ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


 

        Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

КАК  И ЗАЩО СЕ ПРИКРИВАТ ИСТИНСКИТЕ МОТИВИ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ?

Симеон Николов

Мотивите за обединяване на Националната разузнавателна служба и Служба „Военна информация” на МО в Държавна агенция по разузнаването /ДАР/ съдържат неверни и тенденциозни твърдения, което издава умишлен стремеж за обосноваване на предложението в условия на недостатъчност на аргументите

Позоваването на практиката на други страни /САЩ и Германия/ освен с неподходящия им подбор е и невярно. Германската Федерална разузнавателна служба действително има отдел по военните въпроси и заместник началник на службата по същите. Военното разузнаване в МО обаче, обхваща и стратегическо разузнаване, а не само оперативното и тактическото, касаещо пряко войските.

         Ако се сравняваме със страни като Австрия, Дания, Швеция, Полша  и др. ще видим, че Военното стратегическо разузнаване, тоест работещо само в чужбина, функционира отделно и е в структурата на  МО. В Дания има както Армейска разузнавателна служба, водеща външно военно разузнаване, така и Контраразузнавателна служба, съответстваща на нашето бившо ВКР. Дания има също Отделна Военна разузнавателна служба. 

         Действително има случаи на обединяване на разузнавателните служби, но освен че се броят на пръсти, от професионална гледна точка ефективността от това е спорна. В Италия през 2007 г. военното разузнаване / прословутото и с недобра слава SISMI/ премина в цивилното външнополитическо разузнаване /AISE/.  В Испания през 2002 г. службите бяха обединени в Централно разузнаване.

        

         Българските защитници на идеята за обединяване на външнополитическото и военното стратегическо разузнаване не си дават сметка, че това нарушава един основен принцип в разузнавателната дейност. В разузнаването информациите задължително се засичат от няколко различни източници и се проверяват. Оценяването на тази информация само от един ръководител, например на Държавна агенция по разузнаването и предоставянето на Президент, Председател на парламент и  министър председател може да има фатални последици в някои случаи. Това най-добре го знае един от вносителите, Иван Костов, който в качеството си на премиер възложи доклад на Военното разузнаване, след неудовлетвореност от такъв на НРС и това коренно промени решението и последвалото поведение на правителството по войната в бивша Югославия.

         Доводът за дублиране на дейности е неоснователен, защото военното разузнаване има своята специфика и като предмет на дейност и като подготвеност и специализация на кадрите и като анализ на информацията. Новите, нетрадиционни заплахи действително допринесоха за известно дублиране, но така е преценило държавното ръководство, поставяйки задачите на службите по най-актулните, спешни и важни въпроси, касаещи сигурността на държавата.  Действително дублиране ще се получи, ако военното стратегическо разузнаване премине към  външнополитическото разузнаване. Защото в МО неизбежно трябва да остане оперативното и тактическо военно разузнаване. Опитът от механичното сформиране на ДАНС е натоварен с достатъчно много негативи, а от съответния раздел в Бялата книга на отбраната виждаме, че на военната полиция са вменени функции, които по–рано принадлежаха на ВКР. Ето това е дублиране и нещо подобно би се случило и при създаване на ДАР и запазване на оперативното разузнаване в МО.

Дори и за неразбиращите от проблематиката е ясно, че разкъсването на връзката между стратегическо и оперативно военно разузнаване ще донесе само затруднения и неефективност. По-разумно е информацията със стратегически характер да се докладва “по-нагоре”, но да не се разкъсва пряката връзка между стратегическа и оперативна военна информация, а последната да зависи от друго ведомство.

Дежурният аргумент при всяко такова обединение за съкращаване на администрация предизвиква направо смях, защото ако то е валидно за други сектори, това не е така в разузнаването. Дори от гледна точка на свеждане до минимум на рисковете, не се назначават много хора на административни длъжности. Един анализатор не се нуждае нито от секретарка, нито от кола. На един водещ агентура офицер не му пишат отчет, паметна бележка или протокол, пише си ги сам. Говорещите тези глупости едва ли съзнават колко олекват в очите на експертите, дори и да са имали друго мнение за тях като политици.

         В мотивите на предложението за обединяване на двете служби е изтъкнат и въпроса за задачите на военното разузнаване. Непознаването на нещата е накарало авторите да запишат такива като “наркотрафик и организирана престъпност” или “конституционния ред в страната”, което е абсолютно разминаване с реалността и показва, че дори не е направена справка в Интернет за сверяване със задачите на военните разузнавания на другите страни-членки на НАТО. Включването пък и на “Конституционния ред в страната” ни кара да мислим, че авторите изглежда и понятие си нямат от това, че стратегическото военно разузнаване действа само в чужбина.

          Доводите на един от вносителите, бивш адвокат, станал за един ден генерал и шеф на НРС, а сега депутат, са закъсняли с 20 години. Защото упрекът, че военното разузнаване не можело да работи по задачи от преди 20 г., мирише силно на нафталин. Тази служба отдавна смени направленията и задачите си. А ако работеше по стари такива, защо НАТО ще й благодари и ще й дава такива високи оценки? Подобна аргументация тревожи повече с ниското си ниво и манипулативен характер, обидно за средностатическия български читател, слушател, избирател и данъкоплатец, който му осигурява заплатата в Парламента.

         Според същия вносител, разузнаването работило на тъмно. Странно е да го чуеш от човек, който поне за няколко години като шеф на НРС би трябвало да знае, че едно разузнаване няма да публикува имената на агентите си в чужди държави. Ако разбира се не се ръководи от манталитета на неговата политическа сила, която събираше в свой  архив дела за опертавни работници и служби, правеше списъци и т.н.   Въпросът очевидно опира до контрола на разузнавателните служби, който е изключително актуален и в останалите страни-членки на НАТО. В някои от тях само преди 7 до 10  години се създадоха парламентарни и други органи за контрол. Но ако такъв контрол е недостатъчен, затова не е виновно българското военно разузнаване, а Народното събрание и държавното ръководство и този контрол няма да се появи с унищожаването на една специална служба. Досегашните ръководства на МО и на Служба „Военна информация” имат обаче известна вина, защото можеха да създадат поне интернет–страница на службата и да направят още повече за ефективността в ръководството й.

         Действително е необходим контрол, най–вече чрез бюджета и чрез Парламента. Необходими са и закони за разузнавателните служби. Но е необходимо и ползвателите на разузнавателната информация да имат необходимия капацитет и култура. Ако нямат такива, те няма да могат да ръководят тези служби и да се възползват от продукта им, а още по-малко пък, да им поставят задачи.

         Онова, което липсва на България е една “шапка”, която да координира, анализира, прогнозира и предлага перспективни разузнавателни задачи. Необходим е и Център за стратегически изследвания, но държавно осигурен финансово и информационно и същевременно достатъчно независим между Парламента, Правитевството и Президентга.

         От мотивите на предложението за обединяване на двете разузнавателни служби и от откровено фалшивите доводи на защитниците му в медиите ясно проличават истинските причини на кампанията:

         1. Отнемането на НРС от сферата на подчиненост на Президента трябва да се обоснове с по-широки организационни реформи, затова “да пришием” към нея и Служба “Военна информация”.

         2. Желанието на управляващите за централизиране на дейности, ресурси и контрол, без да са разбрали, че потъпкване на различно мнение и оценка, ако в останалата част на държавата им осигурява комфорт, в разузнаването е точно обратното, може да завърши с трагедия.

         3. Преследване на влияние, без яснота, защо, и трябва ли да има въобще такова, тоест опит за политизиране на управлението, посягайки на по-долни, експертни нива, което е недопустимо в една демократична държава.

         4. Отклоняване на вниманието от други, значително по-важни и наболели проблеми, включително и в сферата на сигурността и органите, които се грижат за нея.

         5. Не е изключено и външно въздействие, каквото имаше и при допълнително внесеното предложение към Закона за досиетата, да бъдат обхванати и военните разузнавачи, като един от вносителите бе известен с връзките си с чуждо разузнаване на съседна страна, втори вносител- с вързките си с бившата ДС, стремяща се да размие вината си, като в резултат 70 000 военни, инженери, химици, парашутисти, преводачи, радиоспециалисти станаха “доносници”.

Закриването на военното разузнаване на България, просъществувало над 100 години ще доведе и до разпиляване  на кадрови потенциал, в който са вложени много финансови средства и усилия, включително обучение в курсове и академии на страните-членки на НАТО. Появилата се наскоро оценка, че българските военни разузнавачи са в “елита” на военното разузнаване на НАТО, може да не се харесва някому. Жалкото е, че в България винаги се намира кой да работи за чужди интереси.

          

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  30.11.2016