ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
19 години след 11/9: Тероризмът се трансформира, сигурността е дефицит
Интервю на Петър Антов с експерта по международна сигурност Симеон Николов за Правен свят, 11.09.2020
Тревожно е, че в международното право няма решение за автономните оръжия, защото евентуалното изключване ролята на човека при вземане на решение би довело до непредсказуеми последствия, заяви за "Правен свят" експертът по международна сигурност Симеон Николов
Линк на статията: https://lwl.bg/o6jw
11 септември 2001 година!
11 септември 2020 година!
Почти две десетилетия разлика, 19 години анализи, действия, бездействия, страх, апатия, въпроси, но без отговори!
Преди 19 години 11/9 се превърна от просто дата от календара на всяка година в основен контрапункт и същевременно повратна точка на цяла епоха в човешките възприятия, обществените нагласи, отношенията между лагери, управлението на държави и световните взаимоотношения. А цената може би остава неплатена и до днес.
102 минути! Толкова бяха достатъчни в онзи 11 септември през далечната, а и не чак толкова, 2001 година, да накарат света да настръхне за неопределено време.
Световният търговски център, Южен Манхатън, Ню Йорк, САЩ! Адресът, от който бяха изпратени посланията, които четем и днес.
8:46 - часът на промяната! Точно тогава самолетът, пътуващ от Бостън към Лос Анджелис с 92 души на борда, сред които и самите похитители, се разбива в Северната кула на Световния търговски център в Ню Йорк. Минути по-късно втори самолет по същия курс, но на друга авиокомпания, удря Южната кула на Търговския център. Следват взривове, пожари, гъст дим. Хиляди жертви, ранени и всъщност хиляди приключени човешки съдби, белязали човечеството по начин, забравен от векове.
Само час и 42 минути по-късно актът постига апогея си, когато двете кули-близнаци се сриват пред очите на зрители от целия свят.
Същевременно пътнически самолет се разбива и в Пентагона, а друг пада в Пенсилвания, след като пътниците осуетяват намеренията на похитителите да разбият машината в Белия дом.
И ако привидно картината от тези минути към онзи момент изглежда като край, то всъщност тя дава началото на процеси, с които Америка, Европа и светът се борят през следващите десетилетия.
Терористичният акт в Ню Йорк сякаш отваря кутията на Пандора, за да последват конфликти и войни, за да възроди стари вражди и прекъсне временни сговори. По-късно Ал Кайда е наследена от Ислямска държава, владееща територии и терористи, които правят опити за по-глобален обхват.
Последват и атентати в Европа Испания, Англия, Германия, Франция. 11 години след Америка, в България също е извършен терористичен акт срещу три автобуса на летище Сарафово в Бургас, където след бомбен взрив загиват 7 души, а над 30 са ранени.
С годините чувството за несигурност расте, което води до генерални решения и набелязване на нови методи, въплътени в политики и държавни решения за борба с тероризма и засилване на сигурността.
19 години след един от най-черните дни не само в американската, но и в световната история, жертвите на терористичните атентати са хиляди, в пъти повече са ранените.
Тероризмът се оформи като основно средство срещу нации в 21-ви век и промени идеологии, закони, нагласи, ценности. И светът е същият, но не съвсем!
Борбата продължава с усилени темпове и осъвременени методи, но колкото ефективни са те, къде е мястото на страха...?
В дните на годишнината от един от най-големите атентати в новата световна история разговаряме с експерта по международна сигурност Симеон Николов.
Г-н Николов, 19 години след 11/9, какво научихме, какво запомнихме, какво забравихме?
Терористичните атаки от 11.09.2001г. бяха една трагедия с дългосрочни последствия. Тя имаше значително отражение върху политиката на САЩ и американското общество, а от там и върху геополитиката. Светът след 11.09 вече не бе същият. САЩ започнаха войни в Афганистан и Ирак, които бяха опостушителни за двете страни. Може да се обобщи, че те преминаха в постоянно състояние на нестабилност. По думите на сегашния президент на САЩ Доналд Тръмп, който има критично отношение към тези военни операции, военният ангажимент в региона на Близкия Изток е достигнал близо 8 трилиона долара, а загубите от терористичните атаки бяха над 90 млрд. долара. Но нещата се измерват не само с икономически параметри, а и с последствията в глобален план и в региони, където нестабилността и насилието подхраниха укрепването на нови терористични организации като Ислямска държава и предизвикването на мигрантски потоци към Европа. Поуките са в много направления, но на първо място трябва да посочим, че насилието поражда насилие и нетолерантност. Ако не намерим успешен начин за предотвратяване на тероризма, ще продължим да живеем под заплахата му. На второ място трябва да разберем, че постоянната конфронтация не е решение. Лесно е да се създават врагове, но много потрудно е да разберем другия, това е необходимо, ако искаме да избегнем конфликтите и респектираме желанието на всички хора по света за мир и сигурност. Третата поука от конкретния случай на безпрецедентния терористичен акт от 2001 г. е, че сътрудничеството между държавите и подоброто стиковане между разузнавателните служби срещу една такава глобална заплаха е от решаващо значение. Защото, както изтъкнахме по време на конференция в София само 2 седмици след това разтърсващо събитие, единствено бюрократични спънки и неадекватно поведение в системата на разузнаването е попречило едно от предупрежденията да не стигне до Вашингтон. А наскоро бившият главен анализатор на ЦРУ и съветник на вицепрезидента Дик Чейни, Джордж Биби споделя в своя книга за друго предупреждение от трета страна. Съвсем наскоро пък САЩ предупредиха за подготвян атентат в Русия, който беше избегнат.
Историята за 11/9 няма да изчезне преди всичко затова, защото на всеки четящ огромния доклад на Комисията по него му става ясно, че много теми, които е трябвало да бъдат разследвани, са били игнорирани по политически причини. Затова и до ден днешен излизат нови факти или спекулативни коментари.
В изминалите почти две десетилетия видяхме, че след Америка, обект на тероризъм стана и Европа и последваха решения, мерки. Ефективна ли е днес борбата с тероризма? Правим ли достатъчно?
Тероризмът не е преходно явление, а се трансформира и развива, защото човечеството не може все още да премахне причините за възникването и подхранването му. Да вземем например погрешното схващане, че заплахата от Ислямска държава ще изчезне заедно с "халифата" и ликвидирането на Ал Багдади. Но ИДИЛ е идеология и тя има вече корени в редица страни по света и отнемане на териториалното й господство в Сирия още не значи, че тя е победена. Напротив, ставаме свидетели на нейното възраждане, но като нелегално оперираща милиция с партизански методи, превръщайки се отново в ефективна организация, към която се присъединяват групировки от различни страни и която формира нова стратегия. Евентуалният разгром на такава организация би бил много труден именно поради свободата на действие на структурите и силната идеологическа привързаност. Можем само да предполагаме, че дори ще се запази някаква стратегическа шапка, а няма да настъпи пълна децентрализация.Тя има вече свои последователи поне в 19 държави по света и е особено активна в Африка Азия. Само в Ирак и Сирия бойците й все още наброяват около 1520 000 души, а в Афганистан около 1000. Въпреки огромните загуби на финансови приходи тя продължава да разполага с няколко стотин милиона, а в Сирия и Ирак печели по 7 милиона долара месечно само от изнудване, защита и незаконни транкации. Не трябва да забравяме, че Ал Кайда се възползва от временното отслабване на Ислямска държава и набира също сили със своите над 20 дъщерни организации. Само в Сирия тя разполага с над 20 000 бойци, още 4000 в Йемен и 7000 в Сомалия. Спящи клетки на Ал Кайда има и в 10 европейски държави. Заплахата за Европа е дългосрочна. Защото освен присъствието на 9 240 особено опасни джихадисти /по официални данни на европейските служби за сигурност на Германия, Великобритания и Франция/ и общо 70 000 ислямистки екстремисти, радикализацията и на местни граждани от чужд произход се превръща в сериозна заплаха за европейските общества. А радикализацията на политическия ислям и нарастването на десния екстремизъм срещу мюсюлманите работи в интерес на концепцията на днешния ислямистки тероризъм.
Дали правим достатъчно? Свикнахме да живеем спокойно между две терористични събития, за които винаги се изненадваме и това илюзорно спокойствие между тях е порисково от самото събитие. Западните страни се фокусират върху военните аспекти в борбата и пренебрегват територията на влиянието на салафиткия ислям в страните, в които конфронтацията с тях се очертава като безкрайна. Десетилетната вече практика показа, че е особено вредно използването и подкрепата на терористични организации от някои страни в интерес на преследване на свои стратегически цели в определен регион или държава. Напоследък се забелязва и една друга тенденция използването на бойци от ислямистки групировки, повечето от които инфилтрирани от Ислямска държава и Ал Кайда като наемници за военни операции в други държави. Не трябва да се анализира и решава с двоен аршин.
България също стана обект на тероризъм. Помним атентата на летище Сарафово. Какво се промени за нас, българите, след покушението срещу нацията ни?
Основният извод, който българите вероятно са направили е, че България не е остров, застрахован от тероризъм. В чисто практичен аспект да се надяваме, че сме намалили типичната за нашите географски ширини небрежност, защото когато стана атентатът, се оказа, че дори камерата пред летището не функционираше, а разработените планове за защита при подобни случаи отлежаваха в чекмеджетата. Много поактивно е сътрудничеството с партньорпските служби за сигурност. В последния годишен доклад на САЩ за тероризма по света България е оценена като силен партньор в тази борба. Заплахата от тероризъм в България остава сравнително ниска. Въпреки усилията на правителството да изгради капацитет за тази борба и непрекъснатото сътрудничество с правителствени агенции на САЩ, някои пропуски в капацитета остават, се отбелязва в доклада. През миналата година българското правителство организира съвместно с Държавния департамент и Международния републикански институт регионален форум, фокусиран върху изграждането на устойчивост на радикализация и набиране на терористи в Западните Балкани. Поучително за нас беше делото в Пазарджишкият окръжен съд, който осъди ислямския проповедник Ахмед Муса и 13 негови последователи в ромската мюсюлманска общност за разпространение на религиозна омраза и подбуждане към война в подкрепа на Ислямска държава. Българските власти продължавали да имат опасения, че град Пазарджик би могъл отново да послужи като отправна точка, ако продължаващите конфликти в Близкия изток предизвикат нов масов приток на мигранти.
Без да всяваме страх, но с обективен поглед по темата, нека да кажем има ли риск от подобни брутални покушения в съвременния ни живот и има ли място страхът днес?
Днес светът се намира в много посложна ситуация, отколкото през 2001 г. А колкото до страховете на хората известна представа дава последното проучване на общественото мнение в 13 европейски страни на международния изследователски институт You Gov от август тази година. Оказва се, че средно 13% от европейците посочват тероризма като заплаха, с което той се нарежда на трето място по възприемане като такава. Найголямата заплаха за сигурността си европейците считат миграцията 21%, а на второ място поставят измененията в климата 17%. За съжаление отсъстват въпроси относно опасения от военен конфликт, социални сътресения и разпад на вътрешния ред. Предвид обаче на трансформацията, която протича в света и очакваното формиране на нов световен ред е полезно да се обърне внимание на причините за дестабилизация на днешния свят, идващо от нарушенията на международното право. А слабостта му е в липсата на санкционен режим. Под въпрос е оцеляването на правовата държава. А проучване сочи, че от 137 държави в 60 от тях се констатира ерозиране на демокрацията. От гледна точка на международното право е тревожно, че няма резултат от съвещанията на експертно ниво по автономните оръжия, защото евентуалното изключване ролята на човека при вземане на решение би довело до непредсказуеми последствия. Не е обхванато в правни рамки и използването на някои нови въоръжения като безпилотните средства, които по оперативнотехнически способности вече могат да заменят дори ракети с малък и среден радиус на действие. Характерно за районите в света, в които днес има найголям риск от война са някои юридически противоречия и погрешно заложени постановки. Т.н. в основата на спора САЩКитай в Южнокитайско море лежи една непълна и неточна формулировка на ООН, която вместо път за Африка и Европа, вижда в него район за добив на газ, нефт, минерални ресурси и риболов. В района на Източното Средиземноморие, в който днес Гърция и Турция са пред война, имаме истински юридически лабиринт по отношение определянето на шелфа и изключителните икономически зони. За България е от изключителна важност макрорегионаланата стратегия на ЕС за Черно море и е много рисково неговото милитаризиране. Сигурността е един от дефицитите в света днес, но тя отдавна не зависи само от военната мощ. Увереността, че държавата я гарантира както на международноправно ниво, така и в социалноикономическата област и с добре финансирани и работещи структури, ще отнемат голяма част от страха на хората, особено в предстоящите трудно предсказуеми и фундаментални промени в света.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krδmer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, Der kalte Freund warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
Сигурност и отбрана
Бюлетини:
БЮЛЕТИН 2009
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация