ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

БЪДЕЩИТЕ ВОЙНИ И ВОЕННОТЕХНИЧЕСКИТЕ И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ,

 Симеон Николов

/ Доклад пред научна конференция в под патронажа на президента на Република България Георги Първанов в Софийск университет “Св.Клмент Охридски” /

В началото на XXI век светът се отличава с висока взаимна зависимост между формиращите го политически и икономически субекти. Взаимодействието между тези субекти превръща средата за сигурност в динамично и агресивно пространство, оцеляването, утвърждаването и развитието в което е предизвикателство пред всеки от участниците в международния живот.

В близко бъдеще очакванията са за изменение на средата за сигурност включително и под доминиращото влияние на новите технологии, разпростиращи се върху политическия, икономическия, социалния и културния сектор на обществения живот.

Като принцип научното и технологично развитие влияе върху средата за сигурност и общественото развитие в две направления. От една страна то допринася за подобряване качеството и продължителността на човешкия живот и същевременно улеснява съществуването и развитието на обществото. От друга страна води до генериране на нови сериозни рискове и заплахи за регионалната и глобалната сигурност независимо от полаганите усилия в национален и международен мащаб за избягване на това влияние.

В контекста на представената ни от професор Пантев среда за сигурност и свързаните протичащи световни процеси и събития, мащабът на промените и логиката на трансформацията във военната сфера стават все по-разбираеми, логични и необходими. Променящата се среда за сигурност налага адаптиране и преосмисляне на основната роля и задачите на военния фактор като един от гарантите за запазване на световната сигурност на съвременния етап. Военното участие в многомерния характер на общата система за сигурност излезе от рамките на традиционната съюзна и териториална отбрана и пренасочи своя фокус върху предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, следконфликтното възстановяване, налагането и поддържането на мир, хуманитарната помощ и подкрепа.

Новите предизвикателства на стратегическата среда, революцията в информационните технологии, общественото разбиране за необходимостта от промяна, потребността от нови, адекватни на средата за сигурност способности са само част от причините, наложили по-нататъшната трансформация на въоръжените сили в национален, европейски и световен аспект. При това трансформация, разглеждана като процес, насочен към осигуряване на необходимите способности за ефективно и резултатно справяне с предизвикателствата пред сигурността през XXI век.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА БЪДЕЩИТЕ ВОЙНИ ПО ПРИЧИНИ, ФОРМИ И УЧАСТВАЩИ

Факт е, че през последните двадесет години обективно намалява броя на военните и въоръжени конфликти в света, броя на жертвите в тези конфликти, броя на военните преврати и случаите на геноцид. Прогнозите безспорно сочат обаче, че бъдещите войни ще бъдат за енергоресурси / за петрол и газ, но особено за вода/, за завоюване на икономическо превъзходство, за постигане на стратегически предимства. В същото време в средносрочна и дългосрочна се очаква запазване на вероятността от възникване на традиционни форми на военни и въоръжени конфликти при изменение на целите и съдържанието към провеждане на кратки операции за постигане на ограничени политически цели чрез задействане на неголеми, но с високи бойни способности контингенти. Не са изключени случаи на завръщане на съперничество за регионално надмощие, използване на въоръжени действия при “размразяване” на “замразени” конфликти и поява на нови форми на традиционни военни конфликти.

В хоризонт до 2025 г. нетрадиционните форми на военен конфликт ще се превърнат в традиционни при доминиране на конфликтите с нисък мащаб, водени с брутални и кръвопролитни методи, особено по отношение на цивилното население. ^1/

Най-мащабна и рискова форма на проява на глобализирания тероризъм се очаква да бъде стратегическия терор при симбиоза на религиозен фундаментализъм с крайни форми на национализъм за постигане на бързи резултати на местно равнище и захранване на глобалния процес на натиск чрез насилие.

Миграционните процеси ще създават риск за стабилността на транзитните държави като решаваните чрез емиграция проблеми ще водят до генериране на нови проблеми. Тези процеси ще бъдат все по-пряко свързани с разрастването, мощта и действията на международната организирана престъпност.

Очевиден е изводът, че глобалните характеристики на бъдещето в сферата на сигурността и отбраната все повече няма да могат и на бива да се анализират като отделни тенденции, а като мрежови оценки.

Еволюцията в световната среда неминуемо води като следствие до промени в стратегическите концепции за сигурност. По отношение на участниците конфликтите продължават да бъдат систематизирани в три големи групи - междудържавни, вътрешно държавни и конфликти с недържавни играчи. На пръв поглед нищо ново, но всъщност са на лице сериозни промени във вероятностите за възникване на различните категории конфликти, географско-пространствените параметри на тези конфликти и особено във формите и начините за използване на въоръжена сила за тяхното разрешаване.

Вероятността от възникване на междудържавни конфликти като цяло намалява като основните причини за тази тенденция са от различно естество. От една страна влияние оказват невъзможността от възобновяване на острото двуполюсно противопоставяне и достигнатото военно превъзходство на НАТО, обезкуражаващо всякакви конвенционални стратегически заплахи. От друга страна рискът от непредвидимостта на последствията за регионалната и глобалната стабилност, както и наказателните действия срещу този, който би предизвикал междудържавни конфликти също така намаляват вероятността от тяхното възникване.

Вероятността за предизвикване на вътрешно държавни конфликти нараства поради изострянето на свързаните с глобализацията културни конфликти, нерационалното и неефективно управление, както и поради разширяването на средата, в която дестабилизиращите групи могат да оперират.

Конфликтите между държавните структури за сигурност, от една страна, и недържавните играчи, основно в лицето на терористичните организации и групировки, се очаква да нарастват като количество и да се изострят като противоборство. В този смисъл, като свързан резултат, се очаква да нараства значимостта на ролята на въоръжените сили в борбата с тероризма – вътрешен и външен, особено когато той преследва стратегически ефект от своите действия.

Независимо от перспекктивите, за съжаление не се променят фундаменталните причини за войната. Известни са 9-те причини, посочени от генерал Джеймс Дубик, да не изчезне войната в обозримо бъдеще. ^2/  Промени се обаче разбирането за победа. Днес не е достатъчно да разбиеш армията на противника или да окупираш територия. Ако първата, военната фаза е кратка и категорична в резултатите си, то следващге фази на възстановяване и развитие могат да продължат и десетилетия. Всичко това поставя други изисквания и условия пред междунардоната общност.

ФИЛОСОФИЯ И ХАРАКТЕР НА БЪДЕЩИТЕ ВОЙНИ

Философията за водене на бъдещата война се базира на общ и превантивен подход по отношение на целия обхват от потенциални мисии, като фокусът на въздействие ще се поставя повече върху общото и причините, от колкото върху частното и симптомите на заплахите. Тези промени водят след себе си необходимостта от свързани радикални изменения във военните концепции и доктрини за подготовка и водене на войната, а от там и в развитието и оперативното използване на войските и силите.

Военната мощ в тези условия се определя от достъпа, скоростта и споделянето на информация. Модерната война превръща мрежово-центричната операция във военно-концептуално отражение на информационната епоха. На практика това означава прилагане на новопоявяващи се тактики, процедури, техники и технологии, които обвързаните в мрежа сили експлоатират за създаване на неоспоримо бойно превъзходство.

Характерът на бъдещата война без съмнение ще бъде непосредствено повлияна от развитието на модерните технологии. В техническия и технологичен спектър на тази война могат да бъдат разграничени три нива. В горното ниво на спектъра попадат ракетно-космическите сили, които са високотехнологични и свръх скъпи. Изграждането и поддържането на подобен тип сили е във възможностите само на държави, утвърдени като основни играчи в глобалното геополитическо пространство. Средното ниво на техническия спектър включва конвенционалните армии, които в последно време засилват своята многофункционалност като в същото време стават и все по-скъпи. В долното ниво на спектъра попадат терористичните групировки, въоръжени с автоматично оръжие, гранати и шахидски пояси, трудно предсказуеми като цели и намерения, изграждащи действията си на принципа “минимални средства срещу максимална вреда за противника”. От техническа и технологична гледна точка съществена особеност представлява факта, че борбата със съвременния тероризъм се усложнява поради нарастването на вероятността за получаване на достъп от страна на терористите до специализирани технологии и оръжия. 

ОПЕРАЦИИ В РАМКИТЕ НА БЪДЕЩИТЕ ВОЙНИ

В рамките на бъдещата война се очаква да се водят динамични, с висок темп и интензивност операции, обхващащи огромни пространствени, географски и климатични области и разширяващи се в открития Космос. Високоточните оръжия, доближаващи се по унищожителната си сила до тактическите атомни оръжия, ще бъдат използвани от самото начало на войната за унищожаване на аналогични оръжия, на системите за командване и управление, на обекти от противовъздушната отбрана и на оперативно-тактически групировки на противника. Очакванията са, че тактическият бой ще е краткотраен и с експлозивно нарастваща интензивност. Характерни за операциите при воденето на бъдещата война са също така отсъствието на фронтова линия, затрудненото командването и управлението, внезапните и бързи маньоври, сложно структурираната отбрана, силната информационна интеграция.

Досегашните основните принципи за водене на бойни действия като определяне на географски зони на отговорност, преобладаващото използване на обикновени боеприпаси, близък бой, физическата защита, огромните складови запаси, вертикалните връзки на управление, в бъдеще вероятно те ще бъдат заменени от функционални зони на отговорност, високоточни боеприпаси, удари в дълбочина, информационна защита, гъвкава и целенасочена логистика, мрежова среда за управление.

В бъдещата война особено значение придобиват информационните и психологическите операции. Очаква се те да се провеждат както в подготвителния период, така и по време на размяна на огневи удари, с цел да се постигне информационно и психологическо превъзходство над противника на театъра на бойните действия, да се отслабят неговите съпротивителни сили и воля за победа и да се осигури ефективно командване и управление в общата система на сраженията. Успехът на водените операции все повече ще зависи от създадените условия за ефективно опериране в наситена информационна среда, позволяващо на командирите да анализират бойното пространство в реално време, да комуникират, да споделят замисъла, информацията и знанията си със своите съюзници и партньори, да вземат целесъобразни решения във възможно най-кратки срокове.

Проявата на нова организираност на въоръжената борба се свързва със създаване на уникален подход към провеждането на операции с обединени сили. Този тип операции са конструирани около основните принципи на мрежово-центричната операция, изразяващи се повишаване на количеството и качеството на споделяната информация между опериращите в гъвкава мрежа сили; споделяне на ситуационната осведоменост за генериране на обединена оперативна картина на ситуацията и реализиране на нов тип сътрудничество и самосинхронизация; повишаване на скоростта на командването и живучестта на системите за командване, контрол и като краен резултат повишаване на мисийната ефективност.

Мрежово-центричната организация, разбиране и поведение се превръщат в ръководни принципи за силите и необходимост за успешното провеждане на операции, базирани на ефекта. Тези принципи включват:

Ø     борба за начално информационно превъзходство чрез своевременност, точност и съответствие на информацията;

Ø         споделено разбиране на обединената оперативна картина на бойното пространство и изграждане на система от мрежи;

Ø    повишаване нивото на инициативност на подчинените за нарастване реактивността и темпото на операциите;

Ø     нарастващо сближаване на разузнаването, операциите и логистиката за постигане на прецизни ефекти;

Ø    замяна на сили с информация и ефекти за намаляване потребността от концентриране на сили в определени географски райони;

Ø    нарастване темпото и скоростта на придвижване в бойното пространство за повишаване защитата и живучестта на силите; достъп на сензорите в дълбочина чрез разширяване използването на дистанционно развръщани сензори в мрежа; постоянно разузнаване, наблюдение и използване на сензорите като елемент на маньовър за спечелване на информационно превъзходство;

Ø    елиминиране на процесуалните граници между видовете въоръжени сили за провеждане на обединени операции на по-ниски нива и постигане на желаните ефекти;

Ø    висока скорост на командване чрез процеси и процедури, създаващи информационни предимства и превъзходство при вземането на решения.

От казаното до тук става ясно, че бъдещите военни операции се очаква да се базират изключително на новите технологии, информацията, прецизността, скоростта, уменията и подготовката за вземане на обосновани решения и създаването на организация за тяхното изпълнение. Приложени своевременно в планирането на собствените сили, посочените характеристики ще носят желаните предимства в бойното пространство, а новите технологии ще бъдат основното и решаващо оръжие, с помощта на което ще се печелят войни и ще се брани мира.  Реализирането на всичко това носи обаче и своите предизвикателства- политически, например за доверието между съюзниците, или  въпросът за ограниченията на честотния спетър, концепционни, например за необходимостта от подробен преглед на съществуващите военни доктрини и философии за водене на война, командни, като например неизбежноната коренна промяна на традиционния йеархичен модел за взене на решения и др.

РАЗВИТИЕ НА ОРЪЖИЯТА И СИСТЕМИТЕ И СПЕЦИФИКА НА ВИДОВЕТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ 

В бъдещите операции ще се използват нови, мощни и разнообразни оръжия, изградени на базата на авангардни технологии и нови геофизически, електромагнитни, радиочестотни, инфразвукови, генетични, психотронни, ядрено-лъчеви, лазерни и други принципи. Фундаменталните достижения в науката предлагат множество нови възможности за създаване както на уникални оръжия за масово поразяване, така и на несмъртоносни такива. Развитието на средствата за въоръжена борба ще продължи да захранва протичането на два успоредни глобални процеса: трансформационен, при който рутинните интелектуални функции на човека се прехвърлят върху новите интелигентни оръжия, и интеграционен, при който всички подсистеми за командване и управление на въоръжените сили се обединяват в обща “система от системи”.

Съвместно участие в бъдещите операции ще се планира за формирования от всички видове въоръжени сили. Този факт поставя изисквания за едновременно и пропорционално развитие и усъвършенстване на тяхното въоръжение и техника, с което да се създават условия за решаване на специфичните задачи на видовете въоръжени сили в условия на взаимодействие в рамките на района на водената операция. На тази база Военновъздушните сили продължават да бъдат с решаващо значение за успеха на операцията чрез извоюване на превъзходство във въздуха над противника и създаване на условия за придвижване на сухопътните и военноморските сили. Не по-маловажни задачи на ВВС са огневата поддръжка на сухопътния компонент в операцията, превоза на товари и войски, въздушното разузнаване на противника и др. Изпълнението на изброените задачи все повече ще утвърждава необходимостта от усъвършенстване и използване на съвременни типове многоцелеви изтребители, безпилотни летателни апарати и вертолети с възможности за излитане и кацане от необорудвани летища и самолетоносачи. Многофункционелни изтребители като F-35 /Мълния ІІ/, който ще замени цяла групи от съществуващи сега многоцелеви изтребители и ще влезе на въоръжение след 2012-2014 г. ще определя облика на авицаията в света до 2050- 2060 година. Но при подобни разработки следва да се обръща внимане и на геополитическия аспект- 9 страни участнички в проекта, от които 4 европейски, разширяването на тази група с още 4 държави –клиенти, опити за изтласкване на европейските производители-конкуренти и т.н. ^11/

Във Военноморските сили също се изгражда нова архитектура на сигурност чрез реализиране на мрежова сигурност. Защитата на морските пътища стана жизнено важна за международната общност. През 2020 година над 75 % от населението на земята ще живее в ивицата от около 60 километра покрай брега на моретата. Уязвими стават проливи, заливи, големи пристанища. Освен изграждането на експедиционни Военноморски сили се създават способности за подпомагане и операциите по суша и в дълбочина от военноморските съдове в морското пространство. Новите фрегати, които предстои да се строят са ориентирани към новите мисии с възможност за продължително, няколко годишно присъствие в кризисния регион, изградени на база нови технологии, със “стелт” покритие, с два екипажа в намален състав, вертолет, модерно въоръжение.

По отношение на сухопътния компонент направленията за развитие могат да се систематизират в две области – усъвършенстване на екипировката на отделния войник (проект “Войник на бъдещето”) и повишаване на възможностите и степента на защитеност на техниката (проект “Бойна бронирана машина”). Вече не се разчита само на пасивната защита /сигурната броня/, а се прибавя и активна защита - преди всичко смутители, които предотвратяват дистанционно задействане на поставена на пътя мина, както и защити, улавящи и взривяващи изстрели преди да достигнат бронята на машината. ^3/ За съжаление моментните икономически реалности и ограничения не позволяват при модернизацията на армията ни да си позволим такива способности.

Предвид спецификата на новата среда за сигурност, фрагментирането, децентрализирането и сливането на терористичните групи с гражданското население нараства значението на силите със специално предназначение. Работи се активно върху дългосрочни програми за създаване на средства и системи за действие в урбанизиран район, които трябва да повишат ефективността на войските при действие в градски условия до нивото на войсковите формирования, действащи на класическо бойно поле. Целта е създаването на разузнавателни датчици и системи, които ще позволят да се получи ясна триизмерна картина на градската среда в реално време и своевременно обменяне на цялата необходима информация до всички участници в операцията.

НАПРАВЛЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СФЕРАТА НА ОТБРАНАТА И СИГУРНОСТТА

В контекста на военнотехническите и научноизследователските предизвикателства пред въоръжените сили значим интерес представляват направленията за развитие на военните научни изследвания. Отдавна вече не подлежи на съмнение, че космическото пространство има решаващо значение за редица операции и задачи на въоръжените сили в мирно и военно време. Около 170 чисто военни сателити обикалят в орбити около земята и изпълняват функции като разузнаване, комуникационни връзки и управление.^4/ В световен мащаб нарастват разходите за научни изследвания в тази област. Използването на космическото пространство е централен елемент в стратегии, доктрини и планове. Милитаризираното космическо пространство отдавна е факт. Дислоцирането на оръжейни системи е предстоящо и това поражда сериозни въпроси и по отношение контрола на въоръженията. Трябва да признаем, че независимо, че то ни е необходимо,  съществуващият правен инструментариум  е непригоден и споразуменията за контрол на въоръженията не са подходящи за регулиране на тенденцията на милитаризиране на космическото пространство. Освен САЩ и Русия, които усъвършенстват постоянно своите технологии, Китай също придобива подобни способности. Може да се прогнозира, че първата стъпка към постигане на целите ще е използването на микросателити срещу други сателити; въздушно базирани лазерни оръжия, наземно базирани системи срещу сателити /вече са на въоръжение лазерни оръжия за смущения/, високо мощни микровълнови оръжия, космически базирани лазерни оръжия за прехващане на балистични ракети и други.

Експертите твърдят, че първата битка във войните на бъдещето ще бъде за контрола на така нареченото киберпространство. Разбирането на американските военни например е, че “ако не владеем киберпространство, не можем да владеем въздушното, космическото, морското  пространство и  територията си”. Вече има изградени структури във въоръжените сили, над 40 000 души се занимават с проблеми в тази област и би могло да се говори дори за възникване на род въоръжена сила.  Искането на ВВС на САЩ за такъв контрол навлиза обаче и в цивилното пространство - очевидно е, че някои различия между ведомства със задачи по преследване на престъпления, разузнавателни служби и военни ще трябва да бъдат изгладени. Предстои да видим, дали с развитието на този сектор от сигурността няма да се стигне до все по-трудно разграничаване между война и мир и евентуални конфликти да натоварят с войнствен дух взаимоотношенията в обществата ни- от опериращи в цял свят икономически организации и  субекти до борещи се за човешки права, от икономическия шпионаж до между фирмени конфликти.  ^5/

За първи път в историята си НАТО одобри на срещата на върха в Букурещ през февруари 2008 година политика по кибернетична защита. Структурите и органите за нейното провеждане са в процес на изграждане. Политиката на Алианса по кибернетична защита цели осигуряване на единен и координиран подход при защитата на ключовите информационни системи на НАТО и отделните страни-членки от кибератаки. Необходимо е споделяне на най-добрите практики и предоставяне на способности за подпомагане на съюзниците при отправяне на молба за взаимопомощ. ^6/

Навлизането на роботите във военната област изглежда неизбежно, но то носи със себе си и някои проблеми. От една страна поради големия брой човешки жертви американският конгрес възложи на Пентагона до 2015 година една трета от колите във войските да се управляват от роботи. Работната група на НАТО по мултироботните системи преди повече от година препоръча на военните в Европа да отделят повече внимание на развойната дейност в тази област. Формулирани бяха пет важни задачи: разузнаване и контрол, разчистване на мини,  транспорт в конвой автоматично товарене и разтоварване, претърсване на транспортни средства и хора за бомби, гранати и оръжия. И макар че понаястоящем роботите не могат да достигнат възможностите на човека, тъй като не може да се създаде пълноценен изкуствен интелект и оптикоелектронна система, която да замени връзката мозък-око,  американците продължиха работата по създаването на въоръжена роботна система, а европейците макар и да се въздържат в оценките си вече не я изключват. ^7/ Тоест, не е далеч времето, когато роботи ще водят автономна стрелба. Следователно, тенденцията придобива очертания, които изискват обществен дебат за това, какво всъщност искаме и какви биха били последствията.  

Следващата стъпка към изкуствен интелект са невроналните мрежи, които симулират функциите на биоблогичен мозък. Тези мрежи, по които британските ВВС работиха още през деветдесетте години вече усвоиха след хиляди виртуални бойни полети способности, при което британските пилоти вече не могат да ги победя т- те са по-бързи и точни от всеки пилот.^7/

На базата на нанотехнологиите добра перспектива имат така наречените нанороботи с големината най-много на обикновена муха. Не са тайна визиите на някои военни стратези за създаване на милиони такива мини роботи, които целенасочено могат да пренесат биологични и химически бойни вещества, да проникнат в машините и противниковите бойци и ги извадят от строя.

Вече е възможно за няколко стотин евро да се поръчат на определени Интернет адреси модели на дистанционно управлявани бойни роботи. Още днес могат да се купят в магазини за електроника първите невронални мрежи. Всеки любител скоро ще може да се сглоби собствена ракета Круз с далекобойност от 5 до 50 км.

Ако подобни тенденции не бъдат овладени, неясният им изход предвещава опасности за бъдещата среда за сигурност  и бъдещите войни.

Безпилотните летателни средства са категорично най-бързо развиващите се сред новите такива. През следващите 10 години ще бъдат изразходвани над 10 милиарда долара по света за тяхното развитие и усъвършенстване. Някои модели вече реално бяха използвани и продължават да се използват в Ирак и Афганистан. Досега се оформиха 3 групи такива средства в съответствие с далечината на полета, по време на който се добива информация в реално време- на разстояние до 5 км от съответната рота или батальон, до 40 км в района на една бригада и до 200 км в района на дивизия и командване. Малките безпилотни летателни апарати станаха особено ценни  и в градски условия и пресечени местности, изключително полезни в борбата срещу терористи. Разработват се безпилотни летателни средства на бъдещето- така например нови прототипи на системата “HALE” ще бъде въведен през 2010 г.. Съвсем ново качество и способности ще има системата WEBEP, при която вече не става дума само за разузнаване, а за борба с отделни или точкови цели в дълбочина до 150 км. Носенето на поразяващи оръжия прави безпилотните летателни средства изключително интересни и за терористи. Две фирми и един институт в България имат разработени модели на безпилотни летателни средства. Единият от тях наскоро показа завидни способности.

Ние си даваме сметка, че в обозримо бъдеще балансът на противостоящите сили ще се измерва с други размерни единици, не свързани с количеството полкове, бригади, дивизии и т. н., структурата, организацията и използването на въоръжените сили. Новите видове оръжия изискват развитие на съществуващите и поява на нови технологии в областта на информационно-комуникационните системи, криптографията, неактивна локация, навигационни и космически технологии и др.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА БЪДЕЩАТА ВОЙНА

Обобщавайки основните характеристики на бъдещата война може да се каже, че тя ще бъде машинно, а не човеко ориентирана, във форми, произтичащи от технологии, а не от организации, с приоритет на възпиращите бойни действия вместо въвличане в унищожителни сражения, поставена на индустриално-технологична, а не на командно-административна основа.

НАПРАВЛЕНИЯ И ПОДХОДИ ЗА ТРАНСФОРМИРАНЕ НА НАТО  И РАЗВИТИЕ ВОЕННИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ЕС НА БАЗАТА НА ВОЕННОТЕХНИЧЕСКИТЕ И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ДОСТИЖЕНИЯ

В отговор на променящия се характер и нарастващите изисквания на бъдещите войни, НАТО провежда своята трансформация в две фундаментални направления – развитие на военните доктрини и концепции за водене на съвременната война и развитие на военно-приложимите технологии с цел създаване на многофункционални сили, способни да се развръщат където и когато се налага, да бъдат оперативно съвместими в мисленето и в действията си. Военната трансформация на НАТО включва провеждане на изследвания, реорганизация и превъоръжаване, при което се въвежда нов начин за разглеждане на предизвикателствата – през призмата на възможностите. Разработването на концепции и провеждането на експерименти (CD&E) представлява основен елемент от трансформацията на Алианса. Това е процес на създаване, изследване на концепции и провеждане на оперативни експерименти с цел определяне и препоръчване на решения с перспективна приложна стойност, които ще допринесат за постигане на необходимите оперативни способности на въоръжените сили, както в национален, така и в коалиционен аспект. ^8/

Комплексните и променящите се предизвикателства в стратегическата среда за сигурност ще изискват нов начин на мислене, планиране и действие. Бъдещите операции на НАТО ще се провеждат на базиран на ефективността подход, който се характеризира с всестранно интегрирано използване на всички инструменти на силата на Алианса (военна и невоенна) за създаване на кампанийните ефекти, чрез които ще се постигат желаните резултати. Индивидуалните елементи в този подход не са нови. Промяната е в начина на планиране и провеждане на операцията. Фокусът се поставя по-скоро върху причината и ефекта, от колкото върху поразяване на целите. Базираният на ефективността подход към операциите се концентрира върху постигането на крайната стратегическа цел през всички фази на операцията - от пред кризисната ситуация, през високо интензивния етап до пост конфликтните  действия. Трите основни цели на трансформацията на Алианса целят постигането на:

Ø  съгласувани ефекти – състояние, при което силите могат да интегрират своите възможности с всички инструменти на съюза за бързо постигане на желаните цели.

Ø  превъзходство във вземането на решения – състояние, при което информационно осигуреното решение е взето и изпълнено по-бързо, отколкото противникът може да реагира. За достигането на тази цел основните области на трансформация са изграждане на информационно превъзходство и на мрежово-центрични способности;

Ø  съвместно развръщане и осигуряване – състояние, при което Алиансът може да изпрати формирани за конкретна мисия сили в необходимия срок, на необходимото място и да започне провеждане на продължителна, разсредоточена, нестандартна, в цялата зона за отговорност операция, която да бъде осигурена без значение на разстоянието през всички фази на конфликта. Постига се чрез трансформационни области „Експедиционни операции” и „Интегрирана логистика”.^9/

Алиансът не само развива с бързи темпове своите доктрини и концепции, но провежда и изследвания на бъдещи технологии и възможности. Целта на усилията в тази посока са постигнатите резултати да достигат бойната линия във възможно най-кратки срокове.

От своя страна Европейският съюз също така полага усилия за развитие на отбранителните технологии и постигането на практически резултати с приложение при гарантиране на сигурността на страните-членки. В Европейската агенция по отбрана (EDA) са стартирани и се намират на различен етап от своята реализация 132 научни проекта в три основни области за изследвания и технологии - информация, аквизиция и снабдяване (IAP “Information Acquisition & Processing), управление, енергия и материали (GЕМ Guidance, Energy & Materials), среда, системи и моделиране (ЕSМ Environment, Systems & Modelling). В рамките на изброените области, по-значимите проекти са свързани с разработване на концепция за пакет от технологии за безпилотни летателни апарати, автоматични мултисензорни системи с дистанционно управление и програма за иновационни концепции и енергийни технологии. Като примери за проекти на агенцията могат да бъдат посочени:  1) Радио, базирано на софтуерно управление; 2) Компактна интегрирана мултифункционална бордова радарна система; 3) Ситуационно определяне на заплахата в мрежова среда. В изпълнението на проектите участват редица европейски държави сред които водеща роля имат Франция, Италия,Великобритания, Испания и Швеция. Бюджетът на всеки от изброените проекти е в границата от 25 до 100 млн. евро.

НАЦИОНАЛЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА СПОСОБНОСТИТЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА БАЗАТА НА ВОЕННОТЕХНИЧЕСКИТЕ И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ДОСТИЖЕНИЯ

Поетите ангажименти от страните за споделяне на отговорността за противопоставяне на заплахите от световната среда за сигурност и за запазване на мира изисква отговорност и ангажираност от тяхна страна. Спазвайки предимството на националните политически решения за мисиите и операциите на НАТО, страните следва да осигуряват гъвкав и разумен принос чрез справедливо споделяне на отговорностите. Изпълнението на целите и задачите на трансформацията на Алианса е в пряка зависимост и неразривна връзка с трансформацията на въоръжените сили на страните-членки.

Българският принос към трансформационните усилия има различни измерения. В оперативен план приносът е измерим с резултатите от изпълнението на целите на въоръжените сили, повишаването на способностите, оперативната съвместимост и използваемостта на силите, приоритетното изграждане, подготовка и сертифициране на декларираните формирования за участие в пълния спектър от операции на НАТО.

От друга страна приносът на България към общия процес на трансформация се измерва с активността при разработване на Обобщения план за работа през 2009 г. („Comprehensive Campaign Plan”) на Съюзното командване по трансформация, изготвен в рамките на Процеса за разработване на концепции и провеждане на експерименти (CD&E) по Програмата за провеждане на експерименти (Experimentation Program of Work 2009, EPOW 2009). Предложенията, направени от българска страна, включват теми в области като персоналната защита на войника, прогнозиране на аварийна и кризисна обстановка, информационно и мрежово базирани модели, логистично осигуряване на войските, системи за управление на летални и нелетални средства и за защита на електрониката на бойна техника от лъчеви въздействия.

Безалтернативна е тезата, че трансформацията и развитието на въоръжените сили не могат да бъдат успешни, ако не се опират на науката и ако липсват умения, възможности и желание за практическо приложение на научните достижения. От друга страна, съдържанието и резултатите от процесите на трансформация на въоръжените сили до голяма степен определят бъдещите предизвикателства пред развитието на военната наука. Даваме си ясна сметка, че успехите се коренят в създаването и развитието на такава система за научно осигуряване на процесите на трансформация на въоръжените ни сили, която да позволява реализиране на комплексни научни изследвания във военната област, свързани с текущите и бъдещите потребности на армията. На научните изследвания за отбраната гледаме като на система, включваща в единно цяло всички дейности, свързани с развитието на армията: мисии и задачи на въоръжените сили; теория на военното изкуство; военно строителство; управление на въоръжените сили; средства и системи за управление; информационни въздействия и защита от тях; военна техника и въоръжение; човешки фактор; нетрадиционни форми на противостоене - информационни, икономически, етнически, социални и др. Съществена роля в научното осигуряване на трансформацията на въоръжените сили на България играе националният научен потенциал, привлечен по подходящ начин в този процес. Констатираните недостатъци, например през 2007 г. за : липса на приоритизация на насоките на изследователската дейност в сферата на сигурността и отбраната, недостатъчната ефективност на избор и дефиниране на теми за обучение и подготовка на докторанти, необвързването на научноизследователската дейност с нуждите за изграждане на съответните способности и концепциите за използване на въоръжените сили  и др. за съжаление не се отстраняват бързо и своевременно и изнасянето им на подобни конференции остава само пожелание. ^10/

Значими са ролята и мястото на предприятията от националния военнопромишлен комплекс за превъоръжаването на армията със съвременни образци въоръжение и военна техника. Независимо от трудностите на прехода продължаваме да имаме висококвалифицирани специалисти с богат опит в разработването и производството на сложни изделия с военно предназначение. Ръководството на въоръжените сили е заинтересувано от развитието на тези предприятия, от съхраняването на богатите им традиции..

Изграждането на общ пазар на отбранителните продукти в Европа и на високотехнологична база, основни цели на Европейската агенция по отбрана е предизвикателство и шанс и за българската отбранителна индустрия. Тя разполага със свои уникални разработки и продукти в различни области, достойни за представяне на световния отбранителен пазар. Примери за такива продукти са бронираните образци за повишаване защитата на хеликоптери срещу поразяване с РПГ-7, система за защита на пристанища и плавателни средства от надводни и подводни терористични нападения, алтернатива на противопехотни мини, продукти от серията Комета за заглушаване на радиочестотния спектър в различен диапазон, продукти от серията радио смутители за защита от дистанционно активирани взривни устройства в различни варианти – за индивидуална защита или за единични и групови подвижни обекти с ограничена площ.

Но днес не са важни само основните индустриални способности в отбранителния сектор, а способностите за придобиване на високи технологии. Инвести.циите в тях гарантират конкурентност. Само области, които вече се утвърждават в конкурентната среда имат потенциал в бъдеще.Ефективните пътища за  преструктуриране се базират на обединение на националните компании и тяхното коопериране със стабилни международни партньори, с цел производство на изделия на най-високо технологично равнище.

За да не остане впечатлението, че интересът на въоръжените сили към военно-приложните технологии и към науката остава само в сферата на теорията искам да отбележа участието на България в Работната програма на НАТО за отбрана срещу тероризма, която беше приета на срещата на върха в Истанбул. Тя има за цел да насочи националните програми и опит към развитието на нови и усъвършенствани технологии за борба с тероризма. Проектите от състава на програмата са фокусирани върху развитието на девет системи за предотвратяване на специфични терористични нападения и към предоставяне на нови свръхмодерни технологии за откриване и прекратяване на терористична дейност и преследване на терористи.

В частност програмата ще предостави на силите на НАТО усъвършенствани средства за предотвратяване на експлозията на бомби в превозни средства или по пътищата, за откриване на складовете и производителите на взривни вещества, ще увеличи възможностите на сапьорите за унищожаване на експлозиви и за справяне с последиците от бомбените атентати; ще гарантира защитата на самолетите от преносими зенитно-ракетни комплекси; на хеликоптерите от гранатомети; на пристанищата и плавателните съдове от минирани бързоходни кораби и подводни нападения; ще подобри защитата срещу химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия; ще осигури точното спускане от въздуха на специалните сили, техника и товари и ще осигури разузнаване, наблюдение и целеуказване на терористичните обекти, както и защита от минометен обстрел.

България участва в две области от програмата - „Защита на хеликоптери от гранатомети”, в която сме водеща нация, и „Защита на пристанища”, в която водеща нация е Италия.

В областта на защитата на хеликоптерите от гранатомети се разработват пакети от мерки за самозащита, откриване на заплахата за хеликоптерите и на средства за реакция. В момента в процес на проучване са нови технологии като въздушни възглавници, бронирани седалки и каросерии, създадени първоначално за бронираните самолети за транспорт на войски, и възможностите за използването им в съществуващите и бъдещите хеликоптери. Вече започна партньорство с фирмите от отбранителната индустрията за прецизиране на тези идеи.

В областта на защитата на пристанищата под италианско ръководство и с помощта на натрупания от десетилетия опит в Центъра на НАТО за подводни изследвания в Ла Специя, Италия, се провеждат различни експерименти с използване на нови свръхмодерни технологии. В рамките на програмата в момента се проучва възможността за създаване на мрежа от сензори, разположени на морската повърхност и под водата, които са в състояние да засичат и да осуетяват терористични действия, а също така се работи по създаването на нов механизъм за обезвреждане на подводните мини, който десетократно ще ускори този засега бавен и трудоемък процес. Проучват се и новите технологии за обезвреждане на минираните бързоходни плавателни средства и се разработват нови процедури за подобряване на отбранителната способност на корабите срещу атака от плавателно средство над водата.

Естествен резултат от развитието на военнотехническите и научноизследователските аспекти на отбранителната политика е участието на нашата страна в проекти за придобиването на колективни отбранителни способности в рамките на Алианса и изпълнението на поети съюзнически задължения по проектите на НАТО “Съюзно земно наблюдение”; “Континентална противоракетна отбрана”; “Активна, ешелонирана противоракетна отбрана на театъра на военните действия”; “Придобиване на способности за стратегически въздушни превози”.

В разработените нови стратегически документи на Министерство на отбраната е предвидено по-нататъшното развитие на отбранителната аквизиция да се базира на прилагането на три подхода:

Ø   придобиване на нови високотехнологични типове въоръжения и техника – за области с бързо развиващи се технологии и производство.

Ø   модернизиране, поддържане и удължаване на срока за експлоатация на съществуващо въоръжение и техника от състава на подразделенията на БА – за области на сравнително по-устойчиви технологии.

Ø  извършване на изследвания и разработване/производство на нови образци въоръжение и техника за въоръжените сили.

РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ – ОСНОВЕН ФАКТОР ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ВОЕННОТЕХНИЧЕСКИТЕ И НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Успешното преодоляване на военнотехническите и научни предизвикателства пред въоръжените сили зависи в значителна степен от гарантирането в дългосрочна перспектива на необходимите ресурси за отбрана. Тук не става толкова въпрос за това колко ресурси се заделят макар, че съществува определен санитарен минимум под който всякакви очаквания и ангажименти стават имагинерни. По-скоро става въпрос за увереността за получаване на предварително определения размер на ресурси за отбрана. Увереност, необходима от гледна точка на факта, че процесът на изграждане на оперативните способности на базата на интегриране на достиженията на новите технологии не може да се реализира в рамките на една бюджетна година, а има дългосрочен характер.

Сигурността по отношение на дългосрочното финансово осигуряване на сектора за отбрана ще доведе освен всичко друго и до нарастване на ефективността на свързаните разходи. Намирането на вътрешен ресурс за придобиване на необходимите на въоръжените сили нови оперативни способности бе една от причините за актуализирането на плана за изграждане на въоръжените сили. Основна цел на този план е ускореното деактивиране на способности, които не са необходими от гледна точка на днешната оценка на средата на сигурност и насочване на освободените ресурси към два основни приоритета - задържане на личния състав и ускорено придобиване на способности за декларираните сили.

От друга страна, както преди, така и сега недостигът на средства за научноизследователска дейност /в МО- 0,18% от бюджета на ведомството/ обрича на спад научния продукт след 3 -5 години и загуба на потенциал, имащ пряко отношение към сигурността на страната. Обнадеждаващото е, че фирмите от отбранителния сектор, освободени от бюрокрация и консерватизъм, в контакти със западни фирми и институти заделящи между 6 и 20% за тези цели, залагат все повече на финансирането и разработването на нови изделия.

Категорично можем да кажем, че светът се глобализира и трансформира в търсене на оптимална политическа конструкция, осигуряваща нормалното съществуване на всички хора на планетата. Глобалните политически и икономически промени са съпроводени със сериозни промени в средата за сигурност, която представлява сложна и динамична комбинация от конфронтации и конфликти.

Без съмнение технологиите, в това число и военните технологии, ще бъдат ключовия двигател на промените, водещи както до създаване на нови възможности, така и до възникване на нови заплахи. В основата на развитието и разпространението на информационните технологии и комуникациите, биотехнологиите и нанотехнологиите ще бъде икономиката. По причини, произтичащи от глобализацията, тези технологии ще бъдат по-широко разпространени и по-лесно достъпни отколкото до сега. Като следствие по-лесно ще бъде за редица страни и недържавни играчи да се сдобиват с такива технологии, осигурявайки си възможност за повече смъртоносна сила с неизмерим ефект.

Новите технологии, сложните сценарии, непредвидимите противници и стремежа към запазване на световния мир и просперитет налагат изграждане и поддържане на сили с висока степен на готовност и способности базирани на все по-точни и по-сложни оръжия и технологии.

Бележки

1/  Методология и сценарий за отбранително планиране, Министерство на отбраната и Център на компетентност по операционен анализ, Военно издателство, 2008 г.

2/  “Войната на бъдещето. Опит за прогноза”,  www.armies.biz. Генерал майор Джеймс Дубик , девет причини да не изчезне войната в обозримо бъдеще: войната е конфликт на желанията на различни хора, народи, държави; По-дълбоките причини за нея често са лъжливи. Всеки вижда във врага това, което иска; Войната не е само използване на сила, но и заплаха от използване на сила; Войните винаги са водили до развитие на военната техника и военното изкуство; Войната е продължение на политиката с други средства; Войната има своя логика, запова по свои закони , но формира нови закони, кардиналон променя живота на засегнатите страни, нари и хора; Остава да живее в колективната памет; Може да завърши по два начина, с решение за прекратяване или след пълно изтощение на едната страна.

3/ По джоба ни ли са технологичните новости, Интервю на зам.министър Симеон Николов за вестник “Българска армия”

4/ “Militärische Nutzung des Weltraumes und die Möglichkeiten der Rüstungskontrolle im Weltraum” Zusammenfassung des TAB-Arbeitsberichtes Nr. 85, Büro für Technikfolgen-Abschätzung beim Deutschen Bundestag (TAB), direkten Link:http://www.tab.fzk.de/de/projekt/zusammenfassung/ab85.htm

5/  “Die erste Schlacht in den Kriegen der Zukunft geht um die Kontrolle des Cyberspace”, Florian Rötzer, 19. 10. 2007 , 

www.telepolis.de " direkten Link: http://www.heise.de/tp/r4/artikel/26/26444/1.html 

6/ Резултати от срещата на върха на НАТО в Букурещ, Дирекция “Отбранителна политика”, МО

7/ Kriegsmaschine oder Spielgefährte? Hans-Arthur Marsiske, www.telepolis.de

8/ “Процесът на разработгване на концепции и експериментиране”, Дирекция “Политика по въоръженията и техниката” на Министерството на отбраната, 2008 г.

9/ Според Североатлантическата инициатива в интерес на реалните оперативни способности за стабилизиране и възстановяване,  НАТО трябва да разполага със спезцифично оборудвани и обучени стабилизационни тимове в състав около 100 военнослужащи, които да играят ролята на своебразна трансмисия между главните сили за отговор на Алианса и различните военни и невоенни елементи на съответната стабилизираща операция.

10/ Научните предизвикатества- с лице към актуалните проблеми на сигурността и бъдещите предизвикателства, доклад на Симеон Николов, зам. министър на отбрната, ВА “Г.С.Раковски”, 2007 г.

11/ Консорциумът е от 9 страни: САЩ, Великобритания, Италия, Холандия, Турция, Канада, Австралия, Норвегия и Дания. Освен това в проекта участват белгийски и израелски компании. Гърция е готова да се присъедини. На Хърватия и Румъния е предложено безвъзмездно предоставяне на стари F-16 с опция през 2020 г. да закупят F-35.

2009 Всички права запазени.                                                                                    Последна актуализация