ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Геополитическите и военно-технологичните фактори, въздействащи върху развитието на съвременната армия и въоръжение и готовността на управляващия елит и обществото да подкрепят тези промени

Доклад на Симеон Николов на Национална кръгла маса на тема „Професионалната армия и отбраната на страната”, проведена на 05. 04.п 2012 г. в София

Настоящият доклад е набор от тези и примери , предназначени за онези, които са против увеличаване на военните разходи и за онези, които са подложени на изпитанието да вземат спорни решения с евентуално негативен ефект върху сигурността в бъдеще, което се отразява и на авторитета ни като партньори в  съюзите, в които членуваме. Същевременно тезите тук дават скромен принос за това, как да аргументираме необходимостта от укрепване на отбранителната мощ и недопускане на стратегически грешки.  

1. Геополитически анализ

1.1. Военна мощ на държавата и нов характер на войните

Ако оставим настрана предизвикателствата, новите заплахи, за които толкова често говорим и които действително налагат изменения в изграждането на въоръжените сили, развитието на въоръженията и техниката , както и воденето на бойните действия, а се обърнем към формулата, която определя мощта на една държава, ще констатираме, че информационно–техническата революция и глобализацията промениха много от параметрите на тази формула, доведоха до разшираване на дефинициите за държавна мощ. И макар да говорим днес за изместване на глобалния баланс на силите в света, често базираме анализа си най вече на един фактор –Брутния вътрешен продукт, а това вече не е достатъчно. ^1/

            В 21 век се извършват две движения в баланса на силите: едното е между държавите, а второто е в размиване на мощта и силата от държавата към недържавни актьори. Новият момент в този век е и увеличаването на нетрадиционните конфликти, съпроводени  с използване на нови технологии, създаващи нови рискове, улесняване достъпа именно на недържавни субекти до потенциал с голяма разрушителна сила.

            Военната мощ остава един от най–важните ресурси на държавната мощ, но в динамично променящ се свят, което трябва своевременно да отчитаме и да корегираме съответните структурни фактори на тази мощ. „За отделната държава може би няма да има същата полза от военната мощ, както в 19–ти век, но  ще остане основополагащ елемент на упражняването на власт и влияние в световната политика.” ^2/

Промени се характерът на войната. Военните теоретици говорят за „четвърто поколение” войни, при които няма дефинирано бойно поле или фронтове и при които може да има размиване между цивилна и военна сфера.

            През последните години наблюдаващите по–детайлно събитията стават свидетели на воденето на предварителна, необявена война, започвайки от  информационна такава, извършване на саботажи на военни обекти, ликвидиране на лидери на противника, водене на активно въздушно разузнаване, кибернетични атаки. Така в Либия тихомълком бяха включени специални командоси / английските „морски тюлени”/, набираха се наемници от други страни, с които проникна и „Ал Кайда” /сега това се повтаря в Сирия/; изпращаха се  военни съветници, интегрирани в щабовете на либийската „опозиция” и др. В Иран пък изобилстват доказателствата за водене на скрити военни действия: сваления на територията на Иран разузнавателен свръхмодерен безпилотен летателен апарат чрез високотехнологичен пробив на иранците в комуникационната му система, доказващ активната разузнавателна дейност на САЩ в „мирно” време; взривовете във военния обект Бигдан и убийството на генерал–майор Хасан Т.Магхадам; взривовете в складовете на Хизбула в Ливан, експлозията в иранския ядрен обект в Исфахан, кибернетичната атака срещу АЕЦ Бушер и др.

            Военните трябваше на практика да се убедят, че залагането на нови технологии след 2001 година, в които бяха наляти много финансови средства в САЩ и отчасти в Европа,  не решава всичко. САЩ дадоха само 33 жертви при интервенцията в Ирак, но не спечелиха мира и едва след това главоломно нарстна броят на военните и цивилни жертви. Безпощадна се оказа и статистиката: в изследване на RAND например се прави констатацията, че само 8 от всичко 30 операции и кампании от 1979 година досега срещу бунтовници в различни страни са завършили успешно, което е само 25%. ^3/ Така се стигна до изместване на втори план на настъпателните операции и поставяне на акцент върху спечелване сърцата и умовете на хората в съответната страна. Това означава на практика интегирране на „меката” сила в една военна стратегия.  И тъй като в рамките на НАТО днес се обсъжда интелигентната отбрана, нека  посочим, че ключът към интелигентната военна сила е стратегията – способността така да се комбинират ресурсите, че да бъдат постигнати поставените цели.

            Проблемът обаче е в умението стратегическите ресурси /военен бюджет, кадрови резерв, военна инфраструктура, съоръжения, военна индустрия/ да бъдат приложени чрез доктрини, образование, иновации и се постигнат необходимите способности на СВ, ВВС и ВМС. Противниците на усилията за инвестиране в развитието на ВС трябва да са наясно, че военните ресурси могат да се влеят в 4 вида подходи, осигуряващи: 1. физическо унищожение чрез прилагане на физическа сила; 2. заплаха в процеса на една дипломация на натиска; 3. защита и гарантиране на мира и 4. предоставяне на помощ в различни форми. Българските политици стигнаха до идеята за откриване на училище за политици в Тунис, но именно някои наши политици се нуждаят  от разбирането, че военните ресурси нямат единствено роля за физическо унищожаване на противник.

            Трябва да признаем, че през последните десетилетия антимилитаристичните  движения спечелиха широко обществено пространство. С това и прилагането на военна сила от управленските държавни елити става все по–трудно и политически рисковано. Дори и предстоящите избори в някои държави тази година ще предопределят тона и границите на някои решения на предстоящата среща на върха на НАТО в Чикаго през месец май. Ако се вгледате в аргументите на антимилитаристите, ще ви направи впечатление, че те никога не разискват новите заплахи, ако изключим екологични и климатични такива и често  правят популистки предложения, които предизвикват дори симпатии със своята наивност. Верни на демократичните принципи обществото им дава право на изява дори на международен форум като Мюнхенската конференция за сигурност, на която тази година Куми Найдо / директор на  Greenpeace International/ бе озаглавил последния раздел от доклада си „Военните като проблем”.

          1.2. Повече войни и нарастване на въоръженията

            Войните в днешния свят за съжаление не са станали по–малко. Според Хайделсбергския институт за изследване на конфликтите, оповестил през февруари 2012 г. свооето изследване „Кофликт–Барометър 2011”, докато през 2010 г са били регистрирани 6 въоръжени конфликти, през 2011 те са вече 20 въоръжени конфликти. /в Америка /Мексико/ –1, Африка–8, Азия–3 /2 в Пакистан/, Арабския свят– 8/. Разбира се, че войните на бъдещето ще са информационни, икономически, финансови и т.н.^4/– изводи за мащабите на последните можем да си направим от голямото учение на САЩ в лабораторията по военни анализи към университета Джон Хопкинс, на което са симулирани поредица от финансови войни в света, за което разказва Ерик Уайнър в книгата си „Сенчестият пазар– Големите играчи и новият световен ред”. Но явления като недостиг на вода, катастрофи, бедност и др. в съчетание с бюджетни и  социални напрежения, слабо държавно ръководство, ще предизвикват нестабилност с риск от военни сблъсъци. До подобен извод стига и поръчанато от държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън проучване на американските разузнавателни служби, оповестено на 23 март тази година,  които прогнозират войни вследствие на недостиг на водни ресурси след 2022 година в Южна Азия, Близкия Изток и Северна Африка.

            Кои ще са следващите войни? На този въпрос министърът на отбраната на Германия миналата година отговори изненадващо и прямо, като на първо място постави Пакистан, следван от Сомалия и др. Значението на Пакистан за решаване кризата в Афганистан, дестабилизацията на страната, влошените отношения със САЩ и фактът, че е ядрена сила, правят тази прогноза особено обезпокоителна. Декларацията на Китай, че ще разглежда всяка интервенция срещу Пакистан като такава срещу себе си е достатъчна за да си представим, какво би се случило.

Нарастналата вероятност след поставяне на Сирия на колене да бъде атакуван Иран също не е за подценяване. Последствията от верижната реакция на разпространяване на пожара, въвличането не само на страни от региона, но и на велики сили, биха били катастрофални за човечеството. Нестабилността на постсъветското пространство и преливане на евентуален конфликт в съседство и в това пространство също е една застрашителна перспектива. Важността на тези прогнози се определя не само от необходимостта за вземане на решения, предвиждане на икономическите последствия и укрепване на военната готовност, но и от факта, че тенденциите в развитието на въоръжението и техниката се влияят и от това, каква война и в кой географски район се води. Спомняме си проблемите в руските бронирани машини за пехотата в пустинни условия.

            Заканите на Турция да изпрати военни кораби към бреговете на Кипър и Израел след като бе открито газовото находище в кипърски води и подкрепата на Израел за Кипър, а преди това  възражението на Ливан за газово находище, към което Израел има категорични претенции и подкрепата на Иран за Ливан са илюстрация на пълзящата и реална перспектива да се стигне до въоръжени сблъсоци в борбата за ресурси.

            Не са оправдани и тезите на български автори за намаляване на въоръжаването в света. Според справочника на СИПРИ на първите десет места в света по средства за въоръжаване през 2010 година са били само страни–членки на НАТО, с които формират 55% от световните военни разходи. Стокхолмският институт СИПРИ , който наблюдава 100–не най–големи оръжейни фирми в света, от които 73 са в САЩ и Европа, констатира увеличение с 1% , като общата им военна продукция възлиза през 2010 г. на 411 милиарда долара, въпреки кризата. Световният пазар на въоръжения достигна 1.630 милиарда долара. Страните от регионите, към които САЩ изместват акцента на своята политика и военни ангажименти, бележат много по–голям ръст на военни разходи. В Азия през 2011 г. то е 3,15%. Китай увеличи военния с бюджет за тази година с 11,2%, достигайки 110 милиарда долара. Впрочем, според американски експерти той ще се удвои до 238,2 милиарда долара.  

Развитието на ВС и на въоръженията и техниката неизбежно се преплитат с очертаващи се геополитически промени и борби за геостратегическо влияние. При това отдавна не разстоянията до съответната точка в света  в километри или мили са решаващи, а значението за сигурността. Така например ВМС на НАТО, страните от ЕС, САЩ, разбира се най–вече на Китай, Япония и Индия навлизат в Индийския океан, строят се пристанища, увеличават се и се въоръжават ВМС. „С нарастването на геостратегическото значение на Индийския океан расте и влиянието на онези, които се включват в политико–военната архитектура на региона.”, пише военният експерт Фолкер Пертер в Нойе Цюрихер Цайтунг м.г. /През индийския океан преминава една трета от световната търговия, а мощта на САЩ видимо намалява./

След поставяне на дискусия през март 2012 г. на идеята за изпращане на германски подводници за борба с пиратиете и спора за международно–правните условия за това, се появиха и откровенни изводи, че често зад зад заявленията и реализирането на намерения за включване в борбата срещу тероризма, организираната престъпност, пиратството, се крият съвсем други, икономически и геополитечиски съображения.  

Но цитирането тук на тези проблеми няма за цел да убеждава експертите, а да се противопостави на три неща:

– наивното и популистко понякога говорене от някои политици, че живеем в мир, войните са минало  и не  необходимо да трошим пари за армия и отбрана;

            – да държим под контрол  действията им и недопуснем реализирането на евентуалните опити да бъдем включени в бъдеща съюзническа ос, участваща във военния сблъсък и

            – да изолираме мнимите експерти, които под лозунги за спестяване на народните пари в условия на криза са готови да сведат МО дори до отдел в МВР /каквито публикации имаше преди 1–2 години/ или Военното разузнаване да стане отдел на външнополитическото, което пък да е под контрола на вицепремиера и министър на вътрешните работи, какъвто намек имаше само преди дни.

         2. Стратегическите документи, нови концепции  и техния прочит от държавите и обществото

            При търсенето на адекватни решения в отбранителния сектор на национално ниво е изключително важно ясното разбиране на общите стратегически документи на НАТО, в чието изработване би трябвало да сме взели активно участие, без да пренебрегваме и търснето на по–изгодни решения в спововете с някой партньор  или група страни–членки. Много е важен прочита на Стратегическата концепция за сигурност на НАТО и новата отбранителна стратегия на САЩ, представена от президента Барак Обама на 05 януари 2012 г.. Струва ми се, че САЩ отговориха най–адекватно на очертаващите се бъдещи предизвикателства от гледна точка на своите национални интереси. Причините за появяването  на тяхната стратегия обаче се коренят първо в стратегически съобръжения, а едва на второ място в бюджетните проблеми от кризата. Тази забележка е важна, за да не се подвеждаме, когато търсим обяснение и поуки.  От общо 5 ключови елемента на американската стратегия, които касаят в повечето случаи поведението на една световна  сила, поне единият от тях, петият по ред, но не и по значение, би трябвало да е водещ и за всяка друга страна–партньорка: Защита на ключовите инвестиции и запазването им като приоритет– инвестиране в технологии и нови способности, от специалните сили през кибернетичните системи до способностите за бързо нарастване на силите, когато и ако е необходимо.

            Докладът на министърът на отбраната на САЩ Леон Панета на Мюнхенската конференция за сигурност подсказва, а информациите от западноевроейските столици потвърждават, че САЩ ще засилят натиска си върху европейските партньори за по–голямо участие в глобалните военни операции на Запада, които може да се изразят в :

–        изпращане на по–голям брой ВС;

–        по–голямо финансово участие;

–        повече инвестиции в дългосрочното възстановяванеп на Ирак, Афганистан и Либия.

Впрочем, само в подготовката и издръжката на афганистанската армия и полиция след 2014 год. ще отиват 4,1 милиарда долара годишно в продължение на 10 години, от които 2,3 милиарда осигуряват американците. Остават по 1,8 милиарда годишно, които трябва да осигуряват останалите партньори. Как ще се приеме това обаче от хората в съответните страни, особено ако кризата не отмине така лесно, както някои, включително и в нашата страна си представяха? 

Задълбоченото познаване  на геополитическите тенденции и бъдещи предизвикателства е предпоставка  за политиците да стигнат до  оформянето на позиции и решения в сектора на сигурността. Друг е въпросът за злоупотребата с популизма, който нанася трудно поправима вреда, формирайки негативно обществено мнение към разходите за отбрана. А без подкрепата на общественото мнение никое правителство не може да прокара необходимото увеличение на военния бюджет. Затова е непростимо, че политиците насадиха тотално сгрешеното мнение: Нали имаме НАТО, което да ни пази, вместо да обяснят на хората, че ние сме НАТО и партньорите в него заедно и взаимно гарантират сигурността си. Още по–тревожно е когато дори на ниво вицепрезидент /на Софийския форум по сигурността на 28.03.2012 г./ се внушава, че трябва да уважаваме такива мнения– „защо да имаме разузнаване, като сме в НАТО и ЕС?” Тъй като НАТО и ЕС нямат разузнавателни органи, както нямат и въоръжени сили, а само анализаторски структури за получаваната от страните –членки разузнавателна информация, това би било равносилно на бойкотиране на Съюза. Но ние си спомняме и по–силни сигнали от София към Брюксел: когато един премиер заяви „военните да си купуват играчки ли за да се кичат с тях един път в годината на парад?”. Колко струва популизма или невежеството на политиците?

Когато през май 2010 г. на конференция в София се опитах да изведа тезата за необходимостта от по–широка култура на сигурността, за това ръководителят в днешни условия  да мисли наднацонално и да вижда зад хоризонта, а хората да имат представа за заплахите и за това, каква сигурност искат, да знаят, колко струва тяхната сигурност и да са наясно с кое може и с кое не може да се прави компромис, а за да я няма тази култура на сигурността вина има  неадекватната информациионнна политика, някои политици се отнесоха с лека ирония. Но ето че партньорите ни от НАТО отиват още по–далеч: някои от тях настояват за активно свързване в мрежа на действителните фактори в сферата на политиката за сигурност. В Германия това вече се прави, подтиквайки държавните ведомства към обсъждане в по–широк кръг  на тези въпроси между представители на силовите ведомства, икономиката, науката, медиите с цел интегриране в т.н. „стратегическа комуникация”. Участниците трябва да получат информация и умения, правещи ги способни да се справят в критични ситуации. Обучават се и бъдещи ръководни кадри с цел да се създаде една мрежа между онези, които вземат или ще вземат решения. Всичко това е свързано с необходимостта за налагане на едно „общо понятие за сигурността”, което не прави разлика между вътрешна и външна сигурност. Откровено казано, не виждам как ще се случи това в България и началник на разузнаването ще седне до журналист, като си спомняме всички, как въпреки гласуваното доверие на една журналистка при изтегляне на дипломатическата мисия в Ирак, тя даде гласност на това и изложи на смъртна опасност колоната авмтомобили, които още не бяха се добрали до границата. 

Предстоящиата среща на върха на НАТО през май т.г. в Чикаго ще се проведе на фона на едно преобладаващо ограничаване на бюджетите и липсваща готовност за продължаване участие в операции, от което възниква големият въпрос, как Съюзът ще гарантира сигурността на членовете си в бъдеще. Разбира се, че реформирането и модренизирането  на въоръжените сили е чисто национална отговорност и всяка държава трябва да е заинтересована да не допринася за увеличаване на пробойните в способностите на останалите.  Препоръчва по–тясно коопериране и обединяване на способности и ресурси. Оценките  за т.н. „Smart Defence” / концепция на НАТО за споделяне на разходи и отбранителни способности в условията на финансова и икономическа криза и намалени разходи за отбрана в бюджетите на страните-членки/ , изложени от генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен не са еднозначни и някои критики заслужават размисъл. Защото от същността на предлаганите спестявания произтича една тенденция, която един германски политик нарече „пълзящо обезоръжаване” или „опасно самоограничаване”. Наистина има елемент на неизпълнимост, който пролича още когато се подготвяше Стратегическата концепция за сигурност на НАТО: да, има няколко производителя на бронирани машини, няколко такива на самолети, но как да бъдат обединени в едно, за да няма дублиране и излишни разходи, като националните интереси и тези на военната индустрия не позволяват това? Според мен, предложенията на Расмусен касаят един дългосрочен процес, който

– първо изисква по–голямо доверие и отчитане на различията в отбранителните капацитети,

–        второ, постепенно изпълване със съдържание на този процес и

–        трето, преодоляване на национално ниво консервативна финансова политика и придобиване на гъвкавост и политическа готовност за промяна на законодателството при нужда.

Опасявам се, че в един преходен период включването ни в него ще ни излезе по–скъпо, а ефектът и по–малките общи разходи ще се прояви години по–късно.

            Много важно е да се направи едно предупреждение за възприемането на горното в български условия. Струва ми се, че български политици, а дори и някои военни експерти са склонни да разясняват концепцията за „Smart Defence” като възможност за оправдано недофиннасиране, с което се дава погрешен сигнал на управляващите. Министърът на отбраната на САЩ впрочем предупреди още в доклада си на Мюнхенската конферения по сигурността през февруари тази година, че не може тази концепция да служи като извинение за по–нататъшни съкращения на военния бюджет.

            Има и един друг проблем, касаещ региона като цяло– Балканите. Струва ми се, че страните все още не са достатъчно зрели за такива форми на сътрудничество, предлагани от новата концепция на НАТО, особено що се касае до отстъпване на суверенитет на съседна балканска страна. Именно за това идеята на президента Плевнелиев държавните глави от Югоизточна Европа да се съберат и решат как да се интегрираме в „интелигентаната отбрана” е в правилна посока. Вярно е, че само с това няма да стане, но надежда дава фактът, че Бригадата Югоизточна Европа е един добър и обещаващ пример.

            Ние българите имаме и друг голям проблем. Превърнали сме се в роби на една система, която ни пречи да реагираме адекватно и печелившо. Например, ако сме закъснняли да се включим в един голям проект като „Софтуерно дефинирано радио”, в който участват 6 страни, но една от тези страни ни предложи да се включим като подизпълнител срещу 2 млн лева, като тази инвестиция многократно ще се върне, но в българската военна индустрия, мисли ли някой, че това ще стане? Не, дори не му беше обърнато внимание, нямало откъде да се вземат 2 млн. от бюджет надхвърлящ 1,2 млрд. Преди дни зам.министър на отбраната на международна конференция в София цитира случай с неплатени от няколко години вече от Министерството на икономиката и туризма 60 000 лв за членство, в една агенция на НАТО, вследствие на което не сме могли да кандидатстваме по даден проект, който би могъл да ни превърне в център на Балканите. /Става дума за агенцията за логистична подръжка НАМСА и за търг по утилизация чрез създаване на център за такава. / А сме похарчили стотици пъти повече. Противопоставяме се понякога на практики на НАТО и препоръки, за да спестим суми от няколко десетки хиляди. В резултат на това – губим. Последно съобщение от пресата от 27 март– единственият проект на НАТО от 10–те проекти за борба срещу тероризма, по който България беше водеща нация– защита на хеликотпери от РПГ, поради забавяне и др. причини, вероятно вече не е нужен, защото други фирми са разработили подобни защити.  Показателно е това, че от години, независимо кой министър на отбраната и независимо кой президент говорят за необходимостта от догонване на Европа в областта на научно–техническите изследвания и нищо не се променя. И няма да се промени и след думите на президента Плевнелиев от преди няколко дни точно по този въпрос. Защото причините не са само в политическата воля, а са много по–дълбоки. Защото сме създали около себе си една хидра, впила пипалата си навсякъде, една администрация, от която една служителка, която сигурно не знае и името на ген.секретар на НАТО, едва ли стратегиите му, с лека ръка задрасква милиони в бюджета, а министърът вдига рамене: щом финансистите казват, не можем нищо да променим, иначе сме за прокуратурата. /Не става дума за сегашния министър на отбраната, а за наблюденията ми при предишни министри/. Разбира се, това не оневинява най–високопоставеното лице в държавата във финансовия сектор– вицепремиер и министър, кагото той няма стратегическата визия и разбирането за развитето на международната сигурсност и свежда бюджетните съкращения до счетоводни сметки, или когато поради големите му правомощия променя елементи от бюджета на различни министерства след приемането му от Народното събрание.  

            Изказвания на тази конференция ме провокират да обобщя извода, че и по отношение на някои проекти именно „интелигентната отбрана” ще ни накара да погледнем по–реалистично на тях. Почти всяка страна–член на НАТО има свой проект „войник на бъдещето”, но е крайно време те да бъдат сведени до 3–4 в целия съюз и да се възприемат най–перспективните. Какъв е смисъла от 8 години да правим презентации на „нашия”, когато не можем да го развием, а другите са далеч пред нас. Същото се отнася и за БЛС. Висока оценка заслужават двете български фирми, които разработиха наши модели. Американци и италианци се интересуваха от тях.  Но дори Русия с огромния си потенциал се отказа от своите разработки и купи БЛС от Израел.

             Всички тези проблеми не променят  факта, че концепцията на Расмусен в сегашната обстановка няма алтернатива и шансът ни е да положим максимални усилия за интегрирането ни в реализацията й.

Тъй като на предстоящата среща на върха на НАТО в Чикаго ще се приеме нова оценка на наличната отбранителна и възпираща мощ на Съюза, не можем да отречем, че с досегашните способности, а това означава и с нашите, колкото и малък принос да имат към общия потенциал, не можем да посрещнем многобройните нови рискове. НАТО ще се опита да свърже трите основни, най–важни стратегически способности: конвенционалните и ядрени сили и способностите за противоракетна защита . Още преди приемането на Стратегическата концепция  за сигурност на НАТО проличаха различията в оценките  на тези елементи сред страните–членки, произтичащи от различните национални оценки за заплахите, което се прояви най–силно още преди срещата в Лисабон 2010 г. Дебатът и сега ще продължи относно съотношението между трите елемента и влиянието им един на друг.              България и ПРО е отделна тема, по която имаше много политически спекулации. Важните въпроси, които остатаха се свеждат до преговорите с Русия, цената която съюзниците ще си поделят и какъв ще е делът на България, възраженията, които могат да възникнат в европейската отбранителна индустрия и ако в национален план изпуснахме да поискаме оперативно тактическите ракети Пейтриът като трети рубеж  на защита, какво бихме могли да направим оттук нататък.^6/ Защото днес границите между ПВО и ПРО се сливат, защото новите въоръжения преодоляват старата ПВО, като изстрелват ракети срещу охраняваните обекти и територии извън обсега на старите ПВО-средства.  

Не може да не споменем и Европейската политика за сигурност и отбрана и пасивната роля на България. Ние сякаш изчакваме другите да решат проблемите. Но последствията от сегашното буксуване, дори ерозия на ЕПСО ще са негативни още повече за малките държави. Двустранното сътрудничество между отделните държави при  координиране на военните и цивилни способности тъпче на място. Между държавите–членки продлъжава да няма консенсус за това, дали е необходима военна или гражданско–военна главна квартира за операциите на ЕС. В усилията на европейските страни като че ли лостът на скоростите просто беше изключен, вместо да се включи на по–висока скорост. След създаването и на Северен Алианс, въпросът е, няма ли да отидем на тотално регионализиране и какво ще спечели или загуби България от това.

         3. Финансовите предизвикателства в национален план

Опростеното представяне на процесите на съкращаване на военните бюджети в повечето от останалите страни–членки на НАТО прави  грешни внушения у нас и оправдава едно нерационално поведение при определяне на военния бюджет. В някои от партньорите ни съкращенията премнаха поне в два етапа. Първоначално се съкращаваха планирани в бъдеще проекти, така че единствено ръстът на военните разходи през годините ставаше по–малък, както бе в САЩ. Великобритания пък премина към огромни съкращения, но ако погледнете на какво, ще видите, че се освобождава от въоръжение и техника, които са й били необходими при една друга ситуация преди 1989 година и отдавна нямат тази роля и значение в съвременни условия. Втората стъпка беше в пренасочване на спестените средства в самите ВС, дори в самите видове ВС, а не съкращаване на цялостния военен бюджет. И именно тук е голямата разлика и катастрофално грешното решение в България: да се реже тотално отгоре, без никакъв стимул да се преразпределят икономиите вътре във ВС. Нещо повече, вече три правителства подред не  промениха, с изключение намаляване на %–та, връщането в държавния бюджет на средствата от продажба на имоти и въоръжение и техника. Това не свидетелства за загриженост към отбраната и значението й за държавата в сравнение с демонстрираното ни от нашите партньори отношение към този проблем.

В процес на криза и нарастващи предизвикателства е логично приоритизирането на разходите. Това не само би помогнало да се запазят и дори развиват оперативните способности на ВС, но и да се убеди обществото в правилността на управленските решения. За съжаление в България не оставаме с впечатление, че бе ясно заявено, още по–малко извършена такава приоритизация. А тя би могла да бъде във високотехнологични въоръжения, в разузнавателните органи, в научно-изследователеската и развойна дейност, в кадровата система. Такава насока на разсъждения е най–логична, защото бъдещите военни операции се очаква да се базират изключително на новите технологии, информацията, прецизността, скоростта, уменията и подготовката за вземане на обосновани решения и създаването на организация за тяхното изпълнение. Но преди това, тази логика произтича от факта, че сигурността е  основа за развитие на всички други отрасли, както и че  разузнаването например компенсира отчасти  по–малките способности в други области и е гарант за оцеляване и развитие на бъдещи способности.

На второ място е ролята на основният инструмент– формирането на бюджета, при който трябва да се прецени, коя е критичната граница под която започва ерозирането на националната сигурност. Очевидно е, че при 1,24% от БВП, заделени за отбрана през 2012 г. и 1,38% през 2011 г. , границата отдавна е премината. Не е реалистична и заложения в Бялата книга за отбраната  1,5%. Но тук остава съмнението, че военното ръководство формулира в докладите си приемливи изводи, харесващи се на управляващите и едва в Доклада за състоянието на въоръжените сили за 2011 г. от март 2012 г въпреки очевидното несъответствие   между изводи и констатации все пак с „половин уста” намира място текстът: „Ограничените финансови средства и реализираните плащания по стари задължения ограничиха изграждането на нови оперативни способности, отразиха се на поддържането на съществуващите, както и на постигането в пълен обем на поетите ангажименти към НАТО по Целите на Въоръжените сили.” /Впрочем за „плащания по стари задължения” причината за които е спирането им през 2009 г. и незачитане на договорите, бяха отпуснати допълнителни средства, с които делът на военния бюджет се увеличи на 1,48% за 2011 г./  Тези неща трябва да се изговорят ясно и то не пред правителството, а пред хората, които плащат данъците си.

Тезите, „има и по–зле от нас, под 1,24% от БВП” и „пари няма в държавата” не са основателни. Веднага може да се опонира: 3, 5 милиарда лева, което прави 4,7% от БВП генерират 12–те най–значими организирани престъпни дейности, съобщи преди дни  Центърът за изследване на демокрацията. Само тяхното ограничаване се равнява на близо 4 военни бюджета от по 1,24%!!!!! А ако извадим скритите милиарди в сивия сектор на икономиката? А ако отчетем нереализираните от държавата приходи? 

            На трето място идва управлението на финансовия ресурс. Едва ли някой военен може да се закълне, че разходите са максимално оптимизирани. Но съотношението на разходите за личния състав към текущите разходи и към капиталовите разходи е огледало на това, доколко реформите са придвижени напред. Погрешно заложеното още в Бялата книга за отбраната съотношение дискредитира и следващите две години опитите за политическо оправдаване на същото, защото не отговаря нито на практиката в страните–партньори нито на теоретично изразеното в литературата оптимално съотношение. Положително е да има ръст в текущите разходи, защото там са и тези за бойна подготовка. Но с 9% капиталови разходи не е възможна каквато и да е било модернизация на армията, не е възможно да се придвижи нито един приоритетен и голям проект.

         4. Нови области и тенденции в модернизиране на въоръжените сили и сложността на решенията

Изграждането на ВС в променяща се среда, изисквания към въоръжението и начина на водене на бойни действия  разбира се е само по себе си огромно предизвикателство. Но то може да бъде успешно преодоляно, ако военните специалисти получат трайна подкрепа от политиците и обществеността.

За малките държави е особено важно да има висока компетентост в изкуството да изградиш отбранителни способности, дори вероятността да издържиш до задействане на гарантиращия съюзническа подкрепа член на Североатлантическия договор да е малка, както е малка и вероятността въобще да спечелиш сам една война.

Тенденцията на намаляване числеността на ВС след края на Студената война би трябвало да удовлетворява критиците на военните разходи. Но тогава те би следвало да одобрят и стремежа ни за приемане на въоръжение на ефективно въоръжение и модерна техника– в разузнаването, комуникацията, високоточните оръжия и т.н. Да вземем например роботизацията във ВС. Вече е немислимо да планираме бъдещето на армията без Безпилотни летателни системи. Над 34 страни разполагат със средни и големи БЛС по данни от доклада за 2011 г. на Международния институт за стратегически изследвания /IISS/.  До 2017 г. САЩ ще имат 13 500, Израел – 600, Русия и Китай – по 500 БЛС. И ако преди 2 г. пазарът се оценяваше на 10 милиарда долара, днес е вече по–голям. Голеамите концерни вече започнаха да се обединяват в сектора БЛС, като например EADS- Cassidiam и Rheinmetall  в рамките на Джойнт Венчър., което е решителна крачка към разширяване на програмите за БЛС, позволяваща да се предлагат пакети от решения включващи тактически БЛС иБЛС за средни и големи височини.  Именно днес, при цялата криза, която трябва да преодоляваме, само НАТО планира придобиването на собствени БЛС за 3 милиарда евро през следващите 20 години. В закупуването им се включват 13 държави.^5/  В България няма още дискусия по използването и ефективността на БЛС, пропагандирано в рамките на концепцията за мрежови операции, високоточни оръжия и интелигентни системи с перфектно сателитно и компютърно видуализиране, но не цената би трябвало да е обект на дискусия, а спорния ефект– 10 убити цивилни граждани за да се реализира целта – ликвидиране на 1 талибан, твърди едно американско изследване, а това е твърде висока цена. Масираните атаки на ЦРУ с бойни БЛС в Пакистан отнеха живота на 2000 души. Но в същото време използването на БЛС за разузнаване, охрана и контрол спасява живота на личния състав от съюзническите сили и гарантира успеха на операциите.

По–страшно става, ако се погледнат насоките на научнотехническите изследвания за подпомагане на операции в урбанистична среда.  Налага се едно виждане, което да постави под пълен контрол от летящи и наземни роботи, свързани със съответните компютърни и оръжейни системи, всички жители на града, без оглед на бунтовници и цивилни. Затова по–важно е да се мисли за въвеждане на известни граници на използване, един вид контрол на въоъженията в тази сфера.

В бъдеще обаче именно воденето на бойни действия в урбанистична среда ще бъде един съществен елемент, който не можем да избегнем нито в подготовката, нито във въроъжаването и създаването на способности. САЩ притежават най–доброто Ноу–хау засега и ние едва ли можем сами да се справим. Но много вероятно е да се върнем към времето, когато контингенти на някои страни–партньори не можеха да бъдат използвани в операции и изпълняваха само охранителни функции, защото въоръжението и техниката им не отговаряха на изискванията. Примери от близкото минало обаче показват, че дори и да не участваме в някои операции, трябва да съобразяваме закупуваното въоръжение с условията при които ще го използваме. Т.н. когато групата за рекогносцировка в Афганистан докладва, че мостовете са тесни и неспособни да поемат големи тежести, а улиците по които евентуално би трябвало да патрулираме, тесни, от ГЩ се бяха ориентирали към една от най–тежките бойни бронирани машини, която очевидно нямаше да е удачна.

Споменатото в началото размиване на мощта от държавата към недържавни субекти вследствие на изключително лесния достъп до ресурса информация, освен че води до загуба на контрол от държавата какво, кога и къде  се случва, но и до нови шансове и възможности. Освен недържавните субекти, информационната революция облагодетелства  и по–малките държави. Ако притежаваме потенциал за киберзащита и кибератака, не е необходимо да бъдем голяма военновъздушна, военноморска или бронетанкова сила. Достъпът до киберсферата, възможност за скритост на операциите и   ефектът стават възможни на база сравнително по–малко финансови средства, а въздействието на кибернетичната мощ е много широко– от военната до икономическата сфера. Нанесените поражения понякога могат да бъдат по–голями отколкото при бомбардировка. След случая с Естония 2007 г., където бе изграден Център за киберзащита, Грузия– 2008 г., Иран– 2010 г., загубите от 15 милиарда долара само от един вирус на перуански хакер, ежедневните атаки срещу Пентагона, в който работят 7 милиона компютъра в 15 000 вътрешни мрежи,  няма съмнение, че в тази област ускорено ще се създават способности. От срещата на върха на НАТО в Будапеща, когато за първи път въпросът влезе в дневния ред на Алианса, до приетата м.г. Концепция, изграждането на способности в киберпространството се превърна в приоритет. България обаче не беше сред страните, участвали в завършилото преди няколко дни учение „Заключени щитове–2012” в Естония / Австрия, Дания, Естония, Италия, Финландия, Германия, Норвегия, Словакия, Испания, Швеция и Швейцария /.  Последните идеи обаче, за структура за киберсигурност и изграждане на нацонална система за киберсигурността в България, станали известни на международната конференция в София на 02 и 03 април т.г. са стъпки в правилна посока.

Евентуално неразбиране на важността на това направление би ни оставило далеч назад от другите държави, а обществото лесно може да се убеди в небходимите разходи. Тук също е важна мярката: това не е оръжие, което носи победата в една война, но е важно помощно средство за постигане на надмощие.

Парадоксалното обаче е, че много международни концерни заделят огромни бюджети, подбират талантливи сътрудници, притежават защитени системи, докато много правителства нито заделят тези ресурси, нито правят същото.  

Както при безпилотните летателни системи, така и при способностите за кибератаки, важен аргумент пред обществеността е и този за опасността  терорстите да използват такива средства, но нашата активност трябва да се изразява не само в говорене, а и в подкрепа на международното сътрудничество срещу киберпрестъпленията. Използването на БЛС и въобще на роботите не само в отбраната, но и в МВР, а също и в много цивилни области, както и киберзащитата, включително и в  икономическата област, както и влиянието на нанотехнологиите в цивилни и военни области,  правят тези направления удачни за аргументация пред обществото по отношение необходимостта от предварително и дългосрочно залагане на финансови ресурси в бюджета на държавата.  

Съвременните въоръжения на базата на нови технологии се разработват и изпитват в продължение на един сравнително дълъг период, което изисква едно дългосрочно планиране. Военните в САЩ отстояха в споровете за съкращения на проекти онези от тях, които са най–перспективни и имат най–голям принос за увеличаване на способностите. Но тяхната реализация обекновено се очертава след 2022 година.

Друга особеност при новите въоръжения е, че  още с приключване на тяхната доставка от производителя, която продължава няколко години, започват програмите за модернизация и усъвършенстване. Такъв договор подписа „Локхид Мартин” с Пентагона през ноември 2011 г. за привеждане на доставени вече през последните 6 години  самолети в нова версия в периода 2014– 2016 г.  и модернизация с ново въоръжение през 2017–2020г. /  Но да си представим в български условия новината, че се подписва анекс към договора за новите самолети. Нали си представяте атаките срещу „предишните” управляващи./   Тоест разбирането и отговорността, стратегическата и техническата култура трябва да бъдат на друго ниво. Иначе никога няма да тръгнем в крак с партньорите си, колкото и да говорим дори и за „интелигентна отбрана”.

Днес военните знаят, че понякога подръжката може да струва повече от цената на закупените въоръжения. Пример е посочения по–горе случай със закупуването на 3 БЛС от НАТО. Всъщност цената им е 1 милиард евро, включително наземните станции, разузнавателните технологии и обучението. Но другите планирани 2 мирлиарда са за поддържане през следващите 20 години.  

            По–горе стана дума за консервативната финансова политика и готовност за гъвкавост по законодателни промени за да се впишем в концепцията за „интелигентна отбрана.  Но към това трябва да прибавим и готовността да платим определена цена, понякога и без сумата да е залегнала в плановете ни. Всъщност оръжията, от които се нуждае БА /от многоцелевия изтребител до бронираните машини/ съвсем не са от най–скъпите. Ние не се нуждаем нито от супермодерния F-22 Raptor /Хищник/ за 211,6 милиона долара , нито от самолета от тип Р–8А –Посейдон за 206,1 млн броя, нито от самолетоносач, нито от атомна подводница за 2,5 милиарда броя, нито кораби разрушители за 1,2 милиарда за 1 бр.

            Но когато става дума за сигурността на нашите военни изпратени на мисия, не може да има никакъв компромис. Ако си направим труда да прегледаме поведението на нашите партньори от НАТО по осигуряването на техните контингенти, ще установим, че винаги са осигурявали най–доброто, а то е и най–скъпото. Сред колесните бронирани машини за пехотата, които Франция прехвърли в Афганистан бяха и 8 от най–модерните с единична цена по 4,5 милиона евро. Заради увеличената опасност от самоделни взривни устройства закупи извънредно и извънпланово разбира се, 11 бронирани транспротни машини / Nexster Aravis / по 1,3 милина едната. Осигурени бяха 5 машини за прочистване на минни полета от типа Force Protections Inc. Bufalo на стойност 10 милиона за 1 бр. Тоест възникват разходи, които не могат да се заложат за следващите години по някакъв комунистически планов начин. Тук не става дума за упрек към обезпечаването на нашите контингенти, напротив, политическото и военно ръководство правят всичко по силите си,  а че трябва да има възможност и готовност за извънредни, извънпланови разходи и че сме зависими от чужди подаяния, а не от собствени ресурси.

            ВВС

Тенденциите при военновъздушните сили недвусмислено показват, че расте тяхното значение особено за успеха на операцията чрез извоюване на превъзходство във въздуха над противника и създаване на условия за придвижване на сухопътните и военноморските сили. В Афганистан например се оказва, че въздушната подкрепа за сухопътните операции е представлявала 80% от всички бойни задачи на авиацията. Способностите за разузнаване и водене на електронна борба също се очертават като съществени. Създаването на т.н. „зони забранени за полети” като по–често срещан сценарий в бъдеще също поставя своите изисквания. Мултифункционалността при изтребителите се очертава като решаващо предимство. От там и бъдещите въоръжения ще се определят именно за решаване на горните задачи. Военно–технологичното развитие е толкова бързо през този век, че когато българите имат най–после многоцелеви изтребител, най–богатите държави в света след 2030 г. ще преминат на изцяло безпилотна изтребителна авиация.

Опитът от мисиии предопредели и тенденциите в развитето на бойните и транспортните вертолети. Най–новото поколение вертолети на Ойрокоптер ЕС 175 са със значително по–голяма далечина на полета и по–висок транспортен капацитет и поставя нови мащаби в своя клас /7 тона/. Работено е и по увеличаване на маневреността на вертолетите. Транспортните вертолети, които предстоят да се използват в Афганистан от 2013 година от германския контингент /Тайгер и NH-90 / са модифицирани за условията на използване в Афганистан и ще получат пясъчни филтри за двигателите, допълнения към комуникационното оборудване, допълнителна балистична защита за екипажа, зашищита на роторите, усъвършенстване на авиониката.

За България като страна–член на НАТО с отдавна поет ангажимент за създаване на способности  и предоставяне на Съюза при нужда на минимум  8 многоцелеви изтребители до 2016 г.  проектът „Многоцелеви изтребител”, макар и вече забавен, като се пренебрегна завършения първи етап и започнат втори при предишното правителство и възобновено отначало проучване,  няма алтернатива. Съобщеното днес при откриването на настоящата конференция от министъра на отбраната, че проектът отново се отлага, като до края на мандата на това правителство няма да намери решение, е много обезпокояващо. Защото всяко забавяне води и до оскъпяване.^7/ Предишният премиер отложи проекта за комуникационната система, защото учителите протестирали за по–високи заплати, сега  се отлагат други, защото идват избори. Това не е сериозно към отбраната и към поетите международни ангажименти. Отново ще плъзнат популистки варианти, че можем и без самолети, че можем дори и без армия.

Изненадващо е, че периодично някои политици бяха убеждавани, че можем да останем с МиГ–29– един прекрасен самолет, за който американците настоятелно молеха да се „бият” с него на предстоящи учения. Но самолет, който никога няма да стане многоцеливи. Самолет който е конструиран на коренно различен принцип, отколкото съвременните многоцелеви изтребители, откъдето произтича факта– четирикратно по–късия живот на двигателите. Надявам се, че днес, когато недостигът на финансов ресурс е още по–болезнен, да е по–очевиден и фактът, че евентуалното поддържане на МиГ–29, подмяната на двигателите ще струва стотици милиони до 2025 година, че летателен час с МиГ–29 струва 50 000 лв , а при „Грипен”–3300 евро, че малкият ресурс, който имат моторите на МиГ- 29 няма да позволи българските летци да натрупат необходимите по стандартите на НАТО летателни часове и т.н и т.н.

Осигуряването на „Еърполисинг” със самолети на други държави, Турция, Гърция, Румъния и т.н. се прокрадва като идея, но често се забравя, че това също струва пари, както за самолетите, така и за наземния персонал, който ще трябва да бъде дислоциран на българска територия, плюс техническите усъвършенстваня на летищата.

Очевидно е, че проектът „Многоцелеви изтребител“ няма алтернатива и че най–добрият вариант за България е закупуване на нов изтребител. /Жизненият му цикъл е 40 години./ Но никой не коментира, дали промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, които изискват такива големи проекти да се приемат от Народното събрание, няма да спънат въобще проекта. Не става дума само за евентуалната силна опозиция по време на криза и недостиг на средства в други сектори, а за неразбиране на значението, нуждите, възможностите.

Често се сблъскваме и с тезата, че изборът на многоцелеви изтребител трябва да е политически. Доставянето на такава скъпа платформа с жизнен цикъл от няколко десетилетия действително оказва влияние както в технологично развитие, така и в обвързването между държавите–доставчик и купувач. Но има и друг аспект– рекацията на съюзниците– острата реакция, когато се присъединихме към американския проект за стратегически  транспорт, а не към европейския. А има и трети аспект, свързан с втория: ако обсъждаме например идеята да вземем употребявани Ф–16, които след 2012 г. заменим с новите Ф–35, трябва да имаме предвид, не само дали въобще ни е нужен такъв самолет, но и острата критика на експерти към този международен проект, който според тях постигал косвено две цели: унищожаването на независимото европейско самолетостроене и пълна зависимост на Европа от САЩ. Проектът отнемал потенциалните пазари на европейските самолети. ^8/

Друг е въпросът, че когато български политици говорят за това и излизат с идеи, като тази, да се присъединим към проекта Ф–35, трябва предварително да си изяснят, че той е закрит и дори някои стари и верни партньори на САЩ са напълно откъснати от някои от технологиите и разработването на програмното осигуряване /например Великобритания, въпреки, че участва с 2 милиарда долара/. 

Освен способностите, които търсим, при определяне на избора ни за една нова

платформа въоръжение, понякога трябва да се съобразяваме и с етапа, на който производителят е довел проекта и перспективата за усъвършенстването му, дори с опита на първите му клиенти, положителен или отрицателен. Някои експерти лобират за по– нов модел с бъдеще, политиците могат да си говорят за него при посещения в съответните страни, но реалността е друга. Eurofighter Typhoon е наистина машината, събрала най–добрите технологични решения в Европа, но той все още не може да бъде използван в определени сценарии на операциите. Самолетите от първия транш на поризводителя до 2008 г. могат да се използват само като класически изтребинели във въздушен бой, едва вторият транш от 2013 г. за първи път ще притежава и допълнителни нови способности на многоцелеви изтребител. Този модел ще се развие и като изтребител–бомбардировач. ^9/

Много е важно да се търсят моделите, които имат способности зад надграждане, тоест позволяват по–добре от много други оръжейни системи да се адаптират към промяна на военно–техническите параметри..

            СВ

Тенденциите в сухопътните войски също носят предизвикателства в себе си. Очевидно е, че с по–голям приоритет ще бъдат Силите за бързо реагиране, специалните командоси, разузнавателните способности.

Защитата на личния състав в СВ е важна способност за осигуряване на успех в операцията. Бронираните машини за пехотата , бойни и транспортни, претърпяха бързо усъвършенстване , а производителите не смогваха да задоволят нуждите.

САЩ, още преди няколко години започнаха разработването на ново поколение бойни бронирани машитни за пехотата, като взеха предвид негативния опит и големия брой жертви в Ирак и Афганистан. Най–високопоставеният американски генерал в сферата на доставките на въоръжение и техника дойде в Европа за да се запознае с качествата на две от най–добрите европейски машини. С най–добра противоминна защита по това време бяха Динго–2, Пума и Боксер, като последната не представляваше интерес, поради това , че е твърде тежка– над 33 тона. Цените им бяха съответно 650 000 евро за Динго–2 и 540 000 евро за Пума.^10/ Днес бойни бронирани машини като Игъл 5 например показват изключително високи показатели по отношение на пасивна и активна защита.^11/

Но тази основа, България едва ли взе най–доброто решение с придобиване на бойни бронирани машини за пехотата, които освен държавата производител– САЩ не е закупила нито една страна–членка на НАТО. Дори причината за това да не е била само в българската страна. Но военните си ги харесват. Може би трябва да се съгласим с тяхната експретиза. Може би на принципа– по добре от нищо.

При избора на такава техника понякога е важно да се вземат предвид не само техническите показатели, а както казваше един западноеврепейски експерт: „при патрулирането с такива машини би било по–добре местното население да не разпознава в тях американски машини. Опасността повярвайте ми, е по–голяма” .

 Личното ми мнение в разрез с това на военните  е, че евентуално продължаване на договора с американската фирма за още бройки от тези американски бойни бронирани машини би било катастрофално.

ВМС

Профилът на способностите на корабите от ВМС се промени след края на Студената война. Вероятните мисии на морския флот и в бъдеще ще бъдат в овладяване на кризи и конфликти, както и в борба срещу тероризма.

Новите фрегати, които предстои да се строят и да влязат на въоръжение, са ориентирани към новите мисии с възможност за продължително, дори 2 годишно присъствие в кризисния регион, изградени на база нови технологии, със “стелт” покритие, с два екипажа в намален състав, вертолет, модерно въоръжение.

            Така например новите германски  фрегати клас 125 /F-125/ са конструирани за продължителност на мисията от 2 години. Екипажът е 120 души. Разчетени са на 5000 работни часа годишно. Технически преглед – след 60 месеца и т.н. Нашите партньори подменят и по–старите корвети от клас 143 А например и т.н. Въоръжаването включително вече и с БЛС повишава тактическите и оперативни способности на един кораб при мисии за разузнаване и наблюдение, при патрулиране край пристанища и брегове, при защита или издирване и спасителни операции. ^12/

            Изборът на България  към  употребявани вече,    30 годишни морски съдове и в този случай може би не бе най–удачен. Но не бе  изгодно и предложението на Франция, за което не може да съжаляваме.

По–важното е, че като че ли се оказваме неподготвени, когато трябва да се вземат стратегически решения. Не проявяваме решителност и смелост,

– когато след Стратегическия преглед на отбраната не стартирахме интегрирания модел на стратегическо ниво;

–  когато се съгласихме  със съветите на САЩ да се откажем от подводния си флот, без политиците да си дават сметка, че подводницата не е само оръжие, а и икономически фактор и средство за контролиране на търговските потоци и пристанища, както и за борба срещу тероризма;  

– когато колебливо и дълги години сменяхме решения и режехме принудително армията;

–  когато предислоцирахме танковата блигада от Горна Баня в Благоевград;

–  когато два пъти пропуснахме възможности да се сдобием с многоцелеви самолет – веднъж подарен, втори път да закупим втора ръка такъв.

Именно подготовката за вземане на големите решения и подготвеността на обществото и политическата класа да им гласува доверие показва необходимостта от нова култура в сигурността и нова стратегическа комуникация.

Бележки и литературни източници

1/ Една от дефинициите с предимство като конкретност и предвидимост гласи: Арсенал от налични ресурси– една държава е мощна тогава, когато разполага със сръвнително голямо население, голяма територия, природни ресурси, икономическа и военна сила както и обществена стабилност .

2/ Joseph S. Nye, Macht im 21 Jahrhundert, Siedler Verlag, Juni 2011

3/ Пак там

4/ „Бъдещите войни и военно–техническите и научно–изследователските  предизвикателства пред въоръжените сили”, Симеон Николов/ Доклад пред научна конференция в под патронажа на президента на Република България Георги Първанов в Софийск университет “Св.Клмент Охридски”

5/ НАТО възнамерява да закупи БЛС за 3 милиарда евро. Това са 3 броя Global –Hawk от американския концерн Northrop Grumman. Те ще бъдат дислоцирани в базата на НАТО Sigonella в Сицилия. В покупката участват 13 държави–членки на НАТО.

6/ ПРО: Обявената цена от 200 млн евро е само за свързване на системите. Една ракета SM-3 струва 10 милиона, че Обединените Арабски Емирства заделиха 7 милиарда долара за 3 батареи THAAD, че само ПВО на Израел срещу ракети с малък обсег е за 280 милиона долара, че Турция подготви 7, 8 милиарда долара за закупуване на 290 “Пейтриът”, което прави по 27 млн долара на брой от системата. Освен това, отделно НАТО, респективно с участие на всички страни –членки, ще трябва да задели 833 милиона евро за ПРО за войските си в мисии, по програмата ALTBMD , планирана за въвеждане 2012 година.

7/ Примери от други страни
Полша- 48 бр. Ф-16 , блок 52 за 3 млрд 530 млн щ. дол. На разсрочено плащане до 2015 г. чрез заем от правителството на САЩ за 12 г.
Унгария – 14 бр. Грипен, модернизирани от варианти А и Б в С и Д за 918 млн и 400 хил. щ.долара на лизинг 2006-2016 и покупка, чрез заем от Швеция;
Чехия- 14 бр. Грипен за 798 млн щ.дол. на лизинг за 10 години и заем за лизинга от Швеция.
Офсетът при Полша е бил 70%, а при Унгариая и Чехия – 130%.
Норвегия- В края на 2008 г. Норвегия избра многоцелевия изтребител на бъдещето F-35 Lighting II Joint Strike Fight за наследик на сегашнте F-16. За 48 самолета ще заплати 2 милиарда евро.

8/ Хайналка Винце, унгарски експрет, във френския електронен сайт armees.com, срещу проекта Ф–35

9/ Detlef Buch, Die Zukunft des Eurofighters. Multifunktionalitδt als entscheidender Vorzug. Studie der Stiftung Wissenschaft und Politik. Berlin, Februar 2012

10/ Основно значение има съотношението противоминна и балистична защита. Надеждна противоминна защита, ниво 3 по Станаг на НАТО дава устойчивост на детонация на 8 кг мина под машината или съответно 15 кг мина под всяко от колелата.  Балистичната защита гарантира сигурността на екипажа от боеприпаси 7,62 мм от разстояние 30 м. и артилерийски осколки – 155 мм, разстояние 60 м..

Активната защита в проект „Бойни бронирани машини”- преди всичко смутители, които предотвратяват дистанционно задействане на поставена на пътя мина, както и защити, улавящи и взривяващи изстрели преди да достигнат бронята на машината

11/ САЩ се отказаха от концепцията заложена в „Хамар” и започнаха да развиват т.н. MRAP- машини, Resistant Ambvush Protected с повишена противоминна и балистична защита. От 2007 г. стартира порграмата MRAP-II за Ирак и Афганистан. Бригаден генерал Михаел Броган, програмен мениджър на американските ВС е бил в Германия, проявявайки интерес към бойната бронирана машинва „Динго–2”, с перспектива производителят й „Краус Мафай–Вегман” да се включи в програмата MRAP-II.

12/ Dieter Stockfisch, Die zukόnftige Flotte, Europδische Sicherheit und Technik,  Heft 1, 2012

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация