ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


          Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

 

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ

/Откъси от юбилейната книга “В ЗАЩИТА НА ОТЕЧЕСТВОТО. 100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ”, издадена през  2008 Г. от Служба “Военна информация” на Министерството на отбраната на Република България/

 

СЪЗДАВАНЕ

В исторически аспект корените на българското военно разузнаване може да се търсят още преди Освобождението. Те се крият в дейността на създадените от Георги Раковски Първа и Втора българска легия, в организираните в Букурещ революционни комитети, в изградената от Апостола на свободата Васил Левски мрежа от тайни революционни комитети на територията на сдтраната, в подготовката и провеждането на Априлското въстание през 1876 година. По време на руско-турската война 1877 -1878 г. десетки българи предоставят разузнавателни сведения.

            Възстановяването на българската държава в краоя на ХІХ век и необходимостта да се защити териториалната й цялост- особено на фона на нестабилната обстановка на Балканите, налагат институционализиране на военното разузнаване, определяне на целите му и задачите, които ще решава. Първата стъпка в тази насока е приетият от  Народното събрание Закон за устройството на въоържените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15.12.1891 г. на княз Фердинанд. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. С друг указ на княз Фердинанд- № 176/27.12.1891 г., е създаден първия български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. То тябва да събира и обобщава сведения по военни въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските дипломатически агентства, и да информира щабовете и войските за новостите в чуждите армии с главно внимание на армиите на вероятните противници на Княжеството. Учебното бюро поема цялата информационна дейност в българската войска, издаването на сп. “Военен журнал”, в. “Военни известия” и др.

            През 1891 г. се поставя началото на изграждането и на апарата на военните аташета на България /през юни е разкрита длъжност военен аташе в Белград, която обаче поради организационни причини се заема една година по-късно/.

            Към средата на 90-те години в Българската войска постъпват офицери, завършили генералщабни академии и курсове във водещи европейски държави. Те притежават впечатляващи за времето си военна култура и знания, включително по въпросите на разузнаването и военното законодателтво, което спомага за изграждането и развитието на българското военно разузнаване на европейски основи. По това време Щабът на армията получава военна информация от дипломатически, агентурни и други източници, както и от освободителните организации и православните църкви, действащи в останалите под властта на Османската империя български земи.

            През май 1903 г. се предприема следващата стъпка по изграждането на военното разузнаване- към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се снъздава Информационно бюро. То получава и обработва сведенията от всички източници и органи, внъпреки че официално са адресирани до Щаба на армията. Бюрото организира добиване и използване на информация от закрит характер. Постепенно нараства и броят на военните аташета.

            Укрепването на държавността в България през първото десетилетие на ХХ век и започналата подготовка за война с Осменската империя налагат създаването на структури, специализирани в добиването на информация по проблемите на отбраната. По това врлеме в европейските държави в щабовете на армиите вече се изграждат разузнавателни органи. Същото става и в България. С Указ № 190 от 31.12.1907 г. на княз Фердинанд Информационното бюро се преобразува в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. На нея се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 01.01.1908 г. –стар стил, или 12.01.1908 г.-нов стил. Тази дата е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване.

            Държавното и военно ръководство на младата българска държава осъзнават значението на разузнаването в този важен за нея момент и поставят пред Разузнавателната секция отговорни задачи, някои от които имат стратегически характер.

            Обявяването на независимостта на България на 22.09.1908 г. открива нови възможности за изграждане и укрепване на нейните институции, включително на военното разузнаване, призвани за защитават териториалната цялост и суверенитета й.

           

ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА ОТ БАЛКАНСКАТА ДО КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

            Българското военно разузнаване получава бойното си кръщение по време на подготовката и воденето на Бълканската и Междусъюзническата война. Архивите свидетелстват, че то е осигурявало на държавното и военното ръководство изключително ценна информация.

            В навечерието на Балканската война /1912-1913 г./ Разузнавателната секция влиза в състава на Оперативното отделение към Щаба на армията . Разузнавателна информация се добива главно от военните аташета, консулските представителства и граничните дружини. Широко се използва агентурното разузнаване, организирано още в мирно време. Не се пренебрегват и откритите източници. Редица документи показват, че военното ръководство е получавало своевременно актуална и пълна информация за хода на мобилизация и съсредеточоване на противниковите войски.

            По време на войната в щабовете на отделните армии се формират разузнавателни секции към оператвните отделения, а организирането и воденето на разузнаването в щабовете на пехотните дивизии, бригади и полкове се възлагат на отделни офицери. В тгила на противника- в Одринска Тракия и Македония, за дибиване на сведения се използват източници сред българското население и доброволчески чети. Създават се разузнавателни пунктове, които прехвърлят през граница четите и ръководят дейността им.

            С цел осигуряване на по-голяма ефективност на добитата информация и своевременното й предоставяне значително внимание се обръща на мобилността на войсковите разузнавателни подразделения. В състава на конната дивизия се формира разузнавателен ескадрон, а в пехотните дивизии-конни разезди. Най-широко обаче се използват наблюдателните пунктове. По време на Одринската операция разузнаването се води с всички сили и средства, с които разполага Българската армия. Изключително полезни са сведенията за крепостта, събирани в мирно време, а също получаваните от пленници, българи прибежчици и местни жители. За пъри път успешно се води въздушно разузнаване /визуално и частично рез фотографиране/, като се използват 29 самолета и 2 балона. Правят се и първите опити за радиосмущения, организират се подслушване и прехващане на чуждия радиобмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международните агенции и от противникови войскови радиостанции- на практика се пристъпва към водене на радиоразузнаване, което е принос в световната военна история.

            През Междусъюзническата война /1913 г./ Разузнавателната секция е подчинена на Оперативното отделение към Щаба на действащата армия. По време на Първата световна война /1914-1918 г./ тя се трансформира в отделение в Оперативния отдел на Щаба на действащата армия. Към отделните армии и в щабовете на дивизиите се създават разузнавателни служби в състав двама-трима офицери.  В хода на войната се използват разузнавателни източници за добиване на разузнавателна информация- местни жители, военнопленници, прибежчици, членове на организации, борещи се за национално освобождение, българскските военни аташета и др. Особено активно е въздушното разузнаване – извършени са 932 самолетоизлитания за разузнаване от въздуха и за нанасяне  на удари по важни обекти на противника.

            От участието си във войните /1912-1918 г./ българското военно разузнаване натрупва ценен опи и укрепва организационно.

            Периодът от 1919 до 1939 г. е един от тежките за България поради наложения й Ньойски мирен договор. Съгласно неговите клаузи Българската армия е съкратена на 20 000 души, спира се развитето  на органите й за управление, а дейността на Разузнавателната секция е силно ограничена. Някои от бившите военни разузнавачи са назначени на дипломатически постове в европейски страни и съдействат за развитието на отношенията с тях и за преодоляване на политическата изолация на страната.

            В началото на 30-те години започва установяването на тесни връзки с военните разузнавания на Германия, Италия, Австрия и др. страни.

            През 1939 г.- в навечерието на Втората световна война, след като със Солунската спогодба /1938 г./ са отменени военните клаузи на Ньойския договор, Разузнавателната секция към щаба на войската възобновява дейността си. През 1940 г. тя е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателн отдел на Щаба на войската /РО-ЩВ/ с три отделения: РО-1- външно разузнаване, РО-2- вътрешно разузнаване, и РО-3 контраразузнаване.

            През 1942 г. към специалния свързочен полк на РО-ЩВ се сформира радиотехнвическа дружина, с което се полагат основите на съвременното българско радиоразузнаване. 

            Преди включването на България в заключителната фаза на Втората световна война РО-ЩВ е окончателно изграден разузнавателен и контраразузнавателен орган. В него работят офицери и служители, които притежават солидни знания и умения и богат опит в използването на разузнавателните средства, методи и форми на работа.

 

ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1945-1989 Г.

            През втората половина на миналия век българското военно разузнаване навлиза в мирноверменен етап на развитие. В съответствие с новите реалности то постепенно се освобождава от наследените от военните години функции и задачи. Предприемат се мерки за усъвършенстването  му в организационно-щатно и функционално отношение. Силно развитие получава агентурното разузнаване, дава се тласък и на радиотехническо и електронното.

            Непосредствено след 09.09.1944 г. военното разузнаване не претърпява радикални структурни промени. Насоките на неговата дейност и характерът на задачите, които му се поставят обаче, съществено се изменят. На първо време приоритет е участието в заключителния етап на Втората световна война. Активизира се изграждането на агентурна мрежа, подобрява се подготовката на личния състав. В хода на войната и през първите следвоенни години усилията са съсредоточени върху укрепването на оперативно-тактическото разузнаване. Към РО-ЩВ е придаден разузнавателен авиацонен полк в състав три ескадрили, въоръжени със самолети “Фоке Вулф-189” и “Фазан” /КБ-11/ за визуално разузнаване и пет “Дорниер” за аерофотографиране. В негово подчинение е и парашутен батальон- във войната той е действал като пехотен и личният му състав е проявил изключителен героизъм.

            Основните разузнавателни средства в сухопътните войски все още са бинокълът, артилерийската рогатка, далекомерът и бусолата.

            Светът постепенно навлиза в периода на Студената война и засилващата се конфронтация между великите сили оказва негативно влияние върху обстановката на Балканите, което повишава ролята на военното разузнаване. Разширява се дейността му зад граница и се разнообразява обхватът й, като все повече се включват задачи с политически и военно-политически характер.

            През 1947 г. от състава на военното разузнаване се извеждат структурите, изпълняващи контаразузнавателни функции, които стават основа на новосъздаващото се Военно контраразузнаване. РО-ЩВ се реорганизира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб /РО-ГЩ/, задачите на който са водене само на външно разузнаване. Дейността му се съсредоточава върху добиването на информация за нуждите на отбраната. Организационно включва две отделения- агентурно и информационно. Информационното отделение ръководи апарата на военните аташета и радиоразузнаването, анализира постъпващите сведения и изготвя информационни документи.

            През годините на Студената война засиленото внимание на държавното ръководство към отбраната създава благоприятни условия за разрешаване на редица касаещи разузнаването въпроси- организационното укрепване, нормативната база, регламентирането на взаимоотношенията с другите ведомства и институции на страната и материално-техническото и финансовото му осигуряване. Повишават се изискванията към подбора и комплектуването с кадри и започва изграждане на система за подготовка и професионалното им развитие. Все по-широко навлизат технически средства, което позволява да се увеличат обемът, качеството и значимостта на добиваната информация.

            Създаването на НАТО и Варшавския договор поставя българското военно разузнаване пред нови предизвикателства. То укрепва организационно, по-активно използва традиционните и възприема нови способи и методи на работа, важно място в дейността му заема нелегалното разузнаване.

            От март 1950 г. РО-ГЩ е Разузнавателно управление на Генералния щаб /РУ-ГЩ/. Неговата главна задача е да осигурява държавното ръководство и Министерството на отбраната с информация, необходимва за осъществяването на отбранителната политика на страната и за изграждането и подготовката на въоръжените сили.

            Времето до средата на 50-те години на миналия век е тежък, изпълнтен с рискове и драматизъм период от дейността на военното разузнаване. То дава свидни жертви- загиват или изчезват при неясни обстоятелства 18 души, между които 7 оперативни работници.

            Важно значение за подготовката на кадри има откриването през есента на 1950 г. към РУ-ГЩ на училището за военни преводачи “Баба Тонка”. От 1951 г. в подчинение на Управлението преминава парашутно-разузнавателен батальон. Ускорява се развитието на оперативно-тактическото разузнаване. В армията се формира отделна разузнавателна ескадрила за оперативно разузнаване.

            В края на 1958 г. на РУ-ГЩ се разрешава да формира резидентури зад граница и агентурно-разузнавателни пунктове за водене на външно разузнаване от територията на страната. Отрядът за радиотехническо разузнаване, създаден през 1957 г. постепенно се превръща в отряд за радио- и радиотехническо разузнаване.

            Реорганизира се и се превъоъжава разузнавателната авиация- формиран е разузнавателен авиационен полк в състав две ескадрили за тактиическо и една за оперативно разузнаване.

            Развитието на международната обстановка през 60-те години налага сериозни промени в организацията и дейността на военното разузнаване. На мястото на отдел “Стратегическо разузнаване” се създават три агентурни отдела. На РУ-ГЩ се възлага ръководството на разузнавателната дейност на отрядите на Гранични войски. Към Управлението се сформира специален разузнавателен полк, а към трите армии- отделни радиоразузнавателни батальони. Развръщат се разузнавателни сдтруктури и към първоешаланните съединения, а към щаба на Военноморския флот- отряд за радио- и радиотехническо разузнаване. Извършените организационни промени са насочени към подобряване дейността на военното разузнаване и повишаване на възможностите му в съответствие със задачите по отбраната на страната.

            През 70-те години чувствително се разширява дейността на стратегическото и оперативно-тактическото разузнаване. Подобрява се агентурната работа- изграждат се ценни агентурни категории със способности за добиване на стратегическа информация. Управлението осъществява успешни разузнавателни операции. Нарастват възможностите на радиоразузнаването, обемът и качеството на добиваната от него информация. Развите получава и информационно-аналитичния орган- численият му състав се увеличава значително, към него се създава и информационен център, в който постъпват и се обработват текущи сведения и се изготвят ежедневно информационни документи.

            За обучение на оператвния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива школа за подготовка на кадри, която по-късно получава  статут на факултет на Военната академия “Г.С.Раковски”.

            В състава на отрядите за радио- и радиотехническо разузнаване се включват органите за радиоразузнаване в УКВ диапазон. На тяхна база през 1973 г. се формира бригжада ОСНАЗ, подчинена на РУ-ГЩ. Започва работата по организиране на разузнаването на някои спътникови линии за свързки.

            Под ръководството на Управлението се развиват специализираните разузнавателни войскови части и подразделения- през периода 1964-1975 г. в негово подчинение са парашутно-разузнавателните бази. По-късно на въоръжение постъпват нови самолети за тактическо и оперативно разузнаване, с което възможностите на разу,знавателната авиация се повишават.

            През 80-те години на ХХ век РУ-ГЩ е вече добре изградено в структурно отношение и с нормално уреден статут. В него е съсредоточен значителен интелектуален потенциал. Разполага със задгранични органи в повече от 35 държави.

            Демократичните пхромени в България през 1989 г. заварват РУ-ГЩ с натрупан блогат опит в оперативната работа и в състояние да предоставя на държавното и военно ръководство и войските необходимата им информация, както и да разкрива своевременно евентуално възникване на потенциална заплаха за националната сигурност. Ползва се с авторитет пред Министерството на отбраната, държавните институции, личния състав на Българската армия и обществеността.

 

             ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ

            Демократичните промени в страната ни след 10.11.1989 г. се отразяват и на военното разузнаване. То се реформира и дейността му се привежда в съответствие с новите политически и военни реалности в глобален и регионален аспект. Изгражда се като модерно разузнаване с адекватни на новата среда на сигурност организация и функции в разузнавателната общност на НАТО и ЕС.

            Реформата не винаги протича гладко и лесно, тъй като се провежда в трудните условия на прехода, включително при финансови ограничения. През периода 1991-1992 г. са съкратени над 300 оперативни работници и са закрити задгранични органи в някои кризисни региони- за възстановяването им на по-късен етап се влагат много усилия и средства.

            Важен момент от реформирането на военното разузнаване е преминаването му в подчинение от началника н ГЖЩ на министъра на отбраната. Този акт е съобразен с промените в държавната политика в областта на отбраната, тенденциите в развитието на разузнавателните служби през ХХІ век и перспективите за пълноправно членство на Р България в НАТО и ЕС.

            През 1999 г. на основата на РУ-ГЩ се създава Главна дирекция “Военна информация” в Министерството на отбраната. В Генералния щаб се формира Разузнавателно упрлавление /J2/, което осъществява методическо ръководство –чрез нормативни документи, указания и контрол, на разузнавателнит поделения и органи на Българската армия.

            С постановление на Министерския съвет № 237 от 21.12. 1999 г. Главна дирекщция “Военна информация” от 01.01.2000 г. се тансформира в Служба “Военна информация” с функции добиване, анализиране, съхранение и предоставяне на държавното ръководство на информация от военнополитически, военнотехнически и военнонаучен характер. Правителството утвърждава Правилникса за дейността на Службата.

            Стратегическкото военно разузнаване навлиза в ХХІ век с нова структура и ясно определени  статут, функции и задачи. На ръководството й се падат честта и голямата отговорност да адаптира нейната дейност към изискванията, произтичащи от променената глобална среда за сигурност и от стратегическите цели на страната- интегрирането й в НАТО и ЕС. В този контекст приоритет придобиват следните задачи: информационно осигуряване на политико-военното ръководство на страната по въпросите на националната сигурност; борба срещу международния тероризъм и другите асиметрични заплахи и рискове; ускорено интегриране в разузнавателните структури на НАТО и ЕС; осигуряване на информация в интерес на реформата в Българската армия, подготовката и участието й в многонационални операции; ефективно взаимодействие с разузнавателните служби на страните-членки и с разузнавателната общност на двата съюза; усъвършенстване на мениджмънта на разузнавателната дейност; разширяване на спектъра на източниците за добиване на информация; задълбочаване на аналитико-прогностичната дейност; активизиране на военнодипломатическата работа; поставяне на нова основа на подготовката на кадрите; въвеждане на модерни информационни технологии и системи за осигуряване на цялостния разузнавателен процес.

            На базата на резултатите от проведения през 2003-2004 г. Стратегически преглед на отбраната са разработени визия за по-нататъшното развитие на Служба “Военна информация”, съобразена с новите реалности, и План за нейното организационно изграждане и модернизиране през периода до 2015 г., утвърден от Министъра на отбраната. Структурата й се примежда в съответствие с тези документи.

            Важна цел на трансформацията на военното разузнаване е адаптирането му към изискванията на НАТО и ЕС още по време на подготовката на страната за членство в двата съюза, във връзка с което е създадена и необходимата нормативна база, съобразена с техните стандарти.

            Предвид приоритетите на държавата и съюзниците Службата извършва сериозна подготовка и от юли 2004 г. се включва със собствени органи в мисиите на Българската армия зад граница. Разузнавателните сведения се добиват в реални бойни условия при наличието на постоянни рискове.

            За да отговори на нарастналите изисквания, Служба “Военна информация” продължава да се трансформира, отчитйки особеностите на геостратегическата среда, приоритетите и новата по-значима международна роля на България.

 

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016