ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Геополитика

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Всяко закъснение за купуване на изтребители се отразява на цената им

Интервю на Юлиан Христов със Симеон Николов, Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения  за Информационна Агенция  LiveNews, 10 април 2011

През изминалата седмица военният министър Аню Ангелов спомена няколко пъти идеята за съвместно купуване на изтребители с друга държава – реалистичен ли е този вариант за придобиване на нови самолети за армията ни?

Едно от посланията, излъчено още на етап подготовка на Стратегическата концепция на НАТО, приета окончателно през ноември 2010 г. на среща на върха на Алианса, беше това за общо финансиране и обединяване в общи проекти. Този подход, както и други идеи, лансирани в дискусията, имат основание в период на недостиг на финансови средства и необходимост от координиране на усилията срещу общите труднопредсказуеми и нетрадиционни заплахи. Освен в научно-изследовтаелската дейност, това е възможно и при военните доставки.

В интерес на истината министърът на отбраната на Румъния още преди 2007 г. беше предложил при среща с българския си колега да помислим за евентуално съвместно придобиване на многоцели изтребител. Затова още далеч преди кризата, в края на 2007 г., българската страна предложи на САЩ в неофициален порядък с проучвателна и абсолютно неангажираща цел обща доставка на изтребители за Румъния и България. Както САЩ, така и Румъния отговориха положително. В България обаче, очевидно времето тогава не е било дошло за подобно политическо решение и то остана само като вариант в разработения от експерти на Министерството на отбраната технико–икономически анализ.

Въпреки всичко, ние действително имаме шанса за съвместно финансиране в изграждането на оперативни способности, както с Румъния, така и с Турция и Гърция или други страни от региона. Така както е и съвсем логично защитата и контролът на морското пространство да бъдат реализирани в единен проект с еднаква техника. При съвместен проект обслужването и използването на новите многоцелеви изтребители би било по-лесно.

Кои са конкретните предпоставки, за да се стигне до такъв общ проект?

На първо място, две или повече страни трябва да стигнат до едно и също решение на база сходни потребности и срокове. В този смисъл Румъния водеше изпреварващо преговори със САЩ. Причината беше, че нейните самолети МиГ-29 бяха вече спрени, а ресурсът на МиГ-21 „Лансер" изтичаше в края на 2010 година. В същото време България подготвяше модернизацията на своите МиГ-29, които съгласно тогава действащия План 2015, трябваше да бъдат заменени с многоцелеви изтребител чак през 2016 година. На второ място, разбира се, страните трябва да стигнат и до еднакъв избор на един от трите възможни варианти: закупуване на нови многоцелеви изтребители, закупуване на „втора ръка" многоцелеви изтребители или безвъзмездно предоставяне на „втора ръка" изтребители с опция за закупуване на чисто нови такива след 10–15 години. В конкретната ситуация с Румъния през 2007 година – тогава нагласите бяха част от изтребителите да бъдат нови, а друга част –„втора ръка". Нашата идея бе за третия вариант – безвъзмездно предоставяне на самолети, присъединявайки се към избрания вече от Румъния тип самолет F-16, но с условието след 15 години да закупим новоразработвания F-35, който след 2018 г. ще замени 11 вида съществуващи стари изтребители.

Не на последно място, страните, които искат да придобият нов изтребител в общ проект, вероятно ще трябва да съгласуват законодателство си с това на страната производител. Има страни и възможности за процедура между правителствата. В други – фирмите определят основните параметри. В България би трябвало да се спази Законът за обществените поръчки. Според Наредбата за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки за суми над 10 млн. лева задължително се сключва офсетно споразумение. За самолети „втора ръка" обаче логично никоя фирма не предлага офсет в своята оферта. Кредитът по сделката трябва да бъде държавно гарантиран. А ако се сключи такава между правителства, а не с фирма, се елиминират възможностите и съмненията за някаква корупция.

Какви са предимствата от съвместното придобиване на многоцелеви изтребител?

Предимствата от съвместното придобиване на многоцелеви изтребител са политически, финансови и бойно–тактически. Първите се свеждат до по–лесно и бързо осигуряване на оперативните способности на ВВС на две или повече страни, залагане основите на дългосрочно тристранно сътрудничество и демонстриране на воля пред НАТО и останалите страни–членки в съответствие с препоръките на Алианса за насочване на усилията при икономически затруднения.

Финансовите предимства се изразяват в постигане на по–изгодна цена със страната/фирмата продавач. Това е логично при закупуване на по–голям брой машини и бе декларирано и при предварителното проучване. Също обучението на летците ще се извърши по–лесно, по–евтино и по–ефективно. Ако то не се поеме от продавача като офсетна дейност, би било много по-скъпо за нас като разход. Само за България при първоначалния самостоятелен проект цената на обучението трябваше да възлезе на 55 милиона долара. Трябва да се отчита, че обучението на летци в НАТО става все по–сложно и прецизно. При многоцелевите изтребители информацията достига до всеки участник, позволява му да следи пълната картина и своето участие и принос, при подготовката има по–голямо многообразие на сценариите. При закупуване на изтребителите има и допълнителни разходи, които при съвместна сделка с друга държава също може да се разчита на намаляване на цената. Това са резервните части и апаратурата, придобиване на самия комплект от въоръжение, закупуване на специалното оборудване (контейнери, системи за целеуказване и радиолектронно противодействие) и т.н.

Има и бойно–тактически предимства. Така например при съвременните скъпи въоръжения, особено за малките страни, е важно да се намери балансът между качество и количество. На второ място, тенденция във ВВС на НАТО при новите предизвикателства е нарасналото значение на интегрирането на логистиката. Така се облекчава поддръжката и бъдещите ремонти. Страни с малки въоръжени сили не биха избрали концепцията за „мекото унищожение" (Sоft kill) или комбинацията между него и „твърдото унищожение" (Hard kill) поради много сложните и скъпи системи. Затова е логично те да имат ограничени задачи в областта на „твърдото унищожение", „Еър полиснинг" и разузнаване. Става дума за нарасналата роля на електронната война и нарастване ролята на „мекото унищожение" като предхождащо или напълно заместващо „твърдото унищожение".

За малките страни също така е много по–вероятно да участват в сценарии, при които ще е необходимо да действат съвместно с партньор или партньори. В много случаи те и не биха могли да действат самостоятелно. Също така, за съседни и малки страни, осигуряващи външната граница на НАТО и ЕС, е логично и добре да имат съвместими, общи въоръжения, така както е добре с единна техника да се изпълни проектът „Екран" за контрол и следене на Черноморското пространство. Именно затова този проект частично в първата му фаза се финансира по FMF от САЩ. Охраната на стратегически обект в мирно време е национална отговорност, но при криза, нападение, война, може да се наложи наша двойка самолети да защити например АЕЦ „Черна вода" или обратно.

В крайна сметка, кое трябва да е определящото за избора ни на изтребител?

За съжаление в избора на многоцелеви изтребител има много голям политически елемент. Когато между двата проекта за стратегически транспорт – американският и европейският избрахме първия, европейските ни партньори реагираха много остро. Какво ще се случи обаче, ако вместо европейската отбранителна индустрия, изберем американската? Защото изборът означава и обвързване за десетилетия напред. Повечето съвременни многоцелеви изтребители поколение „четири плюс" имат близки технически и бойни показатели. Ако обединим усилията си с балканска или източноевропейска страна, бихме преговаряли с четири основни партньора. Това са Агенцията на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността към Пентагона за изтребителите F/A-18 E/F и F-16 C/D, правителството на Швеция и компанията „Грипен Интернешънъл" за изтребители JAS -39 Gripen, Международния консорциум EADS за европейския изтребител „Eurofighter EF -2000 Typhon", концерна „ДАСО Авиейшън"– Франция, за изтребители „Rafale" и „Mirage 200-5".

Американският F-16 би бил най–подходящ, предвид на това, че се е доказал в многобройни бойни действия, стига да не е стар модел, блок 25/30, ако говорим за „втора ръка", който е с по–малки бойни възможности. Съседните страни, Гърция и Турция също имат на въоръжение тези самолети.

Шведската фирма и шведското правителство се оказаха не само много гъвкави, но и самолетът „Грипен", който предлагат, е с най–лесна и евтина поддръжка. А и предложенията за крайна цена и офсетни споразумения са много изгодни.

Европейският изтребител „Eurofighter" е събрал в себе си най–добрите технически решения в Европа и е изключително перспективен. Но цената му е по–висока от тази на останалите. На въоръжение е вече в 6 държави.

Френските самолети показват някои по–добри технически показатели. „Мираж 2000" има по–голяма максимална скорост (2340 км/ч), по–висок практически таван (16 460 м), малко по–голям радиус на действие (1480 км), има две оръдия и също като F-16 има 9 точки на окачване.

Много често се пише, че няма яснота по цените. Това не е вярно, защото дори по направените досега сделки в други страни, човек може да се ориентира в цената. Освен това, някои от фирмите са дали достатъчно данни и за цените на своите самолети. Разбира се, редица фактори дават отражение върху тях. На първо място обемът на поръчката. Именно за това е препоръчително обединение с друг или други партньори.

Обявеното от МО, че тепърва се извършва проучване, че се създават работни групи и така нататък, са некоректни. Проучвателният период по този проект продължи 2 години и бе успешно завършен още през 2008 г. Фирмите направиха презентации в България. Предложиха своите оферти. Наши летци летяха на всички техни самолети, включително и сегашният началник щаб на отбраната. Изготвен бе и технико–икономически анализ относно всички възможни варианти и т. н. Сегашното правителство спря практически всички проекти, включително и този за многоцелеви изтребител. Не само кризата е причина за това. Всяко закъснение обаче, независимо дали е за АЕЦ „Белене" или за многоцелеви изтребител, се отразява на цената, като я повишава. Трябва да се има предвид, че както при всяка сделка от такъв порядък, разсроченото плащане е за период от минимум 10 години, така че от капиталовите разходи на МО реално биха могли да се заделят годишно необходимите вноски по изплащането на самолетите.

Ясно е , че проектът за многоцелеви изтребител няма алтернатива...

Така е. Наличните МиГ-29 дори и модернизирани не могат да се превърнат в многоцелеви. Руският самолет е създаден по коренно различна инженерна схема: той е предназначен за водене на кратковременен въздушен бой, затова и моторът му има много кратък живот в сравнение със съвременните многоцелеви изтребители. Съотношението е примерно 400 часа към 2000 часа. Докато МиГ-29 изпълнява само задача по противовъздушна отбрана, съвременният многоцелеви изтребител е в състояние да изпълнява едновременно по няколко задачи – поразяване на наземна и въздушна цел, прехващане, въздушно разузнаване и т.н. В авиониката на многоцелевия изтребител е вграден борден компютър, позволяващ смяна на мисията по време на полет, предвидени са достатъчно точки на окачване на различно въоръжение, контейнери за изстрелване на високоточни оръжия и така нататък.

Краткият жизнен ресурс на моторите на МиГ-29 изисква честото им модернизиране и подмяна. До 2015 г. ще трябва да се закупят 11 нови двигатели за близо 52 млн. лева, а ремонтът на останалите ще струва около 40 млн лв.

Само един летателен час на МиГ-29 струва 50 000 лева. За сравнение – днешният многоцелени „Грипен" е с цена на летателен час 3 300 евро или 6 600 лева. За експлоатацията на наличните самолети до 2015 г. ще са необходими 178 милиона лева.

Българските ВВС не могат да участват в нито една операция на НАТО, защото не могат да изпълняват съвременни задачи, освен „Еър полисинг" и защото са несъвместими с бойните самолети на страните от Алианса. Не притежават съвременно електронно оборудване, не са в състояние да водят въздушно разузнаване, нямат опознавателната система „свой–чужд", не притежават комплекси за управление на ракети „Въздух–земя", не могат да бъдат дозареждани и т.н., и т.н. Дори и да се случи екстремна ситуация на Балканите, те ще останат на земята. Те не могат да действат извън територията на България.

Големият проблем е, че с малкия ресурс, който имат моторите на МиГ- 29 българските летци не могат да натрупат необходимите по стандартите на НАТО летателни часове. Това се признава и във внесения в Народното събрание Доклад на МО за състоянието на въоръжените сили през 2010 г. : „нальотът на декларираните екипажи за бойни дежурства все още е далеч от стандартите на НАТО". Затова отлагането на проекта ни поставя пред заплахата постепенно да загубим най–ценното – летците и един ден, когато имаме финансовата възможност да закупим многоцелеви изтребители, да няма кой да ги пилотира.

Никой не коментира, дали промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, които изискват такива големи проекти да се приемат от Народното събрание, няма да спънат въобще проекта. Не става дума само за евентуалната силна опозиция по време на криза и недостиг на средства в други сектори.

Най–добрият вариант за България е закупуване на нов изтребител. Жизненият му цикъл е  40 години. Самолетите „втора ръка" имат остатъчен ресурс за още 10–15 години, след което отново ще бъдем изправени пред проблема за нови изтребители.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация