ЦЕНТЪР ЗА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СИГУРНОСТТА И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
CENTER FOR STRATEGIC RESEARCH IN THE FIELD OF SECURITY AND INTERNATIONAL RELATIONS
СИГУРНОСТ
МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Военни сценарии за Босна или финансови санкции? Къде остана дипломацията?
Симеон Николов, 23.12.2021
На Балканите от юли 2021 г. ескалира конфликтната ситуация в Босна и Херцеговина, като поводът беше въвеждането на законова промяна в Наказателния кодекс, обявяваща за престъпление отричането на геноцида, извършен в Сребреница. На 12. февруари 2021 г. Парламентът ва Република Сръбска гласува решение за оттегляне от централната босненска власт в сферата на данъчната политика, съдебната система и сигурността и отбраната и постави срок от 6 месеца, тоест до 12 юни 2022 г.. Но сръбският лидер Милорад Додик прави всичко за да ускори реализирането на тези решения и обяви нови закони за съдебната система на Република Сръбска още от януари 2022 г. Съдебната система на централната власт вече няма да има право да действа на територията на босненските сърби и никой няма да ни спре, заяви той. А с предложението си за създаване на собствена армия на Република Сръбска някогашният любимец на Запада, който днес вече наричат националист, успя да ратревожи Вашингтон още през септември тази година. Месец по–късно САЩ обявиха подобно политическо решение за червена линия и действие водещо до разпад на мирното споразумение, подписано в края на войната 1995 г. със съдействието на Вашингтон. Сегашното развитие на Босна и Херцеговина според Додик обаче, не отговаря на постигнатите договорености от мирния договор в Дейтън. Междувременно още в началото на ноември Съветът за сигурност на ООН поднови мандата на мисията на ЕС в БиХ „Алфеа” до ноември 2022 г.
Действията на Република Сръбска могат действително да предизвикат сериозна дестабилизация и насилие. Освен твърдата позиция на лиреда на босненските сърби Милрорад Додик, трябва да се има предвид и сътрудничеството му с хърватските националисти на Драган Чович. Според експертни оценки разпадане на Босна и Херцеговина със сигурност ще бъде съпроводено със силови действия. Политиците в ЕС все още разчитат, че казусът е само противоконституционен и може да се парира с икономически санкции, на които Република Сръбска не може да издържи. Външна подкрепа за Додик може да се очаква от Русия и от Сърбия. Отделянето на Република Сръбска може да се превърне в подпечатването на провала на ЕС в Югоизточна Европа, считат все повече западноевропейски и балкански експерти. А последиците ще се усетят извън границите на Босна и Херцеговина. Ако ескалира конфликт в Босна и в зависимост от развитието и външната подкрепа, която ще получи, някои сили могат да се възползват за разпалване и на конфликта между Косово и Сърбия.
Независимо от европейските политици, които се фокусират повече върху възможните политически и финансови санкции за възпиране на стремежите на Република Сръбска към отделяне, американски военни експерти разглеждат вече два сценария на развитие на събитията, които могат за изискват военна намеса. Според тях в етническите и религиозните групи в страната има далеч по–голям потенциал за вълнения и насилие, отколкото в други страни в региона. Логично е Сърбия да подкрепи местните сръбски малцинства, а Русия да защити етническите славяни. Радикални ислямистки сили могат да подтикнат местни мюсюлмани към насилствени действия. Ескалирането на вълненията може да принуди правителството да поиска мироопазваща операция от НАТО. Втори много малко вероятен сценарий би настъпил, ако бъдещ ултранационалистически режим в Сърбия инициира нахлуване в Босна, за да подкрепи етническите сърби, ако сектантското напрежение, ислямският екстремизъм или светско посегателство ги заплашват.
БиХ, страна с териотрия от 52000 кв.км и население то 3,3 млн души, с БВП от 6700 дол. на глава от населението, има армия от 10 500 войници, организирани в 3 леки пехотни бригади и сили за подръжка. Във ВВС има само няколко самолети и хеликоптери. Участва в мисиятеа в Афганистан с 65 военни.
При първия сценарий НАТО не можело да пренебрегне молба от боснеското правителство, считат американските експерти. За целта ще са необходими сили от около 60 000 военни, колкото бе числеността на IFOR през 1995 г. , но това не може да се постигне само с разположените сили в Европа и ще трябва да бъдат прлехвърлени допълнително такива и от САЩ, което би забавило операцията. Годишните разходи за 60 000–ен контингент биха били 18 милиарда долара, а при провеждане на военни операции срещу бунтовници – 24 милиарда долара.
При втория, много малко вероятен сценарий, ако Сърбия се притече на помощ на етническите сърби, трябва да се има предвид, че нейните четири бригади имат два пъти по–голяма огнева мощ от боснеските бригади, а сръбските военновъздушни сили имат тотално надмощие. Завземането на повечето сръбски етнически райони на Босна ще е факт, преди НАТО да може да изпрати подкрепления. При такъв сценарий американските експерти считат, че най–добрият отговор би бил военновъздушна операция на НАТО, последвана от босненска сухопътна настъпателна операция, подкрепена от съветници от НАТО, подобно на случая с хърватските сили през 1995 г. /В случая от 1995 г., обаче бе формирана групировка от една пехотна бригада, една група специални сили, две бригади за подпомагане на силите за сигурност и помощници от НАТО./
След края на конфликта Босна ще се нуждае от продължаване на помощта от НАТО за да възстанови контрола си над своята територия. Колко ще струва това, може да се предполага от едногодишните разходи за мироопазващите сили в Косово. Разгръщането на една бригада струваше 2 млрд долара през 2000 г., а днес те биха били около 3,3 млрд. Тоест, общата цена за САЩ за военновъздушна операция и последваща подкрепа ще възлезе на около 12,3 милиарда долара. Трябва обаче да се вземат предвид и допълнителни разходи, защото след въздушната операция през 1999 г. Министерството на отбраната поиска още 5,4 млрд, които към днешна дата биха се равнявали на още 9 милиарда долара. Американските експерти пропускат факта, че след изтеглянето от Афганистан няма никакви нагласи за нови военни авантюри и големи финансови разходи. Още по–малко – за очаквани нови жертви и зверства, каквито босненските сили биха причинили на сръбското население. Впрочем, при изчисленията на горните разходи, експертите нито веднъж не си припомнят, че по време на конфликта в Босна бяха дадени 100 000 жертви.
Поради големия интерес на Турция към Босна и Херцеговина, специалните й връзки с бошняците и интереса й към политиченко и икономическо присъствие в страната би трябвало да се има предвид и нейната реакция и готовност за намеса. Когато хърватският президент Зоран Миланович направи предложение за посредничество на Турция за бъдещето на Босна и Херцеговина, имаше много остра отрицателна реакция. Въпреки това, трябва да се отчита промяната на мнението на Бакир Изетбегович, изразено в препоръката "Босна трябва да се възползва от добрите връзки на Турция със Сърбия". Не трябва да се подценява влиянието на Турция. Тя не е заинтересована от нова версия на конфликта в Босна. След разговор на Ердоган с унгарския президент Виктор Орбан, който преди това се застъпваше за амбициите на Додик за отделяне, Унгария видимо смекчи позиции. Турция проведе разговори и със словенския президент Янез Янша. Имайки предвид усилията на босненското външно министерство да насърчи присъединяването към НАТО, не е изключено в сложните турско–американски отношения Анкара да е поела ангажимент да упражни влиянието си за да не се допусне нова версия на конфликта в Босна и превес на руските интереси.
Ако САЩ се откажат от военно възпиране на босненския разпад / населението на Съединените щати вече е в голяма степен уморено от войната, а голямото мнозинство от гражданите на Европа отдавна са изключително скептични по отношение на използването на военна сила/, ЕС ще последва утвържаващата се напоследък тенденция все повече да прибягва до автономни финансови санкции, за да реагира незабавно на кризи и конфликти в съответствие със собствените си цели. Този подход има и риск от преувеличени очаквания. Защото по-голямото въздействие само по себе си не е достатъчно условие за ефективно използване на автономни финансови санкции на ЕС, които действително насърчават постигането на политическите цели.
Със сигурност всяко изместване на дипломатическия диалог и волята на отделните националности от военни или финансови санкции е обречено на неуспех.
ПРЕПОРЪЧВАМЕ
Десетилетието. В сянката на лидери, избори и войни
Gudrun Krämer: Demokratie im Islam
GCHQ. The uncensored story of Britain's Most Secret Intelligence Agency
Новое дворянство: Очерки истории ФСБ
Hein G. Kiessling, ISI und R&AW
Alexander Rahr, „Der kalte Freund – warum wir Russland brauchen: Die Insider-Analyse“
"Развилки новейшей истории России". Егор Гайдар, Анатолий Чубайс
Tom Koenigs, Machen wir Frieden oder haben wir Krieg?
"Was Muslime wirklich denken. Der Alltag, die Extremisten, die Wahrheit dazwischen"
"Weniger Demokratie wagen" , Laszlo Trankovits , Verlag der Frankfurter Allgemeinen Zeitung
Kissinger H. On China. The Penguin Press, 2011. - 586 p.
Helmut Schmidt: Religion in der Verantwortung.
Сигурност и отбрана
Бюлетини:
БЮЛЕТИН 2009
технологии, въоръжение, наука
Предишни бюлетини
2009 Всички права запазени. Последна актуализация