ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS

СИГУРНОСТ

• НАТО и ЕС

• Въоържени сили

• Асиметрични заплахи

• Енергийна сигурност

• Кибернетична сигурност

• Разузнаване

• Стратегии и изследвания

• Въоържение и техника
   

МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

• Силови центрове

• Централна Азия

• Близък Изток

• Каспийски регион

• Черноморски регион

• Балкани

• Политика и дипломация

Пет швейцарски поуки при закупуване на нов боен самолет или дали Швейцария ще догони България

Симеон Николов, 25.05.2019

Независимо от това, че Швейцария е неутрална страна, за разлика от България–член на НАТО и географското им разположение предполагащо някои различия във военно–стратегическия анализ на предизвикатествата, споровете за придобиване на нов боен самолет показват  поучитени паралели.

Първо, Швейцария се готви да предложи гласуване на горна граница на разходите за нов боен самолет от 6 млрд швейцарски франка /10.640 млрд лева/ за 30 до 40 изтребителя само с отговор «Да» или «Не». Крайното решение за един от определените пет типа бойни самолети /»Ойрофайтър», американските F/А–18 и F-35А, френския „Рафал” и шведския „Грипен”/ обаче, ще се вземе на закрито заседание. Тоест, „котка в торба”, както казваме ние българите, но странно за швейцарците.

Второ, цената на един изтребител излиза 150 млн франка /261 млн лева/ или 4,5 до 6 млрд франка, което ще е най–високата цена за оръжейна платформа в историята на Швейцария. При българската сделка за 8 самолета се очертава цена от 2,5 млрд лв или 312,5 млн лв за 1 бр. в най–добрия случай. Представителят на «Локхиид Мартин», компанията, която предлага F-35А и откри представително бюро в Берн, подхвърля предложения за 80 млн долара, което според швейцарците е «външнополитическо мотивирано предложение–примамка». В България не сме чули подобни предложения, а такова би означавало 640 млн долара за 8 самолета. При това за по–новия и модерен F-35A, а не за F-16 блок 70. Това наистина е нереалистично, защото действителната цена на F-35A  е значитено по–висока.

Трето, американското лоби в Швейцария е особено силно. Самият главен  фактор /Claude Nicollier/, препоръчал и главния съветник по проекта г–жа Amherds, е човек на NASA и на американското правителство, а преговарящите военни отдавна са свързаин със САЩ и експлоатацията на F/А–18 или както споменават някои швейцарски коментатори, предпочитат често да летят отвъд океана, вместо да вземат влака за Франция или Германия. Българските преговарящи пък не са особено впечатлени, че след  присъединяването ни към Постоянното структурирано сътрудничество в ЕС и Общия фонд за европейската отбранителна индустрия е повече от логично да се ориентираме към европейска платформа, след като ще получаваме пари от този фонд и не държат сметка за европейската реакция.

Четвърто, швейцарски експерти обръщат внимание, че лобистите не искат обществен дебат, затова насочват вниманието главно към техническите параметри на машините /което много напомня коментарите в България/, а не към неизгодните страни от сделката или нуждите и ползите за Швейцария. Затова експертите формулират няколко «опасни зависимости»  при очертаващото се сътрудничество за следващите десетилетия, предвид и на практиката и опита от 30 годишно експолатиране на старите F/А–18 в Швейцария:

– Комплексът компютърна техника за авиониката и системата за управление на огъня е отчасти запечатана и недостъпна за швейцарските специалисти  по софт– и хардуер. Тя се обслужва от специалисти от Калифорния;

– Надграждането за F/А–18, което надхвърля швейцарския бюджет със стотици милиони франка, се определя по обем и време основно от американците, а не от швейцарците, т.е. на принципа на ултиматума „Вземате го, или забравете”.

– Тъй като американците почти постоянно водят някакви войни по света, има недостиг на резервни части от време на време. Тогава важи „America first!”. Приоритетно се обслужват американските самолети, докато швейцарските F/А–18 седмици наред остават на земята.

– Боеприпасите са изключително скъпи: една единствена ракета от типа AMRAAM струва над 1 млн франка /1,74 млн лева/. А тъй като учебни стрелби не могат да се провеждат в Швейцария, прехвърлянето на самолети в Калифорния за изстрелване на 2–3 ракети струва на швейцарците 20 млн франка /34,8 млн лв/. 

– В отношенията си с партньорите, както и договорите за продажба американците използват размитата фраза „Необходимо да знаеш”. Вследствие на нея швейцарците получават достъп само до половината от резултатите от тестването на ракетите и техниката.

Горните зависимости са целенасочено търсени от страна на САЩ, твърди швейцарският коментатор Никлаус Ремсейер. Представителят на „Локхиид Мартин”, компанията, която предлага на България F-16 блок 70, а на Швейцария – F-35A, включва като допълнителна „услуга”–  „Партньорство с ВВС на САЩ”. При това, швейцарците купуват не от фирмата, а от американското правителство.  Както и за България, доставката се осъществява, ако Президентът и Конгресът  решат, че военното сътрудничество укрепва „сигурността на САЩ и световния мир”, според американската стратегия и доктрина, разбира се. Дали военните сделки със Саудитска Арабия и Израел, операциите в Йемен и Сирия, са в този смисъл, е доста спорно. Никлаус Ремсейер подчертава в коментара си, че „Интересът е чрез доставки на оръжие да се спечели геостратегическо влияние и да се обвърже в зависимост съответната страна–клиент”. Затова появата въобще на американските самолети в списъка на предлаганите пет типа такива, била „учудваща и ужасяваща”. Но ако според него на Швейцария са необходими изтребители само за „Air Policing“, то всеки опит от българска страна да се преговаря за по–ниска цена, премахвайки други способности, от една страна би било неразумно, само за да се придържаме към политическа коректност, пренебрегвайки интересите си. От друга страна, ние също няма да нанасяме въздуши удари по летищни писти на изкуствени китайски острови или по обекти във вътрешността на Русия. Швейцарците пък се питат, защо им е необходимо пилотите им  да бъдат обучавани в бомбардировки на села в Йемен и унищожаване на пътно–транспортни машини в Афганистан.

Поучителното от швейцарските коментари е по–скоро в тези 5 „зависимости”, формулирани по–горе, които обаче важат и за нас, независимо, че не става дума за F–16 блок 70, а за F/А–18 и F–35А. Към тях, вземайки поука и от самите американци, би трябвало да перефразираме техните изисквания в „Ако е в интерес на България” и „ Bulgaria first”. А не упорстване за F-16, независимо от цената и идиотския аргумент от рода на този, че шведският „Грипен” бил избор в интерес на Русия. Защото в България военните експерти също стигнаха до извода, че най–подходящ по цена, време за доставка и с достатъчни за нас способности е шведският „Грипен”,  но политици и лобисти под безпрецедентен натиск, а може би и зависимости, нарушиха собствените си критерий и изисквания за да променят избора. А предупреждавахаме и за непосилната цена, изискването за еднократно плащане,  за срока на доставка, който обрича поддържането на МиГ–29 за години напред, оставяйки несъвместими българските ВВС с тези на НАТО и за много други неизгодни и непосилни условия, така че сега въпросните „затруднения”, за които информира министерството, не учудват никой. По–бързото изясняване на условията до лятото, а не отлагане за есента и края на годината, би трябвало да е първостепенна задача на преговорния екип, за да може при неудачен край да се премине възможно най–бързо към втория в класацията производител. В противен случай управляващите трябва да поемат политическата отговорност за три поредни отглагания на проекта за многоцеливи изтребител– 2009–та, 2012–та и 2016–та година с всички последствия за боеготовността на българските ВВС и сигурността на страната.    

CSR в ТВ и радио –предавания

ПРЕПОРЪЧВАМЕ

Пестеливата суперсила

Сенчестият пазар

Косовският възел на Балканите

Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни

Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam

The Constitution of Liberty

GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency

Новое дворянство: Очерки истории ФСБ

Hein G. Kiessling, ISI und R&AW

Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“

"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс

Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?

"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"

"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung

Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.

Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.

БЮЛЕТИН 2018

Сигурност и отбрана

Бюлетини: 

№ 1  № 2  № 3  № 4

БЮЛЕТИН 2009

технологии, въоръжение, наука

Последен брой  2009      

Предишни бюлетини 

№ 1  № 2  № 3  № 4

2009 Всички права запазени.                                                            Последна актуализация