СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
|
|
ЖУРНАЛИСТИ И ДОСИЕТА
Валери Найденов: Винаги
съм принадлежал само на журналистиката
10.12.2009
“Вестник 24 часа”
От данните по досието ми ясно личи, че никога не съм
имал нищо общо с политическата полиция на 6-о и не съм давал каквито и
да било сведения за който и да било сънародник. Ясно е записано, че съм
вербуван формално от контраразузнаването през септември 1983 г.
Това бе задължителен ритуал за всички чуждестранни кореспонденти. Още
същия месец заминах кореспондент на БТА в Москва и останах там до
септември 1989 г. В Москва явно не бих могъл да развивам такава дейност.
Не знам кога са ме снели от отчет - вероятно преди да се върна или скоро
след това.
.Благодаря и на кабинета на Виденов, който ми отвори
очите. Правителството на Ф. Димитров ме бе набедило за враг, но не ми е
вадило досието, нито ме е шантажирало. Затова ги смятам за почтени хора,
макар и леко объркани.
Правителството на Беров - също. Както впрочем и правителството на Костов
по-късно.
Това го стори имено БСП, която дължи много на мен за оцеляването си. И
вместо да ми благодари, тя ме шантажира с досие, компрометира ме, уволни
ме, обра ме, за малко да ме убие.
Но какво ли се учудвам, дори патриархът Стефан Продев, на когото
лидерите на БСП трябваше да целуват ръката, бе подгонен от онези юнаци.
Да не говорим какво стана с Луканов.
Тогава разбрах, че партията, с която съм свързан родово, е изпаднала в
плен на подлостта.
Днешното отваряне на досиетата
според мен също обслужва подлостта в обществото.
Първо, защото поставя доносниците и разузнавачите под един знаменател.
Второ, защото добре е известно, че най-важните досиета на политическата
полиция са унищожени или укрити.
Трето, защото и сега някои фигури на високи постове бяха запазени, в
резултат на което ще бъдат три пъти по-зависими от нечестните игри.
Очевидно е, че периодичното отваряне на досиетата засилва контрола над
хората, чиито досиета не са отворени. А точно те заемат най-важните
позиции.
Не знам точно какви са ги вършили тайните служби по онова време, но с
какво днешните са по-добри? Те създават медии, за да позорят публични
личности, вкарват цели партии в парламента, шантажират, въртят канали с
дрога, бият, убиват, живеят в симбиотично единство с бандитите и дори от
време на време клатят властта.
Доносът в момента е публичен,
вестникарски жанр. Официално бе съобщено и после бе
потулено, че контраразузнаването се ръководи от агенти на чужди служби.
Едно време за предателство разстрелваха.
Бих попитал тези колеги, които се оливат възторжено от възможността да
издават присъди над много по-достойни от самите тях хора - а защо никой
не се интересува кои са агентите в медиите днес? Да не би вие самите?
Вашата тежка морална отговорност е тук и сега, а не в пепелта на
миналото.
|
|
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Пестеливата суперсила
Сенчестият
пазар
Косовският възел на Балканите
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
The Constitution of Liberty
GCHQ. The
uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое
дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr,
„Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die
Insider-Analyse“
"Развилки
новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom
Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die
Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der
Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut
Schmidt: Religion in der Verantwortung.
|