ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

БЮЛЕТИНИ 2018/19/20/21

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Стратегия за мир или милитаризация на Черно море

Симеон Николов, 10.02.2022

Предстоящтото заседание на КСНС при президента на 15. февруари т.г. бе обявено само ден след срещите на американската делегация, водена от високопоставния служител на Държавия департамент Дерик Шолей на 08. февруари т.г. По време на разговора с министъра на отбраната Стефан Янев е бил обсъден въпроса за разработване на единна Черноморска стратегия. Още на 06. февруари т.г. в публикация в expert-bdd.com предупредихме, че американската страна ще прояви интерес към насрочения за април т.г. в България шести кръг от преговори за подписване на договор  за коридор  Персийски залив– Черно море с участието на Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, България и Гърция. Поради ползите за Иран, Русия и Китай и политиката на САЩ, България ще е изправена пред избор, подобен на този за Южен поток. Очевидна е връзката между подновяване на въпроса за Черноморска стратегия с напрежението около Украйна, но и със стремежа на САЩ за ограничаване на плановете за въпросния коридор до пристанищата Варна и Бургас.

Какви стратегии има за Черно море и кой и за какво  трябва да ги формулира?

ЕС има стратегия за Черно море от 2010 г. и свързаните с нея въпроси бяха многократно обсъждани и в България. Известна е Декларацията на черноморските страни от 31. май 2018 г. „Общ дневен ред на Черно море”, представляващ  стратегическа програма за развитие на синята икономика в страните от региона. Но има и национални стратегии. Русия има също такава за Черно море, която анализирахме в научната разработка  „Балканско–черноморския епицентър и трансконтиненталните съперничества” /csr-bg.com/. Съществува и морска стратегия на България от 2016 г. , която касае опазването на околната среда и водите. Това не попречи обаче на президента Плевнелиев още тогава войнствено да заяви, че Черно море трябвало да стане стратегически район на Алианса. Разработен беше и проект „Морски перспективен план на Република България 2021–2035 г.”

 На конференцията по европейската сигурност в Мюнхен през февруари 2019 г. бе подчертано, че  „НАТО се нуждае от стратегия за Черно море”. Две години по–късно, на 21 октомври 2021 г. на срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО генералният секретар Йенс Столтенберг уточни, че Алиансът изгражда способности за бързо разполагане на сили в региона на Черно море предвид стратегията за посрещане на едновременна атака в Балтийско и Черно море. Тогава реакцията на Москва беше, че стратегическото противопоставяне от такъв характтер дестабилизира Европа.

Процесите на трансформация в света и придружаващите ги съперничества действително придадоха на морските пространства по–голямо значение. Американски експерти обърнаха внимание, че Черноморският регион може да се окаже по–взривоопасен от Балтийския регион. Заплахите и рисковете станаха по–разнообразни и непредсказуеми. Всъщност вече се води война – информационна, хибридна, кибероперации и т.н. Това изместване на тежестта на икономическите, инфраструктурните  и климатични проекти от военно–стратегическите съображения застрашава бъдещето на региона.

Само 3 от прилежащите към Черно море страни са членки на НАТО – Румъния, България и Турция, като последната никога не е гледала с добро око на намеса на външни сили и стриктно се придържа към конвенцията от Монтрьо за пропускане на кораби и товари. Една стратегия за Черно море обаче би трябвало да бъде дело на страните, които имат излаз на него, защото те познават най–добре проблемите си и имат най–голям интерес от запазване на мира и стабилността, без да се подценява и значението на страните от широкия Черноморски регион. По принцип балансът в Черно море е много крехък и всяка външна намеса може да доведе до опасна дестабилизация. Необходима е обаче по–голяма активност на тези страни, за да не се налага намеса отвън. Формирането на междудържавни оси като Великобритания–Украйна–Турция или Полша–Румъния–Турция носят в себе си и едностранни интереси, разминаващи се с интересите на останалите черноморски държави. Разработването на стратегия от военно–политичеснки блок носи риск от дългосрочно милитаризиране на Черноморския регион.  На конференция в София през 2021 г., организирана от фондация „Фридрих Еберт” с участието на президента Румен Радев и Българско дипломатическо дружество бе направено предожение от доцент д–р Маруся Любчева за целесъобразността от превес на интергирането на националните морски стратегии  и  препоръка за приемане на инициатива „Черно море– зона на мира”.

ЕС е по–напред в разработката на стратегически документ за региона, отколкото НАТО и би трябвало да се даде път на Брюксел в рамките на сътрудничество с НАТО, но и в така очертаващия се стремеж към стратегическа автономност, в духа на резолюцията на Европейския парламент за инвестиране във военна осведоменост, наблюдение, разузнаване и стратегически транспорт да направи необходимото с дипломатически и икономически средства за мирното му развитие.

Заседанието на КСНС при президента на 15. февруари се провежда при изключително нажежена среда за сигурност и опасността за България е реална, но действителните причини за това идват от източници извън нашия регион, поради което са необходими нестандартни решения и инициативи, надхвърлящи идеи за единствено военни мерки, както и ясно формулиране на поуките от грешките през последните 13 години в сферата на сигурността и отбраната.

 2009 СИ–СМО.Всички права запазени.                                                                                            Последна актуализация