ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

РИСКОВЕТЕ ПРЕД НОВАТА СТРАТЕГИЯ НА НАТО

България е изправена пред възможности, но и пред проблеми

Симеон Николов

Коментарите за срещата на върха на НАТО, проведена на 03 и 04 април,  я определяха от “юбилейна” до “начало на ново НАТО”, но нито едното нито второто е точно. Както юбилея, така и избора на нов генерален секретар са само времеви съвпадения и съвсем не са най-съществените събития. Глобалните предизвикателства към сигурността накараха държавите членки на алианса, въпреки  твърде големите различия в позициите им по стратегически въпроси, да се обединят около схващанията, че:

- нито САЩ, нито Европа, още по-малко отделни страни могат да решат  проблемите по сигурността сами;

- военният инструментариум не е е достатъчен за постигане на целите в кризисни региони;

- жизнено е необходимо НАТО да дефинира своето бъдещо поведение като част от една много по-обхватна и обвързана с други организации мисия.

            Това, че глобалната финансово-икономическа криза се превърна в най-голямата заплаха за сигурността съвпадна с осъзнатата необходимост от формулиране на нови стратегически насоки на дейността на НАТО и за съжаление ще направи по-трудно реализацията на тези насоки.

            Истинското предизвикателство и проба за политическата воля на страните-членки обаче е онова, което предстои да се направи след срещата на НАТО.

            Зад кулисите останаха премълчани причини за дълбоките корени на ставащото днес. Не бяха обсъдени въпроси от решаващо значение за състоянието на алианса и

преодоляване на трудностите.

            Не само на експертно ниво отдавана се анализира тенденцията за промяна на баланса на силите  и неизбежното намаляване  на европейско-американската доминация в света. Лидерите на някои европейски сили съвсем конфеденциално и на четири очи започнаха да обсъждат проблема. Според някои още през 2030 г. три от четирите големи икономики ще се намират в Далечния изток- Япония, Индия и най-вече Китай. Едва ли Западът с население само 1/10 от световното население ще бъде оставен да налага свои решения, едва ли ще е и в състояние да защищава своите икономически интереси. Шанс за Европа е, че Вашингтон при новата администрация на Барак Обама изоставя силовата форма на хегемонистичната стратегия. САЩ пак ще се стреми да бъде водач, но на широки коалиции. Предложението за споделяне на бремето на мисиите по света и от европейските партньори не бива да се разбира опростено като искане на повече войници и финансови средства. САЩ поне декларират, че търсят партньорство,  което означава  и по-голяма свобода и участие във вземането на решения и на Германия, Франция и др. страни. САЩ не губят, напротив, новата стратегия ще им излезе икономически по-изгодна, а израстващите нови сили на Изток не могат да бъдат преодолени с конфронтация. Във всички случаи новата стратегическа концепция на НАТО ще бъде повлияна от новата американска стратегия за външната политика на САЩ.

Дефицитът на стратегическо мислене и подчинени му действия неизбежно се отразява негативно на общата сигурност, но последното констатираме, когато вече е късно.  Станалото на срещата на върха на НАТО дава надежда, че политиците са се съобразили с предупрежденията на експертите, че изпращането на въоръжени сили в конфликтен регион се предприема, когато възможностите за други решения вече са силно стеснени, а действията им катализират антизападни настроения. Решително следва да се проамени практиката да реагираме, вместо да предвиждаме, необходимо е да запазим поглед върху взаимовръзките, които предопределят решаването на един конфликт.

Именно опитът от Ирак и Афганистан очерта принципите на така наречената мрежова сигурност, на които западноевропейските страни обръщаха внимание, а САЩ сякаш се оповаваха само на военната мощ. Това налага едно ново разбиране на сигурността и на усилията за нейното постигане. И този елемент със сигурност ще намери място в бъдещата стратегическа концепция на алианса.

            Никой обаче не анализира рисковете пред такава Стратегия. Вярно е, че времето от встъпването в длъжност на новия американски президент до срещата на върха на НАТО беше твърде кратко, но при всеобщото съгласие за необходимостта от такъв документ е непонятно поставянето на твърде дългия срок за изготвянето му – 2010 г. Досега НАТО е приемала 5 стратегии, но постигането на съгласие по съдържанието им е бил сравнително по-лесно. Именно ставащато все по-трудно изработване на общи позиции е един от рисковете пред предстоящата стратегия на алианса. Въпреки това тя едва ли ще повтори съдбата на Лисабонската стратегия на ЕС, която все още не е ратифицирана от всички държави-членки. Още повече, че връщането на Франция във военните структури на НАТО ще допринесе най-вече за укрепване на Европейската политика за сигурност и отбрана. Хоризонтът на стратегията ще бъде вероятно само 10 години във време когато петролните компании правят своите прогнози за периода 2035-2050 година, а многоцелевите изтреблители, които ние искаме да закупим имат 40 години живот, т.е. ще действат до 2060 г., когато не можем да си представим дали ще изпълняват точно тези задачи, за които са конструирани. Само този факт показва в колко динамична и несигурна среда трябва да се състави Стратегията. Парадоксалното е, че носителите на асиметричните заплахи се приспособяват  по-динамично, отколкото такъв мощен алианс като НАТО.

            В този момент е трудно да се анализират последствията за сигурността от финансово-икономическата криза. Вече станахме свидетели на падане на правителства, социални сривове, протести, активизиране на националистически движения, но нещата могат да се задълбочат до назряване на кризисни ситуации, рязко нарастване на престъпността, изостряне на съществуващи междуетнически спорове, териториални претенции. Наскоро се изостри ситуацията във Войводина, подклаждана не само от представители на унгарското малцинство, но и от Демократичната лига на хърватите, която е част от европейска федерация, създадена от нацисти и расисти, а в исканията по статута има идеи за присъединяване на територии към Унгария.  Очевидно е, че в бъдещата Стратегия на НАТО икономическата сигурност следва да бъде заложена като един от съществените фактори. Събитията сами ни наложиха понятията икономическа война, газово оръжие и т.н. Следва да се разработят сценарий на развитие на иконочическата криза и набележат превантивни мерки за непрерастване на същата във военно-политическа.

            Развитието в Афганистан ще е катализатор или препъникамък за създаването на тази нова стратегия на НАТО. Западноевропейските страни и най-вече канцлерът на Германия Ангела Меркел настоятелно напомняха много преди срещата на върха, че необходимото условие е предварително общо обсъждане на стратегии и цели, но американският президент Обама дойде със своя вече изработена стратегия за Афганистан. Положителното е, че все пак в нея са отчетени, макар и предпазливо предложенията за обвързването й с една регионална политика. Фактът обаче, че в Афганистан продължават да присъстват две различно легетимирани мисии като ISAF и OEF, вместо цялата операция да е под мандата на ООН, обяснява различията и споровете в рамките на НАТО. Ускоряването на пододготовката на афганистанска армия и полиция, които да поемат самостоятелно отговорността за сигурността в страната, безспорно е един от ключовите моменти. Но досега са обучени 60 000 афганистански войници, а целта е 134 000. По-зле стоят нещата при подготовката на афганистанската полиция- успешно завършилите подготовката си са 25 000, а целта е 82 000 души. Разбира се, това не може да стане до изборите в Афганистан, а неизбежното увеличаване на чуждото присъствие за да гарантира сигурността им, ще води до нови сблъсъци с талибаните и жертви.      

            Изграждането на доверие е ключов момент и срещата на върха на НАТО показа, че това добре се разбира. Но подводните камъни няма да са малко. Инициативата на САЩ за рязко съкращаване на ядрените потенциали, ако се реализира, би довела до напълно ново съотношение на силите и би съдействала максимално за укрепване на доверието. Последното изявление на американския президент обаче, за свят без ядрено оръжие, впрочем изпреварен от германския канцлер Ангела Меркел с подобен лозунг в Бундестага, поражда предположението, че известна доза популизъм в тази насока наистина е необходимо условие за Стратегията за борба срещу неразпространението на ядрени оръжия в света, според разбранията на новата администрация на САЩ. В действителност обаче, тенденциите във въоръженията на САЩ и Русия не предвещават пълен отказ от ядреното оръжие. Тежките и скъпо поддържани стратегически ядрени сили действително не са вече така необходими за борба със съвременните предивикателства и САЩ лесно може да се лишат от голямо количество от тях. Пренасянето на въоръженията и контрола в космическото пространство и превъоръжаването на армиите с високоточните крилати ракети, позволяващи по- голяма гъвкавост е новата перспектива. Ако всичките 18 подводници тип Охайо бъдат превъоръжени с крилати ракети, САЩ ще имат 2772 ракети, а те притежават  не само  изключителна точност, но и  радиус на действие от 1200 до над 2500 км. Русия от своя страна въвежда ракетите Топол –М, които към 2016 г. ще са основата на стратегическите сили и “Булава”, която е за морско базиране. Реализира се програмата за приемане на въоръжение във ВМС на Русия на новите атомни стратегически подводници “Борей”, които ще са въоръжени с “Булава”.   Не трябва да забравяме, че още две ядрени сили не са включени в този призив за разоръжаване- Великобритания – с 4 подводни лодки по 16 пускови установки за ракети Трайдънт-2, общо 512 бойни глави и Франция с 348 ядрени бойни глави. Нещо повече, дислоцираното в Германия ядрено оръжие остава, напомня немският коментатор Роланд Хайне и добавя, че страни като Германия, Белгия, Холандия поддържат самолети със специално оборудване и обучени екипажи за операция при ядрен удар. В това някои виждат нарушение на член 1 от Договора за забрана на ядрените оръжия. Наскоро представеният обширен доклад на Института за национални стратегии  в Москва обръща внимание и на едно друго следствие- ако идеята за рязко снижаване на ядрените сили на САЩ и Русия се реализира, китайският ядрен потнециал ще се окаже съпоставим с този на Русия. Поради всичко това не е ясно доколко Русия ще отиде на неизгодни за нея споразумения.

            Възстановеният диалог чрез Съвета НАТО-Русия още не е гаранция, че могат да се преодолеят руските опасения от действията на САЩ и НАТО. Грузия и Украйна няма да бъдат приети скоро в НАТО, но военното сътрудничество с тях се разширява и това е нормално. Но как ще реагира Русия на факта, че САЩ ще предоставят бойни кораби на Украйна, като в един “преходен”, но незнайно колко дълъг период, ще плават в Черно море с екипажи от ВМС на САЩ, макар и под  под украински флаг? Споровете относно Черноморския флот на Русия, обстановката в Украйна и Грузия, създават среда, в която е вероятно умишлено или неволно да бъде взривен инцидент, способен да върне отношенията във фризера.

            Едностранчивите оценки за Иран като източник на опасност, неговото демонизиране, също не допринасят за изграждане на доверие. Необходимо е да се види с други очи неговия потенциал и да се оцени ролята му. А без Иран нито един от проблемите в Близкия Изток няма да получи решение. Не предвещава нищо добро новото правителство на Израел, което се опитва да оказва натиск върху президента на САЩ Барак Обама чрез заплахи за военен удар върху съоръжения на иранска територия.

            Стремежите на отделни страни за прокарване на свои интереси вътре в алианса без отчитане на общата стратегия, също може да доведе до забавяне и локални трусове в изпълнение на изработването и реализирането на нова стратегическа концепция на НАТО. Освен интереси, консатираме  и неспособност у някои да се схване духа на новата политика. Балтийските страни и Полша не са се отърсили от старото виждане за заплаха от Русия, когато Брюксел търси  партньорството с Москва на база общите интереси. Турция се стреми да е водеща в определянето на политиката на сигурност в Черноморския регион. А опитът да извива ръце на Европа срещу кандидата за генерален секретар ще се запомни и ще има своята цена в бъдеще. Трета група страни прави трудно вземане на решение за по-нататъшно разширяване на НАТО, независимо от това, че Германия и Франция се оказаха прави относно неподготвеността на Грузия и Украйна или че Гърция определено не е права по отношение кандидатурата на Македония.  Други страни са загрижени за свободата на морските пътища и енергийната политика и т.н.

            При толкова много важни въпроси на срещата на върха на НАТО се загуби един друг, макар и всеизвестен проблем, но всъщност причинил слабата подкрепа от европейските страни за операциите на алианса. А това е влошената комуникация със собственото население, в което след края на Студената война се разви едно измамно чувство за безопасност. Дори пренасянето на терористичните актове от САЩ в Европа /Мадрид и Лондон/ не помогна за утвърждаване на едно  по-широко разбиране на сигурността. В едно изледване в 12 държави в Европа тероризмът се нарежда на осмо място в личната скала на заплахи у хората. В една Германия, реагирала остро срещу политиката на бившия президент Буш към Ирак, днес има обрат, 78% одобряват политниката на Барак Обама, 84% оценяват важността на НАТО и въпреки това едва 32 % са съгласни с присъствието на германски войници в Афганистан. А без покрепата на  обществото, нито едно правителство не може да осигури необходимия военен бюджет, или прокара решение за участие в мисии. Оказва се, че не само в България съществува учудващото неразбиране, че “ние сме НАТО”, че нашата сигурност е част от общата сигурност на алинса и затова отговорността на всеки член е огромна. Няма някой “трети” към който да прехвърлим проблема за решаване, а 64% от гражданите в Европа са склонни към мисленето от типа “Нека Брюксел го направи”. Това поражда нереалистични очаквания и може да има сериозни негативни последствия. Във връзка с горното е и въпроса за политическото говорене пред гражданите- то действително трябва да бъде отговорно, откровено, честно. Малко ръководители го правят. Президентът на Германия само имаше смелостта да каже открито в една от своите речи- да, рискът в Афганистан нарастна. Ще има жертви сред нашите войници. Всичко това прави очевидна необходимостта от разработване и на комуникационна стратегия.

            Не би трябвало да прозвучи неприемливо въпроса “А достатъчна ли е новата Стратегия на НАТО?” Очевидно не е достатъчна. Предизвикателствата днес предполагат разработване и на други стратегии- за справяне с климатичните промени, срещу разпространението на оръжия за масово поразяване, срещу пандемии и други. Новата стратегия ще доведе до промяна на ролята на НАТО. Но затова не е необходимо НАТО да се създава отново, както предлага Джон Кигън в Дейли Телеграф /03.04.2009/. Срещата на върха на 03 и 04 април 2009 г. показа, че онези, които виждаха в бъдеще НАТО като алтернатива на ООН нямат шанс, напротив, пж-вероятно е алиансът да се развие като един от най-важните инструменти на ООН, а сътрудничестнвото с ЕС и други организации да добие ново, адекватно на съвременните предизвикателства качество.  

            След такива важни срещи, като тази на върха на НАТО, е логичен въпросът, какво произтича от това за България. Фактът обаче, че докато някои европейски страни излязоха с декларации на парламентите си с ясно формулирани позиции, а българският парламент го направи в последния ден без особени и запомнящи се формулировки, не дава големи надежди. Другите страни напривиха конкретни предложения, поставиха искания. Когато Германия предлага по подобие на Съвета НАТО-Русия да се изгради такъв диалог с Русия  и по линия на Европейската политика за сигурност и отбрана,  на България би и прилягало като страна, считаща се за ключова на Балканите,  да поиска такъв и за нашия регион. България пропусна да се включи с предложения за бъдещата стратегия на Алианса. А тя ще постави нови изисквания. По отношение на новите акценти на Алианса като например кибернетична сигурност, поставен за първи път на срещата в Букурещ, България остана встрани. Седем страни подписаха спогодба за създаване на изследователски център за зищата от киберпрестъпления, но ние не сме сред тях.

Принципите на мрежовата сигурност обаче, ще разкрият възможност за България да се включи не само с военни формирования в конфликтните региони, но и да участва с медицински екипи, които вече спечелиха уважението на партньорите ни. Обучението на афганистанската армия също е подходяща форма за по-голям принос на България. Бихме могли да предложим и строителния  потенциал на нашите фирми. Някои критици на стартиралите проекти, наприемер за придобиване на хеликоптери и транспортни самолети трябва да знаят поне две неща: първо, точно в тези области НАТО чувства недостиг и второ, винаги е по-добре да предоставиш два хеликоптера или транспортни самолети вместо още една рота войници в район на повишен риск за живота им.

  По-големите проблеми обаче ни очакват във вътрешен план. Ние незабавно трябва да стартираме Стратегичесдки преглед на целия сектор за сигурност. Нека не се оплакваме, че закъсня приемането на Концепция за национална сигурност. Сега е моментът   проектът да бъде актуализиран. След приемането й от правителството, очевидно след изборите, трябва да се изготви нова военна доктрина. Всъщност експертите в МО и ГЩ вече са я изготвили и чакат политиците да се намъдруват. Необходим ни е Закон за резерва. На преработка подлежи Закона за защита при бедствия и аварии. Законът за консултативен съвет за национална сигурност към Президента трябва да бъде променен. Съветът по сигурността към премиера трябва да стане работещ.

            След срещата на върха на НАТО е недопустимо да продължаваме с постоянни отлагания на приетите още през 2004 г. цели на силите, т.е. нашите ангажименти. А изоставането на модернизацията на армията води именно до това. От една страна извоюваме дори с кръв авторитета си на отговорен член на НАТО, а от друга страна градим имидж на постоянно извиняващ се партньор, което рано или късно би могло да ни изправи и в НАТО пред проблеми, аналогични с тези, които имаме днес с ЕС. Ако стартирането на някои големи модернизационни проекти в армията бе се случило през тази година, благодарение на 2-3 годишния гратисен период във всеки договор, щеше да ни гарантира инвестиции, високи технологии, работни места и то именно сега по време на криза, чието отшумяване се очаква 2012-2013 година, тогава, когато биха започнали изплащанията.  

            На фона на жизнено важните за алианса въпроси, поставени на срещата на върха, достойни за съжаление са споровете и  опитите в България за заблуждаване, че се въвежда действително интегриран модел, че има наистина граждански контрол в армията, че има прозрачност във всички  действия на МО и ГЩ. От отношението на основните политически сили към тези проблеми и новото правителство през есента на настоящата година ще зависи авторитета ни пред партньорите от Алианса.

♦/ Авторът е директор на Центъра за стратегически изледвания в сигурността и международните отношения и бивш заместник министър на отбраната.

Бележки:

1. Ангела Меркел, канцлер на Германия, реч пред Бундестага на 26 март 2009 г.

2. Jörg Schönenborn, WDR, ARD-DeutschlandTrend April 2009 “Existenzangst und Obamania”

3. Nato-Generalsekretär Jaap de Hoop Scheffer im Gespräch mit SPIEGEL ONLINE, 30.03.2009

4. Яп де Хоп Схефер, генерален секретар на НАТО, специално за  вестник "Стандарт", “Кибер отбраната и енергийната сигурност са новите предизвикателства пред Алианса”, 02.04.2009

5. Rem Korteweg и Richard Podkolinski - Hague Centre for Strategic Studies: осемте стратегически дилеми за Алианса са: Въздействието на прехода към многополюсна система и световната икономическа рецесия върху репутацията и способностите на НАТО, и увеличаване на световното търсене на сигурност; Ролята на НАТО при недостиг на ресурсите; Необходимостта за реакция от страна на НАТО на надпреварата във въоръжаването и преразглеждане на позицията за сдържане; Желанието за увеличаване на стратегическите амбиции на Алианса; Трудността да се постигне победа в Афганистан; Разногласията относно стратегическата ориентация на НАТО; Разнородни позиции относно разширяването на НАТО; Несъгласието за отношенията с Русия.

6. Roland L. Heine “Nuklearer Teilhaber Deutschland” 30.03.2009

7.Frank Kupferschmidt | Patrick Rothehüser, “Über ein neues strategisches Konzept zur Einigkeit finden”, SWP-Aktuell 2009/A 15, März 2009, 8 Seiten

8. Доклад на Института за национални стратегии  в Москва, март 2009 г.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация