ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

• Наука

Криза в разузнаването? Не, кризата е в политическия елит и сбърканите му закони!

Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения

За пореден път политици внесоха предложения за промени в Закона за досиетата и отново се разгоряха остри спорове за тяхната целесъобразност. Да се премахне ли в параграф 12, член 3 текста защитаващ досега началниците от сектор и отдел нагоре след 1991 година, тоест на действащи разузнавачи на ръководни длъжности. И отново и почти единственият аргумент е, че това ще нанесе жесток удар върху разузнавателните служби и ще се рискува както живота на офицерите, така и на техните семейства и на източниците на информация– чужди граждани в страни, в които за сътрудничество с чуждо разузнаване има и смъртно накацание.    Продължава.....

ЗАКОНЪТ ЗА “ДОСИЕТАТА” НОСИ ЩЕТИ И РИСКОВЕ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Кирчо Киров: Загубихме много агенти зад граница

автор: Валерия Велева, 22.05.09 вестник „Труд”

-         Двама от вашите предшественици влязоха в политиката - ген. Бриго Аспарухов преди години застана вляво, а сега ген. Димо Гяуров е един от водачите на десницата. И двамата са държали дълго в един и същи сейф папката "Гоце", която днес ген. Гяуров вкара в политическа употреба. Изненада ли ви това?
- Бих искал да изразя уважение към всички мои предшественици, защото те са част от историята на НРС. Всеки от нас трябва да страда, в добрия смисъл на думата, от чувство за историчност. Но едновременно с това не мога да скрия съжалението си, че понякога знанията, информацията (особено от външнополитически характер), която се получава, седейки в този кабинет, се използват не по най-добрия начин. Понякога се правят опити да се дописват биографии със стара дата и нерядко се върви по ръба на истината или на неистината. Това е достойно за съжаление! При нас професионализмът се гради с натрупването на информация и това неусетно се превръща в Его, във второ Аз на човека. И никой, включително и тези, които са влезли в политиката, не може да се отърве от това. Няма как да избяга от себе си човек.
- А да проявява политическа суета, боравейки с тайните на службата?
- Не бих желал да ги коментирам в този план. Всичко е въпрос на лична самооценка и на лична отговорност как човек да борави със своите знания, за какви цели използва информацията, в името на какво подчинява своето умение като професионалист. Продължавам да твърдя, че сътрудник или агент "Гоце" няма и не е имало. Всичко останало е лична и недотам добронамерена интерпретация.
- Някои политически анализатори смятат, че още от 1997-1998 е имало сделка между Първанов и Костов папката "Гоце" да не излиза на бял свят. И че назначаването на Димо Гяуров за посланик в Унгария е жест на президента.
- Отнасям това към сферата на политическата белетристика. Тази, както и други подобни папки, са разглеждани и с тях е процедирано от гледна точка на действащия към момента закон, който не визираше разкриването на тези архиви. И смятам, че това бе по-правилното.
- Продължавате ли да предавате архиви на бившето Първо главно управление на ДС на сегашната комисия по досиетата?
- Да, операцията върви с пълен ход. Предали сме огромен брой документи. Но отново искам да призова всички, които получават достъп до тези архиви, вкл. комисията и председателят й г-н Костадинов, да бъдат особено внимателни. В процеса на подготовката за предаването им, виждам, че съществува огромен риск, огромен потенциал от двустранни усложнения между България и други държави, ако бъдат разкрити ненавреме и по неподходящ начин съществуващи масиви. Това от една страна. От друга - между архивите, които предаваме, и днешната дейност на НРС продължава в немалко случаи да има пряка връзка по отношение на лица, действия и събития, които тогава са се развивали и които имат своето продължение и днес. Има хора, които и до сега служат на българското разузнаване. Има приятели на България, чийто живот е заплашен, ако бъдат разкрити. Има реална заплаха за живота на наши бивши и настоящи офицери на разузнаването, които са работили с подобен тип източници. Има риск за техните семейства. Поради тази причина намирам за уместно да изразя своите опасения. А иначе законът си е закон и ние го спазваме стриктно.
- От това, което досега е разсекретено, има ли хора, които да са пострадали?
- Досега успяваме да не се случи това. Но аз нямам реална представа колко хора и по какъв начин имат достъп в комисията. Не съм се запознал с процедурата. И никой не може да ме убеди, че един изследовател, тръгнал с недокрай добро намерение да търси нещо и ако има и друга, скрита поръчка, ще се намери някой, който да му попречи да научи онова, което не бива да получава гласност.
- Боли ли ви сърцето, като пращате папките в комисията по досиетата?
- Аз съм професионалист и се старая да избягвам подобни емоции. Но откакто комисията започна своята работа, в част от нашите източници зад граница настъпи напрежение и смут. Имахме и продължаваме да имаме случаи, когато наши източници отказаха да излизат на срещи. Наложи се да им обясняваме, да ги убеждаваме. Рязко се влоши работата с тези източници.
- Имате ли проблеми с вербовката сега?
- Да, имаме и поради тази причина.
- Как ги преодолявате?
- С много работа и усилия, с много нерви и напрежение на ръба на риска. Привличането към сътрудничество, придобиването на приятели на България в сферата на разузнаването е високорискова дейност. Тези хора, първо, трябва да работят в дълбока нелегалност. Второ, ако попаднат под ударите на закона в страните, където работи нашето разузнаване, това носи риск за тях, за техните семейства, а и за този, който се опитва да привлече един източник към скрито сътрудничество.

НЯМА АГЕНТ ГОЦЕ, ИМА САМО ПАПКА

Интервю на Георги Милков с генарал Кирчо Киров, директор на  Националната разузнавателна служба, 01. август 2007 г.

- Г-н Киров, как точно мина срещата Ви с Комисията по досиетата? Изяснен ли бе въпросът с папката “Гоце”, или не?

- Много държа това да бъде изяснено , т.е. да бъде казано еднозначно, безкомпромисно, без увъртане и интерпретации, които не правят чест нито на ваши колеги в медиите, нито на мои бивши колеги.

            И миналата година нееднократно казвах, и сега продължавам да смятам, че такъв закон за досиетата беше необходим, но закъсня и приетият не е най-добрият.

            Закъсня 17 години и в процеса на работа се вижда това, за което предупреждавахме. След като с архивите е работено и те са прочисетни в онзи период. Архиви, които дават в много случаи формална представа, но не докрай съдържателна, пълна представа за състоянието на нещата.

            От тази гледна точка законът закъсня и се получават резултати, които взривяват общественото мнение и понякога го насочват в недокрай правилна посока. Върви се по формалния признак, а не се отчита съдържанието. Така че на комисията аз поясних, заедно с мои колеги, които ме придружаваха от архива на службата, норматгивната база и технологията на съставяне и обработка на документацията.

            Поясних, че в конкретния случай на папката “Гоце”, за която толкова много се споменава и интепретира в публичното простарнство, няма липсващи страници, няма подменени там 26 или 36 документа.

            - Сигурно ли е, че въпреки преномерацията от папакта на Георги Първанов не липсват никакви документи?

- Категорично. Това с сопълнителното изпхращане на маатериали в комисията беше доказано. Съображенията са следните от професионална гледна точка: първо, в онези години като млад исдторик е привлечен като консултант. Консултантските му услуги са използвани за един кратък период от няколко месеца. Единствено и само по книгата “Габеро” на известния български патриот Методи Димов.  Тази книга с всичките си достойнства и недостатъци има едно единствено предназначение- да покаже процеса на асимилация на българската национална идентичност в тежките години на югославската държава след 1945 г., а преди това след Първата световна война в района на Битоля. Тази консултантска дейност да се квалифицира като агентурна е върха на цинизма, върха на инсинуациите. Заявявам ясно и категорично, че по никакъв начин, ако се гледа нормативната база на разузнаването, начинът по който  се обработват документите, товяа по никакъв начин не може да бъде свидетелство за агентурна дейност. Т.е. нямва агент “Гоце”. Няма консумирана агентурна дейност.-

-                                 Червейчето на съмнението в термина “вербовъчна беседа” ли се крие?

- Може и така да се каже. Много мизерно е да се мисли, че българската нация и определени нейни политици са паднали на толкова ниско махленско ниво. Много е важно да се знае, че подобна интерпретация и подобни инсинуации много тежко вмлияят върлху дейността на днешните български служби. Технологията на работата на специалните служби е с хора. Тези хора трябва да имат доверие в самите служби. Сега се създава една огромна пропаст на недоверие и към действащите служби. И то не само от страна на българското общество, но и от страна на чеужди граждани, с които ние работим и ще продължим да работим и занапред.

Преодоляването на това недоверие, подозрението, че утре и техните имена могат да издлязат на бял свят, е фактор, който нанася реални щети върху дейността на службите и в този смисъл върху сигурността на държавата.

- Проблем ли е за сигурността, че се появиха имената на толкова много посланици и на хора, които са в управлението на държавата днес?

- Проблем е от гледна точка на външния образ на страната. Не е проблем това, че са сътрудничили на разузнаването, а начинът, по който това сътрудничествмо се интерпретира. Като доносничество, като нещо лошо и вредно.

Разузнаването не е в състояние да покрива физически всички външнополитически и външноикономически интереси на държавата.

Когато един гражданин има контакти с определени лица, които представляват интерес за разузнаванетои сподели с офицер разузнавателна информация за тези лица или събития зад граница, която има отношение към сигурността на българската държава, или информация за екстремни, религиозни или терористични структури, да му се вменява този акт като чувствно за вина, за мен е недостойно. Ето това се сучва сега на практика.

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация