ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ

/Откъси от юбилейната книга “В ЗАЩИТА НА ОТЕЧЕСТВОТО. 100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ”, издадена през  2008 Г. от Служба “Военна информация” на Министерството на отбраната на Република България/

СЪЗДАВАНЕ

В исторически аспект корените на българското военно разузнаване може да се търсят още преди Освобождението. Те се крият в дейността на създадените от Георги Раковски Първа и Втора българска легия, в организираните в Букурещ революционни комитети, в изградената от Апостола на свободата Васил Левски мрежа от тайни революционни комитети на територията на сдтраната, в подготовката и провеждането на Априлското въстание през 1876 година. По време на руско-турската война 1877 -1878 г. десетки българи предоставят разузнавателни сведения.

            Възстановяването на българската държава в краоя на ХІХ век и необходимостта да се защити териториалната й цялост- особено на фона на нестабилната обстановка на Балканите, налагат институционализиране на военното разузнаване, определяне на целите му и задачите, които ще решава. Първата стъпка в тази насока е приетият от  Народното събрание Закон за устройството на въоържените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15.12.1891 г. на княз Фердинанд. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. С друг указ на княз Фердинанд- № 176/27.12.1891 г., е създаден първия български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. То тябва да събира и обобщава сведения по военни въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските дипломатически агентства, и да информира щабовете и войските за новостите в чуждите армии с главно внимание на армиите на вероятните противници на Княжеството. Учебното бюро поема цялата информационна дейност в българската войска, издаването на сп. “Военен журнал”, в. “Военни известия” и др.

            През 1891 г. се поставя началото на изграждането и на апарата на военните аташета на България /през юни е разкрита длъжност военен аташе в Белград, която обаче поради организационни причини се заема една година по-късно/.

            Към средата на 90-те години в Българската войска постъпват офицери, завършили генералщабни академии и курсове във водещи европейски държави. Те притежават впечатляващи за времето си военна култура и знания, включително по въпросите на разузнаването и военното законодателтво, което спомага за изграждането и развитието на българското военно разузнаване на европейски основи. По това време Щабът на армията получава военна информация от дипломатически, агентурни и други източници, както и от освободителните организации и православните църкви, действащи в останалите под властта на Османската империя български земи.

            През май 1903 г. се предприема следващата стъпка по изграждането на военното разузнаване- към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се снъздава Информационно бюро. То получава и обработва сведенията от всички източници и органи, внъпреки че официално са адресирани до Щаба на армията. Бюрото организира добиване и използване на информация от закрит характер. Постепенно нараства и броят на военните аташета.

            Укрепването на държавността в България през първото десетилетие на ХХ век и започналата подготовка за война с Осменската империя налагат създаването на структури, специализирани в добиването на информация по проблемите на отбраната. По това врлеме в европейските държави в щабовете на армиите вече се изграждат разузнавателни органи. Същото става и в България. С Указ № 190 от 31.12.1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро се преобразува в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. На нея се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 01.01.1908 г. –стар стил, или 12.01.1908 г.-нов стил. Тази дата е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване.

            Държавното и военно ръководство на младата българска държава осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и поставят пред Разузнавателната секция отговорни задачи, някои от които имат стратегически характер.

            Обявяването на независимостта на България на 22.09.1908 г. открива нови възможности за изграждане и укрепване на нейните институции, включително на военното разузнаване, призвани за защитават териториалната цялост и суверенитета й.

ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА ОТ БАЛКАНСКАТА ДО КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

            Българското военно разузнаване получава бойното си кръщение по време на подготовката и воденето на Бълканската и Междусъюзническата война. Архивите свидетелстват, че то е осигурявало на държавното и военното ръководство изключително ценна информация.

            В навечерието на Балканската война /1912-1913 г./ Разузнавателната секция влиза в състава на Оперативното отделение към Щаба на армията . Разузнавателна информация се добива главно от военните аташета, консулските представителства и граничните дружини. Широко се използва агентурното разузнаване, организирано още в мирно време. Не се пренебрегват и откритите източници. Редица документи показват, че военното ръководство е получавало своевременно актуална и пълна информация за хода на мобилизация и съсредеточоване на противниковите войски.

            По време на войната в щабовете на отделните армии се формират разузнавателни секции към оператвните отделения, а организирането и воденето на разузнаването в щабовете на пехотните дивизии, бригади и полкове се възлагат на отделни офицери. В тгила на противника- в Одринска Тракия и Македония, за дибиване на сведения се използват източници сред българското население и доброволчески чети. Създават се разузнавателни пунктове, които прехвърлят през граница четите и ръководят дейността им.

            С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата информация и своевременното й предоставяне значително внимание се обръща на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на конната дивизия се формира разузнавателен ескадрон, а в пехотните дивизии-конни разезди. Най-широко обаче се използват наблюдателните пунктове. По време на Одринската операция разузнаването се води с всички сили и средства, с които разполага Българската армия. Изключително полезни са сведенията за крепостта, събирани в мирно време, а също получаваните от пленници, българи прибежчици и местни жители. За пъри път успешно се води въздушно разузнаване /визуално и частично рез фотографиране/, като се използват 29 самолета и 2 балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се подслушване и прехващане на чуждия радиобмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международните агенции и от противникови войскови радиостанции- на практика се пристъпва към водене на радиоразузнаване, което е принос в световната военна история.

            През Междусъюзническата война /1913 г./ Разузнавателната секция е подчинена на Оперативното отделение към Щаба на действащата армия. По време на Първата световна война /1914-1918 г./ тя се трансформира в отделение в Оперативния отдел на Щаба на действащата армия. Към отделните армии и в щабовете на дивизиите се създават разузнавателни служби в състав двама-трима офицери.  В хода на войната се използват разузнавателни източници за добиване на разузнавателна информация- местни жители, военнопленници, прибежчици, членове на организации, борещи се за национално освобождение, българскските военни аташета и др. Особено активно е въздушното разузнаване – извършени са 932 самолетоизлитания за разузнаване от въздуха и за нанасяне  на удари по важни обекти на противника.

            От участието си във войните /1912-1918 г./ българското военно разузнаване натрупва ценен опи и укрепва организационно.

            Периодът от 1919 до 1939 г. е един от тежките за България поради наложения й Ньойски мирен договор. Съгласно неговите клаузи Българската армия е съкратена на 20 000 души, спира се развитето  на органите й за управление, а дейността на Разузнавателната секция е силно ограничена. Някои от бившите военни разузнавачи са назначени на дипломатически постове в европейски страни и съдействат за развитието на отношенията с тях и за преодоляване на политическата изолация на страната.

            В началото на 30-те години започва установяването на тесни връзки с военните разузнавания на Германия, Италия, Австрия и др. страни.

            През 1939 г.- в навечерието на Втората световна война, след като със Солунската спогодба /1938 г./ са отменени военните клаузи на Ньойския договор, Разузнавателната секция към щаба на войската възобновява дейността си. През 1940 г. тя е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателн отдел на Щаба на войската /РО-ЩВ/ с три отделения: РО-1- външно разузнаване, РО-2- вътрешно разузнаване, и РО-3 контраразузнаване.

            През 1942 г. към специалния свързочен полк на РО-ЩВ се сформира радиотехнвическа дружина, с което се полагат основите на съвременното българско радиоразузнаване. 

            Преди включването на България в заключителната фаза на Втората световна война РО-ЩВ е окончателно изграден разузнавателен и контраразузнавателен орган. В него работят офицери и служители, които притежават солидни знания и умения и богат опит в използването на разузнавателните средства, методи и форми на работа.

ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1945-1989 Г.

            През втората половина на миналия век българското военно разузнаване навлиза в мирноверменен етап на развитие. В съответствие с новите реалности то постепенно се освобождава от наследените от военните години функции и задачи. Предприемат се мерки за усъвършенстването  му в организационно-щатно и функционално отношение. Силно развитие получава агентурното разузнаване, дава се тласък и на радиотехническо и електронното.

            Непосредствено след 09.09.1944 г. военното разузнаване не претърпява радикални структурни промени. Насоките на неговата дейност и характерът на задачите, които му се поставят обаче, съществено се изменят. На първо време приоритет е участието в заключителния етап на Втората световна война. Активизира се изграждането на агентурна мрежа, подобрява се подготовката на личния състав. В хода на войната и през първите следвоенни години усилията са съсредоточени върху укрепването на оперативно-тактическото разузнаване. Към РО-ЩВ е придаден разузнавателен авиацонен полк в състав три ескадрили, въоръжени със самолети “Фоке Вулф-189” и “Фазан” /КБ-11/ за визуално разузнаване и пет “Дорниер” за аерофотографиране. В негово подчинение е и парашутен батальон- във войната той е действал като пехотен и личният му състав е проявил изключителен героизъм.

            Основните разузнавателни средства в сухопътните войски все още са бинокълът, артилерийската рогатка, далекомерът и бусолата.

            Светът постепенно навлиза в периода на Студената война и засилващата се конфронтация между великите сили оказва негативно влияние върху обстановката на Балканите, което повишава ролята на военното разузнаване. Разширява се дейността му зад граница и се разнообразява обхватът й, като все повече се включват задачи с политически и военно-политически характер.

            През 1947 г. от състава на военното разузнаване се извеждат структурите, изпълняващи контаразузнавателни функции, които стават основа на новосъздаващото се Военно контраразузнаване. РО-ЩВ се реорганизира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб /РО-ГЩ/, задачите на който са водене само на външно разузнаване. Дейността му се съсредоточава върху добиването на информация за нуждите на отбраната. Организационно включва две отделения- агентурно и информационно. Информационното отделение ръководи апарата на военните аташета и радиоразузнаването, анализира постъпващите сведения и изготвя информационни документи.

            През годините на Студената война засиленото внимание на държавното ръководство към отбраната създава благоприятни условия за разрешаване на редица касаещи разузнаването въпроси- организационното укрепване, нормативната база, регламентирането на взаимоотношенията с другите ведомства и институции на страната и материално-техническото и финансовото му осигуряване. Повишават се изискванията към подбора и комплектуването с кадри и започва изграждане на система за подготовка и професионалното им развитие. Все по-широко навлизат технически средства, което позволява да се увеличат обемът, качеството и значимостта на добиваната информация.

            Създаването на НАТО и Варшавския договор поставя българското военно разузнаване пред нови предизвикателства. То укрепва организационно, по-активно използва традиционните и възприема нови способи и методи на работа, важно място в дейността му заема нелегалното разузнаване.

            От март 1950 г. РО-ГЩ е Разузнавателно управление на Генералния щаб /РУ-ГЩ/. Неговата главна задача е да осигурява държавното ръководство и Министерството на отбраната с информация, необходимва за осъществяването на отбранителната политика на страната и за изграждането и подготовката на въоръжените сили.

            Времето до средата на 50-те години на миналия век е тежък, изпълнтен с рискове и драматизъм период от дейността на военното разузнаване. То дава свидни жертви- загиват или изчезват при неясни обстоятелства 18 души, между които 7 оперативни работници.

            Важно значение за подготовката на кадри има откриването през есента на 1950 г. към РУ-ГЩ на училището за военни преводачи “Баба Тонка”. От 1951 г. в подчинение на Управлението преминава парашутно-разузнавателен батальон. Ускорява се развитието на оперативно-тактическото разузнаване. В армията се формира отделна разузнавателна ескадрила за оперативно разузнаване.

            В края на 1958 г. на РУ-ГЩ се разрешава да формира резидентури зад граница и агентурно-разузнавателни пунктове за водене на външно разузнаване от територията на страната. Отрядът за радиотехническо разузнаване, създаден през 1957 г. постепенно се превръща в отряд за радио- и радиотехническо разузнаване.

            Реорганизира се и се превъоъжава разузнавателната авиация- формиран е разузнавателен авиационен полк в състав две ескадрили за тактиическо и една за оперативно разузнаване.

            Развитието на международната обстановка през 60-те години налага сериозни промени в организацията и дейността на военното разузнаване. На мястото на отдел “Стратегическо разузнаване” се създават три агентурни отдела. На РУ-ГЩ се възлага ръководството на разузнавателната дейност на отрядите на Гранични войски. Към Управлението се сформира специален разузнавателен полк, а към трите армии- отделни радиоразузнавателни батальони. Развръщат се разузнавателни сдтруктури и към първоешаланните съединения, а към щаба на Военноморския флот- отряд за радио- и радиотехническо разузнаване. Извършените организационни промени са насочени към подобряване дейността на военното разузнаване и повишаване на възможностите му в съответствие със задачите по отбраната на страната.

            През 70-те години чувствително се разширява дейността на стратегическото и оперативно-тактическото разузнаване. Подобрява се агентурната работа- изграждат се ценни агентурни категории със способности за добиване на стратегическа информация. Управлението осъществява успешни разузнавателни операции. Нарастват възможностите на радиоразузнаването, обемът и качеството на добиваната от него информация. Развите получава и информационно-аналитичния орган- численият му състав се увеличава значително, към него се създава и информационен център, в който постъпват и се обработват текущи сведения и се изготвят ежедневно информационни документи.

            За обучение на оператвния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива школа за подготовка на кадри, която по-късно получава  статут на факултет на Военната академия “Г.С.Раковски”.

            В състава на отрядите за радио- и радиотехническо разузнаване се включват органите за радиоразузнаване в УКВ диапазон. На тяхна база през 1973 г. се формира бригжада ОСНАЗ, подчинена на РУ-ГЩ. Започва работата по организиране на разузнаването на някои спътникови линии за свързки.

            Под ръководството на Управлението се развиват специализираните разузнавателни войскови части и подразделения- през периода 1964-1975 г. в негово подчинение са парашутно-разузнавателните бази. По-късно на въоръжение постъпват нови самолети за тактическо и оперативно разузнаване, с което възможностите на разу,знавателната авиация се повишават.

            През 80-те години на ХХ век РУ-ГЩ е вече добре изградено в структурно отношение и с нормално уреден статут. В него е съсредоточен значителен интелектуален потенциал. Разполага със задгранични органи в повече от 35 държави.

            Демократичните пхромени в България през 1989 г. заварват РУ-ГЩ с натрупан блогат опит в оперативната работа и в състояние да предоставя на държавното и военно ръководство и войските необходимата им информация, както и да разкрива своевременно евентуално възникване на потенциална заплаха за националната сигурност. Ползва се с авторитет пред Министерството на отбраната, държавните институции, личния състав на Българската армия и обществеността.

             ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ

            Демократичните промени в страната ни след 10.11.1989 г. се отразяват и на военното разузнаване. То се реформира и дейността му се привежда в съответствие с новите политически и военни реалности в глобален и регионален аспект. Изгражда се като модерно разузнаване с адекватни на новата среда на сигурност организация и функции в разузнавателната общност на НАТО и ЕС.

            Реформата не винаги протича гладко и лесно, тъй като се провежда в трудните условия на прехода, включително при финансови ограничения. През периода 1991-1992 г. са съкратени над 300 оперативни работници и са закрити задгранични органи в някои кризисни региони- за възстановяването им на по-късен етап се влагат много усилия и средства.

            Важен момент от реформирането на военното разузнаване е преминаването му в подчинение от началника н ГЖЩ на министъра на отбраната. Този акт е съобразен с промените в държавната политика в областта на отбраната, тенденциите в развитието на разузнавателните служби през ХХІ век и перспективите за пълноправно членство на Р България в НАТО и ЕС.

            През 1999 г. на основата на РУ-ГЩ се създава Главна дирекция “Военна информация” в Министерството на отбраната. В Генералния щаб се формира Разузнавателно упрлавление /J2/, което осъществява методическо ръководство –чрез нормативни документи, указания и контрол, на разузнавателнит поделения и органи на Българската армия.

            С постановление на Министерския съвет № 237 от 21.12. 1999 г. Главна дирекщция “Военна информация” от 01.01.2000 г. се тансформира в Служба “Военна информация” с функции добиване, анализиране, съхранение и предоставяне на държавното ръководство на информация от военнополитически, военнотехнически и военнонаучен характер. Правителството утвърждава Правилникса за дейността на Службата.

            Стратегическкото военно разузнаване навлиза в ХХІ век с нова структура и ясно определени  статут, функции и задачи. На ръководството й се падат честта и голямата отговорност да адаптира нейната дейност към изискванията, произтичащи от променената глобална среда за сигурност и от стратегическите цели на страната- интегрирането й в НАТО и ЕС. В този контекст приоритет придобиват следните задачи: информационно осигуряване на политико-военното ръководство на страната по въпросите на националната сигурност; борба срещу международния тероризъм и другите асиметрични заплахи и рискове; ускорено интегриране в разузнавателните структури на НАТО и ЕС; осигуряване на информация в интерес на реформата в Българската армия, подготовката и участието й в многонационални операции; ефективно взаимодействие с разузнавателните служби на страните-членки и с разузнавателната общност на двата съюза; усъвършенстване на мениджмънта на разузнавателната дейност; разширяване на спектъра на източниците за добиване на информация; задълбочаване на аналитико-прогностичната дейност; активизиране на военнодипломатическата работа; поставяне на нова основа на подготовката на кадрите; въвеждане на модерни информационни технологии и системи за осигуряване на цялостния разузнавателен процес.

            На базата на резултатите от проведения през 2003-2004 г. Стратегически преглед на отбраната са разработени визия за по-нататъшното развитие на Служба “Военна информация”, съобразена с новите реалности, и План за нейното организационно изграждане и модернизиране през периода до 2015 г., утвърден от Министъра на отбраната. Структурата й се примежда в съответствие с тези документи.

            Важна цел на трансформацията на военното разузнаване е адаптирането му към изискванията на НАТО и ЕС още по време на подготовката на страната за членство в двата съюза, във връзка с което е създадена и необходимата нормативна база, съобразена с техните стандарти.

            Предвид приоритетите на държавата и съюзниците Службата извършва сериозна подготовка и от юли 2004 г. се включва със собствени органи в мисиите на Българската армия зад граница. Разузнавателните сведения се добиват в реални бойни условия при наличието на постоянни рискове.

            За да отговори на нарастналите изисквания, Служба “Военна информация” продължава да се трансформира, отчитйки особеностите на геостратегическата среда, приоритетите и новата по-значима международна роля на България.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация