ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS


          Изследвания     Коментари     Новини     Кои сме ние     Контакт с нас     Галерия

 

СИГУРНОСТ

 

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

 

    

ПОДГОТОВКАТА НА НОВАТА СТРАТЕГИЧЕСКА КОНЦЕПЦИЯ НА  НАТО И ВЪЗМОЖНИЯ ПРИНОС НА БЪЛГАРИЯ

Симеон Николов

         Няма съмнение, че на фона на фундаменталните и динамични промени в средата за сигурност от 1999 г., когато бе приет последния стратегически документ на Алианса, днешните усилия за изготвяне на   една нова стратегическа концепция за сигурност са закъснели, но затова и толкова крайно и спешно необходими. Колкото по-видно е това закъснение, толкова повече успехът на новия документ зависи от това, дали ще съдържа радикални нови моменти или ще утвърди един застой на развитие, ограничавайки се в предложения за решаване на непосредствени предизвикателства, а не на стратегически въпроси.

         Подходът, който беше избран със създаването на 12-членната група от експерти под председателството бившия държавен секретар на САЩ на Мадлин Олбрайт, представила своите препоръки в  доклад на  17. май 2010 г. след редица срещи за конснултации в различни държави и международни организации, дава основание за оценката, че това е най-прозрачният процес на формиране на стратегия в историята на  Алианса. Вярно е, че в групата, в която преобладаваха посланици и политици,  имаше само 2-ма представители на страни от Източна Европа- от Полша и Латвия, но едно по-широко участие би затруднило работата й. По-лошото е, че сред асистентите, където вече се срещаха повече научни работници, нямаше нито един представител на новите страни-членки. По-непонятно е също така, че в дискусиите като тази на семинара в Главната квартира на НАТО с бивши военни ръководители, присъстваха и взеха участие само 2-ма представители от Балканите- директор на военното разузнаване на Румъния и бивш представител на Турция в НАТО. Разбира се, препоръките на групата, даващи политическата рамка,  не предрешава предстоящите решения, паралелно с тях бяха подготвени и документи от военните в НАТО, които съдържаха много по-конкретни и съществени предложения. По-съществената грешка в подхода бе, че не бяха възложени предварително разработки на научни институти и центрове за стратегически изследвания, което е основно изискване на  теорията за подготовка на подобен род документи.

         По отношение на политическата рамка НАТО всъщност няма кой знае какъв избор на опция.

1. Съмненията на много източно-европейски страни, дали всички страни-членки стоят зад член 5-ти, породи дискусията  за неговото гарантиране. Някаи политици обаче отиват по-далеч: “Трябва да се върнем към корените на НАТО, следователно към отбрана на собствените територии”, заяви например чехският външен министър Ян Кохоут. Не е изключено подобни настроения да се засилят, в случай на неуспех на НАТО в Афганистан. Те ще се подхранват и от остарели подходи като провеждането на военни учения за отблъскване на агресия от НАТО, като проведеното от Русия и Беларус през септември 2010 г.,  или демонстрация на САЩ на военно обкръжение на Русия. Такава опция обаче няма бъдеще.

         2. Създаването на съвсем нова, евроазиатска общност за сигурност, в която НАТО да е колективен член, е идея, която  се базира в голяма степен на предложението на руския президент Медведев, както и на искането за “равна сигурност за всички”, а не “първа” и “втора” класа страни в това отношение, както пък аргументира посланикът на Русия в НАТО.  Нереалистичността на идеята за нов съюз е едно, но друго е привличането на Русия, което задължително трябва да се разгледа по-нататък в подобен род анализ. А идеята на президента Медведев ще бъде препратена за обсъждане в ОССЕ.

         3. Модернизацията на НАТО и  изграждане на обща противоракетна отбрана, в която “крайно желателно” е участието и на Русия. Модернизацията ще развие досегашните позиции на Алианса като генератор на сигурност. ПРО пък ще обедини общоевропейските и американски компоненти на потиворакетна отбрана. Тоест, НАТО едва ли може да изгради само своя ПРО, а ще има „натовизация” на американската ПРО.  Този вариант се очертава като най-перспективния и ще залегне в предстоящия документ за нова стратегическа концепция за сигурност на НАТО.

         Заслужават внимание опитите  на някои институти като Полския институт за международни отношения да изследват позициите на страните–членки по най–важните въпроси с амбицията да прогнозират поведението им и на тази база да си отговорят на въпроса, дали ще се формират потенциални коалиции и неформални групи от защитници на различни тези. Резултатите частично се добижават до горното групиране, което направихме. В стремежа си да намерят най– важните разделителни линии между съюзниците са очертани 3 групи страни:

         1. „Глобалисти”– страни, които искат преди всичко по–силен ангажимент на НАТО за укрепване на международната сигурност на глобално ниво и за увеличаване на отговорността в този смисъл на отделните участници в Алинса. Те са за нарастване способностите особено на експедиционния корпус и за преотвратяване възникването на заплахи за членовете на блока както ве непосредствена близост, така и в отдалечени райони. До тези виждания се приближават страни като САЩ, Великобритания и Канада, както и на няколко западноевропейски страни като Дания и в по-малка степен Холандия.

         2. „Коалиция за член 5–ти”, която иска връщане към основните задачи на НАТО по колективната сигурност без да отрича изграждането на способности в сферата на международните сили за стабилизиране. Тези виждания, макар и в различна светлина споделят  Полша и балтийските държави. Не са далеч от подобни разсъждения и Норвегия и Турция.

         3. Групата, която може да наклони везните в едната или другата посока е от страни не демонстриращи особен интерес нито към дискусията за новата Стратегическа концепция, нито за планираните мерки и насоки на развитие. Те се ръководят предимно от своето положение, което считат за особено и повече от останалите страни–членки са заинтересовани от намаляване на разходите, произтичащи от членството си. Някои дори не считат, че НАТО е единствения инструмент по отношение сигурността им. Тази група е получила името „Южен фланг” и включва Португалия, Испания, Гърция и Италия.

         В раздела, посветен на България е отбелязано, че темата за новата Стратегическа концепция не е основен въпрос за политическия елит. Посочва се, че новото правителство е направило отстъпление от формулировките за приоритетите на политиката на сигурност. Предупреждава се, че изоставанeто по някои модернизационни проекти на армията би могло да  подкопае доверието към страната като партньор. Критикува се доклад на президента, в който не е акцентирано върху НАТО.

         Задачи на НАТО

         От трудностите и предизвикателствата, както и от проведените дискусии в етапа на подготовката на документа, изкрастилизират няколко основни насоки за бъдещите задачи на НАТО, които можем да обобщим в две групи: досегашни и нови задачи.

         1. Досегашни задачи

         1.1. Защита на страните-членки от всяка заплаха за нападение, тоест, остава договореността за колективна отбрана по член 5.    

         1.2. Подготовка на способности за изпращане на експедиционни корпуси извън територията на алианса, тоест запазва се основния принцип за борба срещу заплахите там, където те възникват.

         1.3. Сътрудничество с други партньори по света срещу новите заплахи, както досега свидетелства състава на коалицията в Афганистан и както геополитическите прогнози сочат, че в бъдеще няма да може да се обсъждат въпроси на сигурността без участието на възраждащите се нови сили като Китай, Индия, Бразилия, Турция и др.

         2. Нови задачи

         2.1. Енергийната сигурност, достъпа до енергийни ресурси

         2.2. Борба срещу кибернетинчни атаки

         2.3. Борба срещу морското пиратство

Към това би могло да се добави ноебходимостта от нова философия на разузнаването в новата глобална среда за сигурност.

         Не на последно място би могло да се запише в документа и разширяването на гражданско-военните отношения, формиране на нови знания и умения. По-нататъшно разширяване на научната, и образователна  роля на алианса,  развитие на въоръженията, логистичното осигуряване, медицинското обслужване.

         Изразявани съмнения, че разширяване на задачите на НАТО би довело до неефективност, нямат основание, тъй като алиансът не търси задачи сами за себе си, а реагира на нови предзвикателства, достатъчно сериозни и достатъчно застрашаващи сигурността на страните-членки и бъдещето им.

         Послания

         Горните задачи произтичат от обективния анализ на средата за сигурност и оценката на новите заплахи. Стратегическата концепция ще потвърди виждането, че конфликт или събитие, често непредсказуеми,  в една точка на земното кълбо може да има отражение далеч в други държави по света.

         1. Не може да не прави впечатление, че проекто-документът подчертава продължаване опората на НАТО върху ядрените оръжия, “докато в света съществуват такива”. Разбира се, че това не съответства на заявеното от президента на САЩ “нулево решение”, макар че още тогава политическото му послание прозвуча нереалистично  за експертите и военните. Политиците ще трябва да дадат заден ход на вълната от призиви за премахване на ядреното оръжие от територията на Европа. Изключително недалновидно е обаче европейците да дискутираме второстепенни въпроси, а досега да не сме анализирали задълбочено последствията от значителните изменения в ядрената стратегия на САЩ.

         2. За да изпълни задачите си НАТО трябва да има в бъдеще способности за изпреварващи действия, въоръжени сили за бързо реагиране, с които по-гъвкаво да се отговаря на съвременните заплахи. Тези сили трябва да могат бързо да се прехвърлят на далечни разстояния и бързо да се развръщат. Това изискване ще залегне в подхода на всяка страна-членка при изграждане способностите на нейните въоръжени сили.

         В тази връзка е и подчертаното в проекта изискване за нови многонационални формирования с единно командване, контрол, логистика и интегрирани гражданско-военни компоненти.

         3. Специализацията на национално ниво е също тема, която неведнъж е дискутирана, но очевидно сега се отива към преодоляване на пречките за практическото й изпълнение. Трудно и по-скоро невъзможно е да се преодолеят някои икономически интереси на производители и затова ще продлъжат да съществуват и да се конкурират такива на едни и същи продукти като бойни самолети, бронирани машини, кораби, радиостанции и др.  Но от друга страна е безспорно, че някои страни са се утвърдили в определени области. Така например за Чехия се твърди, че е особено добра в областта на защитата от ядрено, биологично и химическо оръжие и това може и трябва да се използва.  След САЩ, Естония също се специализира в борбата срещу кибернетичните атаки.

         4. Важни, особено за страни като България, са препоръките за общо финансиране на военни проекти, по-близки връзки с гражданското общество и с международните органазиации.

         5. Особено важно е и развитието на взаимно допълващите се отношения НАТО- ЕС. /21 страни-членки членуват едновременно в НАТО и ЕС./ Потвърждава се необходимостта от осъвременяване и на стратегията за сигурност на ЕС, което сме посочвали и по-рано. Сега както генералите от НАТО, например командващият обединеното командване по трасформацията в Норфолк /Stephane Abrial/, така и ръководители от ЕС, например директорът на Европейската агенция по отбрана /Alexander Weis/ виждат най-малко 5 области с общи интереси, като се започне от способностите за мениджмънт на  кризи и се стигне до дългосрочното интегриране на военни и цивилни средства. Пример за това, че за да се реализира заложеното в стратегическата концепция на НАТО трябва да се предприемат сериозни стъпки и в рамките на ЕС е Европейската агенция по отбрана, която макар и да има задачата да изгражда обща отбранителна технологична индустриална база на военната индустрия в Европа, тя може само да събере фирмите и правителствата, но няма нито директивите, дали това да е в сферата на военновъздушните сили, на комуникационните системи или боеприпасите, нито административни структури и финансов бюджет за по-разширена дейност. Лисабонският договор засилва позициите на Европа в евроатнлантическия Алианс и внася много нови елементи. Въпреки нарастналото значение на ЕП, той няма никаква роля във военните доставки, както националните парламенти. Важно е как ще се развива Постоянното структурирано сътрудничество, а по него има и напълно разминаващи се мнения.  

         Предизвикателства

         Проблемите, пред които е изправена организацията не са нито в избор на един от трите възможни варианта, посочени по-горе, нито във формулиране на задачите, а в преодоляване на натрупаните предизвикателства.

1.     Солидарност и доверие

В навечерието на приемането на новата стратегическа концепция за сигурност страни като Холандия се изтеглят от Афганистан, а Канада заявява за същото намерение през следващата година. Полша също планира постепенното си изтегляне. Други намаляват както контингентите си, така и финансовия си принос. САЩ продължават да носят 40% от дела на военния контингент на коалицията, но и 40% от жертвите. Най-много загуба на жива сила на глава от населението на съответната страна понасят Дания, Естония, Великобритания, Канада и САЩ, но повечето от тях не са се откказали от по-нататъшно участие.

Причините не са само в икономическата и финансова криза, защото и преди нея страни-членки налагаха на своите сили ограничения на това, къде и как да бъдат ангажирани техните контингенти, а това вече сам по себе си е усложняващ фактор.

Излизането от военни проекти, например Дания напуска три такива, освен че се отразява на изграждането на бъдещи оперативни способности, носи негативен психологически сигнал към останалите партньори. Проектът за създаването на система за разкриване на мини с безпилотни летателнви средства от ново поколение е въпрос на повишаване на сигурността на личния състав, но неизпълнението му е риск  не само на Дания, но и за другите партньори. Ако не участва, Дания ще спести 72,5 млн евро.

Подкрепата на обществото за операции на НАТО силно е спаднало в някои  страни, а към вероятни  такива в бъдеще – още повече, показват проучвания на общественото мнение.

2.     Финансиране на нови способности

Останаха само 5 страни-членки, които отговарят на съгласуваното задължение да заделят минимум  2% от БВП за отбранителни нужди. Те са Албания, Велиокобритания, Франция, Гърция и САЩ. Това вече е “сериозна криза” според министъра на отбраната на САЩ, чийто военен бюджет е 5% или 700 милиарда долара.  Политиците не съумяват да обосноват необходимите разходи и да убедят обществото. Дори и сред посочените страни са обявени намаления на бюджета за отбрана, например във Франция с 5 милиарда евро, като се има предвид, че 3 милиарда евро са средствата, с които французите пълнят джобовете на собствениците на ресторанти. Съкрашения са заявили и Италия, Испания, Великобритания, Дания. Същевременно има страни, които не позволяват кризата да засегне сектора отбрана. Гърция подписа през март 2010 договор за още 2 подводници тип 214, въпреки че преди това ще приеме три подводници, построени в Германия. Нещо повече, Атина иска да закупи през следващите години от Франция 3 фрегати “Фрем” на стойност 3,5 милиарда евро. И всичко това на фона на тежката криза в Гърция , която стресна ЕС.

3.     Реформи

При обсъждането на реформите се създава впечатление, че като че ли липсва консенсус, какво всъщност иска да постигне НАТО. Може би именно новата стратегическа концепция трябва да отговори на тези въпроси. Предложените от генералния секретар на НАТО съкращения на командванията от 11 на 5 и на агенциите от 14 на 3 срещат съпротивата на някои страни , като Турция например. Съкращаването на личния състав с около 6000 длъжности – от 13 500 на 7 500  и спестяването на 1,5 милиарда евро от бюджета в следващите 5 години, със сигурност ще лиши някои страни от заемани досега важни от национална гледна точка длъжности. САЩ също оспорват предложения за по-дълбоки промени, защото се опасяват както от загуба на оперативни способности, така и от поемането на повече задължения от американска страна за сметка на разтоварващите се от такива европейци.

Реформите на национално ниво, които са част от общите реформи на Алианса също са оспорвани. В критиките срещу предвиждането за съкращения на Бундесвера с 40 000 души и намаляване на наборната служба от 9 на 6 месеца се изразяват вече съмнения, дали армията ще може да изпълнява основни свои задачи. Интересно обаче е, че кризата доведе до връщане на наборната служба, например в Белгия, макар и на доброволна основа. В Германия пък се засилиха критиките срещу предложения за пълното премахване на наборната служба.

4.     Изходът на войната в Афганистан

Закъснялото осъзнаване на грешките на досегашните стратегии и подходи няма да промени очертаващия се факт, че коалицията няма да постигне първоначално поставените цели. Усилията ще бъдат насочени към минимизиране на отрицателните последствия за сигурността в целия регион и относително запазване на  авторитета на коалиционните сили в период на постепенното им изтегляне. Това разбира се не може да стане без вътрешно-политически процес, който да балансира интересите на различните етноси и обществени групи, както и връщане на доверието на местното население, без привличане на провинциалните ръководства, реинтегриране на подкрепящите талибаните, помирение с централното ръководство и въздействие върху съседните на Афганистан страни  за подпомагане на мирния процес вътре в страната.

Тезата, че поражение на коалицията в Афганистан ще е фатално за бъдещето на НАТО е неоснователна. Първо, въпреки значителното разминаване с първоначалните цели, няма да бъде допуснато физическо и морано поражение и второ, дори и да се случеше подобно нещо, такъв мощен, работещ и самоусъвършенстващ се механизъм и натрупал опит алианс би могъл да бъде отслабен, но не и сринат и зачеркнат в бъдеще. Това е просто немислимо. Фатално ще е не бъдещето на НАТО, а последствията за сигурността, ако бъде допуснат радикален режим, дестабилизиране на съседни страни, особено Пакистан, връщане на лагерите за подготовка на терористи и т.н. Затова проблемите с Афганистан ще останат крайъгълен камък в предстоящите дискусии, но сърцевината на една стратегическа концепция за сигурност трябва далеч да надхвърля тези проблеми.

5.     Политиката към Русия

Няколко източно-европейски страни-членки определено пречат на усилията на Европа да приобщи Русия към общите мерки за сигурност. Това може да е разбираемо предвид на близкото им минало тотално доминирано от СССР в една от системите на блоково противопоставяне, и на днешното им недоверие към останалите партньори от НАТО за задействане на член 5 от договора при нужда, макар че такава няма как да възникне. От така създадения комплекс се поражда и стремежа им да предлагат бази на своя територия и да отхвърлят Москва като партньор. Всичко това обаче не е никак далновидно, предвид на невъзможността без Русия да се говори за сигурност и на опасността от геополитическо преориентиране на Москва и Анкара. На Изток вече има организация, която може да се превърне в аналог на НАТО. Турция предложи създаването и на аналог на ЕС. Турция, Украйна и Русия проговарят вече за нов Черноморски съюз и т. н и т.н.

За съжаление нито Русия, нито САЩ са узряли обаче за стъпката “Приемане на Русия в НАТО”. Това наистина е нереалистично на сегашния етап. Перспектива или покана за такова приемане обаче, би имала стратегическо въздействие и последици  върху определени среди в двете страни. Затова държавният министър в МВнР на Германия Фолкер Рюе неслучайно отправи апел към всички страни-членки, всички да размислят, какви промени биха били необходими за да се акцептира едно приемане на Русия в НАТО, а генералният скеретар на НАТО Расмусен още в края на 2009 г. очерта визията си за 2020 г.: НАТО и Русия ще укрепят сътрудничеството си на ширк фронт в сферата на сигурността, руски и натовски военни ще участват съвместно в мисии на ООН. Подкрепата на Москва за коридорите за логистично осигуряване на силите на НАТО в Афганистан, както и готовността от юли 2010 за предоставяне на руски транспортни самолети и хеликоптери  потвърждават това. А през настоящата година Расмусен вече говори за сътрудничеството с Русия като „политически приоритет на НАТО”

Поради горните  причини отсъствието на радикални предложения в новата стратегическа концепция на НАТО по темата Русия няма да означава, че тя е загърбена, а че е само отложена. Може би за следващия стратегически документ през 2020 година.

Приносът на България

Както стана ясно в началото, въпреки че малко страни от Източна Европа и от Балканите взеха участие в подготовката на стратегическата концепция на НАТО, посещенията на експертната група, включително и в нашата страна, съвещанията на най-високо държавно равнище и организираната обществена дискусия  допринесоха за една по-голяма прозрачност. Друг е въпросът, че поради липса на една постоянна и задълбочена информационна политика в България по важни и чувствителни международни въпроси, опитът за обществена дискусия по теми от стратегическата концепция беше незадоволителен. Четири бяха организираните конференции, а единствената НПО със свои писмени предложения беше Атлантическия клуб. Въпросът, в какво може да допренесе България за Стратегическата концепция на НАТО има няколко задължителни отговора:

         1. Съпоставяне на документа на НАТО с проекта за Стратегия за национална сигурност и изводи относно това, дали е необходимо допълване и корегиране на българския стратегически документ. Това е моментът за открояване на националните интереси и заявяване на ясна позиция по оспорвани въпроси в досегашното обсъждане на Стратегическата концепция на НАТО. Най-малко трябва да се даде отговор на повечето от съдържащите се в натовския документ  послания към страните-членки.

2. България може да инициира и активно да участва в нов преглед на целите на силите на НАТО от 2004 г, които периодично се актуализират, за да бъдат приведени в съответствие с новата Стратегическа концепция на алианса и намалелите финансови възможности на страните-членки. Същевременно, на базата на новата Стратегия за национална сигурност трябва да се изготви Военна доктрина. Особено важно е дългосрочните проекти да бъдат дългосрочно финансово гарантирани, за да не ставаме за смях пред чуждите си партньори с аргументи за някакви появли се анекси.

3. Най-добрият и комплексен отговор от българска страна е да си “напише домашното”, тоест да изгради необходимите оперативни способности и изпълни поетите ангажименти на нивото на отговорностите на един сериозен член на алианса, като потърси и сили и възможности по новите общи задачи. Това обаче едва ли би могло да стане, ако всеки нов управляващ решава да започне нова реформа, ако във властта влизат неподготвени хора, които правят антинатовски изказвания от рода на това, че не биха дали и лев по проект, гласуван всъщност от всички натовски страни, или замитат в коша постигнатото досега с чувството, че от тях почва историята и губят ценно време за създаването на скъпия и нужен на всички в Европа продукт, какъвто е сигурността. Необходимо е да се внесе стабилност в системата. Не е фатално намаляването на числения състав на армията, когато се прави по известната научна методика, а отсъствието на комплексен подход и постоянното упражняване на политиците на гърба на военните. /Германия отчита неефективност при 1 войник в мисия срещу 32-ма в поделенията в страната. За България това съотношение е 1 към 42. Но не за тази промяна трябва да спорим, защото нобходимостта е очевидна./  Образно казано, по–добре и изгодно и по–икономично дори  е да имаш двуместен мерцедес отколкото стара волга или ЗИЛ. Модернизацията на армията пък  е обвързана с финансиране във високите технологии и научно–изследователска дейност, нещо което България упорито отказва да проумее, съдейки по това, че това перо е първото от вонния бюджет, което се зачерква.

4. На посланието от Стратегическата концепция на НАТО за координиране на националните специализации на страните-членки България би могла да предложи сектори, в които се е утвърдила като страна-член:

- военната медицина – нашите медицински екипи са се доказали и са изключително високо ценени от партньорите ни в НАТО;

- обучението по военноморско дело- Военноморското ни училище във Варна предлага освен модерна база и винаги осъвременени и модерни методи на обучение, а възпитаниците му са ценени по цял свят.

- към уникалния и най-голям на Балканите изпитателен полигон в Змейево до Стара Загора винаги е имало интерес от наши партньори в НАТО, които са се аргументирали, че няма защо всяка държава тепърва да строи такъв, когато можем да си разменяме дейности, изискващи различни полигони и лаборатории.

- разузнавателните служби и особено военното разузнаване могат да предложат по-добра експертиза по балканските и черноморски страни, с което биха отговорили и на друг призив от Стратегическата концепция – за необходимостта от повишено вмнимание и експертното наблюдение и оценка на Балканите и Постсъветското пространство.

/Проблемите могат да дойдат от там, че българите сме уникални с действията си срещу собствените интереси: имало е има апетити към базата на военноморското училище и опити за отклоняване на курсисти към Техническия университет заради държавната субсидия; продължават абсурдните обвинения срещу полигона в Змейево, въпреки че се знае кои бизнемсмени при всяко правителство повдигат въпроса за закриването му за да го придобият; предлага се сливане на военното разузнаване с външнополитическото, тоест неговото унищожаване и т.н../ 

         5. На посланието за многонационални формирования с единно командване, контрол, логистика и интегрирани гражданско-военни компоненти, можем да предложи опита си от участие в Бригада Югоизточна Европа, чийто команден щаб има зад гърба си и успешна мисия в Афганистан, както и първоначалния си опит от участие в тактическа група на ЕС с Гърция, Румъния и Кипър, с която дадохме вече първото си 6 месечно дежурство и се подготвяме за второ такова. Тук обаче ще трябва да се преодоляват много недостатъци, които се проявиха в  процеса на оборудване, въоръжение и подготовка.

         6.  На посланието за общо финансиране и обединяване в общи проекти, залегнало в натовския документ, българската страна би трябвало да отговори с най-висока активност, но преди това и със съответната зрялост при вземане на решенията. Защото ние имаме изключителни специалисти и научни работници, които вече губим, защото спираме проектите им поради липса на финансиране. Нещо повече спираме дори участието си в общи такива, което е недопустимо. Отказваме участие заради няколко стотин хиляди евро и губим милиони в бъдеще. Именно при недостиг  на финансови средства обаче, общият подход в проектите е верния път. Освен в научно-изследовтаелската дейност, това е възможно и при военните доставки. Затова още далеч преди кризата българската страна предложи на САЩ  проектът за доставка на изтребители за Румъния да се превърне в общ, включвайки и България, но очевидно времето не е било узряло за това. Днес, евентуалното разполагане на радари за противоракетна отбрана /ракетите–перхващачи ще бъдат в Румъния/ е целесъобразно да разменим срещу помощ за модернизиране на противовъздушната си отбрана, например със системите Пейтриът, каквито ще получи Полша.

         7. Очертаващите се промени в европейската отбранителна индустрия и препоръките на НАТО ще наложат преосмисляне и в българската отбранителна индустрия. Фазата от разработката до производството и приемане на въоръжение е твърде дълга и ориентирането й към по-краткосрочни и прагматични времеви хоризонти би трябвало да бъде основно съобръжение на военната индустрия, ако иска продукцията й да не е остаряла още преди да е приета на въоръжение. Влизането в сила на Лисабонския договор на ЕС ще засили ролята на системните фирми в Европа. Средните и малки фирми ще трябва да се преориентират по отношение на клиентите. Те самите могат да се превърнат в клиенти на системните фирми, тоест да се преориентират от държавни клиенти към индустриални клиенти. Последните все по-малко ще успяват да извършват мащабна научноизследователска дейност и все повече ще са принудени на интегрират иновативните идеи от средните фирми.  Всичко това коренно подкопава досегашната философия на българските фирми от отбранителната индустрия и исканията им за по-голяма държавна подкрепа. Сдружението им /СБОИ/ може би ще трябва да заработи по примера на подобни сдружения в Западна Еворопа като  предложи по-висока степен на информационно осигуряване, създаване на работни комисии по определени проблеми и особено да засили връзките с Брюксел и най вече с Европейската агенция по отбрана.

Бележки

1. NATO 2020: ASSURED SECURITY; DYNAMIC ENGAGEMENT

Analysis and recommendations of the group of experts on a new strategic concept for NATO, 17 Mai 2010

2. Anders Fogh Rasmussen, „Wo geht es zum Feind? Mit Russland oder gegen Russland- das ist fόr die NATO die entscheidende Frage“

3. Experts group presents report on new Strategic Concept for NATO, 17 Mai 2010,

4. Christoph Bertram, Die NATO braucht Russland, Die Zeit

5. Richard Norton-Taylor, The next significant attack on the allieance may well come down a fibre optic cable,  17. 5. 2010, www.guardian.co.uk

6. Доклад: Восточная Европа мешает сближению НАТО и РФ, 04.03.2010, www.vz.ru

7. Мадлен Олбрайт: НАТО не приемлет географически определенье “сферь интересов”, 10. 02. 2010, www.interfax.ru

8. NATO Member States and the New Strategic Concept: An Overview, Edited by Beata Gσrka-Winter and Marek Madej, Mai 2010, Polski Instytut Spraw Miκdzynarodowych

 

 

БЮЛЕТИН

технологии, въоръжение, наука

Последен брой         

Предишни бюлетини 

1  2  3  4

 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

 

Пестеливата суперсила

 

Сенчестият пазар

 

Косовският възел на Балканите

 

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

 

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

 

The Constitution of Liberty

 

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

 

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

 

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

 

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

 

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

 

 

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

 

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

 

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

 

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

 

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

 

 


csr.office@yahoo.com  

2009 Всички права запазени.                                                                                          Последна актуализация

  25.06.2016