ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Дилемата пред ЕС: повече интеграция или повече права за националните държави

Симеон Николов. 15.09.2021

На 14. септември в София се проведе конференция с провокативното заглавие „ЕС: Ще достигнат ли пукнатините по фасадата до фундамента на сградата”, организирана от фондация „Фридрих Еберт” и Института за икономика и международни отношения.

Както бе обявено при откриването й, тя не е събитие, а процес, насочен към подпомагане включването на България в дебата на Конференцията за бъдещето на ЕС. В условията на ограничения вследтвие на „Ковид 19” конференцията се проведе в ограничен състав, но се излъчваше на живо в интернет. В залата присъстваха бивши министри и зам.министри, представители на МВнР, известни учени от различни институти и университети, членове на Българското дипломатическо дружество.

Директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков обоснова избора на темата на конференцията с думите: „Напред, към задълбочаване на евроинтеграцията, или крачка назад – към повече правомощия за националните държави? Така изглежда основната дилема, пред която е изправен ЕС. Отговор на този въпрос би следвало да бъде намерен в рамките на текущата Конференция за бъдещето на ЕС.  В този процес основен акцент е ангажиране на гражданите. И която следва до края на френското председателство на Съвета на ЕС през първата 2022 г. да финализира новата визия за Съюза.

Този дебат е още по-належащ, защото поредицата от кризи, засегнали ЕС през последното десетилетие (финансово-икономическа, бежанска, пандемия) откроиха редица вътрешни проблеми на самия Съюз, свързани с неговото функциониране. Като същевременно натрупването на противоречия по различните оси на противостояние (политически, икономически и финансови, географски) доведе до оформянето на относително стабилни вътрешни групи на държави-членки, противостоящи си в своите подходи по ключови за функционирането на Съюза въпроси. И не рядко поставящи под въпрос дори фундаментални принципи на неговото изграждане.

България е длъжна да участва активно в този дебат. От позицията „ние-ЕС“, а не „те-ЕС“. Ако не иска да изпадне в състоянието на „недоволен мърморко“ след приключване на процеса. Като аргументира и отстоява своите позиции и интереси. Които също да изкристализират в рамките на публичен дебат. Каквато е и целта на настоящата конференция.”

Директорът за България на фондация „Фридрих Еберт” Жак Папаро припомни, че когато европейските страни влизаха с еуфория в Съюза, никой не е и очаквал, че европейската интеграция един ден ще забуксува. Има обаче основни теми, които изискват ежедневно внимание и грижи. Днес, всяка пукнатина в сградата, всеки луфт може да доведе до пропускане на вредни вещества, включително чужди, което би довело до деградация. Основната ни съдба не е само географска, а се свежда до историческа, културна и ценностна система. Две съседни държави очакват да получат право на надстройка на тази сграда. Три чужди групировки отвън изчакват и биха завезели парцела. Ако живеем не един с друг, а един до друг, един ден може да се окажем наематели при други, неопределящи сами съдбата си. Ако допуснем процес на разруха, един ден и хубавите етажи ще се сгромолясат с останалите. Бъдещето на европейската общност трябва да бъде оформяно от жителите и ръководители, циментът са сътрудничеството и солидарността, подчерта Папаро.

Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, припомни, че в отприщилата се от май месец т.г. дискусия за бъдещето на Европа участват предимно млади хора, но в нашата страна не е така и звучи твърде елитарно. ЕС не е някакъв изкуствен имагинерен модел, не е някаква стъклена къща, в която всички ние виждаме какво се случва вътре, сякаш не участваме в нея. Ние сме част от жителите на тази стъклена къща, ние сме вътре, и по начина, по който изглеждат нашите собствени малки стъклени къщички, така ще изглежда и ЕС, коментира Илияна Йотова. Тя посочи, че е крайно време е да свикнем, че ние също сме тези, които правят европейската политика. Важно е да диагностицираме пунктанитите в тази фасада, ако вярваме в проекта ЕС и искаме те не просто да бъдат замазани, а да свалим ненужното и остарялото, да се продължава напред, с една нова трансформация на съюза, отбеляза вицепрезидентът. Дали това е наше желание не е толкова важно, защото сме принудени от обстоятелствата и от кризите в Европа да мислим в тази посока, посочи тя.

След като Йотова направи кратък исторически преглед на развитието на ЕС, тя видимо се отказа от подготвения текст и сподели свои оценки на базата на дългогодишния си опит и наблюдения, което по–късно в дискусиите предизвика забележката, че е единственият политик говорещ за ЕС, докато дори и в предиборните кампании не коментират тези важни въпроси. Свбодният коментар на Йотова по–нататък беше болезнено реалистичен.

Относно разширяването на ЕС тя подчерта, че то  се е оказало непосилно за някои. С навлизането на източноевропейските страни започна зараждането на страхове. Социалното разслоение започна да става по–бързо. Недопустимо висок е броят на европейците, които живеят около линията на бедност, в трайна се превърна тенденцията за ръст на работещите бедни, все повече европейци имат несигурна работа“. Пазарите се настаниха в целия ни живот. Станахме свидетели на резултатите от ултралибералната политика, на липсата на перспективи за средната класа. Политиките на крайно ограничителни мерки доведоха до още по–голямо блокиране на европейските държави.

Преминавайки към проблемите във външната политика Илияна Йотова цитира  Романо Проди:»Ако ЕС иска да бъде световен лидер, трябва да има около себе си  пръстен от приятели.» и запита «Къде е той?». Какви са отношенията на ЕС с Русия? Отношенията с Турция са в най–ниската точка от десетилетия. Откакто ЕС има върховен представител по външната политика тя тръгна надолу, в рамките на шегата. При бежанската криза неоправдано бяха затворени границите. Оказа се, че не сме подготвени за предизвикателствата. Няма по–безпомощна политика от тази по миграцията. Шест години по–късно няма промяна на Дъблинското споразумение– не само остарял вече документ, но и вреден, защото ни връща бежанците у нас. Днес Европа е точно толкова неподготвена, както преди 6 години.

Важно е как държавите членки ще използват средствата от Брюксел по плана за възстановяване от корона кризата, посочи вицепрезидентът Илияна Йотова. България трябва да гледа на Плана за възстановяване и устойчивост като на шанс за повишаване на стандарта на живот, а не само като на евросредства, които да усвои.„Едни 12 милиарда, които трябва да потънат в някакви проекти. А да погледнем на това като един шанс за това къде да бъде България, след като изпълни тези проекти след няколко години, какъв да бъде стандартът на държавата ни“, каза тя. Важно е как ще бъдат използвани тези 750 млрд евро. За Зелената икономика са заделени 37%. Знаем ли какво се крие зад това? Дали България може да отговори на това предизвикателство?

Дали не се отказахме твърде лесно от кохезионната политика? Да, тя си стои, но няма почти никакви гаранции. Ще се запази ли кохезионната политика, която цели уравновесяване стандартите на живот? А бе една от най–добрите политики. Дано не бъде изоставена от самите правителства.

В ЕС липсва акцент върху социалната политика. Както има задължителни квоти за дигитализация и зелена енергия, така трябва ЕК да изисква от държавите членки да отделят задължителен процент за социална политика.

Европейските институции не са преформатирани. Европейският чиновник е станал по–важен от евродепутатите, избрани от народите. Диминацията на генералните дирекции  върху волята на избираните от хората е нонсенс. Толкова слаба Европеайска комисия не е имало.

Гергана Паси, министър по европейските въпроси (2007-2009) разви темата «Що е то европейска солидарност и остана ли място за нея в ЕС?» Според нея, темата «Европа» е изчерпана от политически дискусии. Дебатът за бъдещето на Европа е в известнен смисъл експериментален.

Тя посочи, че едва ли има друг проект, който толкова да се отразява върху солидарността. Солидарността това е Европа.

Втората й теза бе, че най-големият ускорител на солидарността всъщност са кризите в ЕС и даде пример, че кризата с ковид пандемията катализира немислима преди по мащабите си акция на солидарност, и показа способността да се мобилизира Европа в условия на криза. Паси коментира, че планът за стимулиране на икономиката е същинският отговор на тази криза.

Третата й теза бе,  че солидарността и отговорността са двете страни на една и съща монета и посочи, че за солидарност може да се говори при наличие на определена отговорност и неслучайно планът за възстановяване и развитие слага и режим на условност в съответствие със спазване на правилата за върховенството на закона. Солидарността прозира и в Зеления пакт, коментира Гергана Паси, като допълни, че и по двете теми почти отсъства реална дискусия в България.

В думите й пролича и известно несъгласие с формулировката на заглавието на конференцията и казаното от  Жак Папаро. Нека да си дадем сметка, къде сме ние, преди да говорим за „пукнатини”, добави тя.

Няма общество, което да се възползва от европейската солидарност, ако вътре в себе си не е изградило чувство за солидарност, а ние имаме още път да извървим, докато станем едно хармонично и вътрешно солидарно общество, отбеляза още Гергана Паси.

Зинаида Златанова, министър по европейските въпроси (2013-2014) изнесе доклад на тема «Пари и политики: колко устойчив е компромисът между „спестовници“ и „потребители“? Няма вътрешни сили, нито такива в Европа, които да ни изтеглят от състоянието, в което се намираме вече 11–12 години, отбеляза тя. В ЕС не е имало министър по еврофондовете, с изключение само в България и Румъния. Това измества акцента върху парите, а не върху политиките. От 2009 г. само харченето на парите бе издигнато в приоритет на всяко едно правителство. Успехите на правителствата се измерваха с изхарчените европейски пари. А това е и изместване на ценности. В тайна от българското общество бе държана информацията, защо българския Парламент бе подведен да не приеме Зелената сделка. България участва зле при вземане на решения.

Вторият въпрос касае дилемата пари и политики. Подходът на Брюксел тук е по–мек. Реформите обаче следва да се  правят след като бъдат финансирани. След голямата дългова криза 2008–2010 г. се разбра, че няма как да се мине без по–тежки реформи.През периода 2012–2020 г. влязоха в сила по–сериозни изисквания, които трябваше да бъдат издпълнени преди да се получат средствата. Но нито една държава не бе посочена, че не е изпълнила тези условия. През 2017 г. се създаде генерална дирекция Структурни реформи. Политическата отговорност обаче остава в държавите–членки. Големият въпрос е, дали ще се използва всичко това за дълбочинна промяна в обществата ни. Разслоението вътре в държавите и между тях продължава да се задълбочава.

Любомир Кючуков, директор на ИИМО, се спря на темата «Ще се избегне ли новото старо разделение Изток-Запад в Европа?» Той отбеляза, че най–видимо е възпроизвеждането на разделението Изток–Запад. Своеобразната релация «Ние» и «Те» остава в сила. Дори не се осъзнава като Изтока на Запада, а сме просто Изток. Все по–отчетливо се чувства взаимно разочарование, което изглежда оправдано и от двете страни.  Западна Европа е недоволна, че Източна Европа не спазва правилата на сътрудничество, гледа на нея като източник за източване на еврофондове, същевременно поставя под напрежение социалните и здравни системи на западноевропейските държави под натиска на евтина работна ръка. Обратно, Източна Европа има усещането, че гражданите й са третирани като втора категория, че решенията по важни въпроси отразяват интересите на старите страни–членки. Еврофондовете не могат да компетсират загубите. А най–добрата работна ръка в новите страни–членки е изсмуквана от старите европейски държави.

Условно има още едно геополитическо разделение – от Северозапад на Югоизток и то се генерира от отношението към Русия. Тези страни търсят сигурност без и срещу Русия. Централна и Южна Европа е по–склонна да се придържа към принципа на неделимост на сигурността, търси се баланс между военното сдържане и политическия инструментариум. По–голяма част гледа към Вашингтон, отколкото към Брюксел. Еднотипни процеси водят до различни динамики на ниво общество. Загубата на сигурност е във всички аспекти в общество, етнос, идеологии и създава разделителни линии вътре в обществата. Докато в Западна Европа те остават на ниво общество /десен екстремизъм, радикализъм/, то в Източна Европа имаме «одържавен национализъм» /Полша, Унгария, а напоследък и Словения/.България също е част от тези тенденции, но протекли във формата на двупартийно управление.

Последната плоскост е в зависимостта европейска интеграция – европейско общество. Процесите текат не само на ниво държава, а на ниво взаимосвързано общество. Свидетели сме на сравнително устойчив процес на «изкристализиране на общоевропейско общество». Премахва се усещането за граници. Ерозиране на това квазиобщество е най–голямата опасност.

Въпросът не е в скоростта, а в посоките. Посоките обаче са само две: повече интеграция или повече национална държава.  Как заедно и доколко поотделно? Преди това стои укрепването на интеграцията, не толкова разширяването. На първо място са целите и ценностите, съюз за мир. През последните десетилетия дори изчезна понятието мир.  На второ място ЕС като съюз на проспериращи държави и на третно място ЕС като общност. Климатините промени, пандемиите и изкуствения интелект сапроблемите, които предполагат дискусия, изискват общ отговор. Решенията не могат да бъдат налагани

Диалогът е задължителен, но не следва да се формализира и да е самоцел за намиране на решение. Диалогът за намиране на решение е в полето на реалната политика, а не на инструментализираното функцзиониране на институциите.

Именно кризите и проблемите ще ни заставят да действаме заедно.

Бисерка Бенишева, директор „Въпроси на ЕС“, ПанЕвропа България, разви темата

«Върховенството на закона: базисен принцип на ЕС или инструмент за превъзпитание?» Тя започна с това, че през юни тази година на Европейския съвет се разбра, че имаме проблем, дали сме съюз основан на ценности или само търговски блок. Според данни на «Евробарометър» гражданите не се чувстват достатъчно информирани за ценностите на ЕС. Върховенството на закона се подкрепя почти от 80% от гражданите на всики страни. Над 85% са на мнение, че медиите, журналистите трябва да работят свободно, без риск от силов натиск. В сферата на международните отношения гражданите са за международен ред и правила.  Върховенството на закона е фундаментална ценност и споделена отговорност на Съюза и на всички държави–членки и от значение за доверието между съюзниците. Ключовите принципи са общи за държавите–членки и са записани в националните конситтуции. Активирането на член 7 от Договора спрямо Полщшша и на ЕП спрямо Унгария показа, че принципите на правовата държава не се прилагат ефективно от националните институции. Институциите на ЕС не познават добре спецификите в страните–членки. ЕК констатира, че независимостта на съдебната система предизвиква загриженост. Борбата срещу кщорупциата има своята основна роля. Загриженост предизвиква и състоянието на политическата независимост на националните медии.

Модераторът Валентин Радомирски обърна внимание на три въпроса: Напълно неадекватната процедура по вземане на решения в България, забавяне на процедурата и произтичащото от това закъснение, за да не изпадаме след това в позицията на мърморковци. Мирът може да сплоти всички, затова ЕС трябва да заема по–активна позиция. ЕС е регионален съюз и проблемите му се задълбочават със засилване на глобализацията.

Изказвания:

Професор Ганчо Ганчев взе отношение по въпроса за еврозоната. Валутният борд е отказ от суверенитет. Такъв има само в България и БиХ. Дали бордът способства за забавяне на развитието е въпрос с предизвестен отговор. Социалните проблеми са реални, но могат да бъдат контролирани и сдържани с адекватна социална политика.

Георги Пирински подчерта, че трябва да обърнем внимание на състоянието на основите, защото там са причините за появилите се пукнатини на фасадата на сградата. Предизвикателство пред ЕС е социалната държава. Надмощие взе пазарното начало. Действията на Пакта за стабилност и растеж бяха суспендирани. Въпрост е кога и какво да се възстанови. Разделението върви между пестене и потребление, чиято антитеза е прахосничество.

Професор Искра Баева отговори на зададения от  конференцията въпрос «повече интеграция или връщане към националната държава» с думите «Нито едното, нито другото». ЕС не може да си позволи повече интеграция. Това ще доведе до откъсване на елитите от гражданите. Не е подходящо и да се прави крачка назад, защото това би представлявало началото на разпад. Отговорът на въпроса е, кое е основното, а това е солидарността.

Доцент Бисер Банчев обърна внимание, че през последните години европейските политици масово използват израз, който не разбират: «социална дистанция» вместо верния– «физическа дистанция».

Посланик Китипов постави въпрас относно причините за създаване на относително стабилни групи и като отчетлива такава посочи Вишеградската четворка. 

Вместо заключение организаторите на конференцията напомниха, че тя е само началото на серия от дискусии по горните актуални и жизненоважни за ЕС и България въпроси. В обхвата на темата отсъстваха актуалните въпроси за по–голяма автономия в сферата на сигурността и отбраната, а именно те са съществен фактор за ускоряване на солидарността в ЕС, още повече предвид предстоящото на 16 ноември евентулно приемане на «Стратегическия компас», базиран на Анализа на заплахите, както и предложението от 02. септември за сформирането на сили за бързо реагиране под егидата на ЕС. Още повече, че предстои среща на върха на ЕС по въпроси на отбраната през първото шестмесецие на 2022 г. Да се надяваме, че поставяйки едно добро начало с тази конференция, в следващия етап на този «процес» ще залегнат и тези въпроси.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация