мощ и съществуващите икономически връзки между нашите страни. Всяко предложение за страна, която не е член на ЕС, да бъде предложена за включване в Инициативата би предизвикало остри дискусии. Освен това, приоритетът пред Инициативата на този етап ще бъде осигуряване финансиране на проектите, а не разширяването ѝ. На следващ етап обаче неизбежно Инициативата ще се заеме с връзките й със съседни региони. Безспорно е, че има и предложения за разщиряване, срещу които не би могло да има сериозен аргумент като българското такова, направено в Талин. Изглежда обаче, че истинската причина за отричането му от Полша например са опасенията за разфокусиране на Фонда по проекти и все още слабия финансов бюджет, докато САЩ пък твърдят: някои кандидати за членство биха могли да се възползват повече от своите ресурси, отколкото да се присъединят към формата на Инициативата, но подкрепят например българското предложение за Гърция и Кипър.
САЩ ще останат като влиятелен фактор, но не и като формален член, тъй като администрацията на Байдън не счита за приемливо да се стигне евентуално до разделение на Европа, за разлика от администрацията на Тръмп.
Говорейки за бъдещето, устойчивостта и ефективността на Инициативата, не трябва да пропускаме едни слабо изразени досега, но немаловажни резерви, изразяващи се във въпроса дали президентският формат ще е достатъчен в бъдеще. Трябва да се признае успехът на президентите в досегашния ход на Инициативата, но след като проектите преминат в по–конкретна фаза на изпълнение държавните глави по силата на совите правомощия може би няма да могат да оказват пълноценно въздействие върху изпълнението им. То на практика е в полето на изпълнителната власт. А има и страни, в които президент и премиер са на различни позиции /в Полша, Унгария, Хърватия/ Следователно е възможно в бъдеще да се стигне до някаква реорганизация в създаване на поднива на координарция в Инициативата.
Инициативата „Трите морета” би трябвало да залегне по-широко в рамките на външната политика на страните–членки, което би засилило надеждността и предвидимостта и се стигне до съчетаване с насоките на регионалното сътрудничество на участващите държави.
Тъй като Полша и Балтийските страни няма да позволят инициативата за дневния ред на „Три морета” да се определя от Брюксел, не е изключено този проект да продължи да съществува без да успее да постигне политическа привлекателност и да има съществени резултати поне отговарящи на днешния му амбициозен замисъл. Макар и по–малко вероятно, един застой на Инициативата би минирал основното й предназначение да премахне различията между Източна и Западна Европа. Това би означавало задълбочаване на разделението. Още когато помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд използва формулировката „фронтови пояс” от Балтика до България, предупредихме, че американизирането и милитаризирането на тази част на Източна Европа крие големия риск да ни отдалечи от Брюксел. Т.е. не Инициативата «Три морета», а евентуално превръщане на Източна Европа в милитаризирана зона води към разделение в ЕС. При негативен развой на Инициативата „Три морета” и противопоставянето между национализъм и глобализъм в света, опасността от разделение още повече се задълбочава. Някои български експерти (например д–р Деян Димитров) не изключват „обособяване на два блока в ЕС – Германия с Франция и Бенелюкс, споделящи ценностите на неолиберализма, а вече и на исляма, и вторият – включващ национални държави, съхранили своите традиции и ценности“.
Възобновяване на комуникационния подход от времето на Студената война ще активира взаимните информационни нападки, свързани с различните интереси в инициативата „Три морета”. Ако се допусне задълбочаване на противоречията, това би довело до дипломатическа криза, подобна на тази около „Северен поток 2”.
Разумната алтернатива би била активното взаимодействие с ЕС, съфинансирането на проекти от Брюксел и намаляване опитите за използването на Инициативата като геополитически инструмент срещу когото и да било.
Какви биха били ползите за България?
Ползите за България произтичат не само от конкретните проекти, ако бъдат сполучливо подбрани и утвърдени, финансирани и успешно изпълнени, но и от идеята за използване на общ потенциал на страните за премахване на различията между Източна и Централна Европа и като принос към сближаване, консолидация и просперитет в ЕС. Хърватски представител убеждаваше сънародниците си, че «ако инвестираме 20 млн евро, със сигурност ще получим 60 млн.», но той е само частично прав, защото крайният резултат далеч не може да има само парично изражение. Преодоляване на изоставането на България от Централна Европа означава и избягване на различни скорости на развитие в ЕС. То дава шанс да реализираме предимствата на географското си положение за да подобрим свързаността и взаимодействието си както на Балканите, така и със страните от Черноморския регион. Инициативата помага да се насърчи благоприятната среда за инвестиции и бизнес климата посредством директни и активни бизнес–контакти. Проектите по линия на Инициативата могат да стратират по време на така важния период на възстановяване след кризата, предизвикана от пандемията «Ковид 19». Задълбочаване на интегацията между страните от региона и общите проекти ще създадат много допълнителни работни места. Ефектът от инвестирането върху БВП е до 2 % в дългосрочен план. Изгражда се конкурентноспособност, защото нейни двигатели са иновациите, цифровизацията и устойчивостта.
Има ли рискове? Разбира се, че има такива, ако се допусне Инициативата да забуксува и останем в застой, както през първите няколко години. Вторият риск би се появил, ако не съумеем да предложим най–важните и полезни за развитието на страната проекти. Третият риск е, ако доверието в инвеститорите към България се срине още повече в случай, че не успеем да се справим бързо с корупцията и реформа на съдебната система. Четвъртият риск е ако се облагодетелстват по–инициативните и влиятелните страни, тоест, ако не мислим за региона като цяло, а не само за себе си.
Каква е визията на България?
В изказването си на последната среща на върха в Талин през октомври 2020 г. президентът Румен Радев всъщност изложи част от визията на България като следващ домакин, предлагайки към досегашните приоритети да се добави и образователната и научна свързаност – изграждане на капацитет и свързаност между наши млади научни екипи, организации, университети. „Не можем да мислим само в перспектива на полагане на тръби и на асфалти“, отбеляза той, което бе намек за това, че САЩ одобри инвестицията си целенасочено само за енергийна инфраструктура, т.е. за съоръженията за втечнен газ и за тръбопроводи. Сред ключовите въпроси България вижда подобряване на приемствеността от държавите организатори на срещите, както и институционализиране чрез създаване на Секретариат. Президентът предложи също да се разшири географския обхват на инициативата с Гърция и Кипър, защото нямаме интерес да оставаме в географската периферия и инфраструктурните, енергийни и дигитални трасета да свършват на нашата граница. Това, което обаче президентът тактично премълча е, че българската страна не е направила нищо по придвижването на идеите си за някои проекти, например за прохода „Петрохан“, заявен проект през 2018 г. А от само себе си те няма как да се случат.
Според информация от МВнР общо са подадени 4 български проекта за финансиране от Инвестиционния фонд: Възстановяване на проектните параметри на жп–линията Русе–Варна; Изграждане на тунела под прохода „Петрохан”, Разширяване газовото хранилище в с. Чирен и Изграждане на магистрала Черно море /Варна–Бургас/. Прави впечатление, че преобладават проекти от транспортната инфраструктура и отсъства въобще проект от третия сектор на Инициативата – дигитализацията. При това, по информация на директор „Инвестиии” от Фонда „Амбър Инфрастръкчър” три от тях са приети за приоритетни /Чирен, жп Русе–Варна и тунела „Петрохан”/, а новопъстъпилите проекти от България към 18 май 2021 г. бяха вече към 5–6. За някои трудности свидетелства съдбата на проекта за тунел под Петрохан, чието съгласуване в Министерстовото на околната среда и водите с два закона /за биологичното разнообразие и за опазване на околната среда/ през юли 2021 г. беше спряно, но след граждански протест му бе даден отново ход . Към 06 юни 2021 г. стана известно, че Фондът инвестира в най-големия соларен парк в България – в с. Караджалово до Първомай с площ 1000 дка и инсталирана мощност от над 50MW, собственост на австрийско дружество. Това е първата инвестиция на Фонда в България.
От особена важност за България е доизграждането на коридорите № 4 и № 8. Еврокоридор № 4 по трасе Е79 в направление Видин–София–Благоевград–ГКПП Кулата е ключов за успешната реализация на „Три морета” и единствен, който минава само през държави членки на ЕС и осигурява връзката между Севера и Юга, между Дрезден–Братислава–София–Солун. Коридор № 8 е част от паневропейската пътна мрежа, продължава към Констанца, Вилнюс, Рига и Талин и е стратегически важна магистрала, свързваща пристанищата от Западното Черноморие с пристанищата на Балтийско море и ще осигури много важна връзка за България. Коридор № 8 ще намали с две седмици транспортното разстояние по новия „Път на коприната“ през България към Западна Европа. И тук възниква въпросът за политиката на САЩ и Европа към Китай и различията в интересите им.
Но сами държавите нямат достатъчно средства, защото един коридор не означава само транспортна връзка, а включва пътища, паралелно ж.п. линия, изградена инфраструктура за пренос на електроенергия, газ и интернет. В българската „Визия“ е записано, че инфраструктурният коридор „Север-Юг“ може да бъде допълнително модернизиран с изграждането на връзки с добавена стойност, а между коридор „Север-Юг“ и коридор № 8 би било целесъобразно да се изгради стратегическа връзка. От тук нататък обаче ще трябва да се промени и начина на водене на разговори, например с Гърция, чиито икономически мотиви срещу тунел под Маказа са неприемливи, а освен това и недопуска изграждането на пътища от по–висок клас.
България има нужда и от други проекти, които отговарят на критериите за свързаност и полза и за съседни страни. Т.н. на конференцията „Инициативата „Три морета”- Единство, Иновации, Свързаност” на 08.юни 2021 г. в София бе подчертана необходимостта от изграждане на мостове на р. Дунав с пътни трасета и жп–линии, обосновано с факта, че докато в отделни участъци на реката средното разстояние между мостовете е 5 и 18 км, то между „Дунав мост” и „Дунав мост 2” разстоянието е над 300 км. Но с подобна идея още през 2007 г. една немска фирма обикаляше напразно български ведомства в София.
До май 2021 г. все още нямаше нови предложения от българския жп–транспорт за проекти в тази област, освен за трасето Русе–Варна–Бургас–Александруполис.
На критериите за одобряване биха отговорили и проекти за обновяване на морски пристанища. А България изостана от Румъния, която разшири и модернизира например пристанището Констанца и без да е имало Инициатива като настоящата. През май 2021 г. стана известно, че вече се водят разговори с Фонда за строеж на едно пристанище и за придобиване на второ такова. А Джо Филипс, старши инвестиционнен директор на Фонда, призна, че краткосрочния им интерес е насочен към пристанища и газохранилище.
Във втория сектор на Инициативата енергийния разбира се, че не са достатъчни само два проекта / разширяване газовото хранилище в с. Чирен и соларен парк до Първомай/, но преди да получим финансиране, за което да сме предложили приемлив проект, трябва да сме в състояние да формулираме своя стратегия, а при опита за такъв през февруари 2021 г. за периода 2030–2050 г. липсваха дори препоръчаните от ЕП планове, да не говорим за оценки на измененията на климата и за преодояване на щетите, за рисковете, няма визия за заместване на блоковете 5 и 6 на АЕЦ Козлодуй след 2030 г., както и визия за развитието на българската индустрия.
По отношение на третия основен стълб – дигиталиизацията, макар и малко да закъсняваме, тенденцията е неизбежна– компаниите ускоряват дигитализацията си с изпреварващи темпове, като изпълняват само за 2–3 години плановете си за петгодишен период, ускоряват автоматизацията за да намалят разходите, 31% от тях въвеждат нови и модерни технологии, 29% се фокусират върху скоростта и ефективността на производството. Този оптимизъм обаче, не трябва да успокоява, защото в останалата част на Европа над 50% от чуждите компании вече считат, че след кризата ще увеличат използването на дигитални технологии в практиката в дългосрочен план. България разполага с експертен потенциал в тази технологична сфера и може би ще е удачно да се фокусират усилията му върху изкуствения интелект и квантовият компютър, който ще повлияе върху криптирането, оптимизирането, големите банки данни и откриването на химически съединения; мирното използване на ядрения синтез, който ще позволи завинаги да се решат проблемите на глобалното енергийно осигуряване с неограничена, чиста и сигурна енергия; генетиката в медицината и др. 5G свързаността и оптичните мрежи ще бъдат ключов фактор, който ще помогне на Европа да развие с по-бързи темпове своята дигитална икономика, дигитализацията на услугите и индустриалните процеси, както и да намали разходите.
Идеята за създаване на мрежа от агенции в областта на иновациите и научните изследвания ще отговори на интересите ни и на желаното повишаване на стандартите. Представеният на 09 март 2021 г. План за действие „Цифрово десетилетие” е обнадеждаващ сигнал за нов технологичен старт с амбициозни цели за засилване цифровата конкурентоспособност на ЕС и намаляване зависимостта му от САЩ и Китай.
Дигитализираната икономика и изкуствения интелект са предмет на регулиране в ЕС от 2018 г. и от тогава ежегодно се приемат съответните документи. Редица страни–членки на ЕС изготвиха свои стратегии. Може би и време вече такива стратегии да достигат до по–широки обществени слоеве за да се сблъскат с критичните мнения на онези, чийто живот ще бъде променен.
Върху управлението и практическото изпълнение на проектите обаче ще влияе и дефицитът на визии в отделните сектори, както и голямата дистанция между експертността и организационно–управленския опит в България за подобни мащабни проекти.
Между крайности и реализъм в българските коментари
В българските коментари по темата се очертават две крайности, които са резултат от липса на своевременна или провеждането на слаба информационна кампания, силната фрагментация на общественото мнение и рязко влошените отношения между Запада /САЩ и ЕС/ и Русия.
Едната крайност приписва на Инициативата „военно–политически” характер и цели. За това обаче има друга „писта” и на нея е НАТО. Друг е въпросът, че съчетаването на икономически и военен натиск, на хибридни и военни методи от външни сили в разрез с интересите на местните държави в региона може вече да оформи една тревожна тенденция. Но усилията да се съберат на едно място бизнес, правителства и инвеститори и в изоставащата страна да влязат три пъти повече инвестиции, отколкото е внесла, да се обявява за „сигурен път към война”, е анализаторско „постижение”, което след като го проследите, виждате, че всъщност е породено или от желанието за личностни нападки или идеологическа обремененост. Единственият им аргумент е, че „Инфраструктурата може да се използва за настъпателна операция”. Макар сред авторите да има и известни имена, фактологическите грешки /Инициативата била създадена 2018 г./ и изрази като «Стоящите зад Инициативата ще воюват с Русия с гражданите на страните–участнички», издават освен пълно непознаване на съдържанието и смисъла, но и умишлено и грубо подвеждане.
Друга по–издържана теза от тази група критики се фокусира върху ЕС, който като структура бил по–тромав и вече неудобен, докато малките държави от инициативата „Три морета“ били по-лесно управляеми през комплекса на антикомунизма и по-склонни за радикално общуване в международните отношения. Но тезата им, че се фомира нов блок на ЕС, потвърждава, че авторите не са наясно с основната цел на Инициативата, която е насочена точно в обратната посока.
Във втората група коментари безкритично се набляга на това, че „Три морета” укрепва ЕС, или безрезервно се подкрепя ролята на САЩ, без да се влиза в дълбочина на преследваните интереси. А известен лидер на нова политическа партия свежда всичко до това, че „Инициативата „Три морета” ще защитава демокрацията”. Но и този подход не съдейства за разкриване на истинските проблеми, омаловажава националния егоизъм. И тук липсват каквито и да било предложения относно интересите и ползите за България в перспектива. А критиките, че проектите били на пазарен принцип, също е един вид „постижение” в мислене в категории на „усвояване”, в които едно предишно правителство в България достигна рекордни висоти.
Eдва през пролетта на 2021 г. започна да се оформя все още слабата експертна група на отразяване на проблематиката на Инициативата «Три морета» в общественото информационно пространство в България, в специализирани издания, на конференции, които се броят на пръсти, в редки случаи в електронни издания, в които се дава една сравнително обективна картина, има анализ и полезни предложения.
Крайните и неверни оценки изместват фокуса от действителните проблеми. Затова в такива случаи обикновено не се посочва алтернатива. Да напуснем ли „Три морета”? Не можем да се преместим в друг географски регион. Да прекъснем коридори № 4 и № 8 и да се изолираме на остров? Да се откажем от чужди инвестиции? Да се противопоставим на свързаността, за която до вчера се обявявахме за гарант на Балканите? Или да продължим безплодните спорове, дали дъждът е полезен за реколтата или ще ни донесе наводнения?
Предизвикателството пред нас има три съставни части: как да използваме успешно отпусканите от Фонда финансови средства за класирали се проекти, да не позволим откъсване от Брюксел и да бъдем мост, а не стена срещу Русия и Изтока.
Очевидно е, че тук е необходим висш пилотаж в дипломацията. Защо Германия поиска да влезе в Инициативата? Въпрос на баланс с активността на САЩ и Полша в региона. Немаловажно е отвътре да се влияе и да се противопоставя на опитите на САЩ и Полша за използването ѝ за други свои цели. Предложенията на президента Радев в Талин бяха в посока да се промени още повече съдържателно инициативата. Освен това критиките, предложенията и действията трябва да бъдат навременнии конструктивни. Зад гърба си имаме безброй горчиви поуки. Дано да са начало на мъдри решения.
Провеждането на срещата на върха на инициативата „Три морета” в България е шанс, стига да изиграем тази шеста шахматна партия с повече разум и по–малко безплодни емоции.
Използвана литература
1. Completing Europe – From the North-South Corridor to Energy, Transportation, and Telecommunications Union
Die Drei-Meere-Initiative: wirtschaftliche Zusammenarbeit in geostrategischem Kontext. Deutschland sollte sein Engagement auch aus außenpolitischen Gründen verstärken
SWP-Aktuell 2021/A 16, Februar 2021, 8 Seiten
https://www.swp-berlin.org/10.18449/2021A16/
3. A Három Tenger Kezdeményezés – Közép-Kelet-Európa reneszánsza?
Írta: Kőbányai Dénes, ápr 12, 2021
https://biztonsagpolitika.hu/egyeb/a-harom-tenger-kezdemenyezes-kozep-kelet-europa-reneszansza
4. Predsjednik je izjavio kako je Inicijativa tri mora Hrvatskoj nepotrebna i štetna. Je li u pravu?
5. Sabina Fati , Ce poate câștiga România pe termen scurt din Inițiativa celor 3 Mări
28 februarie, 2021
6. Kolme mere algatus (3SI)
tegevused-eesmargid, 21.04.2021
https://vm.ee/et/tegevused-eesmargid/kolme-mere-algatus-3si
7. Инициативата „Три морета” през 2021 г.: Визия на България
8. д–р Диян Димитров, «Кого обслужват регионализмът и сепаратизмът в Европа», 24.август 2020 г., сп. «Геополитика» бр.4
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 СИ–СМО.Всички права запазени. Последна актуализация