ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
  
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Около 6,5 млн. афганистанци ще напуснат страната си

Симеон Николов за „Българска армия”, 11.08.2021

 След събитията в Афганистан, които  предизвикаха нова бежанска вълна, която заплашва България и Европа, въпросът е какви са тенденциите– към нарастване или към овладяване на кризата в страната.

Военният и политически вакуум, създаден от изтеглянето на американските сили и неспособността на афганистанската армия да защити демократично избраното правителство доведе до това, че талибаните завладяха повече от половината територия, над 200 от 388 окръзи, а в началото на август и шест провинциални градове. Те поеха контрола и на 8 важни гранично–пропусквателни пункта и събират вече митническите такси. Ако талибаните завземат още градове ще бъде загубено това, което със западна помощ бе постигнато в страната през последните десетилетия и  не е изключено да бъде застрашена и сигурността в Европа. Очертават се три заплахи: мигрантска вълна, която няма да бъде ограничена само в съседни страни; терористичната организация „Ал Кайда” отново да намери опора в Афганистан /”Ислямска държава” изпрати вече свои бойци в страната/ и трето – дестабилизиране на Узбекистан, Таджикистан и южни части на Русия вследствие проникване на радикални ислямистки групировки.

Все повече изчезва всякакво съмнение, че талибаните ще завземат властта и това ще се случи до няколко месеца след изтичащия на 31 август срок за изтегляне на американските сили. Няма вече военна опция, която да спре това. Целта на талибаните е да създадат „Ислямски емират на Афганистан” и те вече използват това име.

В този смисъл е важно, какви са геополитическите измерения на събитията в Афганистан и региона.

Неизбежното изтегляне на американския и съюзнически военни контингенти не означава пълен отказ от влияние в региона. Не са толкова важни и оставащите  650 американски военни за охрана на дипломатите и 250 на летището в Кабул, а реално провежданите вече военновъздушни операции срещу талибаните на американските ВВС от свои бази в близки страни и разширяването  на други такива в съседни държави. Освен това, остават разузнавателни и специални сили  и наетите частни армии. Този подход важи както за Афганистан, така и за Ирак и е израз на преоценка и замяна на по–скъпите и рискови инструменти с нови такива, изискващи по–малко средства и повече сътрудничество.

Китай, който има само 76 км граница с Афганистан, отдавна се стреми към по–тесни отношения с Кабул заради огромните природни богатства там – мед, литиум, мрамор, злато и уран на стойност над 1 трилион долара. Достъпът на Китай до тези природни ресурси позволява незабавни доставки на ценни материали, а в дългосрочен план гаранция за постигане на икономическо надмощие в света. Китай може да замени САЩ като доминираща сила в тази страна. Втората причина е в интереса на Китай към  ключови обекти от „Един пояс, един път” в съседен Пакистан. За да запази инвестициите си Китай е плащал на талибански групировки, които го изнудват, че ще взривят определени структури.

Самоинициативата на Турция да поеме контрола на международното летище „Хамид Карзай” в Кабул се дължи на стремежа й за по–голяма геополитическа роля чрез такъв военнен ангажимент, както и на опита й този жест да съдейства пред САЩ за отмяна на санкциите срещу Анкара. Разбира се, срещу военна, финансова и логистична подкрепа от Вашингтон. Ердоган стигна до там да заяви, че за разлика от други нации, Турция няма никакви проблеми с религиозните виждания на талибаните, затова могат да разговаряг много по–лесно. Талибаните първоначално отхвърлиха идеята за военно присъствие на Турция, но техни говорители подчертаха, че смятат Турция за уважавана и приятелска страна, а и имат много общи неща в религиозната вяра.

Ако се ангажира военно, Турция ще заложи на наемниците, натрупали боен опит в Сирия, Либия и Кавказ, а не на собствените въоръжени сили. От известно време върви вече набиране на такива кандидати срещу заплати от няколко хиляди долара месечно. Турция може да използва при нужда своите военни бази в Азербайджан и Катар.  Ангажиментът на Ердоган в Афганистан обаче се посреща с критики от турските опозиционни партии, които отговарят с въпроса „Ние жандармерия на САЩ ли сме?”.

Русия може да не подкрепи Турция в ангажимента й за военно присъствие в Афганистан. Завземането на властта в Афганистан от талибаните означава радикалните ислямисти да навлязат в постсъветски републики, което ще доведе до възникване на местни въстанически движения. Не случайно, от 05 до 10 август за първи път от 30 години се проведе съвместно военно учение на Русия с Узбекистан и Таджикистан в районите, граничещи с Афганистан.

 Още в началото на юли бяха проведени преговори в Москва с талибаните, които приеха условието да не преминават границите на централно–азиатските държави и да се борят срещу „Ислямска държава”. Това беше представено като успех. Но на талибаните не може да се вярва, че ще изпълнят договореното и това неведнъж са го доказвали, включитен с коалицията си с „Ал Кайда” до 2001 г. А и поведението на някои техни групировки е непредсказуемо. Много от тях се финансират от външни сили, главно Пакистан, но и от Иран, а някои командири открито се обръщат за помощ към Турция. Впрочем, талибаните бяха създадени от Пакестинското разузнаване за борба срещу индийското влияние.

 Логично е да си зададем въпроса, какви инсструменти биха могли да се използват в тази сложна обстановка за постигане на примирие и разрешаване на хуманитарната криза.

Като се има предвид, че всички съседни на Афганистан държави са представени в Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/, на пръв поглед изглежда, че би могло да се използва нейния потенциал за да се тръгне към постепенно разрешаване на проблемите и Кремъл е на това мнение.  Но се съмнявам, че това е реалистично по две причини: Първо, ШОС трудно би отишла по–далеч от дипломатически декларации, защото в нея има стратегически скъперничества и Второ, талибаните едва ли биха видяли полза в такъв процес. Те поискаха от САЩ „Маршал план” за икономическо възстановяване на страната. Впрочем, в представителството на талибаните в Катар досега бяха проведени разговори с Китай, Германия и САЩ.

Колкото до противодействие на очертаващата се хуманитарна катастрофа, помощ могат да окажат Пакистан, Иран и Индия, които намират общ език с талибаните.

В Европа се чуват гласове за връщане на съюзнически сили в Афганистан, но това е твърде нереалистично. По–вероятно е една по–силна военна ангажираност на съседни страни с акцент върху граничната сигурност и ограничени операции за борба срещу тероризма.

Колкото до нарастването на мигрантския поток, жестоките масови убийства и военните действия принудиха милиони афганистанци да се отправят към границите на Пакистан, Иран, а от там в Турция и Европа, Узбекистан, Таджикистан. Вероятно общият им брой ще е около 6,5 милиона. Въпрос на морал е приемането от САЩ и европейските страни на афганистанския персонал, работил в базите, а сега преследвани и избивани от талибаните.

Турският президент Ердоган първоначално реагира остро срещу предложението на австрийския канцлер Курц, Турция да приеме бежанците, с думите „Ние не сме бежанския лагер на ЕС”. Възражението на Анкара бе основателно, защото Турция не е съседна на Афганистан страна. Но само преди дни Ердоган потвърди, че ще приеме бежанците.  Турската опозиция препоръчва на ЕС да не подписва ново споразумение с Турция. Президентът обаче очевидно видя в това и шанс не само да иска нови финансови средства от ЕС за освежен контингент бежанци, а и да печели влияние в региона.

Беларус насочи афганистанските бежанци, пристигащи със самолети от Ирак към Литва, което предизвика остра реакция, включително и от ЕС. Литва поиска помощ от НАТО – разполагане на въоръжени сили по границата, до което разбира се не се стигна.

В Италия, която е поставена под натиск  от двойно по–голям мигрантски поток от Северна Африка отколкото през миналата година, дясно–националистическата партия „Лега” обяви, че ще напусне правителството, ако до края на август не бъде решен проблема.

В България този въпрос като че ли не е в центъра на вниманието ни. Увеличаването на задържаните на границата за първото шестмесечие е 5,3 пъти по–голямо от миналата година. Фактът, че на българо–сръбската граница, т.е. на излизане, са задържани най–много мигранти, говори, че трафикантите успешно вкарват в страната нелегални такива. Привличането отново на въоръжените сили за опазване на границата не е изключено при нарастване на потока от Афганистан.

В момента на началото на нова миграционна вълна ЕС няма единна политика.

В западноевропейските страни зачестиха отново коментарите, които ни връщат към приетия от ООН „Глобален пакт за миграция” от декември 2018 г. и приетия от ЕС „Пакт за миграция и убежище”, с които се провъзгласява, че всеки човек в света има „право на миграция”, от което следва „отворете границите”. Резултатът ще бъде претопяване на коренното население на Европа. Наскоро чехският премиер Андрей Бабиш  предупреди, през 2044 г. Холандия, а през 2065 г. Швеция ще имат преобладаващо мюсюлманско население. Засега на крайния либерален подход все повече се противопоставя консервативно–националната алртернатива.

Всъщност най–големият фактор за война и несигурност днес от нововъзникващите фактори безспорно е изменението на климата, тъй като води до конфликти за ресурси, заграбване на власт, масова миграция и разпадане на сътрудничеството. Влошава се качеството на глобалното сътрудничество в сигурността. За да избегне всичко това ЕС трябва да инвестира в глобалното сътрудничество в областта на сигурността.

 CSR в ТВ – и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация