ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Дванадесет поуки от провала в Афганистан
Симеон Николов 28.08.2021
Основният извод от провала на САЩ и съюзниците в Афганистан е, че не се учим от досегашните си грешки. Защото, ако прочетем 11–те причини поради които борбата срещу Северен Виетнам и Виетконг изобщо не е трябвало да започва, от книгата на Робърт Макнамара „Трагедията и поуките от Виетнам”, ще видим, че повечето от тях са абсолютно валидни и за 20 годишната война в Афганистан.
САЩ подцениха не само културните и религиозни различия и особености, както и готовността и волята за отстояване на национални каузи, но и желанието за свобода и демокрация, както ги възприемаме ние в Европа. Неумението да се спечелят сърцата и умовете на хората с напълно различна култура и да се намери подкрепа сред населението водят логично до този резултат.
На второ място трябва да признаем, че пренареждането на света с военни средства е неприемлив, погрешен подход. При овладяването на съвременните конфликти едва до 25% е необходима военна сила, след което се прилагат други политически, правни и икономически инструменти. А в случая след първата фаза на войната се продължи отново с фокус върху въоръжените сили, тяхната подготовка и т.н. САЩ не отчетоха нарастващия скептицизъм към чуждите мисии и техните цели, откъснати от местните проблеми и от нуждите на населението.
На трето място подлежи на преоценка ролята на разузнавателните служби, в чиито доклади очевидно е надделявала информацията, която политиците искат да чуят, а не обективната и особено прогнозната такава. Защото талибаните бяха силно подценени, а разложението на местната власт и корупцията включително и в армията и отклоняването на огромни средства на американските и европейски данъкоплатци, не може да не са били известни на службите.
В общественото пространство беше подменена целта на мисията, защото не борбата срещу тероризма и бъдещето на Афганистан, а други стратегически цели спрямо страни от региона /Русия, Иран, Китай/ бяха водещи в плановете на САЩ и НАТО.
На следващо място трябва да отбележим, че на Запад не се признава в достатъчна степен собствената роля в създаването на конфликти. Това е очевидно в Либия, Сирия, кризата в Украйна, а също и в анализа на ситуацията в Афганистан, където подкрепата за джихадистите стратегически започна още преди нахлуването на съветската армия. Ако толерираме това, което причиняваме на другите, не трябва да се изненадваме, че ще получим съответните отговори.
Войната в Афганистан учи, че не трябва да се оставяме да бъдем въвличани в такива унищожителни начинания с чужди за европейската сигурност цели и интереси. Необходимо е по–рано, своевременно, да си даваме сметка за последствията /между 49 и 60 милиона бежанци са били прогонени от войните, водени от САЩ след 9/11, някои от които платиха и с живота си/. Там загинаха и европейски военни, а европейските държави плащат за приемане на бежанците от Близкия Изток.
Събитията в Афганистан принудиха европейските страни да погледнат отново към необходимостта от по–голяма самостоятелност при справяне с кризи без участието на САЩ, т.е. ЕС да придобие възможности за колективно и автономно проектиране на сила.
Победата на талибаните, активизирането на „Ал Кайда” и „Ислямска държава” вдъхновяват радикални сили и в други части на света, което пробужда отново опасенията от тероризъм и в европейските страни.
Светът не стана по–сигурен, както ни обещаваха в началото на войната. В много страни политическите приоритети се промениха в хода на "войната срещу тероризма", като сигурността взе превес над гражданските свободи. Интерес към продължаване на войната имаха оръжейните фирми и частните военни и охранителни армии. Пропускът да анализираме връзката между оръжейната индустрия и политиката ще има като следствие нови конфликти по света.
Международните организации се нуждаят от укрепване и много по–голяма ефективност. Пропуснат беше момента за мироопазваща операция на ООН в Афганистан.
В международната политика би трябвало да има и повече морал. Когато си опропастил една страна, а отказваш помощ за възстановяването й или когато десетки хиляди афганистанци са работили за теб, а се пазариш, дали да ги евакуираш, такова поведение е несъответстващо на ценностната ни система на представители на демократични държави. А колкото по–дълбоко се спускаме в океана на моралната кал, толкова по–леко върви по–нататъшното потапяне.
CSR в ТВ – и радио –предавания
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
БЮЛЕТИН
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация